О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/06.08.2019г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на пети август през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
739
по описа за 2019г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК: Нотариус Л Б – Г, с рег. No
116 на НК, с адрес: гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ 2А
При участието на ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ответника: „Д З“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: бул. „Княз Александър Дондуков“ 68,
представлявано от Д.Х.Д., Ж М Д, Ю К К и Р Ц Д., винаги заедно по двама.
Съдът, като взе предвид, че исковите претенции на ищците отговарят на
условията за допустимост, като в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, както и
отговор е депозирало и третото лице – помагач, намира, че на основание чл.140,
ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи
проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди,
че на 08.04.2014 г. сключил договор за депозит с фирма „Кантора Инконсулт"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в град Варна, ул.
„Радко Димитриев" № 7, ет. 2, офис 2, представлявано от управителя Биляна
Димитрова Димитрова, ЕГН: **********, по силата на който предал сумата от 1350
долара като депозит на отговорно пазене за спиране от продажба на недвижим имот
жилище-таванско, складово помещение № 1, находящо се на адрес в град Варна
улица „Хан Кубрат" № 52, ет. 6, с обявена продажна цена в размер на 48 000
евро. На 14.04.2014 г. сключил предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот с фирма „Шон и Жо" ООД, със
седалище и адрес на управление в град Варна, ул. „Пловдив" № 3, вписано с
ЕИК: *********, чрез Христина Георгиева Аветисиян, ЕГН: **********,***.
По силата
на сключения договор фирма „Шон и Жо" ООД се
задължила да продаде на ищеца следния недвижим имот, а именно: ТАВАН-Жилище № 1/едно/,
находящо се на етаж 7 в новострояща се сграда, изградена на етап Акт
№ 14, с идентификатор 10135.3515.1833.1.18, с административен адрес в град
Варна, улица „Хан Кубрат" № 52, изградена в ПИ с идентидикатор
10135.3515.1833 /едно нула едно три пет точка три пет едно пет точка едно
осем три три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК град Варна,
състоящо се от дневна-трапезария с кухненски бокс, две спални,
санитарен възел, две тераси, коридор, с площ от общо 93,32 кв.м., от които
застроена площ 77,66 ке.м. и идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж 4,3671%, равняващи се на 15,66 кв.м., при граници: на същия
етаж: № 10135.3515.1833.1.19, подобекта: № 10135.3515.1833.1.13, над обекта:
няма, както и ПАРКОМЯСТО № 1 /едно/, находящо се в сутеренен етаж на сградата с
площ от 15,42 квм.м, ведно с 0,7079% идеални части от общите части на сградата
и 8,6540% от маневреното хале в сутерена, както и 10 кв.м. идеални части земя,
от горецитирания парцел, върху който е построена сградата, целият с площ от 427
кв.м. В изпълнение на сключения договор, ищшецът превел
сумата от 9 600 евро на фирма „Шон и Жо" ООД по тяхната банкова сметка.
***.04.2014
г. предал сумата от 2 808 лева на Биляна Димитрова
Димитрова, в качеството й на управител на „Кантора Инконсулт" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна, ул. „Радко
Димитриев" № 7, ет. 2, офис 2, представляваща сума за дължимо комисионно
възнаграждение, съгласно Договор за депозит от 08.04.2014 г.,
за което ищецът разполагал с издадена разписка. На
същата дата - 14.04.2014 г. Биляна Димитрова Димитрова, в качеството й на
управител на „Кантора Инконсулт" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в град Варна, ул. „Радко Димитриев" № 7, ет. 2, офис 2
предала на „Шон и ЖО" ООД сумата от 1350
долара, представляваща депозит за спиране на продажба, оставен на отговорно
пазене от купувача, равняващи се на 1875 лева, която сума щяла да
бъде приспадната от второто плащане на цената имота.
На
25.04.2014 г. предал сумата от 17 500 евро и 10 000 лева на „Шон и
ЖО" ООД, представляващи суми за второ плащане на цената на гореописания недвижим
имот, съгласно предварителния договор, за което му
била издадена разписка.
На
27.04.2014 г. предал сумата от 19 500 лева на „Шон и ЖО" ООД
представляваща част от цената на гореописаното жилище, за което му
била издадена разписка.
Общо към
този момент бил заплатил сумата от 27100 евро,29500 лева и
1350 щ.д. или общо сумата от 43 200
евра,като остатъкът следвало да заплати
при наличието на разрешение за ползване и нотариалното прехвърляне на
имота-сумата от около 4800 евра.
Преди и по
време на изплащане на горните суми извършил проверка
чрез Нотариус за наличието на тежести или задължения към държавата или общината,
които да са обезпечени със възбрани и такива не
били установени.
През м.
май на 2014 г. ищецът бил допуснат в горния имот, който все още нямал
разрешение за позлване.
През
пролетта на 2017 г. бил поканен от фирмата собственик на имота - „Шон и
ЖО" ООД при нотариус Людмила Гонова за изповядване на сделката и
прехвърляне на горния недвижим имот. След подписване на нотариалния акт на
13.04.2017 г. ищецът направил последно плащане по банков път, с което платил
изцяло сумата, дължима за придобиването на недвижимия имот. На нотариус Людмила
Гонова заплатил сумата от 3596 лева, представляващи нотариални такси за
изповядване на сделката, ведно с извършването на необходимите проверки за
наличието на тежести или възбрани върху имота, за което му била издадена
квитанция. Съгласно изискването на ищеца и договорката с нотариуса и с оглед на
това, че не притежавал никакви правни познания, нот. Гонова следвало да извърши
необходимите проверки за наличие на тежести и задължения от страна на
продавачите, за да осигури на ищеца закупуването на имот без тежести и да бъде
вписан в книгите за вписвания в Агенцията за вписване в гр.Варна, с оглед на
завършване на фактическия състав на сделката за покупко-продажба на имота и да
можел ищецът да стане пълноправен собственик на недвижимия имот, описан в
нотариалния акт. Получил при подписване на договора, че всички условия за
придобиване на имота и вписването му в регистрите на АВ-Варна били налице ,като
сумата която следвало да доплати съобразно предварителния договор била сумата
от 4 800 евра равняваща се на сумата от 9 833 лв., които превел на посочената от купувача банкова
сметка.
***
придобиване на изплатения от имот, обаче, седмица след сделката ищецът бил
уведомен от ответницата,че имало проблем с вписването, който щял да бъде решен.
С отказ №
86 от 13.04.2017 г. съдия по вписванията към Районен съд - Варна отказал да
впише нот. акт № 41, том I, per. № 2737, дело № 33 от 2017 г. на нотариус
Людмила Гонова, като приел, че не са представени доказателства за изпълнение на
особените изисквания, предвидени в чл. 264, ал. 4 от ДОПК. Отказът бил обжалван
от нотариус Людмила Гонова пред Варненски окръжен съд, за което било образувано
ч.гр.д. № 927/2017 г. С определение ВОС потвърдил постановения от съдия по
вписванията при ВРС отказ № 86 от 13.04.2017 г. по заявление с вх. №
9003/13.04.2017 г. за вписване на нотариален акт № 41, том I, per. № 2737, дело
№ 33 от 2017 г. на нотариус Людмила Гонова.
При
придобиването на имота ищецът поискал и получил уверение и устно и по
представените му документи и би следвало да се намират в кориците на
нотариалното дело от изповядващия сделката нотариус Людмила Гонова, че нямало
пречка недвижимият имот, предмет на сделката да бъде прехвърлен на ищеца въпреки
наличието на непогасени публични задължения. Това уверение на нотариуса му дала
увереността, че нямало пречки да придобие горепосочения имот. За това, че нямало
пречки да придобие недвижимия имот като преведе част от продажната сума по
сметка на ТД на НАП в град Варна се доверил изцяло на нотариус Гонова, тъй като
знаел, че тя като длъжностно лице и запозната със законите, следвало да насочва
ищеца към вземане на правилно решение и ако имало някакви проблеми със
собствеността, собствениците или вписани тежести в полза на трети лица щяла да
го уведоми и напъти при наличието на такива да не закупува този имот или щяла
да го уведоми какви биха били последиците от това за ищеца - купувачът.
Непосредствено
след като разбрал за постановения отказ, ищецът посетил кантората на
ответницата и я запитал, защо така се е получило. Тя му обяснила, че е
сметнала, че при частичното погасяване на публични вземания е допустимо да бъде
прехвърлен недвижим имот, което не се било случило, но нот. Гонова не обявила
на ищеца тази възможност за незавършване на сделката.
Ищецът
счита, че с действията и бездействията си в нотариалното производство нотариус
Людмила Гонова била допуснала много сериозен пропуск и не опазила правата и
законните интереси на ищеца като страна в нотариалното производство. В нарушение
на задълженията й визирани в чл.25 от ЗННД , не е опазила права и интереси на
ищеца, не го е упътила и не го е запознала ясно и недвусмислено с правните
последици и е допуснала пропуск в работата си. С горните действия, нотариус
Людмила Гонова нарушила чл. 25, ал. 1 от ЗННД, а съобразно разпоредбата на
чл.79 ал. 1 от с.з. и чл.45 от ЗЗД, тя отговаряла за причинените му вреди.
Вредите,
който търпял били свързани с обстоятелството, че въпреки че бил платил цялата
продажна цена на имота в размер на 48 000 евро, както и бил заплатил нотариални
такси в размер на 3596 лева, имотът все още не бил прехвърлен на името на ищеца
и никой не ми бил върнал платената сума във връзка с неосъществената сделка.
Настоящия иск предявявал за левовата равностойност на сумата от 14 400 евро, тъй
като по съвет на нот. Гонова, това била вписаната в нотариалния акт сума, както и за сумата от 3 596 лв. – заплатените разноски в нотариалното
производство по изповядване на сделката.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, с който твърди, че претенцията на ищеца е допустима, но неоснователна.
Сочи, че
ищецът не е претърпял имуществени вреди поради невписване в имотния регистър на
договора за продажба от 13.04.2017 г. в размер на 14 400 евро и 3 596 лв.
Договорът за продажба е действителен, тъй като с него е прехвърлено правото на
собственост. Вписването на договора няма отношение към действителността на
договора за продажба, тъй като договорът за продажба е действителен и без да
бъде вписан. Актът, подлежащ на вписване, не може да бъде противопоставен на
трети лица, които по-рано са придобили от същия прехвърлител вещни права върху
недвижимия имот и са вписали своя акт. В случая не се твърди, че трети лица са
придобили вещни права върху недвижимия имот и няма данни да е насочено
принудително изпълнение върху същия имот. Освен това между страните по договора
е бил сключен на 14.04.2014 г. и предварителен договор за продажба, владението
е било предадено от продавача на купувача още през 2014 г. и продажната цена е
била заплатена изцяло от купувача преди сключването на окончателния договор. Не
се установява ищецът да е претърпял вреди, тъй като до настоящия момент няма
причинена на имуществото му увреда, изразяваща се в претърпяна загуба чрез
намаляване на неговия патримониум или в пропусната полза чрез пропуск този
патримониум да бъде увеличен. Ищецът не е загубил собствеността на процесния
имот, нито е претърпял реална евикция, а евентуално бъдещи вреди за него не са
установени като напълно предвидими и при сигурно настъпване.
Освен това
ищецът като купувач, бил участвал лично при сключването на
окончателния договор. Бил е подробно запознат с всички писмени доказателства,
представени пред нотариуса, в това число и с декларацията по чл. 264 от ДОПК,
представена от продавача. Даденото от купувача съгласие за сключването на
договора недвусмислено говорело, че той не бил
изразил никакви претенции относно изпълнението на задълженията по чл. 25, ал. 1
от ЗННД от страна на нотариуса.
Твърди, че
дори и купувачът по договора да е претърпял имуществени вреди те не са пряка и
непосредствена последица от неправомерно поведение на нотариуса. Към момента на
изповядването на сделката-13.04.2017 г. ищецът вече е бил заплатил на продавача
уговорената продажна цена, поради което дали при последващото изповядване на
сделката са допуснати нарушения от нотариуса е без правно значение-вредата за
ищеца вече е била настъпила, а последващите действия на нотариуса не са в
причинна връзка с настъпилата вреда. След като цената на имота е заплатена
изцяло въз основа- на предварителния договор и преди подписването на
окончателния договор не е налице причинно-следствена връзка между вредата на
купувача /ако се приеме, че е налице такава/ и поведението на нотариуса. След
като не е налице причинно-следствена връзка не следва да се ангажира
отговорността на нотариуса и за сумата 3 596 лв.
Твърди, че
като нотариусът не била извършила неправомерни действия. Задълженията на
нотариуса били изброени изчерпателно в чл. 25 от ЗННД. Съгласно чл. 73, ал. 1
от ЗННД, нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от
виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от
удостоверения материален интерес. Предпоставките за уважаване на иска по чл.
73, ал. 1 от ЗННД са общите предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, но следва да се има
предвид, че ЗННД ограничава отговорността на нотариуса и неговия помощник в две
направления: първо, следва да се касае до нарушения на установените в раздел II
от ЗННД задължения и второ ограничение, отговорността е лимитирана до
удостоверения материален интерес. Следователно за уважаване на предявения иск
ищецът следва да докаже кумулативно наличие на всички предпоставки по сложния
фактически състав: 1. противоправно поведение от страна на нотариуса касателно
задълженията му по раздел II от ЗННД; 2.вреда; З.вина- презумирана по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД и 4.причинна следствена връзка между поведението и вредата.
В случая
длъжникът- продавач писмено бил декларирал, че е съгласен публичните държавни
вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето на вещното право, но
купувачът- ищец нямало как да внесе дължимата сума в съответния бюджет, тъй
като цената е била платена предварително, много преди изповядването на договора
и съставяне на нотариалния акт, т. е. липсва втората кумулативно дадена
предпоставка, визирана в чл. 264, ал. 4 от ДОПК.
Твърди, че
не се установява причинно-следствената връзка. Вредата, която според
ищеца-купувач се съразмерява със заплатената от него продажна цена, би била
налице и при положение, че нотариусът бе отказал изповядване на сделката, след
като плащането е било осъществено към предхождащ сключването на сделката момент
и на друго основание- предварителен договор, предхождащ подписването на
нотариалния акт, поради което не е налице причинно-следствена зависимост между
претендираните вреди и твърдяното противоправно поведение на нотариуса.
Доколкото цената е била платена въз основа на предварителен договор за покупко-
продажба, много преди изповядването на окончателния договор от нотариуса и
съответно преди настъпването на вещно-транслативния ефект /доколкото вписването
на нотариалния акт не е елемент от фактическия състав, а има само
оповестително- защитно действия/, вредата не се намирала в пряка причинно-
следствена връзка с поведението на нотариуса и респ. с настъпилите вреди.
В случай,
че съдът не споделя по-горните възражения, то прави възражение за погасяване на
иска за разликата над 4 800 евро до 14 400 евро. Ищецът бил заплатил на
продавача на 14.04.2014 г. сумата 9 600 евро и давността за тази сума започвала
да тече от датата на плащането. Искът бил предявен
на 19.04.2019 г., т. е. след изтичане на общата петгодишна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК от третото лице –
помагач
на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията като изцяло неоснователна.
„Д З"
АД не оспорва наличието и валидността на процесния застрахователен договор по
застраховка „Професионална отговорност на нотариуси", полица №
1312160013000070 със срок на действие от 0:00 часа на 29.08.2016г. до 24:00
часа на 28.08.2017г.
Присъединяват
се към възраженията на нотариус Людмила Богословова-Гонова, изложени в отговора
на исковата молба.
Твърдят,
че в процесния случай не е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане, респективно не е налице фактическият състав на чл.73, ал.1 ЗННД.
Твърдят,
че не е налице противоправно деяние, извършено от нотариус Богословова-Гонова. Фактът, че продавачът имал непогасени публични
задължения бил установен в нотариалното производство и описан в нотариалния
акт.
В
съответствие с чл.264, ал.4 ДОПК продавачът се бил съгласил дължимата от
купувача при изповядването на сделката сума в размер на 4 800 евро да се
изплати по сметка на ТД на НАП - гр. Варна, което било и сторено. Продавачът
изрично бил декларирал наличието на вписана възбрана като ТОЗИ факт бил ОТраЗен
В НОТариаЛНИЯ акт. Тоест, ищецът е бил наясно с цялата фактическа обстановка
във връзка със закупувания от него недвижим имот.
Твърдят,
че ищецът не бил претърпял вреда. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗЗД правото на
собственост се прехвърля от момента на сключване на договора. Съгласно
чл. 1 на ПВп , вписването е юридически акт с гражданско-правно действие,
изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт, визиран с
разпоредбата на чл. 112 ЗС, и защита на преобретателя на един недвижим имот или
ограничено вещно право. То има значение за противопоставимостта на първия по
време вписан акт спрямо трети лица с по-късно вписани актове относно същия
недвижим имот.
Вписването
е юридически факт, който стои извън фактическия състав, по силата на който се
прехвърля собственост или учредява ограничено вещно право върху недвижим имот.
Вписването няма конститутивен ефект - то не е елемент от фактическия състав на
сделката за покупко-продажба на недвижим имот. Горното идвало да покаже, че
липсата на вписване на процесния нотариален акт не означава, че ищецът не е
собственик на имота - предмет на сделката, както се твърди в исковата молба.
Напротив, ищецът се явява собственик на имота, който той владее още от 2014г.
по силата на предварителния договор. Неговият титул за собственост не е
прогласен за нищожен, респективно нотариалният акт продължава да е валиден -
породил е вещно-транслативен ефект, доколкото праводателят е бил собственик на
имота към датата на изповядване на сделката като платената цена все още не е на
отпаднало основание - няма влязло в сила решение за разваляне на договора, нито
е претърпяна евикция.
След като
ищецът е собственик на процесния имот изобщо не можело да става въпрос за
търпени от него вреди.
Имуществената
вреда се изразявала в претърпяна загуба чрез намаляване на патримониума на
ищеца или в пропусната полза чрез пропуск този патримониум да бъде увеличен.
Ищецът би могъл да претендира вреди едва след като нотариалният акт бъде
прогласен за нищожен или евентуално претърпи евикция. Дотогава обаче
претенцията му за вреди на основание чл.73 ЗННД била изцяло неоснователна и
необоснована.
Твърдят,
че не е налице и третия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждае
- причинно-следствената връзка между деяние и вреда. Поведението
на нотариуса трябвало да е необходимо условие за причиняване на вредите - без
него вредоносният резултат да не би могъл да настъпи. Само тогава вредоносният
резултат би бил пряка и непосредствена последица от поведението на нотариуса и
би била налице изискуемата от Закона причинна връзка.
Твърдят,
че в настоящия случай не е налице посочената зависимост или поне не в пълен
обем, защото твърдяната от ищеца вреда, която според него се съразмерявала със
заплатената от него продажна цена, би била налице и при положение, че
нотариусът бе отказъл изповядване на сделката, тъй като основното плащане е
било осъществено към предхождащ сключването на сделката момент и на друго
основание (предварителен договор, предхождащ подписването на нотариалния акт),
поради което не била налице причинно-следствена зависимост между съществена
част от претендираните вреди и твърдяното противоправно поведение на нотариуса.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА:
Предявен е
от ИЩЕЦА Н.Д.К., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу ОТВЕТНИКА Нотариус
Л Б – Г, рег. No 116, с адрес: гр. Варна, ул. Алеко Константинов 2А, иск с правно основание чл.73 вр. чл. 25
ЗНН вр. с чл. 45 от ЗЗД, с искане да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца сумата от 31 763 лв.,
явяващи се левовата равностойност на 14 400 евро – изплатената продажна
цена по неосъществена сделка за покупко-продажба на недвижим имот и 3 596
лв., представляващи заплатените разноски в нотариалното производство по
изповядване на сделката, и двете сума съставляващи претърпените от ищеца
имуществени вреди в следствие на виновното неизпълнение на задълженията на
ответницата, ведно със законната
лихва, считано от датата на настъпване на увреждането /13.04.2017г./ до
окончателното изплащане на задължението.
В рамките
на производството от ответника и третото лице- помагач са
направени възражения
за изтекла погасителна давност на основание чл. 110 от ГПК за претендираната сума в размер на разликата над 4 800 евро до 14 400
евро, или за сумата 9 600 евро, заплатена на 14.04.2014 г.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения,
т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
В тежест
на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане:
деянието, което може
да се изразява в действия или бездействия – в конкретния
случай – твърденията за допуснат пропуск от страна на нотариуса –
неинформирането на ищеца за проблемите със собствеността и последиците от тези
проблеми за ищеца; противоправност на деянието;
вреда – претърпените имуществени вееди; причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина на извършителите, като последната се
предполага до доказване на противното.
В тежест
на ответницата и третото лице - помагач е да
установят фактите по възраженията си, от които черпят
изгодни за себе си последици. В рамките на настоящото производство, те са направили възражение за изтекла погасителна давност, по което следва
да установят, че е изтекъл релевантния изискуем от закона период от време, в
което ищецът е бездействал и не е предявил своите права.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Гонова да представи нотариално дело 33 / 2017г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на двама свидетели
при режим на водене до открито съдебно заседание и уточняване на конкретните
факти и обстоятелства, за които се прави доказателственото искане. УКАЗВА
на ищеца, че следва да води поисканите свидетели за датата на насроченото
съдебно заседание, като в случай, че не води свидетелите и с това причини
отлагане на делото, съдът ще му наложи глоба.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания
отговор на исковата молба –от ответника и от третото лице – помагач- на ищеца
по делото с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: