ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134
гр. Бургас , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500495 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от ,,Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Иван Недков,
против Разпореждане от 01.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. №698/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението с правно основание чл.410 от ГПК,
за издаване на заповед за изпълнение против длъжника С. А. Е., ЕГН **********, с
адрес:гр.К., обл.Б., ул.,,Г. К.“№**, за следните суми: 59.92 лева- договорна лихва и 59.53
лева- мораторна лихва, които суми произтичат от Договор за паричен заем№3498096 от
09.04.2019г., сключен със ,,Изи асет Менджмънт“АД, вземането по който е цедирано на
заявителя.
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законния срок по
чл.275,ал.1 от ГПК вр.чл.413,ал.2 от ГПК и като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател,
който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и върне
делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми за договорна
лихва и обезщетение за забавено плащане. Излага съображения. В подкрепа на изложеното,
цитира съдебна практика. На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно
разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК
Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
1
като съобрази закона, оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№698/2021г. по описа
на Районен съд- Бургас, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против
длъжника С. А. Е., ЕГН **********, с адрес:гр.К., обл.Б., ул.,,Г. К.“№**, за сума в общ
размер от 650 лева, от които: 500 лева- главница; договорна лихва-59.92 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението; лихва за забава в размер на 59.53 лева, както и разноски за държавна
такса в размер на 25 лева и юрисконсулстско възнаграждение- 50 лева.
Вземането произтича от Договор за паричен заем№3498096 от 09.04.2019г., сключен с
,,Изи асет Менджмънт“АД, по който на длъжника е предоставена сума при договорените
между страните условия в размер на 500 лева. По силата на Приложение№1 към Договор за
покупко- продажба на вземания(цесия)от 01.11.2019г. между ,,Изи асет Менджмънт“АД и
,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено
вземането на цедента към длъжника.
Към заявлението са приложени: пълномощно; копие от Договор за паричен заем
№3498096, сключен на 09.04.2019г.
Сключеният между страните договор за паричен заем от 09.04.2019 г. е за сумата от
500 лева и за срок от шест месеца, при размер на погасителна вноска 93.32лв., при
последователно посочени дати на плащане на всяка от погасителните месечни вноски и
фиксиран годишен лихвен процент 40%, при уговорено ГПР от 49.02%.
Районният съд е уважил заявлението в частта досежно претендираните вземания за
главница в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2021г. до
окончателното плащане, както и деловодни разноски в размер на 60.54 лева, от които-
40.36лева- юрисконсултско възнаграждение и 20.18 лева- държавна такса.
За да постанови обжалвания резултат по делото, първоинстанционният съд е приел,
че искането за заплащане на договорна лихва в размер на 59.92 лева и мораторна лихва, са
основани на договор за потребителски кредит, който е недействителен на основание
чл.10а,чл.11,ал.1,т.10 във вр.с чл.19,ал.1-4,чл.22 и чл.23 от ЗПК и потребителят дължи
чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък.
Заповедният съд е посочил, че неустойката за непредставяне на обезпечение,
всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена като
отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл.19,ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на ГПР.
Настоящият състав не споделя становището на районния съд,че прцесният договор
за паричен заем е недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1,т.10 във вр.с чл.19,ал.1-4,
чл.22 и чл.23 от ЗПК и потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно
2
неплатения остатък.
Спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните
вземания, обект на заявлението по чл.410 ГПК, е приложим Законът за потребителския
кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши
проверка: дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. Видно от
депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя са индивидуализирани в
достатъчна степен.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, поради което нормите му следва да бъдат съобразени от съда
служебно. Длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от закона,
съответно заявителят се явява кредитор /чл. 9, ал.4/, тъй като се предоставя кредит под
формата на заем. Заявителят няма качеството и статута на Банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ,
а представлява финансова институция, която по смисъла на чл. 3 от ЗКИ е регистрирана с
основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства.
В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че годишния процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е
насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-
слабата страна, като законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна
лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни и други разноски и те
да влошат положението на кредитополучателя. Именно затова е наложен максимален размер
на ГПР съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договорения
ГПР не надвишава 50%.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни
да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са
ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че
уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен
процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл.19, ал.4 ЗПК,
то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от
трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
Поради това съдът счита, че следва да се издаде заповед за изпълнение против
длъжника за сумата 59.92 лева, представляваща неизплатено задължение за договорна лихва.
Основателна е жалбата против разпореждането и в частта, в която е отхвърлено
3
заявлението за сумата от 59.53 лева, представляваща лихва за забава от датата на първата
неплатена вноска до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В чл.8 от договора е
уговорено, че при забава на коя да е погасителна вноска, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване
на просрочието до неговото пълно погасяване.
С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено, делото върнато на първоинстанционния съд за
издаване на заповед за изпълнение за процесните суми.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 01.02.2021 г., постановено по ч. гр. дело №698/2020
г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлено заявление по чл.410
ГПК, предявено от,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев,
чрез юрисконсулт Иван Недков срещу С. А. Е., ЕГН **********, с адрес:гр.К., обл.Б., ул.,,Г.
К.“№**, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 от ГПК в полза на
,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт
Иван Недков, за следните суми: 59.92 лева, представляваща договорна лихва за периода от
15.01.2018г. и сумата от 59.53лева- лихва за забава, на основание Договор за паричен
заем№3498096 от 09.04.2019г., сключен между С. А. Е., ЕГН **********, с адрес:гр.К.,
обл.Б., ул.,,Г. К.“№** и ,,Изи асет Менджмънт“АД, вземанията по който са били
прехвърлени на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4