Решение по дело №693/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 347
Дата: 26 октомври 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20191420200693
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……

гр. В., 26.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Ц. Ц.

като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д. №693/2019 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.В.М., с. В., против НП №НГ-1-06-00582497 от 20.06.2019 г., издадено от ръководител на ТП на НОИ, с което за нарушение по чл.54д, ал.3 КСО, на основание чл.349, ал.1, т.1 КСО, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

В жалбата се излагат доводи, че описаното в НП нарушение не е извършено виновно, както и че са налице основанията за прилагане на чл.28 ЗАНН. При това се моли за отмяна на НП.

В с.з. жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Ц., която оспорва жалбата и лансирайки теза за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на НП, моли за неговото потвърждаване.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Към 01.04.2019 г. жалбоподателката М. била регистрирана като безработно лице. На 01.04.2019 г. същата започнала работа в  обект на „ДИЕМА-2004“ ЕООД с. В., на длъжност продавач-консултант. Същата, обаче, не подала декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ – В..

При извършена проверка от св. П. Р. – инспектор в ТП на НОИ – В., се установило, че жалбоподателката е започнала работа на 01.04.2019 г. и че не е подала декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ – В.. При това, на 06.06.2019 г., в отсъствие на нарушителя и без да му се изпраща покана, св. П. Р. съставил АУАН №АН-1-06-00575532, в който отразил, че като не е подала декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ – В. в 7-дневен срок от започване на работа, а именно 01.04.2019 г., жалбоподателката е извършила нарушение по чл.54д, ал.3 КСО. АУАН е изпратен на жалбоподателката чрез Български пощи, без да й се предявява и връчва за подписване.

Въз основа на така съставения АУАН, при идентично словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.54д, ал.3 КСО, на 20.06.2019 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.349, ал.1, т.1 КСО, на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на св. П. Р.. Същият лично е извършил проверка и е установил, че жалбоподателката е започнала работа на 01.04.2019 г., че е регистрирана като безработна и че в 7-дневен срок от настъпване на промяната, не е подала декларация за новонастъпилите обстоятелства. Установява се и това, че лично той е съставил АУАН, че е съставил същия в отсъствието на нарушителя и че не е изпращал покана за явяване на жалбоподателката за съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и непротиворечащи си. Кредитира и останалите събрани по делото доказателства. Доколкото, обаче, изведената по делото фактология не се оспорва от страните, съдът не намира за необходимо да подлага доказателствата на по-задълбочен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателката основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни органи и е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателката. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:

От доказателствено обезпечената фактологическа картина се установява, че на жалбоподателката е съставен АУАН в нейно отсъствие, без да й се изпраща покана за явяване за съставянето на АУАН. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, обаче, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и само ако същият е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът може да се състави в негово отсъствие (чл.40, ал.2 ЗНН). В случая на жалбоподателката не е изпращана покана, при което е неприложима предвидената в чл.40, ал.2 ЗАНН втора хипотеза, както и не е налице предвидената първа такава, жалбоподателката да не е можело да бъде намерена. А съставянето на АУАН в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на санкционния акт, тъй като правото на защита на нарушителя е несанируемо накърнено.

 

Съдът констатира още, че след съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателката, същият й е изпратен чрез Български пощи без да й бъде предявен да се запознаае със съдържанието му и да й бъде връчен за подпис, както изисква разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗАНН. Това също представлява процесуално нарушение, което препятства пораждането на валидни правни последици от санкционния акт.

 

Освен гореконтатираното, съдът установи също, че в повдигнатото на жалбоподателката фактическо обвинение не се съдържа дата на извършване на нарушението. Жалбоподателката е обвинена в това, че след като е започнала работа, в 7-дневен срок не е подала декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ – В.. В АУАН и НП, обаче, не се съдържа дата, на която наказващият орган е приел, че е извършено нарушението. Действително, отразено е, че жалбопоателката е започнала работа на 01.04.2019 г. и че не е изпълнила задължението си да подаде декларация в 7-дневен срок. Но това посочване не освобождава наказващия орган от задължението да посочи датата, на която счита, че е извършено нарушението, отчитайки както това, че нарушението се извършва чрез бездействие и същото ще се счита за извършено в първия ден след изтичането на предвидения в закона 7-дневен срок, така и това, че този ден трябва да е работен такъв. Няма спор, че съдът може да определи деня, в който е извършено нарушението. Но допълването на обвинението от страна на въззивната инстанция е недопустимо, тъй като посочването на датата на извършване на нарушението, разписана като задължителен реквизит съобразно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е в компетентността на наказващия орган. А липсата на дата на извършване на нарушението е от категорията на съществените процесуални нарушения, затрудняващи правото на защита на санкционирания, препятстващи извършването на пълна въззивна проверка и обуславаящи на самостоятелно основание отмяната на санкционнния акт.

 

При горните съображения, съдът намира за безпредметно да обсъжда обективната и субективна съставомерност на деянието, тъй като изводите му в тази нсока не са в състояние да променят крайния изход на делото. Въпреки това, за пълнота на проверката е нужно да се посочи, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че жалбоподателката не е изпълнила вмененото й от закона задължение, с което от обективна и субективна страна е извършила нарушението, в което е обвинена и за което на основание чл.349, ал.1, т.1 КСО й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Но с оглед изложените по-горе съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

 

Водим от горното, Врачански районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НГ-1-06-00582497 от 20.06.2019 г., издадено от ръководител на ТП на НОИ, с което за нарушение по чл.54д, ал.3 КСО, на основание чл.349, ал.1, т.1 КСО, на В.В.М., с. В., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: