Решение по дело №1965/2012 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1589 от 15.07.2013г., град Бургас

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на петнадесети януари две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Станимир Христов

при секретар С.Х. и прокурора Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1965 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от управителя И.И.П. против Ревизионен акт (РА) № *********/29.05.2012 год. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, изцяло потвърден с Решение № 326/ 27.08.2012 год. на Началник отдел „Обжалване”, изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (ОУИ) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени оспорения ревизионен акт в частта на установените задължения по ЗДДС на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД за данъчните периоди м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 год., м. януари, м. февруари, м. март, м. май, м. юни, м. юли и м. август 2010 год. в общ размер 262 738,81 лева, в т.ч. главница 212 707.08 лева и лихви за просрочие в общ размер на 50 031.73 лева. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения, ангажира доказателства и желае присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Встъпилият на основание чл. 159, ал. 1 от ДОПК прокурор от Окръжна прокуратура гр. Бургас изразява становище за основателност на подадената жалба, като прави искане същата да бъде уважена по подробно изложени доводи.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1101745/17.11.2011 год. на Началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД с ЕИК по *** с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от И.И.П. с предметен обхват: данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2006 год. до 30.11.2006 год.; данък върху добавената стойност за периода от 01.10.2009 год. до 31.03.2010 год.; данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2010 год. до 31.08.2010 год. Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на упълномощен представител на дружеството – П.К.К. на 02.12.2011 год. от която дата е започнал да тече 3-месечния срок по чл. 114, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизията. С последваща заповед № 1200018/29.02.2012 год. на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК и предвид изпратени молби за административно сътрудничество с Република Румъния, органа, възложил ревизията е постановил спиране на производството. Със Заповед № 1200777-В/02.05.2012 год. на основание чл. 35 от ДОПК и поради отпадане на основанието за спиране е възобновено производството по извършване на ревизията и със ЗВР № 1200779/02.05.2012 год., органа възложил ревизията е указал същата да завърши в срок до 07.05.2012 год. Така постановените заповеди са били надлежно връчени на упълномощения представител на дружеството на 04.05.2012 год.

След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад № 1200779/09.05.2012г., надлежно връчен на упълномощеното лице П.К. на 11.05.2012 год. По повод връчения РД, с молба вх. № 6781/16.05.2012 год. ревизираното лице е поискало удължаване на срока за представяне на възражения по РД, но с Решение № 1200066/16.05.2012 год. е направен отказ за удължаване на срока за представяне на възражения. С оглед на това, с вх. № ИТ-00-7309/28.05.2012 год., ревизираното дружество е депозирало възражения против РД № 1200779/09.05.2012 год.

След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и след като е приел за неоснователни подадените против РД възражения, органа по приходите, оправомощен със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1200779/ 10.05.2012г. е постановил Ревизионен акт (РА) № *********/29.05.2012г. С цитирания РА, в тежест на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД са определени допълнителни данъчни задължение по ЗДДС в общ размер на 212 707.08 лева и лихви за просрочие, изчислени към 29.05.2012 год. в общ размер на 50 031.73 лева. РА е бил надлежно връчен на пълномощника на ревизираното дружество – П.К.К. на 06.06.2012 год.

С жалба вх. № ИТ-00-8582/19.06.2012 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, „АТЛАНТИК ГРУП” ООД е оспорило РА № *********/29.05.2012г. пред Директор на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас при ЦУ на НАП. По повод така подадената жалба, с Решение № 326/27.08.2012 год., Началника на отдел „Обжалване” в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас, съгласно Заповед № ЗЦУ/159/01.02.2010 год. е потвърдил изцяло РА № *********/29.05.2012г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, с който са установени дължимите от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период 01.10.2009 год. до 31.10.2009 год. – главница 12 731.15 лева и лихва 2 997.50 лева; за данъчен период 01.11.2009 год. до 30.11.2000 год. – главница 88 850.08 лева и лихва 22 937.86 лева; за данъчен период 01.12.2009 год. до 31.12.2009 год. – главница 12 756.90 лева и лихва 3 126.89 лева; за данъчен период 01.01.2010 год. до 31.01.2010 год. – главница 25 547.18 лева и лихва 6 034.90 лева; за данъчен период 01.02.2010 год. до 28.02.2010 год. – главница 26 303.76 лева и лихва 6 004.75 лева; за данъчен период 01.03.2010 год. до 31.03.2010 год. – главница 24 103.58 лева и лихва 0 лева; за данъчен период 01.05.2010 год. до 31.05.2010 год. – главница 21 503.60 лева и лихва 4 349.52 лева; за данъчен период 01.06.2010 год. до 30.06.2010 год. – главница 11 167.79 лева и лихва 1 789.30 лева; за данъчен период 01.07.2010 год. до 31.07.2010 год. – главница 1 441.12 лева и лихва 624.45 лева; за данъчен период 01.08.2010 год. до 31.08.2010 год. – главница 12 405.50 лева и лихва 2 186.56 лева.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № *********/29.05.2012г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 326/27.08.2012 год. Заявени са твърдения, че в случая са налице регламентираните в ЗДДС и ППЗДДС предпоставки за облагане със ставка 0% на осъществените от дружеството жалбоподател вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки – замразена риба и рибни продукти на контрагенти на дружеството – регистрирани лица за целите на ДДС в Румъния. По мнение на жалбоподателя, за всяка една от осъществените от него ВОД са налице изискуемите се фактура и международна товарителница – CMR (ЧМР), а за някои от доставките и алтернативноизискуемото потвърждение за получаването на стоките. От страна на ревизираното дружество се твърди допуснати от органа по приходите нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и на нарушения на ревизиращия екип на нормите на чл. 2 – чл. 6 от ДОПК въвеждащи задължения за всеобхватно, обективно и безпристрастно изясняване и оценяване на фактическите обстоятелства и представените от дружеството документи. Заявено е, че в хода на ревизионното производство на три пъти ревизираното дружество е представяло пълен комплект заверени копия на всички изискуеми по чл. 45 от ППЗДДС документи, удостоверяващи осъществените от дружеството ВОД. По повод получените справки по реда административното сътрудничество по ДДС с Република Румъния, жалбоподателя е заявил че от общо 16-те проверявани румънски дружества, едва за 4 от тях са постъпили отговори, за 6 са приобщени отговори от други запитвания, а за останалите 6 – отговори въобще не са постъпвали. Относно получената информация от румънската данъчна администрация за това, че част от дружествата не са установени на декларираните адреси и същите са дерегистрирани, жалбоподателя е заявил, с оглед факта, че осъществените от него ВОД към тези дружества са станали преди дерегистрацията, този факт не влияе върху действителността и редовността на доставката. В подкрепа на заявеното твърдение за действителност на осъществените ВОД, дружеството се е позовало и на факта за осъществените на 100% плащания по банков път. В жалбата, изцяло са оспорени доводите на Директора на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас, относно същността на международна товарителница CMR, на нейните реквизити и необходимостта от попълване на кл. 24. В подкрепа на заявените твърдения, жалбоподателя се е позовал и на Решение от 27.09.2007 год. по дело С-409/04 (Teleos) на Съда на Европейските общности (СЕО).

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона, но са нарушени материалноправните разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага по следните съображения:

При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.

В настоящият случай, оспорения Ревизионен акт № *********/29.05.2012г. е издаден от компетентен орган – старши инспектор по приходите и ръководител на екип, който е определен за компетентен орган на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и съгласно Заповед № К-1200779/ 10.05.2012 год. на органа, възложил ревизията.

Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към ревизионният акт е приложен и ревизионен доклад № 1200779/09.05.2012г., като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

Във връзка със заявените в жалбата възражения и след анализ на събраните доказателства, съда намира за установено от фактическа страна следното:

През ревизираните периоди по ЗДДС, задълженото лице „АТЛАНТИК ГРУП” ООД е осъществявало основно търговия със замразена риба и рибни продукти. За данъчните периоди м. 09, 10, 11 и 12. 2009 год., както и за м. 01, 02, 03, 05, 06, 07 и 08. 2010 год., в дневника за продажби дружеството е декларирало вътреобщностни доставки (ВОД), като са включвани фактури за доставка на стоки по смисъла на чл. 7 от ЗДДС до множество дружества – регистрирани лица за целите на ДДС в Румъния. В хода на ревизионното производство е била извършена съпоставка по тримесечия от VIES-системата за ревизираните периоди, при която са били установени несъответствия между декларираните от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД стойности на ВОД и декларираните ВОП на част (общо 16) негови контрагенти регистрирани лица за целите на ДДС в Румъния, а именно: „Буром трейдинг” СРЛ с VIN RO 23576267; „Букурещи трейд интернационал” СРЛ с VIN RO 85132222; СЦ „Хелт Фуут Къмпани” с VIN RO 25044339; „Маране фрукт” СРЛ с VIN RO 26088988; СЦ „Алваланн трейдинг” СРЛ с VIN RO 21992149; „Карнполи импорт” СРЛ с VIN RO 26093216; „ВХС Агроексим” СРЛ с VIN RO 17273234; „Самсон стар фрукт” СРЛ с VIN RO 26167542; „ЕМС Консултинг” СРЛ с VIN RO 19119224; „НГ Лове Им Екс” СРЛ с VIN RO 21593350; СЦ „Алфа фреш фрукт” СРЛ с VIN RO 26504044; „Мотор байк” СРЛ с VIN RO 24906967; СЦ „Деним оптим” СРЛ с VIN RO 26748499; „Гарден фреш фрукт” СРЛ с VIN RO 26504052; „Рамсис тропикал” СРЛ с VIN RO29799050 и СЦ „Донира” СРЛ с VIN RO 15810030. С оглед така констатираните несъответствия, с Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № 965/23.01.2012 год. на ТД на НАП гр. Бургас, от ревизираното дружество е изискана информация и документи, касаещи декларираните ВОД към посочените румънски контрагенти. В изпълнение на това, от страна на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД са предоставени: инвойс фактури, в които изрично е записано „Условия на доставка: DDP (доставено, мито платено) Бургас, България; банкови извлечения, удостоверяващи извършените плащания по банков път, ведно с извлечения от счетоводни сметки 503 и 504; международни товарителници CMR, в които, като изпращач е записано ревизираното дружество „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, получатели – румънските дружества, а като превозвачи са посочени 4 румънски дружества – ТД „Логимонд ком” СРЛ; ТД „Гида ком” СРЛ; СЦ „Броти мег” СРЛ; СЦ „Транс бианг” СРЛ и 2 български дружества – „Блиц трейд” ЕООД и ЕТ „Алдис – Алекси Стоянов”. Към писмените документи, предоставени от ревизираното дружество са приложени и писмени потвърждения, изготвени от превозвачите, в които същите са декларирали натоварването на стоки от износителя „АТЛАНТИК ГРУП” ООД с място на натоварване хладилника на „Булджак” в гр. Бургас и транспортирането им до Румъния за съответния румънски контрагент с посочване на датата на транспорта и регистрационните номера на камиона.

С оглед горното, както и с цел изясняване на допълнителни факти и обстоятелства, свързани с доставките, обективирани с представените от ревизираното дружество инвойс фактури, с писмо изх. № 812/20.01.2012 год., адресирано до директора на дирекция „ЦЗВ” при ЦУ на НАП, гр. София, ревизиращите са изискали информация за изпратени молби за административно сътрудничество от органите по приходите на НАП към друга държава членка на ЕС, в случая Република Румъния в съответствие с чл. 7 на Регламент (ЕО) 904/2010 – електронен формуляр SCAC 2004. В писмата е изискана информация за изпратените молби за информация до данъчната администрация на Румъния за посочените по-горе румънски дружества – контрагенти на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, основанията за запитванията, посочени в съпътстващия доклад, получените отговори, във връзка с отправените запитвания и периодите, за които се отнасят съответните запитвания. По повод така изпратеното искане, с писмо от 26.01.2012 год. директора на дирекция „ЦЗВ” при ЦУ на НАП, гр. София е отговорил, че към всяка ТД има служители за контакт с „ЦЗВ”, на които е предоставен on-lain достъп до файловото пространство на дирекцията, поради което следва да се обърнат към съответния служител за контакт и с негова помощ да разгледат наличната информация. Към отговора е приложена справка за регистрираните молби, касаещи румънските търговци, посочени в писмото. С оглед на това и след извършена проверка, с Протокол № 1201226/22.02.2012 год., към ревизионната преписка са приобщени справка за декларирани придобивания от румънските търговци от българския доставчик „АТЛАНТИК ГРУП” ООД; справка от модул „Съобщения – R-HLVATTR” с информация за регистрираните по ДДС румънски лица, както и постъпила информация от приходната администрация на Румъния от обмен на административно сътрудничество, касаеща румънските дружества. В резултат на така събраните и приобщени материали, ревизиращите са обобщили получената информация по следния начин:

- „Буром трейдинг” СРЛ с VIN RO 23576267 – при посещение на седалището на дружеството не е открит представител, като в съответствие с румънското законодателства са изпратени покани до управителя на дружеството – българския гражданин С.Д. от с. Ветово, но не е получен отговор. В резултат на това е предявена криминална жалба в местната прокурорска служба и дружеството е деактивирано;

- СЦ „Хелт Фуут Къмпани” с VIN RO 25044339 – дружеството не извършва дейност на декларирания адрес за кореспонденция и не е открит негов представител. Дружеството е посочено като „липсващ търговец” и според румънското законодателство е деклариран като „неактивен търговец”. Посочения ДДС номер - RO 25044339 е бил валиден за периода 04.02.2009 год. – 01.08.2010 год.;

- „Карнполи импорт” СРЛ с VIN RO 26093216 - посочено е, че дружеството е „липсващ търговец”, като данъкоплатеца е обявен за неактивен от 01.08.2010 год. Дружеството не извършва дейност в регистрирания офис и представляващия дружеството украински гражданин Т.О. не е отговорил на поканите на румънските данъчни органи;

- „ЕМС Консултинг” СРЛ с VIN RO 19119224 – на основание съдебно решение, дружеството е в процедура по несъстоятелност. Румънските данъчни инспектори не са имали достъп до финансовите и счетоводни документи, поради което са посочили, че не са в състояние да отговорят на запитването;

- „Мотор байк” СРЛ с VIN RO 24906967 – установява се, че на дружеството има извършена данъчна ревизия за периода 05.01.2009 год. до 30.06.2010 год., при която е установено задължение, подлежащо на плащане. С оглед на това „Мотор байк” СРЛ е под наказателно преследване. Постъпило е запитване от румънската данъчна администрация по повод декларирания от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД ВОД към румънския търговец за м. май 2010 год. в размер на 33 169 лева, предвид представена от управителя на румънското дружество Е.К. обяснителна бележка, в която е отрекъл получаването на цитирания ВОД. С оглед на това, от румънската данъчна администрация е изискана информация и документи, касаещи декларирания от българското дружество ВОД;

- „Маране фрукт” СРЛ с VIN RO 26088988 – посочено е, че дружеството е „липсващ търговец” и е деклариран като „неактивен данъкоплатец” от 01.08.2010 год. Дружеството не извършва икономическа дейност на декларираните адреси и представителите на дружеството не отговарят на поканите, отправени от румънските данъчни власти;

- СЦ „Алваланн трейдинг” СРЛ – в отговора на румънските данъчни власти е посочено, че не е възможно да се извърши данъчна ревизия и търговеца е обявен за „неактивен данъкоплатец”. Посоченият ДДС номер е бил активен в периода 02.07.2007 год. до 01.08.2010 год., след която дата е невалиден. В базата данни, румънския търговец не е декларирал ВОП;

- „ВХС Агроексим” СРЛ с VIN RO 17273234 – в получения отговор е посочено, че са изпратени покани до управителя на румънското дружество, но същия не се е явил и не е представил информация на румънските данъчни власти. Румънското дружество е заличено на 27.03.2012 год., а неговия ДДС номер е невалиден от 01.02.2010 год. В базата данни не е деклариран ВОП от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД;

- „НГ Лове Им Екс” СРЛ с VIN RO 21593350 – в получената информация се сочи, че румънското дружество е „липсващ търговец”. Същото не извършва дейност на декларирания адрес и представляващите дружеството не са отговорили на поканите на румънските данъчни органи. Считано от 01.08.2010 год. данъкоплатеца е неактивен. С оглед на това, румънската данъчна администрация не може да отговори на поставените въпроси;

- СЦ „Донира” СРЛ с VIN RO 15810030 – по отношение на този търговец е посочено, че при извършената проверка е установено, че същия не е отбелязал в счетоводството си и не е декларирал ВОП от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД. В информацията, изпратена от румънската данъчна администрация е посочено, че от анализа на транспортните документи – CMR е видно, че същите са подпечатани от румънското дружество СЦ „Броти Мег” СРЛ Букурещ, като превозвач. От ревизията на румънските данъчни власти е установено, че няма такова търговско дружество в базата данни, а регистрационните табели на превозните средства не принадлежат на този търговец. Уточнено е също, че към момента на предоставяне на информацията се извършва цялостна ревизия на СЦ „Донира” СРЛ, в хода на която са изготвени молби за информация, относно различни български търговци – доставчици на това румънско дружество.

В хода на ревизионното производство, с цел установяване на относими към предмета на ревизията факти и обстоятелства и с оглед предоставените от ревизираното лице международни товарителници CMR, в които като превозвач са посочвани българските дружества „Блиц трейд” ЕООД и ЕТ „Алдис – Алекси Стоянов”, от страна на ревизиращия екип са направени искания за извършване на насрещни проверки (ИИНП), както следва:

- по отношение на „Блиц трейд” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* е направено ИИНП до ТД на НАП София. От съставения Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № 02-04-1101745-03/15.03.2012 год. се установяват следните факти и обстоятелства: в резултат на връчено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), от страна на „Блиц трейд” ЕООД са предоставени свидетелства за регистрация на МПС с регистрационни номера Е5274ЕА и Е4176ЕА; лиценз за международен автомобилен превоз; в писмени обяснения е декларирано, че няма транспортни документи за извършен превоз на стока за периода 01.10.2009 год. – 30.10.2009 год.; не е извършвало транспортни услуги на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД за периода 01.10.2009 год. до 30.10.2009 год.; не е извършван превоз на риба; не е издавана фактура за извършен превоз. Към така дадените обяснения е приложено извлечение от сметка 411 – „Клиенти” за посочения период, от което е видно, че няма издадени фактури на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, нито на румънски клиенти;

- по отношение на ЕТ „Алдис – Алекси Стоянов” с ЕИК по БУЛСТАТ ********* е направено ИИНП до ТД на НАП гр. Бургас. От съставения ПИНП № 02-04-1101745-02/16.03.2012 год. се установяват следните факти и обстоятелства: по повод връчено ИПДПОЗЛ, от ЕТ „Алдис – Алекси Стоянов” са предоставени копия на документи и писмени обяснения, както следва: свидетелства за регистрация на МПС с регистрационни номера А3779КМ – седлови влекач, А2147ЕЕ – полуремарке и А0637ЕК-полуремарке; лиценз за международен превоз; международна товарителница от 05.12.2009 год.; писмени обяснения в които е декларирано, че не е издавана фактура за извършен превоз. По мнение на ревизиращите, ЕТ „Алдис – Алекси Стоянов” не е представил документи доказващи извършената транспортна услуга, а именно – пътни листи, товарителници, договори. Не са представени данни на шофьора, не е посочен точния адрес от където е натоварена стоката и до където е извозена, не е посочена датата на предаване на стоките в обект на получателя, МОЛ на предаване.

Във връзка с така установените факти и обстоятелства, както и въз основа на извършения анализ на събраните в хода на ревизионното производство документи, органа по приходите е обосновал извод, че ревизираното дружество не разполага с изискуемите по чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС документи, поради което не се установява и доказва извършен ВОД от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД към посочените по-горе общо 16 румънски дружества. Въз основа на така обоснования извод, органа по приходите е приел, че е налице доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната по фактурите, издадени от ревизираното лице към румънските дружества. В този смисъл и на основание чл. 6, ал. 1, чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е прието, че доставката е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и в съответствие с определената с чл. 66, ал. 1, т. 1 данъчна ставка от 20%, по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, допълнително е начислен дължим от ревизираното дружество ДДС в общ размер на 212 707.08 лева и определената върху тази сума лихва за забава в общ размер на 50 031.73 лева.

В хода на административното обжалване на ревизионния акт пред Директора на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас, от румънската данъчна администрация е постъпила информация по отношение на 4 от контрагентите на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, както следва:

- „Алфа фреш фрукт” СРЛ с VIN RO 26504044 – дружеството не извършва стопанска дейност на декларираните/обявените помещения и представляващия не може да бъде открит. Румънските ревизиращи са приели, че дружеството е „липсващ търговец” и на основание действащото румънско законодателство е започнала процедура за „деактевиране/заличаване на данъкоплатеца”. С оглед на това, данъчните органи на Румъния не са могли да отговорят на поставените въпроси;

- „Деним оптим” СРЛ с VIN RO 26748499 – с оглед ненамиране на дружеството на декларирания адрес, данъчната ревизия не е била надлежно извършена и данъчния екип не е в състояние да отговори на въпросите, формулирани в молбата на българската данъчна администрация. Дружеството е обявено за неактивен данъкоплатец на 19.04.2012 год., поради неизпълнение на данъчните си задължения. Срещу законните представители на дружеството е заведено наказателно производство;

- „Гарден фреш фрукт” СРЛ с VIN RO 26504052 - дружеството не извършва стопанска дейност на декларираните/обявените помещения и представляващия не може да бъде открит. Румънските ревизиращи са приели, че дружеството е „липсващ търговец”, като неговия ДДС номер е обявен за невалиден във VIES. С оглед на това, данъчните органи на Румъния не са могли да отговорят на поставените въпроси;

- „Самсон стар фрукт” СРЛ с VIN RO 26167542 – посочено е, че румънското дружество не извършва икономическа дейност на декларирания адрес в седалището и неговия управител не може да бъде открит. Румънските ревизиращи са приели, че дружеството е „липсващ търговец”, като неговия ДДС номер е обявен за невалиден във VIES считано от 01.08.2010 год. Инициирана е процедура по наказателно производство.

При анализа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и в подкрепа на извода за липса на реално осъществени ВОД от страна на ревизираното дружество, при постановяване на потвърдителното решение, Директора на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас е доразвил доводите на органа по приходите. В постановения от решаващия орган акт, подробно са анализирани представените от ревизираното лице международни товарителници – CMR касаещи по отделно всеки един от контрагентите на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, като е прието, че същите не съдържат съществени реквизити, изискуеми от нормите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията). Така например е посочено, че с цел доказване на осъществения ВОД са представени CMR, в кл. 24 от които липсва име на получателя на стоките. Прието е, че така представените от жалбоподателя CMR липсват изписани имена на лицето, положило подпис и печат на получателя, поради което не може да се установи дали се касае за представляващ именно дружеството, вписано като получател по тях. В по-голямата част от тези CMR липсва и дата и място на получаване на стоките. Тези констатации, според решаващия орган, обосновават извод за липса на съществени данни в графа 24 „Подпис и печат на получателя”. На основание този факт, решаващия орган е обосновал извод, че така съставените товарителници не съставляват надлежен документ по смисъла на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, доказващ транспортирането и получаването на стоките от съответния румънски контрагент на ревизираното дружество. При тези обстоятелства, след като не е представено потвърждение от дружеството-получател за тези доставки и не е установено наличието на документ, удостоверяващ изпращането и транспортирането на стоките е прието, че „АТЛАНТИК ГРУП” ООД не разполага с необходимите документи, изискуеми по силата на чл. 45 от ППЗДДС, поради което е налице доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната. С оглед така формирания извод и предвид обстоятелството, че във връзка с реализацията на стоките по издадените фактури за ВОД, същите са отписани от счетоводството на жалбоподателя и не са налични, решаващия орган е приел, че правилно и законосъобразно органа по приходите е обложил с 20% ДДС данъчната основа (продажната стойност) на отписаните и фактурирани стоки, на основание чл. 86, във вр. с чл. 6, чл. 25 и чл. 82 от ЗДДС.

Настоящият съдебен състав намира така изградения извод на органа по приходите, доразвит и потвърден от решаващия орган за неправилен и необоснован по следните съображения:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС е регламентирано, че документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС и са разделени на две групи, както следва:

1. документ за доставката: фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона и

2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките; транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

В настоящото производство не се спори, че доставчика на стоките „АТЛАНТИК ГРУП” ООД е регистрирано по ЗДДС лице, като от ревизионния доклад се установява, че дружеството е с обща регистрация по ДОПК, считано от 30.12.2005 год. и със специална регистрация по ЗДДС, считано от 24.02.2006 год. По отношение на румънските дружества – получатели на фактурираните от ревизираното дружество доставки, с оглед представените в хода на ревизионното производство доказателства, съда намира следното:

- За „Буром трейдинг” СРЛ с VIN RO 23576267, в хода на ревизионното производство е приобщена информация от приходната администрация на Румъния от обмен на административно обслужване. Така приобщената информация, обаче касае други доставки, осъществени от друго дружество и в различен данъчен период – 01.07.2009 год. – 31.07.2009 год. От полученият отговор на румънските данъчни власти се установява единствено, че представляващия „Буром трейдинг” СРЛ не е установен на декларирания адрес и след покани не се е явил. В този смисъл, липсват доказателства, че към данъчните периоди, през които „АТЛАНТИК ГРУП” ООД е осъществило ВОД към румънското дружество – м. октомври, м. ноември 2009 год. и м. януари 2010 год., „Буром трейдинг” СРЛ е било със заличена регистрация по ДДС, поради което следва да се приеме, че към тези данъчни периоди, дружеството е било с активна ДДС регистрация. В подкрепа на твърдението за осъществени към това румънско дружество ВОД, от страна на ревизираното дружество са представени общо 6 бр. инвойс фактури с превод на български език. В този смисъл, настоящия съдебен състав приема, че по отношение на доставките, осъществени към това румънско дружество са налице документите от първата група, регламентирани в чл. 45, т. 1, б. „а” от ППЗДДС, а именно – документ за доставка – фактура, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.

По отношение на втората група документи, доказващи ВОД, жалбоподателя е представил в хода на ревизионното производство международни товарителници – CMR (с превод на български език) съпровождащи инвойс фактурите, в които са посочени изпращача, получателя, разтоварния пункт, посочен е и превозвача. Така приложените CMR са подписани и подпечанати от изпращача, превозвача и получателя (в част от CMR е посочена и датата и мястото на получаване на стоката – гр. Констанца). В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози (CMR) е посочено, че товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В нормата на чл. 4 от Конвенцията изрично е регламентирано, че липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция. В този смисъл, доводите на органа по приходите за липса на определени реквизити в представените от жалбоподателя международни товарителници – в част от CMR е поставен печат на превозвач, но без подпис, в други са записани имената на водача и номера на транспортното средство, но липсва името на превозвача, съда намира за недостатъчни да оборят доказателствената стойност на тези международни товарителници. Непопълването на отделни колонки в представените CMR, преценени като липсващи реквизити, са ирелевантни при преценката на относимите към правния спор факти относно извършения транспорт на стоки и не ги прави недостоверни като документи. Изискването по чл. 45 ППЗДДС е доставчикът да притежава посочените доказателства. В случая именно доставчикът е представили тези товарителници. В нормата на чл. 5, т. 1 от Конвенцията е указано кои лица следва да подпишат товарителницата и дали въобще наличието на подписи е задължителен реквизит на товарителницата. В цитираната норма е указано, че товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. С оглед така посочената норма, констатацията на органа по приходите, че в някои от представените CMR е поставен само печат без подпис или пък има само подпис, по същество не налагат задължително извода за неистинност на документирания с тях транспорт.

За да достигне до извода за липса на доказателства, удостоверяващи превоза, органа по приходите се е позовал и на извършената насрещна проверка на българското дружество дружеството „Блиц-Трейд” ЕООД, посочено в част процесните CMR като превозвач. В хода на извършената насрещна проверка на това дружество са изискани и причислени обяснения от И.М.И. – упълномощено лице, в които същия е заявил, че не „Блиц-Трейд” ЕООД не е извършвал транспортни услуги на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД и не е издавана фактура на същата фирма за извършен превоз. Така дадените обяснение са мотивирали органа по приходите да приеме, че в случая не е доказан осъществения транспорт на фактурираните от жалбоподателя стоки и физическото им напускане на страната. Така формирания извод съда намира за неправилен е необоснован. На първо място, от представените общо 6 бр. CMR, само в две от тях, като превозвач е посочено българското дружество „Блиц-Трейд” ЕООД. На следващо място, от обясненията на ревизираното дружество, както и с оглед посочените в инвойс фактурите условия на доставка – DDP (доставено, мито платено) и предвид заключението на вещото лице, транспорта е за сметка на купувача – в случая румънското дружество „Буром трейдинг” СРЛ. В тази връзка, обясненията на българското дружество превозвач, че не е извършвало транспортни услуги на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД и не е издавало фактури на това дружество, не налагат задължително извода, че такива услуги не са извършвани за румънското дружество – купувач, за чиято сметка е извършван транспорта.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към „Буром трейдинг” СРЛ са доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За „Букурещи трейд интернационал” СРЛ с VIN RO 85132222 в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение е прието единствено, че в кл. 24 на представените от жалбоподателя CMR липсва име на получателя. Позовавайки се единствено на този факт, приходната администрация е приела, че представените международни товарителници и потвърждението на превозвача от 01.12.2011 год. не съставляват надлежен документ по смисъла на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, доказващ осъществения транспорт. Характерното по отношение на този доставчик е, че в хода на ревизионното производство не е събрана и приобщена информация от данъчната администрация на Румъния. От страна на жалбоподателя, с цел доказване на ВОД към този румънски контрагент са представени инвойс фактури, придружени от CMR, писмено потвърждение с дата 01.12.2011 год. от превозвача - румънското дружество СК „Логимонд Ком” СРЛ, в което е деклариран осъществения транспорт от износителя „АТЛАНТИК ГРУП” ООД (с посочване на мястото на натоварване) до получателя „Букурещи трейд интернационал” СРЛ (с посочване на мястото на разтоварване). От жалбоподателя са представени също и извлечение от банкова сметка, ***олучателя по доставката, а също и извлечение от сметка 504.1.

Анализът на така представените от жалбоподателя писмени доказателства изцяло оборва извода на органа по приходите за липса на документи, удостоверяващи извършения от дружеството ВОД. В случая са съставени и надлежно представени в хода на ревизионното производство инвойс фактури, които покриват изискването, регламентирано в чл. 45, т. 1, б. „а” от ППЗДДС - фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Както в хода на ревизионното производство, така и в хода на съдебното такова, от страна на приходната администрация не бяха ангажирани доказателства, от които да се изведе извод, че както към съответните данъчни периоди, така и към момента на ревизията „Букурещи трейд интернационал” СРЛ е било с недействителна ДДС регистрация. В този смисъл, по отношение на това дружество са налице документите от първата група, доказващи осъществения ВОД.

По отношение на втората група документи, доказващи извършения ВОД, от страна на жалбоподателя са представени CMR. Както вече се посочи, единствения мотив на органа по приходите да не кредитира тези международни товарителници е факта, че в кл. 24 липсва име на получателя. Така формирания извод е неправилен и в противоречие с цитираните по-горе норми на Конвенцията за договора за международни автомобилни превози (CMR). Видно от приложените международни товарителници, в цитираната кл. 24 е записано мястото на получаване на стоката – Букурещ, датата, на получаване, подпис и печат на получателя. Както в Конвенцията, така и във формуляра на CMR липсва изрично указание, в тази клетка да се посочва и името на получателя. В този смисъл, довода на приходната администрация да не признае така представените международни товарителници се явява нормативно необоснован. Нещо повече, с цел удостоверяване и доказване на осъществения транспорт е представеното и писмено потвърждение с дата 01.12.2011 год. от превозвача - румънското дружество СК „Логимонд Ком” СРЛ, в което изрично е декларирано от страна на превозвача натоварването на стоката от конкретно посочен склад на изпращача, доставката на същата до посочен конкретен адрес на получателя, датите на осъществения транспорт, вида на транспортните средства – хладилен камион, както и тяхната регистрация. По същество, така представеното писмено потвърждение не е нормативно изискуемо, но същото се явява косвено доказателство, удостоверяващо реалното транспортиране и физическото напускане на стоката от територията на България и реалната й доставка до получателя на територията на Румъния.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към „Букурещи трейд интернационал” СРЛ са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За СЦ „Хелт Фуут Къмпани” с VIN RO 25044339 в хода на ревизионното производство в получената от румънската данъчна администрация информация е посочено, че при извършената проверка, дружеството не е установено на декларирания адрес и не е открит негов представител. Посочено е, че дружеството е „липсващ търговец” и според румънското законодателство е деклариран като „неактивен данъкоплатец”. Изрично е уточнено, че ДДС номера на този търговец е бил валиден в периода 04.02.2009 год. до 01.08.2010 год. Този факт, заедно с посоченото от решаващия орган обстоятелство, че в кл. 24 на представената от жалбоподателя CMR липсва име на получателя и място на получаване на стоките е мотивирала приходната администрация да обоснове извод, че за доставката към този получател не са налични документи удостоверяващи изпращането и получаването на стоките.

Така формирания извод, съда намира за неправилен и незаконосъобразен. В хода на ревизионното производство, с цел доказване реалността на осъществения ВОД към СЦ „Хелт Фуут Къмпани”, от страна на жалбоподателя са представени инвойс фактура, международна товарителница, писмено потвърждение от превозвача - румънското дружество СК „Логимонд Ком” СРЛ, банкова сметка, ***олучателя по доставката, а също и извлечение от сметка 504.1. В случая, от страна на жалбоподателя е представена фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. От получената информация от румънските данъчни власти безпротиворечиво се установява, че записания в тази фактура ДДС номер на получателя е бил валиден към данъчния период на доставката – м. 11.2009 год. Относно получената от румънските власти информация, че дружеството е „липсващ търговец”, съда намира следното: Румънските данъчни власти не са отрекли регистрирането на територията на Румъния на фирма с наименование СЦ „Хелт Фуут Къмпани” Румъния, но при извършената проверка не е намерен неин представител, поради което е изложено твърдение за вероятност, че фирмата е липсващ търговец. Това понятие е регламентирано в Регламент 1925/2004 г., който е регламент по приложението на Регламент 1798/2003 г. и то означава търговец, който е регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган. Едва, когато са изяснят (докажат) всички тези предпоставки, визирани в чл. 2 от Регламент 1925/2004 г., тогава може с категоричност да се твърди, че фирмата е липсващ търговец. Такива данни в изпратената от румънските власти информация няма, поради което съда приема, че не са налице категорични данни, че получателя по ВОД е липсващ търговец. В подкрепа на този извод е и факта, че в получената от румънските данъчни власти информация изрично е посочено, че не могат да потвърдят (респ. и да отрекат), че стоките са били получени и платени от румънското дружество, поради което е изискана допълнителна информация и документи.

С оглед горното, в случая е налице надлежно изготвен и представен в хода на ревизионното производство документ за доставка по смисъла на чл. 45, т. 1, б. „а” от ППЗДДС, доказващ осъществения от дружеството жалбоподател ВОД.

По отношение наличието на документи от втората група такива, доказващи осъществения ВОД, от страна на жалбоподателя е представена международна товарителница – CMR, както и потвърждение от превозвача - румънското дружество СК „Логимонд Ком” СРЛ. Така представената международна товарителница притежава изискуемите от Конвенцията реквизити и същата е подписана и подпечатана от изпращача, от превозвача и от получателя. Посочено е мястото – Букурещ и датата на получаване на стоката. Относно констатацията на решаващия орган за липсата на име и място на получаване на стоката в кл. 24, изцяло са относими мотивите, развити по-горе с допълнението, че констатацията за липса на място на получаване на стоката е некоректна, тъй като в CMR е посочено мястото на получаване –Букурещ. В случая са относими и мотивите, касаещи наличието на писмено потвърждение от страна на превозвача, в което е деклариран осъществения транспорт, което потвърждение доказва по косвен път физическото напускане на стоките от територията на страната и доставянето им до територията на другата страна членка – Румъния.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към СЦ „Хелт Фуут Къмпани” са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За „Маране фрукт” СРЛ с VIN RO 26088988 в хода на ревизионното производство, аналогично е прието липсата на документи, удостоверяващи осъществения ВОД от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД поради непопълване на кл. 24 от представените международни товарителници с името на получателя и мястото на получаване, както и с получената от румънските данъчни власти информация, че дружеството е обявено за „липсващ търговец”. Така формирания извод, съда намира за неправилен и незаконосъобразен. В случая, от страна на жалбоподателя са представени изискуемите се от чл. 45 от ППЗДДС документи доказващи ВОД, а именно – фактура и международна товарителница. По мнение на настоящия състав представената инвойс фактури притежава изискуемите се от закона реквизити, като от получената информация се установява, че към данъчния период – м. 11.2009 год., когато е фактурирана доставката, румънското дружество „Маране фрукт” СРЛ е било с валидна ДДС регистрация (посочено е, че данъкоплатеца е обявен за неактивен от 01.08.2010 год.).

На следващо място, съда намира, че е налице и надлежен документ, удостоверяващ осъществения транспорт и доказващ физическото напускане на стоките от територията на страната и доставянето им до територията на другата страна членка – Румъния. Представената от жалбоподателя международна товарителница притежава изискуемите от Конвенцията реквизити и същата е подписана и подпечатана от изпращача, от превозвача и от получателя.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към „Маране фрукт” СРЛ са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За СЦ „Алваланн трейдинг” СРЛ с VIN RO 21992149 в хода на ревизионното производство, след анализ на представените от жалбоподателя документи, както и предвид получената информация от данъчната администрация на Румъния, органа по приходите е приел, че ревизираното дружество не разполага с необходимите документи за доказване на ВОД съгласно чл. 45 от ППЗДДС. Обоснован е извод, че представената търговска документация не удостоверява по безспорен начин, че стоките са физически превозени от страната до друга държава членка и че стоката е получена извън територията на страната. Така формирания извод, съда намира за неправилен и незаконосъобразен по следните съображения: В хода на ревизионното производство, ревизираното дружество е представило изисканите от органа на приходите документи, удостоверяващи осъществения ВОД към СЦ „Алваланн трейдинг” СРЛ. Представени са надлежно съставени инвойс фактури, международни товарителници, писмено потвърждение от превозвача – румънското дружество ТД „Гидаком” СРЛ, банкови извлечения и извлечения от сметка 504.1. В потвърдителното решение, решаващия орган е допълнил мотивите на органа по приходите, като в подкрепа на извода за липса на доказателства за реално осъществен ВОД е приел и факта за липса на име на получателя, дата и място на получаване на стоката в кл. 24 от представените от жалбоподателя CMR. По отношение на този довод, в мотивите на настоящия акт са развити подробни мотиви, относно неговата неоснователност и същите в пълна степен са относими и към същата констатация, развита по отношение и на това румънско дружество получател. Процесните CMR, представени от жалбоподателя с цел доказване на осъществения ВОД към СЦ „Алваланн трейдинг” СРЛ съдържат изискуемите в Конвенцията реквизити и същите са подписани и подпечатани от изпращача, превозвача и получателя. От представената от румънската данъчна администрация информация се установява, че не е извършена ревизия на това дружество (не се посочват причините за това), като е уточнено, че дружеството е обявено за „неактивен търговец” (в случая не е започната процедура за обявяването му като „липсващ търговец”). Посочено е, че ДДС номера е бил активен в периода 02.07.2007 год. до 01.08.2010 год., т.е. към данъчните периоди на осъществените ВОД – м. 11.2009 год. дружеството е било с валидна ДДС регистрация.

Анализът на горните факти налага извод, че по отношение на дружеството СЦ „Алваланн трейдинг” СРЛ са изпълнение законовите изисквания за признаване на ВОД – налице е фактура съдържаща реквизитите и отговаряща на условията по чл. 45, т. 1, б. „а” от ППЗДДС, а също е представен и транспортен документ – CMR, съставен в съответствие с изискванията на Конвенцията за договора за международни автомобилни превози. Косвено доказателство в подкрепа на реалността на осъществения ВОД и по-конкретно доказващо, че стоките са физически превозени от страната до друга държава членка и че стоката е получена извън територията на страната се явява и приложеното писмено потвърждение от превозвача румънското дружество ТД „Гидаком” СРЛ в което са декларирани всички относими към транспорта обстоятелства – име на износителя, място на натоварване, име на получателя и място на разтоварване, дата на транспорта, вида и регистрационните номера на транспортните средства и др.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към СЦ „Алваланн трейдинг” СРЛ са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За „Карнполи импорт” СРЛ с VIN RO 26093216 - и по отношение на това дружество, органа по приходите е обосновал извод за липса на доказателства за реално осъществен ВОД от страна на жалбоподателя, позовавайки се на информацията получена от румънската данъчна администрация по реда на обмена на административно сътрудничество и отново позовавайки се на некоректно попълнена кл. 24 в представените от жалбоподателя CMR, към представените инвойс фактури. Така формирания извод съда намира за неправилен и незаконосъобразен, като развитите вече мотиви, касаещи получената от румънските данъчни власти информация за „липсващ търговец” и по повод некоректно попълнената кл. 24 от CMR са изцяло относими по отношение доставките и към това дружество. В представената по реда на обмена на административно сътрудничество информация е посочено, че дружеството е обявено за неактивно считано от 01.08.2010 год., т.е. към данъчните периоди м. 11.2009 год. и м. 12.2009 год. дружеството е било с валидна ДДС регистрация, съответстваща на ДДС номера, вписан в представените инвойс фактури. Липсата на посочените от решаващия орган реквизити в кл. 24 от представените CMR не оборва доказателствената стойност на тези международни товарителници, които по мнение на настоящия съдебен състав притежава изискуемите от Конвенцията реквизити, в т.ч. и изискуемите се по чл. 5, т. 1 подписи на превозвач и изпращач. В цитираната норма на Конвенцията не се изисква наличието на подпис на получателя (в каквато насока са констатациите на решаващия орган).

Предвид горното, по мнение на настоящия състав, представените от дружеството жалбоподател документи покриват изискуемите признаци по чл. 45 от ППЗДДС за доказване на осъществения ВОД. Налице са фактури, съставени и съдържащи реквизитите по чл. 45, т. 1, б. „а” от ППЗДДС, а приложените към тях CMR доказват осъществения транспорт и, че стоките са превозени от страната до друга държава членка и че стоката е получена извън територията на страната. В подкрепа на този извод се явява и приложеното писмено потвърждение от превозвача румънското дружество ТД „Гидаком” СРЛ в което са декларирани всички относими към транспорта обстоятелства – име на износителя, място на натоварване име на получателя и място на разтоварване, дата на транспорта, вида и регистрационните номера на транспортните средства и др.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към „Карнполи импорт” СРЛ са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За „ВХС Агроексим” СРЛ с VIN RO 17273234 при постановяване на оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение, приходната администрация е приела липсата на доказателства за реално осъществени ВОД отново поради липса на подпис и печат на получателя, както и дата и място на получаване на стоките в кл. 24 от представените от жалбоподателя CMR, съпровождащи инвойс фактурите. Друг аргумент в подкрепа на извода за липса на реалност на ВОД, органа по преходите е извел и от данните от извършената насрещна проверка на посочения в CMR превозвач – ЕТ „Алдис-Алекси Стоянов” гр. Бургас. При насрещната проверка, едноличния търговец е представил лиценз за международен автомобилен превоз на товари, талони за регистрация на превозното средство и ремаркето, с които е осъществен транспорта, CMR, като е заявил, че няма издадена фактура. В допълнение на този извод, решаващия орган е обобщил, че превозвача не е представил пътен лист, от който да се установи водача на автомобила, изминатите километри , маршрута и къде е разтоварена стоката, липсата на документи относно разходваното гориво и др. От информацията получена от румънската данъчна администрация по реда на обмена на административно сътрудничество се установява, че „ВХС Агроексим” СРЛ е вероятно „липсващ търговец” и неговия ДДС номер е невалиден от 01.02.2010 год. Така формирания извод за липса на доказателства за реално осъществен ВОД към това румънско дружество, съда намира за неправилен и незаконосъобразен по следните съображения: В случая е налице надлежно издадена инвойс фактура, като към данъчния период, в който същата е съставена – м. 12.2009 год. дружеството е било с валидна ДДС регистрация. По отношение на наличието на транспортен документ, доказващ осъществения ВОД, от страна на жалбоподателя е представена международна товарителница, съставена в съответствие с приложимите норми на Конвенцията. Настоящият съдебен състав намира за ирелевантни констатациите на органа по приходите, касаещи превозвача и по-конкретно липсата на други документи (извън изискуемите по чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС и от Конвенцията). Липсата на пътен лист или на друг документ удостоверяващ водача на автомобила, изминатите километри, маршрута, къде е разтоварена стоката и разходваното гориво е ирелевантна към доказване на осъществения ВОД. Липсва нормативно изискване за наличието на такива документи, поради което тяхната липса не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя.

Съществен момент относно доказване на осъществения към това румънско дружество ВОД е и представеното от жалбоподателя писмено потвърждение от 06.12.2009 год., изготвено от „ВХС Агроексим” СРЛ, в което дружеството е декларирало полученото от него на същата дата – 06.12.2009 год. стока – замразени рибни продукти, съгласно инвойс фактурата, а също и продавача - „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, датата и мястото на натоварване, регистрационните номера на транспортното средство.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към „ВХС Агроексим” СРЛ са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За „Самсон стар фрукт” СРЛ с VIN RO 26167542; „НГ Лове Им Екс” СРЛ с VIN RO 21593350; СЦ „Алфа фреш фрукт” СРЛ с VIN RO 26504044; „Гарден фреш фрукт” СРЛ с VIN RO 26504052 и „Рамсис тропикал” СРЛ с VIN RO29799050, констатациите на органа по приходите и извода на решаващия орган са идентични. По отношение на тези румънски дружества, приходната администрация е приела, че в хода на ревизионното производство не са представени изискуемите се по чл. 45 от ППЗДДС документи доказващи осъществените ВОД от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД. При формирането на този извод, органа по приходите се е позовал отново на липсата на име на получателя, дата и място на получаване на стоките в кл. 24 на представените CMR, съпътстващи издадените от жалбоподателя инвойс фактури, както и получената от данъчната администрация на Румъния информация относно неустановяване и ненамиране на декларираните адреси на представляващите посочените дружества, както и че тези дружества са със заличена регистрация по ДДС, но с дати значително след данъчните периоди на осъществените ВОД.

По повод така формираните изводи относно нереалност на осъществени ВОД към посочените румънски дружества, настоящия съдебен състав намира тези изводи за неправилни и незаконосъобразни. Липсата на твърдяни от данъчната администрация реквизити в кл. 24 от CMR не оборва доказателствената сила на същите, а факта, че румънските дружества са със заличена ДДС регистрация, което е в период след доставките не обосновава извод за липса на реалност на тези ВОД. Както представените инвойс фактури, така и CMR са съставени в съответствие с изискванията на чл. 45 от ППЗДДС и съставляват годни доказателства, удостоверяващи осъществения транспорт и, че стоките са превозени от страната до друга държава членка и че стоката е получена извън територията на страната. По отношение на констатациите за „липсващ търговец” и непопълнената кл. 24, в настоящия съдебен акт са развити подробни доводи за неоснователността на тези констатации, които доводи и мотиви са изцяло относими и към доставките към тези румънски дружества.

В подкрепа на този извод се явяват и приложените писмени потвърждения от превозвача румънското дружество ТД „Гидаком” СРЛ в които са декларирани всички относими към транспорта обстоятелства – име на износителя, място на натоварване име на получателя и място на разтоварване, дата на транспорта, вида и регистрационните номера на транспортните средства и др.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към „Самсон стар фрукт” СРЛ с VIN RO 26167542; „НГ Лове Им Екс” СРЛ с VIN RO 21593350; СЦ „Алфа фреш фрукт” СРЛ с VIN RO 26504044; „Гарден фреш фрукт” СРЛ с VIN RO 26504052 и „Рамсис тропикал” СРЛ с VIN RO29799050 са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За „ЕМС Консултинг” СРЛ с VIN RO 19119224 в хода на ревизионното производство е обоснован извод за липса на доказателства за осъществен ВОД от страна на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД към това румънско дружество. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че предвид получената информация при осъществения обмен на данни е установено, че в базата данни на румънската данъчна администрация няма дружество СЦ „Броти Мег” СРЛ (S.C. BROТI MEG S.R.L.) Букурещ, която е записана в CMR като превозвач. В този смисъл, органа по приходите е приел, че поради липсата на дружество, което е посочено като превозвач, не е налице документ по смисъла на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС доказващ транспорта на стоката. Така формирания извод, съда намира за неправилен и незаконосъобразен по следните съображения: В оспорения ревизионен акт, органа по приходите се е позовал на отговор на данъчната администрация на Румъния, касаещ румънското дружество „ЕМС Консултинг” СРЛ, в който единствено е посочено, че в съответствие с решение на съда от 12.02.2010 год. дружеството е в процедура по несъстоятелност. С оглед на това, данъчните инспектори не са имали достъп до финансовите и счетоводни документи на дружеството, поради което румънската данъчна администрация не е в състояние да отговори на запитването. В така изпратения отговор, касаещ дружеството „ЕМС Консултинг” СРЛ липсват каквито и да са коментари относно посочения в CMR превозвач. Информация, относно цитираното от приходната администрация румънско дружество, за което се твърди, че е осъществило превоза до този получател - СЦ „Броти Мег” СРЛ се съдържа в отговори на румънската данъчна администрация, касаещи други контрагенти на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, а именно „Мотор байк” СРЛ с VIN RO 24906967 и СЦ „Донира” СРЛ с VIN RO 15810030. В този отговори е посочено следното: „относно BROТI MEG S.R.L., която споменавате, че е превозвач на стоките, ние посочваме, че използвайки името, като ключ, ние не можахме да идентифицираме фирмата”, а също и, че „нашата ревизия установи, че няма такова дружество в нашите бази данни”. Настоящият съдебен състав, след анализ на приложеното CMR, удостоверяващо осъществения до „ЕМС Консултинг” СРЛ транспорт, счита, че като превозвач е посочено дружество, различно от това по цитираните от румънската данъчна администрация отговори. В цитираното CMR, в графа 23 е положен печат на румънско дружество с наименование СЦ „Броти Мец” СРЛ (S.C. BROTI MEC S.R.L.), а не както е посочено СЦ „Броти Мег” СРЛ (S.C. BROTI MEG S.R.L.). С оглед на това, отговора на румънската данъчна администрация за липса и неустановяване на дружеството, посочено като превозвач, съда намира за неотносим към доставката на стоки, осъществена към „ЕМС Консултинг” СРЛ. С оглед обстоятелството, че органа по приходите е обосновал извода си за липса на реално осъществен ВОД единствено на това обстоятелство, съда намира този извод за необоснован.

В подкрепа на извода за реално осъществен ВОД следва да се приеме и приложената декларация от „ЕМС Консултинг” СРЛ, в която представляващия дружеството е декларирал, че са закупили замразени продукти риба в пакети от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД и въпросните стоки са доставени до складовете на румънското дружество, както е посочено във фактурата и CMR. Действително, така представената декларация не покрива изцяло признаците на писмено потвърждение съгласно изискванията на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС, но с оглед позоваването на инвойс фактурата и CMR в които тези данни са посочени, би следвало да се кредитира декларираното твърдение за получаване на стоката по тези два документа. В този смисъл, независимо, че така представената декларация не притежава изискуемите реквизити за писмено потвърждение, същата се явява косвено доказателство, удостоверяващо получаване на стоките от румънското дружество.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностна доставка към „ЕМС Консултинг” СРЛ е безспорно доказана по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тази доставка, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За „Мотор байк” СРЛ с VIN RO 24906967 при постановяване на ревизионния акт и потвърждаващото го решение, приходната администрация е приела, че в случая не са представени изискуемите се документи по чл. 45 от ППЗДДС доказващи извършения ВОП и по-конкретно липсва валиден документ, доказващ изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Основание за този извод е дал факта, че в представените от дружеството жалбоподател CMR, като превозвач е посочено румънското дружество СЦ „Броти Мег” СРЛ (S.C. BROTI MEG S.R.L.), за което, както вече се посочи, румънските данъчни власти са отговорили, че не съществува.

Настоящият съдебен състав не споделя така формирания извод на приходната администрация. В нормата на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС е предвидено доказване на изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка посредством два вида документи - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя.

В настоящият случай, на първо място следва да се посочи, че видно от приложените от жалбоподателя инвойс фактури, доставките между доставчика „АТЛАНТИК ГРУП” ООД и получателя „Мотор байк” СРЛ са договорени при условие на доставката DDP (доставено, мито платено) Бургас, България, от което следва, че транспорта е за сметка на получателя. В този смисъл са и обясненията, дадени от представляващия дружеството жалбоподател, съгласно които транспорта е осигурен и е за сметка на получателя. В този смисъл, по мнение на настоящия съдебен състав не следва в тежест на изпращача да се вменява нередовности по транспорта, осигурен от получателя. На следващо място, дори и да се приеме, че CMR не следва да се кредитира с оглед неустановяване на превозвача, в хода на ревизионното производство, от страна на жалбоподателя е представено писмено потвърждение за приемане на стоки, изготвено и подписано от Е.Ч., в качеството му на представляващ „Мотор байк” СРЛ. В цитираното потвърждение е декларирано, че стоките, съгласно инвойс фактурите са получени от продавача „АТЛАНТИК ГРУП” ООД и са доставени на място в склад на румънското дружество, находящ се в Румъния, община Слобозия, ул. „Матей Басараб” № 01. В писменото потвърждение изрично е декларирано, че стоките отговарят на спецификациите и фактурите, като потвърждението съставлява за одобрение за количеството и качеството.

С оглед горното, дори и да се приеме, че представените от жалбоподателя CMR не съставляват транспортен документ по смисъла на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС, годен да докаже осъществения транспорт, то е налице втория, алтернативно предвиден в цитираната правна норма документ, годен да докаже осъществените ВОД.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към „Мотор байк” СРЛ са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За СЦ „Деним оптим” СРЛ с VIN RO 26748499 в хода на ревизионното производство, органа по приходите е приел липсата на доказателства за наличие на осъществена към това дружество ВОД. За да обоснове този извод, приходната администрация се е позовала на факта, че в кл. 24 в представената от жалбоподателя международна товарителница липсва име и печат на получателя, както и дата и място на получаване. Конкретно по отношение на този получател, до приключване на ревизията и постановяване на оспорения ревизионен акт, от румънската данъчна администрация не е постъпила информация по реда на обмена на данни. Независимо от това, органа по приходите е приел, че осъществения ВОД не е доказан с мотива – не е представена доказателствена търговска документация, че стоките са физически превозени от страната до друга държава членка и не е представено писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоката е получена извън територията на страната.

Така формирания извод, съда намира за неправилен и незаконосъобразен по следните съображения: По отношение на твърдяното от органа по приходите некоректно попълване на CMR, в частност липсата на име и печат на получателя, както и дата и място на получаване в кл. 24, в мотивите на настоящия съдебен акт са развити подробни доводи в насока, че липсата на въпросните реквизити не са от задължително изискуемите такива, съгласно нормите на Конвенцията за договора за международни автомобилни превози и по-конкретно чл. 5, т. 1. В този смисъл, липсата на име и печат на получателя, както и дата и място на получаване на стоката не оборва доказателствената стойност на така представената международна товарителница. На следващо място, посочения от органа по приходите довод – липса на доказателствена търговска документация, че стоките са физически превозени от страната до друга държава членка също е несъстоятелен и не обосновава извода за липса на ВОД. В чл. 45 от ППЗДДС изчерпателно са изброени документите, доказващи наличието на ВОД, а именно: фактура за доставката, в която се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице. В настоящия случай, от страна на жалбоподателя е представена фактура, отговаряща на условията, регламентирани в чл. 45, т. 1, б. „а” от ППЗДДС. Представена е и международна товарителница, съставена съгласно изискванията в Конвенцията, която съставлява транспортен документ, доказващ осъществения транспорт. В този смисъл, съгласно нормата на чл. 45 от ППЗДДС не е необходимо наличието на друга „доказателствена търговска документация”, която да удостовери осъществения ВОД.

Несъстоятелен е и довода на органа по приходите за липса на писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоката е получена извън територията на страната. Както вече се посочи, в текста на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС е предвидено алтернативно необходимостта от представяне на транспортен документ (в случая товарителница) или писмено потвърждение от получателя. Представянето на единия от двата документа е достатъчно за доказването на ВОД. В случая от страна на жалбоподателя е представена товарителница, поради което наличието на писмено потвърждение от получателя не е необходимо.

В подкрепа на извода за реално осъществената доставка до румънското дружество получател, от страна на жалбоподателя е представено и писмено потвърждение, изготвено от превозвача – румънското дружество ТД „Логимонд ком.” СРЛ. В представеното писмено потвърждение, превозвача категорично и недвусмислено е декларирал, че е натоварил стоки на износителя „АТЛАНТИК ГРУП” ООД от хладилника в гр. Бургас и ги е транспортирал до Румъния за получателя СЦ „Деним оптим” СРЛ на адрес ул. „Калугарени” № 7, кам. Б, община Гюргево с посочване на датата на транспорта и регистрационния номер на хладилния камион. Изрично е посочено, че транспортните услуги са надлежно отчетени от превозвача. Безспорно, така представеното потвърждение от превозвача не е от регламентираните в чл. 45 от ППЗДДС документи, доказващи ВОД, но същото се явява косвено доказателство, удостоверяващо осъществената транспортна услуга и доказващо по косвен път транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка в случая Румъния.

В хода на административното обжалване е постъпила информация от румънската данъчна администрация, касаеща получателя СЦ „Деним оптим” СРЛ. От същата се установява, че при извършените проверки не е установен представител на дружеството, поради което, данъчния екип не е в състояние да отговори на формулираните от органа по приходите въпроси. Посочено е, че дружеството е обявено за неактивен данъкоплатец от 19.04.2012 год., т.е. към данъчния период м. 05.2010 год., когато е доставката от жалбоподателя, румънското дружество е било с активна ДДС регистрация.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към СЦ „Деним оптим” СРЛ са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

- За СЦ „Донира” СРЛ с VIN RO 15810030 в хода на ревизионното производство, по отношение на този получател, органа по приходите е приел липсата на осъществен ВОД, като е мотивирал този извод с факта, че в представените от жалбоподателя международни товарителници, като превозвач е посочено румънското дружество СЦ „Броти Мег” СРЛ (S.C. BROTI MEG S.R.L.), за което, както вече се посочи, румънските данъчни власти са отговорили, че не съществува. Друг довод в за непризнаване на ВОД, органа по приходите е обосновал с факта, че декларацията за приемане на стоките се отнася за всички издадени инвойс фактури и в нея не са вписани датата и мястото на получаване на стоките и вида и марката на превозните средства.

Настоящият съдебен състав не споделя така развитите доводи на органа по приходите по следните съображения: видно от приложените от жалбоподателя инвойс фактури, доставките между доставчика „АТЛАНТИК ГРУП” ООД и получателя СЦ „Донира” СРЛ са договорени при условие на доставката DDP (доставено, мито платено) Бургас, България, от което следва, че транспорта е за сметка на получателя. В този смисъл са и обясненията, дадени от представляващия дружеството жалбоподател, съгласно които транспорта е осигурен и е за сметка на получателя. Предвид това, по мнение на настоящия съдебен състав не следва в тежест на изпращача да се вменява нередовности по транспорта, осигурен от получателя. На следващо място, дори и да се приеме, че CMR не следва да се кредитира с оглед неустановяване на превозвача, в хода на ревизионното производство, от страна на жалбоподателя е представена декларация за приемане на стоки, изготвена от получателя – румънското дружество СЦ „Донира” СРЛ с VIN RO 15810030. В цитираната декларация е заявено, че стоките, съгласно инвойс фактурите и CMR са получени без протест за щети или непълни количество. Стоките са доставени съгласно споразумението между страните и продавача „АТЛАНТИК ГРУП” ООД е изпълнил изцяло доставката съгласно добрата международна практика. Така представената декларация по същество съставлява писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка по смисъла на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС. По мнение на съда, заявените от органа по приходите липса на определени реквизити в това писмено потвърждение не оборват по същество доказателствената стойност на обективираните в него обстоятелства, а именно получаването на стоката. Първият аргумент, въз основа на който органа по приходите не е кредитирал това потвърждение е факта, че същото се отнася за всички издадени инвойс фактури. В текста на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС липсва изискване писменото потвърждение да удостоверява само една или няколко доставки, респ. по една или няколко фактури. Относно липсата на място на доставяне на стоките, в цитираната декларация за приемане на стоки е записан адреса на дружеството получател – Гюргево, Румъния, ул. „1-ви декември” № 1918, бл. 60 Навром, което предполага и адреса на получаване на стоката. Действително, в така представената декларация липсва посочване на датите на получаване на стоките (с оглед обстоятелството, че доставките са били на различни дати) и марката на превозните средства (вида е посочен – камион), но по мнение на настоящия съдебен състав липсата на тези реквизити не оборват доказателствената стойност на обективираните в тази декларация факти и обстоятелства. В цитираната декларация изрично са посочени инвойс фактурите, съпътстващите ги CMR, вида на стоката – замразена риба, количеството на всяка доставка, вида и регистрационните номера на транспортното средство.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки към СЦ „Донира” СРЛ са безспорно доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък.

Извън развитите по-горе мотиви, обосноваващи извод за реалност на декларираните от жалбоподателя ВОД, по отношение на всички получатели – посочените по-горе общо 16 румънски дружества са налице и безспорни писмени доказателства за извършени от последните плащания по банков път. По всяка една от декларираните вътреобщностни доставки е налице надлежно представено банково извлечение, което удостоверява извършеното от страна на получателя по доставката плащане. Така представените банкови извлечения не са оспорени, нито оборени от приходната администрация. Безспорно, в нормата на чл. 45 от ППЗДДС не е предвидено документите, удостоверяващи плащането да съставляват документи, доказващи осъществения ВОД, но въпреки това, осъщественото между страните плащане с посочено основание – плащане по конкретно посочени инвойс фактури и с вносители – дружествата контрагенти на жалбоподателя съставляват индиция или косвено доказателство за осъществена между страните сделка с предмет доставка на определените във фактурата стоки.

В хода на съдебното производство, с цел установяване на относими към предмета на спора факти и обстоятелства, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя бе допусната съдебно-икономическа експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло, като безпристрастно, обективно и пълно. В хода на извършеното изследване, вещото лице също е установило, че вътреобщностните доставки са осъществени по правилото DDP, което означава, че е задължение на купувача да приеме доставката на уговореното място в гр. Бургас. В заключението си, вещото лице след анализ на представените по делото писмени доказателства е обосновало извод, че процесните доставки отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на ВОД, тъй като за извършения транспорт на стоките са представени транспортни документи CMR, в които румънските дружества са посочени като получатели на стоките, а мястото на доставяне е на територията на Румъния. По отношение на констатациите на приходната администрация за липса на конкретни реквизити в CMR – обозначаване на местата в които са приети стоките, датата на приемането им, както и имената и качеството на лицата положили подписите си при получаването, както и липсата на регистрационен номер на МПС, вещото лице е посочило, че такива изисквания липсват както в Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт, така и в разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС.

Анализът на оспорения ревизионен акт показва, че освен непризнатите от органа по приходите ВОД към посочените по-горе 16 румънски дружества, през ревизираните периоди, „АТЛАНТИК ГРУП” ООД е осъществявало ВОД и към други също румънски дружества, както следва: СЦ „Арена нор” СРЛ с VIN RO 18869937; СЦ „Ромпескария интернационал” СРЛ с VIN RO 8660762; СЦ „Кавиар Хаус” СРЛ с VIN RO 4597719. По отношение на доставките към тези дружества, органа по приходите е признал реалността на осъществените ВОД, като е приел, че са налице изискуемите се по закон документи, доказващи доставките. В отговор на нарочно поставен в тази насока въпрос, вещото лице е отговорило, че разликите между признатите и непризнатите ВОД, предмет на ревизионния акт, се съдържат единствено в различията между декларираните от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД ВОД и декларираните съответстващи се ВОП от румънските клиенти, установени при извършване на съпоставка по VIES-системата. Така формулирания отговор идва да покаже, че както за признатите, така и за непризнатите ВОД, ревизираното дружество е представило едни и същи писмени доказателства, като разликата се съдържа единствено във факта, дали съответното румънско дружество – контрагент на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД е декларирало въобще или е декларирало правилно във VIES-системата получения ВОП.

Анализът на събраните в хода на производството писмени доказателства налага извод, че жалбоподателя „АТЛАНТИК ГРУП” ООД притежава изискуемите се по чл. 45 от ППЗДДС документи, удостоверяващи извършените вътреобщностни доставки, както следва:

- документ за доставка – фактури, съдържащи идентификационния номер на получателя, в които подробно са описани доставяните стоки по вид, количество и стойност. От получените отговори по реда на обмена на информация, безспорно се установява, че всеки един от контрагентите на жалбоподателя, към момента на издаване на инвойс фактурата е бил с валиден и действащ към момента ДДС номер;

- документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка – международни товарителници (CMR) съдържащи изискуемите данни съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт, в определени случаи, а в други писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Освен горните документи, ревизираното дружество е представило и банкови извлечения за извършените плащания, както и писмени потвърждения от превозвачите, които също, косвено доказват реалното транспортиране на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка.

Не на последно място, съда намира за необходимо отново да посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че транспорта на стоките е за сметка на получателя и че вътреобщностните доставки са осъществени по правилото DDP. В този смисъл, относимо към предмета на спора е Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-430/09 (Euro Tyre Holding BV), в т. 37 от което съда е приел по отношение на условието относно доказването, доколкото то представлява едно от условията за освобождаване, че макар

правото да се разпорежда със стоката като собственик е прехвърлено на купувача на територията на държавата членка на доставката и когато последният трябва да изпрати или превози стоката извън тази държава членка, доказателствата, които доставчикът може да представи на данъчните органи зависят основно от доказателствата, които той е получил от купувача за тази цел. С оглед на това, в хода на ревизионното производство, с цел доказване на осъществените от него ВОД, ревизираното дружество „АТЛАНТИК ГРУП” ООД е било в състояние да представи единствено намиращите се в него писмени доказателства.

С оглед горното, по мнение на настоящия състав ревизираното лице е действало като добросъвестен търговец. В този смисъл, относима към настоящия случай е и т. 38 от посоченото по-горе Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-430/09 (Euro Tyre Holding BV), съгласно която, от практиката на Съда следва, че с основание може да се изисква доставчикът да действа добросъвестно и да вземе всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не го довежда до участие в данъчна измама. За сметка на това, след като веднъж доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностна доставка, въпреки че получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата членка на доставката, именно последният следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава членка.

Настоящият съдебен състав намира за основателни развитите от процесуалния представител на жалбоподателя твърдения, съгласно които настоящия спор следва да бъде разгледан и в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности (СЕО) и по-конкретно с Решение от 27.09.2007 год. по дело С-409/04 (Teleos). В постановения съдебен акт, СЕО е решил в т. 2, че член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, следва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама.

В светлината на така постановения акт на СЕО и с оглед събраните по делото доказателства, следва да се обоснове извод, че ревизираното лице „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, действайки като добросъвестен търговец, в рамките на своите възможности е ангажирало доказателства, удостоверяващи осъществените от него ВОД и дори, с оглед заявените от органа по приходите разминавания и нередовности на тези доказателства (основно касаещи осъществените транспортни услуги) да се приеме, че тези доказателства са такива с невярно съдържание, по делото липсват обективни данни, от които да се приеме, че ревизираното дружество е участвало в данъчна измама или е знаело, че осъществените от него доставки са елемент на такава измама.

От изложеното следва, че декларираните от жалбоподателя ВОД са доказани по реда на чл. 45 от ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. „АТЛАНТИК ГРУП” ООД не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД се дължи нулев данък. Като е направил обратни изводи, органа по приходите е постановил неправилен и незаконосъобразен ревизионен акт, с който е начислен ДДС за данъчните периоди м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 год., м. януари, м. февруари, м. март, м. май, м. юни, м. юли и м. август 2010 год. в общ размер 262 738,81 лева, в т.ч. главница 212 707.08 лева и лихви за просрочие в общ размер на 50 031.73 лева. От изложените по-горе мотиви се налага извод, жалбата на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД против оспорения ревизионен акт се явява основателна и като такава в съответствие с нормата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК следва да бъде уважена, а ревизионния акт, като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 10 750 (десет хиляди седемстотин и петдесет) лева, от които 550 (петстотин и петдесет) лева за съдебно-деловодни разноски (50 лева държавна такса и 500 лева възнаграждение за вещото лице) и 10 200 (десет хиляди и двеста) лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат (съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие).

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № *********/29.05.2012 год. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, изцяло потвърден с Решение № 326/ 27.08.2012 год. на Началник отдел „Обжалване”, изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени дължимите от „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от управителя И.И.П. задължения за данъци по ЗДДС в размер общо на 262 738,81 лева, в т.ч. главница 212 707.08 лева и лихви за просрочие в общ размер на 50 031.73 лева, разпределени по периоди, както следва: за данъчен период 01.10.2009 год. до 31.10.2009 год. – главница 12 731.15 лева и лихва 2 997.50 лева; за данъчен период 01.11.2009 год. до 30.11.2009 год. – главница 88 850.08 лева и лихва 22 937.86 лева; за данъчен период 01.12.2009 год. до 31.12.2009 год. – главница 12 756.90 лева и лихва 3 126.89 лева; за данъчен период 01.01.2010 год. до 31.01.2010 год. – главница 25 547.18 лева и лихва 6 034.90 лева; за данъчен период 01.02.2010 год. до 28.02.2010 год. – главница 26 303.76 лева и лихва 6 004.75 лева; за данъчен период 01.03.2010 год. до 31.03.2010 год. – главница 24 103.58 лева и лихва 0 лева; за данъчен период 01.05.2010 год. до 31.05.2010 год. – главница 21 503.60 лева и лихва 4 349.52 лева; за данъчен период 01.06.2010 год. до 30.06.2010 год. – главница 11 167.79 лева и лихва 1 789.30 лева; за данъчен период 01.07.2010 год. до 31.07.2010 год. – главница 1 441.12 лева и лихва 624.45 лева; за данъчен период 01.08.2010 год. до 31.08.2010 год. – главница 12 405.50 лева и лихва 2 186.56 лева.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (с бивше наименование Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”) – гр. Бургас при ЦУ на НАП да заплати в полза на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД, с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от управителя И.И.П. сумата от 10 750 (десет хиляди седемстотин и петдесет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	1589
Дата:	15 юли 2013 г. (в сила от 30 юни 2014 г.)
Съдия:	Станимир Христов Христов

Дело:	20127040701965
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	20 септември 2012 г.

Решение по дело №1965/2012 на Административен съд - Бургас

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е