Р Е
Ш Е Н И Е
№422, 21.12.2020г.,
гр.Разград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На трети декември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
тр.дело №1010 по описа за 2020г.:
Предявени са обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1 т.2 и т.3, чл.226 КТ и
чл.86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Л.М.С., която
твърди, че с ответника са били в трудовоправни отношения по силата на Трудов договор
№138/24.08.1999г., по който ищцата била назначена на длъжност „балерина“ в
Капански ансамбъл гр.Разград. В ансамбъла изпълнявала тази длъжност повече от
20г. и 10мес.. Първоначалният трудов договор през годините е бил многократно
изменян с допълнителни споразумения, анекси съпътствани от длъжностни
характеристики. От месец октомври 2017г. била назначена за ръководител на
средношколска танцова формация “Лудогорска младост“ при Капански ансамбъл и
отговаряла за обучението на средношколците.
За времето на трудови правоотношения твърди,
че е изпълнявала съвестно възложените й задачи, и не съм допускала нарушения на
трудовата дисциплина.
На
04.06.2020г. в 9.50ч. ищцата отказала да получи две заповеди Заповед
№69/03.06.2020г. относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както
и Заповед №7/03.06.2020г. за пракратяване на трудовото правоотношение по Трудов
договор №140/24.08.1999г. с пр. основание:чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Отказала
да подпише заповедите, за което се подписали свидетели. Заповедите й били
подхвърлени в кабинета на директора, а не връчени надлежно.
Счита същите за незаконосъобразни, неправилни,
немотивирани и издадени в нарушение на процесуалния и материален закон.
Наложеното най-тежко наказание е незаконосъобразно наложено при нарушена
процедура по установяване на нарушение, немотивирано и поради липсата на
фактически и правни основания за налагането му, тъй като през годините на
трудово правоотношение е била лоялна към работодателите си.
Счита Заповед №69/03.06.2020г. на директора на
Капански ансамбъл за незаконосъобразна, като издадена при неспазване на
процедурата и формалните изисквания на дисциплинарно производство. Посочените в
същата основания за издаване са изброени бланкетно, без да бъде проведена годна
процедура по установяване на нарушение. Така например, издаване на основание
„докладна записка вх.№38/20.05.2020г...“ е в противоречие с подхвърлено на
пейката в залата Писмо-искане №59/26.05.2020г.. Опорочена е процедурата по
чл.193, ал.1 от КТ. На първо място, не е получила това писмо, нито е подписала
същото. Видно от ръкописния текст е удостоверен отказа й да го получи и
подпише. В заповедта се приема, че й е връчено, но отказва да го подпише...,
което е неотстранимо нарушение опорочаващо последващите действия по
установяване на фактите. По съдържанието на това писмо-искане, става ясно, че
следва да даде обяснения относно неявяване на работа за цели пет работни дни.
Това са изброените дати от 18.05.2020г. до 22.05.2020г. включително. Формалното
провеждане на процедурата и допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани в
бъдещ момент. Щом работодателят е установил нарушение с докладна записка от
20.05.2020г., противно на всяка логика и без основание, изисква обяснения за
неявяване на работа в бъдещи дати след 20.05.2020г.
Това нарушение на процедурата по налагане на
дисц.наказание е съществено и опорочава изцяло възможността работника да упражни
годно правото си на обяснения, след като не е ясно посочено нарушението, време
на извършване, по какъв начин е извършено. Формалното искане на обяснения, не
може да бъде прието за годно основание, още повече работодателят да се позовава
на отказ на работника да дава обяснения....Без надлежно и законосъобразна
процедура по изясняване на обстоятелствата, за няколко дни работодателят е
упражнил правомощия по налагане на най-тежкото наказание.
Процесната заповед е издадена без мотиви,
като се приема, че е на лице неявяване на работа за три последователни работни
дни от 18-20.05.2020г.вкл, „без да се представят оправдателни документи“. Не се
съдържат ясни мотиви в какво се състои нарушението- в неявяване или за
непредставянето на оправдателни документи..., без да се изследва била ли съм на
работа на разположение на работодателя чисто фактическо присъствие. В
посочената правна норма по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, не се изисква оправдателен
документ...Този несъстоятелен извод не може да се приеме за мотив и основание
за налагане на наказание. Заповед №69/03.06.2020г. за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. Съгласно нормата на
чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Изброените законови норми, вменени ми като
нарушение не могат да погълнат липсата на ясни мотиви в заповедта. Посочването
на нарушения по чл.187, ал.1, т.1 пр. трето от КТ е изцяло формално. От текста
на заповедта не може да се установи точно, в какво се изразяват нарушенията,
кое действие или бездействие от мен е счетено за вина, след като на всички
изброени дати е била на работа.
В
условията на евентуалност, ако съда счете, че процесната заповед не страда от
пороци при издаването й от формална страна, че процедурата по уволнението е
законосъобразна, при разглеждане на спора по същество, излага следните
аргументи за отмяна: Наложеното наказание е без основание, несправедливо и
незаконосъобразно предвид липсата на извършено/-ни нарушения на трудовата
дисциплина. Не е на лице виновно поведение от нейна страна за налагане на най-
тежкото наказание. Не са взети предвид последните изменения в КТ свързани с
обявената извънредна обстановка на пандемия от 13.03.2020г.
Във връзка с тази ситуация в страната, от
13.03.2020г. предвид спецификата на полагания от нея труд, всички репетиции
били преустановени. Залата за репетиция била затворена, като в началото
работели онлайн от къщи. Този начин на работа като време, място и др. беше
утвърден със заповед на бившия директор на ансамбъла доведена до знанието на
всички работещи в ансамбъла. След обявяване на епидемична обстановка от
14.05.2020г.със заповед на Министъра на здравеопазването, по отношение на
работа на закрито, репетиции и др. режима на мерки не беше отменен. По
изискванията на спазване на мерки за безопасност, залите не бяха отворени за
репетиции в процесния период.
С назначаване на новия директор -
работодателят не е издавал заповед, още повече тя да бъде доведена до знанието
ни по какъв начин ще работим, при какви мерки за безопасност, по какъв график,
как ще се организира работния процес и др. Съгласно КТ..., задължение на работодателя
е да организира работния процес като определи местата където следва да
провеждаме репетиции, начина на спазване на мерки, изисквания и др. Към
посочения период 18.05.2020г. в страната бе в сила забрана за отваряне на зали
за репетиции и не беше създадена организация на работа. Залата където следвало
да работят била заключена и нямали достъп до нея. На 18.05.2020г. всички
танцьори на ансамбъла били пред сградата на театъра, т.е. пред залата. Същата
била заключена. От сутринта били навън пред залата, чакали да им бъде
разпоредено как ще следва да работят. Работниците не били наясно какво се
изисква от тях, как да провеждат репетиции. Директорът минал покрай тях, не
казал нищо и се прибрал в кабинета си. При тях дошли органи на реда от ОД МВР
Разград по сигнал, че има струпване на хора пред залата на Капански ансамбъл
/ОБКЦ Разград/, извършили проверка и ги предупредили да се прибират в къщи.
Сред всички танцьори се създало чувство на обида и унижение, натрупало се
недоволство. На същата дата 18.05.2020г.пред залата решили техен колега да
подаде Уведомление с вх.№94-00-770/18.05.2020г. по всеобщо инициирано искане на
разрешение за протест. На 19.05.2020г. сутринта отново били пред залата, никой
от работодателя не ги потърсил за нищо. На 20.05.2020г. разрешение им било
издадено от Кмета на общината. На 20.05.2020г. упражнили това си право
гарантирано от КТ, от Колективния трудов договор и също били цял ден пред
залата. В нито един момент не е правена проверка по присъствени форми или по
друг начин от работодателя.
От всички танцьори, които бяха през тези дни,
избирателно, работодателят определи нея и други колеги за налагане на
най-тежкото наказание, като в случая е на лице злоупотреба с право. Фактите,
които са безспорни не са взети под внимание и без да се сочат конкретни нейни
нарушения както от обективна, така и от субективна страна, и е вменена вина
неоснователно. Това нарушение - неявяване на работа означава отсъствието и от
работното място, което не отговаря на действителното положение. Чисто физическото
и присъствие е било във всеки от сочените работни дни пред залата. Неявяването
на работа се свежда до пълното неизпълнение на основното задължение на
работника да се постави на разположение на работодателя в уговореното работно
време и за да е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
следва да е извършено, което не е на лице.
Наложеното наказание е без основание,
несправедливо и незаконосъобразно предвид липсата на извършено/-ни нарушения на
трудовата дисциплина. Не е на лице виновно поведение от моя страна, а
най-тежкото наказание е несъразмерно определено.
При липса на яснота по време на епидемична
обстановка относно начин на работа, липса на конкретно изискване, вменяване на
нови задължения и организация на работа, не счита, че е извършила вменените и
нарушения.
Фактическата обстановка не е изяснена, а
изложените бланкетни нарушения не отговарят на действителните факти. Вместо
пълно и обективно изясняване на факти, работодателят с издаване на Заповед
№61/15.05.2020г., с която не е била запозната, за спиране на допълнителното и
тр.възнаграждение за репетициите на Средношколска формация във връзка с COVID-19 от 13.03.2020г., влиза в противоречие с гореизложеното.... по отношение на
преустановени репетиции и нов режим на работа, който не и е бил известен.
Никой не е запознат има ли нови заповеди за
работно време във връзка с обстановката. На лице е съществен порок при
разследване на нарушението по същество и е недопустимо да се представя като
виновно нарушаване на трудовата дисциплина.
Счита, че в нарушение на чл.8 от КТ е на
лице недобросъвестност и дискриминация спрямо нея, при осъществяване на
трудовите права и задължения от страна на работодателя. Членува в синдикалната
организация при Капански ансамбъл Разград от постъпването си на работа, освен
това е в семейни-приятелски отношения с предишния председател на синдиката и
директор на ансамбъла – С. М.
На следващо място, След връчените заповеди
за уволнение и прекратяване на ТПО, работодателят неправомерно й е удържал
дължими суми за трудово възнаграждение за месец май 2020г. При справки в НАП ТП
Разград и НОИ разбрала, че са прекъснати и осигурителните и права за целия
месец май. Видно от фиш за работна заплата за месец май 2020г. са удържани суми
за отсъствие от работа за 6 работни дни за месеца, за м.юни са посочени 3
работни дни. Работодателят незаконно е задържал и трудовата й книжка. Същата е
ненадлежно оформена и не й е връчена своевременно при прекратяването на ТПО.
При сключване на новия ТД, не могла да представи трудова книжка.
Всички тези нарушения и злоупотреба с права
от страна на работодателя счита за незаконосъобразни.
Моли съда да постанови решение, с което :
признае за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 69/03.06.2020г. на
Директор на Капански ансамбъл Разград, с която и е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и да отмени Заповед №7/03.06.2020г., за прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника наосн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от
04.06.2020г. ;да бъде възстановена на предишната си длъжност - „балерина“;
ответникът да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без
работа като балерина в КА Разград, вследствие на незаконното уволнение, считано
от 04.06.2020г. до 08.06.2020г./ на база на брутното трудово възнаграждение за
м.април 2020г.- 1 048.86лв., сумата от 104,00лв., ведно със законната
лихва считано от датата на завеждане на исковата молба: 27.07.2020г. до
окончателното изплащане на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД ; на основание чл.225, ал.2
от КТ ответника да й изплати обезщетение в размер на 1 493.16лв представляващо
разликата в получаваното по-ниско трудово възнаграждение за периода от
08.06.2020г.до 04.11.2020г. , ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба: 27.07.2020г. до окончателното изплащане на
осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД ; На основание чл.226 от КТ ответника да и изплати
сумата от 1 048.86лв, брутното трудово възнаграждение, от деня на прекратяване
на ТПО- 04.06.2020г. поради несвоевременно оформяне и забавено предаване на
трудовата книжка, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба: 27.07.2020г. до окончателното изплащане. Претендира и за
разноските.
Ответникът Капански ансамбъл-Разград счита
исковете за допустими, но неоснователни. В исковата молба са изложени неверни твърдения и са направени
погрешни правни изводи.
Заповед №
69/03.06.2020г. на директора на Капански ансамбъл е издадена при наличие на
всички материалноправни предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание,
както и при наличие на виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна
на ищеца, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, основание за
налагане на дисциплинарното наказание. Това прави издадената заповед
законосъобразна и наложеното наказание законосъобразно и предявеният иск-
неоснователен.
Заповед №
7/03.06.2020 г. на директора на Капански ансамбъл е издадена в съответствие с
изискванията на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, съгласно които при наличие на
дисциплинарно уволнение работодателят задължително пристъпва към прекратяване
на трудовия договор, в резултат на което е безспорно, че издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и предявеният иск се
явява неоснователен.
Издадените заповеди са законосъобразни,
съответстващи на изискванията на закона и не страдат от нито един порок и като
такива не подлежат на отмяна, в резултат на което е неоснователно и
претендиралото възстановяване, както и претендиралото обезщетение не е дължимо.
По отношение на иска по чл.344, ал. 1, т. 1
от КТ: съгласно трудов договор № 140/24.08.1999г. ищцата е назначена на
длъжността „артист- балетист“ в Капански ансамбъл Разград. През различни
периоди от време е извършвана промяна на възнаграждението, като последния
размер е 720.00 лв, съгласно заповед № 29/03.02.2020г. Видно от докладна
записка с вх. № 38/20.05.2020г. от П.И.С.- служител в Капански ансамбъл
Разград, отчитащ присъствените форми в ансамбъла съгласно заповед
№27/30.10.2017 г., изм. със заповед № 60/15.05.2020 г. на директора на Капански
ансамбъл, на 18, 19 и 20.05.2020г. ищцата не се е явила на работа. Съгласно
Присъствената таблица за отчитане явяването и неявяването на работа през м.май
2020г. на работещите в Капански ансамбъл Разград, потвърждаваща данните,
отразени в докладната записка, ищцата, която е под т.14 в таблицата има
регистрирани за месеца 6 неявявания на работа без уважителни причини и без
разрешение на работодателя, т.н. самоотлъчки, като три от тях са на посочените
в обжалваната заповед дати, а именно: 18, 19 и 20.05.2020г. Във връзка с това е
открито производство за налагане на дисциплинарно наказание.
Посочените в тези документи факти, послужили
като основание за издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“ не са опровергани от ищцата, независимо, че същата с
оглед изискуемата по смисъла на чл. 193, ал. 1 от КТ процедура е уведомена с
писмо-искане с изх. № 59/26.05.2020 г.
При липса на опровергаване на посочените
факти в уведомлението, съвсем основателно работодателят е преминал към
финализиране на дисциплинарната процедура, в резултат на което е издадена
заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание уволнение. Налице е
доказано неявяване на работа в течение на три последователни работни дни, а
законът предвижда налагането на дисциплинарно уволнение и при наличие на
това нарушение, осъществено дори в два последователни работни дни.
При издаването на заповедта е спазена точно
законоустановената процедура - всички елементи на дисциплинарното производство
да бъдат както от правна и формална страна изрядни, точни и в срок, с оглед
спазването на правата, както на работника, така и на работодателя.
Неоснователни и недоказани, предвид
представените доказателства по делото са всички твърдения на ищеца, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при „неспазване
на процедурата и формалните изисквания на дисциплинарното производство“ и че е
„без мотиви“. Неоснователни са и твърденията й, че заповедите не са й връчени
по надлежния ред. От доказателствата по делото е видно, че същите са връчени
редовно в условията на отказ. Неоснователни са й твърденията й за липса на
нарушение, е оглед на съществуващата към него момент противоепидемична
обстановка в страната, която е установила несигурност и неяснота и поради факта
на липсата на организация в тази насока от страна на ръководството на ансамбъла
и липсата на документи регламентиращи работния процес.
Независимо,
че ищцата не сочи конкретни пороци на Заповед №7/03.06.2020г. на директора на
Капански ансамбъл, ответникът я счита за издадена в съответствие с изискванията
на чл.330 ал.2 т.6 от КТ, съгласно която разпоредба при наличие на
дисциплинарно уволнение работодателят задължително пристъпва към прекратяване
на трудовия договор.
Обжалваната
заповед съдържа както правни основания, така и посочени причини за прекратяване
на трудовия договор. Същата е постановена предвид изискванията на разпоредбата
на посочената норма и съдържа всички изискуеми от КТ реквизити.
Както заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, така и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата са постановени при стриктно спазване на нормативните изисквания на Кодекса
на труда. Никоя императивна норма не е накърнена при постановяването и на двете
заповеди.
По
отношение на втория иск на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ: претендираните с
исковата молба претенции за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
й длъжност са неоснователни, тъй като обжалваните заповеди са законосъобразни.
По
отношение на иска на основание чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за времето,
през което е останала без работа същият е неоснователен с оглед
законосъобразността на обжалваните заповеди. По отношение на иска на основание
чл.225, ал.2 от КТ за обезщетение за получавано по-ниско трудово възнаграждение
същият е неоснователен с оглед, както на законосъобразността на обжалваните
заповеди, така и с оглед на липсата на доказателства. По отношение на иска на
основание чл.226, ал. 1 от КТ за обезщетение за задържане на трудовата книжка.
Претенциите за присъждане на обезщетение са неоснователни, тъй като липсват
доказателства по делото в тяхна подкрепа. Претендираните с исковата молба обезщетения
за забава са неоснователни, предвид неоснователността на предходните искове.
Също претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Страните
са в трудовоправни отношения от 24.08.1999, когато са сключили трудов договор
№140, по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „артист-балетист“
в Капански ансамбъл с място на работа танцов състав в гр.Разград.
През годините трудовото правоотношение на ищцата е променяна
многократно, последното е №69/27.05.2019г. Със нарочни заповеди впоследствие е
променян размерът на трудовото възнаграждение на ищцата.
Във връзка с въведеното
извънредно положение за периода 13.03.20г.-13.05.20г. танцовият ансамбъл е
работил дистанционно /онлайн/. На 13 май 2020г. бил представен новия директор
на Капанския ансамбъл. На 15.05.20г. била проведена оперативка с ръководителите
на художествено-творческите звена на ансамбъла, на което бил приет работен
график за периода 18/22.05.2020г. Репетициите жени по настояване на
ръководителя на танцовия състав Г.Г. били определени от 13 до 15ч. За
проведената оперативка е съставен протокол. Въз основа на този протокол
Директорът е издал заповед №59, с която е въвел ново работно време за периода
18/22.05.20г.. Видно от протокол от 15.05.20г. комисия в състав:Т.П., Г.И. и
Г.Г. е следвало да осъществи информирането на състава на Капанския ансамбъл,
като постави заповедите на таблата в коридор-танцова зала и коридор на ет.3. Според
св.П.Директорът на КА помолил изрично ръководителите на звена за сведат
заповедите до знанието на състава.
Видно от приложената по делото
присъствена форма, за изготвянето на която е отговаряла св.Пл.С. в периода
18/22.05.2020г. срещу името на ищцата е вписан символ „С“-самоотлъчка.
От разпита на всички свидетели
са установява, че танцьорите от ансамбъла, вкл. И ищцата са били на площада
пред ОКЦ. Според свидетелите И. и М. залата била заключена, а според св.П.и С.
залата е била отключена от 8.30ч. сутринта лично от тях. Св.И.твърди, че Г.Г.се
обаждал на танцьорите,че от 18.05.20г. ще работят присъствено. Всички отишли,
но залата била заключена.
Св.С. била натоварена за
извършва ежедневна проверка на присъстващите, да води присъствената форма.
Същата твърди, че е слизала всеки ден в началото на работния ден за съответната
група, за да провери присъстващите. Свидетелката твърди, че ищцата не е
присъствала в на репетициите от 13 до 15ч. Свидетелката твърди, че не е
проверявала навън, на площада дали има балетисти, тъй като това не е тяхното
работно място.
Според разпитаните свидетели е
имало спонтанен протест против новия Директор на Капански ансамбъл, но за която
е имало разрешение само на 20.05.20г. за един част. По делото е приложено
уведомление от Община Разград до Директора на КА за провеждането на мирен граждански протест на
20.05.2020г. за времето от 09ч. до 11ч.
На 20.05.20г. с докладна
записка №38 св.С. е уведомила Дилектора на КА, че 12 балетиста не са се явила
на работа з периода 18-20.05.2020г., а
шестима от певците са закъснели с половин час. На базата на тази
докладна записка, Директорът е постановил от лицата да се изискат обяснения по
чл.193 ал.1 КТ.
На 26.05.2020г. ищцата е била
на работа. На тази дата ответникът й е връчил писмо-искане за представяне на
обяснения в срок от два дни във връзка с неявяването й на работа на дните
18,19,20,21 и 22 май 2020г., което ищцата отказала да получи. Отказът е
удостоверен с подписите на свидетелките Г.И. и П.С., за който отказ същите
свидетелстват и в с.з. Обяснения ищцата не е давала.
На 03.06.20г със Заповед №69 на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ загдето не се е явила на
работа три последователни работни дни 18,19 и 20 май. 2020г. без уважителни
причини. Издадена заповед №7 за прекратяване на трудовото правоотношение,считано
от 04.06.20г.
Ищцата твърди, че заповедта й е връчена на
04.06.20г. в 9.50ч./ л.1 от исковата молба/ , като е отказала да я получи. На
същата дата й е връчена и заповед № 7/03.06.20г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. В
заповед №7 а посочен ден на връчване 04.06.20г,. а в заповед №69-дата
04.09.20г. С оглед изявлението на ищцата, съдът намира че е налице техническа
грешка и връчването на заповед №69 е станало едновременно с връчването на
заповед №7 на дата 04.06.2020г.
Трудовата книжка е върната на
ищцата на 17.05.20г.
На 08.06.2020г. ищцата е
започнала работа в БЛЕССЕ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение
от 800лв. Трудовият договор на ищцата бил прекратен, считано от 31.07.20г. със
заповед №1№31.07.20г.
По делото е назначена ССЕ,
според което размерът на БТВ на ищцата е 870.20лв., а дължимото обезщетение за
периода 04.06.20г.-08.06.20г. е 130.53лв.. Лихвата за забава за същия период е
определена на 18 стотинки.
Размерът на дължимото
обезщетение по чл.225 ал.2 КТ за разликата в трудовото вънаграждение за периода
08.06.20г.-31.07.20г. и по чл.225 ал.1 КТ за периода от 01.08.20г. до
04.11.20г. е 344.92лв.
Лихвата за забава върху
обезщетението по чл.226 КТ за периода 04.06.20г.-16.06.20г. е 3.14лв.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявените искове
по чл.344 се явяват неоснователен.
Ищцата твърди, че работодателят
е не е спазил разпоредбите на КТ при провеждането на процедура по налагане на
дисциплинарно наказание и в условията на евентуалност, че наложеното
дисциплинарно наказание не е съотносимо с извършеното нарушение.
За да проведе законосъобразно
производство по прекратяване на трудовото правоотношение, поради налагане на
дисциплинарно наказание при спазване на разпоредбите
на чл.193-195 КТ. По делото са налице писмени доказателства, че работодателят е
сезиран за извършени нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, което го е
мотивирало да поиска от нея писмено обяснение. Ищцата е била надлежно уведомена
за това, като е отказала да получи искането. Безспорно работодателят е изчакал
изтичането на двудневния срок за обяснения е едва след това е предприел мерки
на налагане на дисциплинарното наказание. Твърдението на ищцата, че
предоставеният двудневен срок е неразумно кратък, съдът не споделя. При
преценка от страна на съда дали срокът е разумен следва да се съобрази обема на
исканите обяснения с оглед на сочените дисциплинарни нарушения, отдалечеността им
назад във времето и необходимостта от събирането на евентуални доказателства за
защита. Съдът намира, че за ищцата не би следвало да съставлява трудност да
посочи в предоставения е двудневен срок причината, поради която не се е явила
на работа в периода 18/22.05.20г.
След като е изчакал изтичането
на срока за обяснения, ответникът е пристъпил към налагане на дисциплинарно
наказание, като е мотивирал заповедта си, а именно: позовал се е на докладна
записка и присъствена форма и е констатирал неявяването на работа на ищцата в
продължение на три последователни работни дни 18,19 и 20 май 2020г. без
уважителна причина. Правилно е посочил и правната квалификация-чл.187 ал.1 т.1 КТ, като е наложил наказание „уволнение“ съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1
т.2 КТ.
На
базата на представените писмени доказателства и разпитаните свидетели съдът
намира за установено, че ищцата не е била на работа на посочените дати, без да
посочи уважителна причина за това въпреки, че е имало заповед за ответника за
работното време, която е била поставена пред залата за репетиции и в адм.част.
Същата е била сведена до знанието на балетистите и устно по настояване на
директора от Г.Г., ръководител на ансамбъла.
Фактът, че ищцата се е намирала на площада
пред сградата на ОКЦ, не означава че същата е била на работа, тъй като нейното
работно място е танцова зала. От друга страна, ответникът доказа, че
репетиционната зала е била отключена, а на таблото пред нея е стоял работният
график за седмицата от 18 до 22.05.2020г.
Извършването на протестни
действия срещу новия Директор на Капанския ансамбъл в този период е неотносимо,
тъй разрешение за протест е имало само за 20.05.20г. от 9ч. до 11ч., което
време не съвпада с присъствената форма на работа на жените от 13 до 15ч.
Следва да се отбележи, че при
извършена проверка на РЗИ не се е установила репетиционна дейност, като
служителите от РЗИ са установили, че се спазват всички противоепидемични мерки.
Ищцата се позовава на Заповед
№РД№01-268/15.05.20г. на МЗ и по точно на т.7, с която се забранява
провеждането на културно-развлекателни мероприятия на закрито. В случая
осъществяването на репетиции, като част от работния ден на балетистите не е
културно-развлекателна дейност, а осъществяване на трудова функция. В процесния
период Капански ансамбъл не е имал концертна дейност и не е нарушил заповедта
на МЗ.
Предвид гореизложеното, съдът намира
заповедите за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за
прекратяването на трудовото правоотношение за законосъобразни.
Твърденията на ищцата в
условията на евентуалност за несъотносимост на наложеното наказание съобразно
извършеното нарушение също са неоснователни. За определена група нарушения на
трудовата дисциплина, сред които и неявяването на работа в два последователни
дни без уважителна причина, отчитайки тяхната по-голяма тежест, законодателят е
предвидил възможността да се наложи и най-тежкото дисциплинарно наказание.
Работодателят е преценил сериозността на нарушението, действителните мотиви на
ищцата за неявяване на работа– несъгласие с назначаването на новия ръководител
на Капански ансамбъл и е определил адекватно наказание. Личната позиция на
даден работник не е основание за неизпълнение на основното трудово задължение и
създаването на пречки в работния процес.
Неоснователността на иска по
чл.344 ал.1 т.1 КТ влече като последица и неоснователността на претенцията на
ищцата за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност и за заплащането на
обезщетение по чл.225 КТ.
Претенцията на ищцата за
присъждане на обезщетение по чл.226 КТ е частично основателна по отношение на
претендирания размер. Работодателят е върнал трудовата книжка на ищцата на 17.06.20г.,
почти две седмици след прекратяването на трудовото правоотношение, като междувременно
ищцата е започнала работа.
Съгласно т.2 на ТР
№1/02.12.2019г на ВКС незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.226
ал.2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на
работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и
работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да
заплати обезщетение по чл.226 ал.2 и ал.3 изр.2 КТ от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня
на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата
книжка. В случая незаконосъобразното задържане е за периода
05.06.20г.-16.06.20г. и е в размер на 316.40лв. /незаконосъобразно задържане за
осем работни дни/.
Претендираното обезщетение за забава върху
обезщетението по чл.226 КТ възниква само при поискване и при уважаването на иск
за главницата, поради което същото се дължи от датата на предявяването на иска.
Двете страни са направили
разноски в размер на 610лв. С оглед неоснователността на претенциите на ищцата
по чл.344 КТ и по чл.86 ЗЗД на ответника
се следват разноски частично до размера на 488лв. На ищцата пък обратно се
следват разноски в размер на 122лв.
Направените разноски за вещо
лице остават за сметка на съда.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.М.С. ***
искове за признаване за незаконно уволнението й, и отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото й правоотношение; за възстановяване на предизаеманата
от нея длъжнист; за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето, за
което е останала без работа, считано от 04.06.2020г. до 08.06.2020г. и от
01.08.20г. до 04.11.20г., както и обезщетение по чл.225 ал.2 КТ за разликата от
получаваното по-ниско възнаграждение за периода 08.06.20г.-31.07.18г., за сумата
от 104лв. обезщетение за забава върху дължимите суми, ведно със законната лихва
считано от 27.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Капански ансамбъл
–Разград, ЕИК *********, представляван от Директора Кънчо Върбанов да заплати
на Л.М.С., ЕГН ********** сумата от 316.40лв. обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжна й от 04.06.20г. до 07.08.20г., ведно със
законната лихва от 27.07.20г. до окончателното й изпращане и сумата 122л./сто
двадесет и два лева/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА Л.М.С. да заплати на
Капански ансамбъл-Разград сумата от 488лв./четиристотин осемдесет и осем лева/
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Капански ансамбъл
–Разград, ЕИК *********, представляван от Директора Кънчо Върбанов да заплати по
сметка на РРС сумата от 50лв./петдесет лева/ държавна такса по иска по чл.226 КТ.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба през ОС-Разград в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия: