РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело №
20212100900130 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.
София, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес – гр. София.ул. „Хан
Аспарух” № 54, ет.4, ап.8, „Адвокатско дружество Рокас - клон България,
Йоаннис Рокас”, против К. Г. Б. с ЕГН********** с адрес *** и „БАБАЛИС -
КОСТА ГЕОРГИЕВ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление село Орлинци, община Средец, област Бургас - ул. „Язовира” в
местността „Под село“, представлявано от управителя Мария Иванова Ганева,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1 – адвокат Милена
Гайдарова.
Предявени са частични осъдителни искове за солидарно заплащане на
следните суми, дължими по договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия - Плюс“ № BL 13290/ 14.03.2008г. :
- 42 518,30 евро - част от цялата усвоена и незаплатена главница по
кредита в размер на 43 021,78 евро, в това число : 41 357,06 евро - падежирала
главница за периода от 21.06.2017г. до предявяването на иска на 18.03.2021г.
и 1161,24 евро - предсрочно изискуема главница;
- 6795,39 евро - договорна възнаградителна лихва по редовен кредит за
периода 21.03.2018г. – 15.03.2021г.;
- 14 201,67 евро - част от мораторна лихва, дължима за периода
1
21.03.2018г. – 15.03.2021г., цялата в размер на 15 153,39 евро;
- 185,07 евро - част от дължимите имуществени застраховки за
периода 10.09.2018г. – 01.03.2021г.;
- 715,19 лева - част от общия размер за дължими такси за периода
21.03.2018г. - 21.02.2021г. в размер на общо 482,48 лв. и 258,18 евро;
- 558,29 лева - разноски за нотариални такси във връзка с подновяване
на ипотека от 14.03.2018г.;
ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на иска
до окончателното им изплащане.
Обстоятелства, на които се основават предявените искове :
Ищецът твърди, че страните са били обвързани от цитирания договор
за банков кредит от 14.03.2008г., по силата на който ищецът „Юробанк
България” АД (с предишно наименование „Юробанк И ЕФ Джи България”АД
до 11.01.2013г.) е предоставил на ответника К. Г. Б. в качеството му на
земеделски производител, регистриран в Областна дирекция „Земеделие и
гори“ - Бургас, сумата от 140 000 лева във формата на кредитна линия за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Кредитополучателят се е
задължил след откриването на заемната сметка на негово име да предоставя
актуални отчетни документи на банката минимум 30 дни преди изтичането на
всяка година. Договорено е кредитополучателят да ползва и погасява кредита
в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка,
която дата се посочва в приложение към договора - 28.03.2008г. Договорено е
и заплащането на годишна лихва за предоставения кредит, която включва
сбора от действащият базов лихвен процент - малки фирми /БЛПМФ/ за лева,
обявен от банката, и договорна лихвена надбавка в размер на 0,25 пункта,
като към датата на договора БЛПМФ е бил 10 %. Дължимата лихва се
начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца
на откриване на заемната сметка. С договора е предвидено увеличаване на
лихвата за предоставения кредит с наказателна надбавка за просрочие на
погасителните вноски и в случай на предсрочна изискуемост, както и
заплащането на еднократна годишна такса за управление на кредита и
административна такса за обработка на документи.
С чл.21 от договора кредитополучателят се е задължил да предостави
на банката застрахователна полица в нейна полза за недвижимите имоти,
служещи за обезпечение на кредита. Като е оправомощил банката да сключва
от негово име имуществена застраховка на обезпечението, да я подновява, да
заплаща дължимите застрахователни премии на застрахователя, като
разходите са за сметка на кредитополучателя и представляват задължение по
договора за кредит при неизпълнение. Съгласно приложението към договора
от 28.03.2008г. кредитополучателят е одобрил сключения от негово име и за
негова сметка застрахователен договор по отношение на имуществото,
предоставено като обезпечение на кредита.
Отношенията между страните по банковия кредит са предоговаряни с
2
анекси № 1/ 16.12.2009г. и № 2/ 12.05.2011г. ведно с погасителен план.
Считано от датата на подписване на анекс № 1 размерът на предоставения
кредит е намален до размера на усвоените към същата дата суми от
кредитния лимит, като кредитополучателят е без право да ползва евентуално
съществуващите към същата дата погасени, но неусвоени суми от
първоначално предоставения кредитен лимит. Предоговорен е и остатъчният
дълг към датата на сключване на анекса, като е предвиден 12-месечен период
на облекчено погасяване на кредита, през който кредитополучателят да
заплаща на банката сума в размер на 840 лева, с която да погасява част от
съответната дължима при първоначално сключения договор за кредит
погасителна вноска, равняваща се на част от дължимото плащане на лихвата
за съответния месец. Непогасените части от лихвата в периода на
облекченото погасяване на кредита са дължими и се начисляват редовно, но
изпълнението на задължението за плащане е отложено до датата на изтичане
на периода на облекчено погасяване на кредита, уговорен с анекса.
Натрупаните за периода на облекчено погасяване на кредита лихви са
дължими изцяло на датата на последното месечно извлечение, като
кредитополучателят се задължава да ги заплати на банката едновременно със
заплащането на последната вноска от уговорения период на облекчение. След
изтичането на периодите на облекчено погасяване и преоформянето на
задължението съгласно договореното кредитополучателят следва да погасява
кредита на равни месечни анюитетни погасителни вноски за остатъчния срок
на кредита, като размера на вноските се определя с нов погасителен план,
неразделна част от анекса. Съгласно чл.7а от анекс № 1 „БАБАЛИС - Коста
Георгиев“ ЕООД е встъпил като солидарен съдлъжник в задълженията на
кредитополучателя, като с подписването на анекса съдлъжникът е заявил, че е
съгласен с всички условия на договора за банков кредит, от които произтичат
задълженията, в които встъпва.
С анекс № 2 условията по договора за кредит са предоговорени
относно превалутиране по фиксинг от лева в евро на остатъчния дълг по
кредита, включващ сбора от усвоената и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит, всички просрочени главници и лихви по
кредита, всички дължими такси, комисионни, застрахователни премии и
други разноски. След превалутирането, извършено по молба на
кредитополучателя от 01.02.2011г., остатъчният дълг по кредита е в размер на
83 361,76 евро. Дължимата годишна лихва за предоставения и превалутиран
кредит във включва сбора от действащият базов лихвен процент - малки
фирми (БЛПМФ) за евро, обявен от банката, който към датата на подписване
на анекса е в размер на 10,9 % и договорна лихвена надбавка в размер на 0,25
% пункта. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во
число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. При
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при обявена
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата лихва се увеличава
автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в
3
размер на 10 пункта. С този анекс е удължен срокът за погасяване на кредита
до 28.03.2021г. - на равни месечни погасителни вноски съгласно подписан
погасителен план, представляващ неразделна част от анекса.
За обезпечаване на главницата, лихвите, таксите, комисионните и
другите разноски по кредита, кредитополучателят е учредил нова договорна
ипотека в полза на банката – с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти № ***г. по описа на нотариус с рег.№ 581 на
НК с район на действие Районен съд - Карнобат.
С подписването на анекс № 2 съдлъжниците са декларирали, че са
запознати и съгласни с всички счетоводни операции, извършени от анката
при, по повод и във връзка с превалутирането на кредита, както и че дават
своето съгласие и оправомощават банката за служебното им извършване.
Ищецът е изпълнил добросъвестно задълженията си за предоставяне на
кредит при уговорените условия и размер. Кредитополучателят и съдлъжника
са в продължително неизпълнение на договорните си задължения за
заплащане на погасителните вноски, такси и застраховки, в договорените
срокове и размери, като забавата по отношение на главница е от 21.06.2017г.,
а по отношение на лихвата - от 21.03.2018г. Ответниците не изпълняват и
задълженията си за заплащане на наказателна лихва, както и на такси,
застраховки и разноски по кредита.
Към датата на предявяване на исковата молба не са заплатени
погасителните вноски по главница за периода 21.06.2017г. - 21.02.2021 г., в
размера на общо 41 357,06 евро. С връчването на исковата молба на
ответниците ищецът на основание чл.24, б.“ г“ от договора обявява
предсрочна изискуемост на главница в размер на 1 161.24 евро – така
предявеният общ размер на претендираната главница по кредита е 42 518,30
евро – част от пълния размер от 43 021,78 евро.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците представят
писмени отговори, с които оспорват предявените искове.
Становище на ответника К.Б. /уточнено с молба от 04.11.20221г./:
Твърди, че клаузите са уговорени в полза на банката, без договорът да
съдържа информация за методиката за определяне на месечната лихва и за
кредитната политика на банката, както и че създават значителна
неравностойност в насрещните престации на страните по договора, като е
нарушен принципът на справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения, тъй като договорът предоставя несправедливо
облагодетелстване на кредитора – натрупаната лихва е съизмерима с размера
на самия кредит. Прави възражение за нищожност на част от договорните
клаузи – чл.3, ал.1 и ал.3, чл.4 и чл.20, които предвиждат възможност за
едностранно изменение на действащия базов лихвен процент /БЛП/. Като
основания за твърдяната нищожност въвежда противоречие със закона ,
изразяващо се в следното : - липса на индивидуална уговореност и
неравноправност по смисъла на чл.143, ал.1 вр. чл.146, ал.2 от Закона за
4
защита на потребителите /ЗЗП/; - неизпълнение на задължението по чл.58 от
ЗКИ за писмено предоставяне на информация за обективните критерии за
промяна размера на приходите /т.1/ и а метода за промяна на лихвата /т.2/.
Поради противоречие с добрите нрави и неравноправност твърди и
нищожност на т.1.2. от анекс № 2/ 12.05.2011г. – допуснато е натрупване на
лихви върху лихви и на лихви върху такси и неустойки. Твърди, че сочената
нищожност води до начална липса на основание за плащане на главница,
възнаградителна лихва, такси и разноски, поради което осъдителната
претенция на ищеца е неоснователна.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Като възражение по иска сочи и това, че е договорено плащане на
кредита на равни месечни вноски, без да е съобразено естеството на
дейността на длъжника – земеделски производител.
Прави възражение за прихващане на претендираните задължения с
негово вземане в размер на 44 533,03 евро – недължимо платени суми за
възнаградителна лихва. При условията на евентуалност въвежда и възражение
за прихващане със сума от 5000 евро, представляваща платна от него разлика
между първоначално уговорената и впоследствие завишена от банката
договорна лихва.
Становище на ответника „БАБАЛИС - Коста Георгиев“ ЕООД :
Оспорва наличието на валидно встъпване в дълг от страна на
дружеството. Предвид наличието на договорна ипотека в полза на банката, не
е спазено изискването на чл.171 от ЗЗД - анексът, с който се новира
обезпеченото вземане на банката не е с нотариална заверка на подписите на
страните и не е вписан в имотния регистър. Поради това и встъпването в дълг
не е породило действие, тъй като е заявено за новираното задължение, без
новацията да е породила последици. Прави възражение за недействителност,
както на анекса, с който се новира задължението, така и на встъпването в
дълг.
Твърди, че не са налице условията на чл.101 от ЗЗД за встъпване в дълг
: встъпването в дълг не е последващо, а е условия за възникване на
новираното задължение; ответното дружество не е лице, встъпило в чуждо
задължение по смисъла на чл.101 от ЗЗД; към момента на подписването на
анекса не е ясен размера на задължението, опради което встъпването е лишен
от предмет.
Анекс 2 също не отговаря на изискванията на чл.171 от ЗЗД, както и е
лишен от правни последици поради недействителността на анекс 1. Сочи, че
при този анекс не е направено писмено договорно изявление за встъпване в
дълг по отношение на новираното задължение /чл.430, ал.3 от ТЗ/. Поради
това прави и възражение за погасяване на задължението на дружеството -
дори и да се приеме, че ответното дружество е встъпило в дълга, то това е
извършено само в анекс 1, но не и в анекс 2, с подписването на който са
погасени задълженията по анекс 1.
5
Оспорва и размера на претенциите.
Прави възражение за нередовност на счетоводните записвания, като
твърди ненадлежно осчетоводяване на направените плащания по кредита.
Прави възражение за нищожност на договора и анексите към него
поради противоречие с добрите нрави и стопанска непоносимост – допуска се
натрупване на главница, начисляване на лихви върху лихви и върху
неустойки.
В срока по чл.372 ал.1 от ГПК ищецът представя допълнителни
искови молби по отговорите на ответниците.
По възраженията на ответника К.Б. :
Оспорва качеството потребител на ответника К.Б., който е регистриран
земеделски производител и кредитът е предоставен в това му качество – за
оборотни средства за стопанска дейност. Поради това и търговското качество
на втория ответник, солидарните длъжници по договора не се ползват от
потребителската защита по ЗЗП.
По възражението за недобросъвестност – твърди, че са спазени
изискванията на Закона за кредитните институции /ЗКИ/ относно размера на
лихвата и метода на формирането й.
Оспорва възражението за прихващане на К.Б., като сочи, че вземането
му не е безспорно и към момента на предявяването на иска не е ликвидно.
Поради това счита, че ответникът може да направи само процесуално
възражение за прихващане и не може да се погаси задължението за вноски с
изтекъл падеж. Освен това твърди недоказаност на насрещните вземания,
поради което не са налице основания за прихващане.
По възраженията за натрупване на лихва върху лихва и върху
неустойка – твърди, че е възможно и допустимо, когато е договорено между
търговци и лица, извършващи стопанска дейност.
Оспорва твърдяното накърняване на добрите нрави, като се позовава
на свободата на договаряне на насрещните престации, овластяваща страните
да определят вида и размера на насрещните договорни престации.
По възраженията на ответника „БАБАЛИС - Коста Георгиев“ ЕООД :
Оспорва да е извършена новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД., тъй
като е изменен само размера на вноски, лихва и сроковете за плащане, които
не са съществени елементи на облигационното отношение. Твърди, че анекс 1
представлява изменение на договорното правоотношение по смисъла на
чл.20а от ЗЗД. Поради това не е необходимо и отразяване на предоговарянето
върху вписването на ипотеката, тъй като тази промяна не попада в кръга на
предвидените по чл.174 от ЗЗД – обстоятелствата, които се променят с
анексите не влияят на ипотеката, поради което не е необходимо вписване.
Отрича да е извършена новация и при сключването на анекс № 2, с който е
превалутирано задължението, без то да е погасено.
Счита, че не е налице нито капитализация на лихви, нито анатоцизъм
6
тъй като единствените суми, които са добавени към редовната главница са
тези за просрочена лихва, които са осчетоводени като погасени.
Оспорва възраженията за недействителност на анекси 1 и 2, като се
позовава на качеството на търговци на солидарните длъжници, действащи в
свой стопански интерес. Позовава се на чл.302 и чл.294 от ТЗ.
Поддържа твърдението, че договорът за кредит е валиден е
законосъобразен, ведно със сключените към него анекси, които облекчават
условията за изплащане на кредита.
Сочи, че оспорените от ищеца счетоводни документи са частни
удостоверителни документи и доказателствената им сила следва да се цени с
оглед на всички събрани по делото доказателства.
Отново оспорва твърдението за накърняване на добрите нрави от
страна на банката като неясно. Твърди, че нееквивалентността на престациите
не може да с цени като такова накърняване на добрите нрави, като
общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие а
справедливост.
В сроковете по чл.373, ал.1 от ГПК ответниците представят
допълнителни отговори, с които поддържат всички изложени с отговорите
възражения и твърдения и оспорват тези на ищеца по допълнителните искови
молби.
Ответникът К. Б.:
Твърди, че прибавянето на вземането за лихви към главницата не
променя вида на задължението, което остава такова за лихви. Така се е
стигнало до прибавяне към размера на главницата на просрочените
задължения за лихви, върху които отново се начислява възнаградителна
лихва, като това представлява анатоцизъм, който съгласно чл.10, ал.3 от ЗЗД е
допустим само при изрична уговорка между търговци. Оспорва да е действал
като търговец при сключването на договора за кредит – липсват данни
кредитът да е отпуснат за финансиране на дейността му като земеделски
производител.
Твърди, че не са налице приетите от ВКС и Съда на ЕС критерии, при
които може да се приеме за добросъвестно уговорена клауза, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорена лихва : -
лихвообразуващите показатели, при чиято промяна е възможно изменение на
лихвата, да са част от договора или от общите условия; - те да са обективни –
да не зависят от волята и контрола на кредитора; - информацията за тях да е
публично достъпна; - да е налице определена методика за промяна на лихвата.
Сочи, че липсата на ликвидност на вземането му по предявеното
възражение за прихващане не е пречка за разглеждането му от съда, тъй като
то ще стане ликвидно с влизане в сила на решението по спора.
Ответникът „Бабалис – Коста Георгиев“ ЕООД :
Поддържа следните възражения за нищожност на уговорките за
7
встъпване в дълг :
- Недействителност по смисъла на чл. 171 от ЗЗД - липса на форма на
валидност на самото договаряне и съответно липса на вписване в имотния
регистър като императивна предпоставка за валидно възникване на правните
последици на предоговарянето;
- Нищожност поради липса на предмет на изявлението за встъпване в
дълг, тъй като няма валидно новиране на първоначалното задължение;
- Нищожност поради липса на предмет на встъпването в дълг,
доколкото такова встъпване предполага вече веднъж възникнало задължение;
- Нищожност поради липса на предмет на анексите поради това, че към
момента на встъпването в дълг и подписването на анексите няма ясно
договорен предмет на задължението;
- Нищожност на анекс 2 поради липса на предмет и форма за валидност
на встъпването в дълг доколкото в текста на анекса няма обективирано
изрично волеизявление за встъпване в дълг, направено при спазване на
писмената форма за валидност на банковите договори по чл.430, ал.3 от ТЗ.
Сочи, че свободата на договаряне, на която се позовава ищецът, не
може да преодолее нарушаването на императивните изисквания за валиден
предмет на договарянето, за форма за валидност, за вписване, нито да
промени същността на встъпването в дълг.
Поддържа наличието на обективна новация : - Променят се съществени
елементи от договорното правоотношение - длъжникът се кредитира със
собствените си задължения - т.е. променя се размерът на дълга; - Променя се
естеството на задължението - напр. задълженията за лихва, за такси, за
застраховка стават задължения за главница; - Променя се правното основание
на задълженията - напр. задълженията за лихва по чл. 86 от ЗЗД вече се
дължат като главница по чл. 79 от ЗЗД; - Променя се правния режим на
самото задължение - ако задълженията за лихва се погасяват с три годишна
давност, то с новирането им като задължения за главница погасителната
давност се променя от 3 на 5 години; - Ищецът сам признава, че със
споразумението се приема, че част от старото задължение /частта за лихвите/
се погасява; - Променят се и сроковете за изплащане на новосформираното
задължение.
Сочи, че независимо от наличието на новация, оспорените анекси са
недействителни на основание чл.171 от ЗЗД. Въпреки че встъпването в дълг
не е новация, остава изискването договорът за встъпване да се впише.
Оспорва и твърдяния от ищеца общ стопански интерес и
функционалната връзка между кредитополучателя, който няма качеството на
търговец, и встъпващото в дълг ответно дружество. Счита, че ответникът –
физическо лице е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от
ДР на ЗЗП, а понятието земеделски производител не засяга правосубектността
му /чл.2, т.1 от ТЗ/.
8
Уточнява, че възражението за нищожност на клаузите на договора и
анексите към него не е основано на търговска непоносимост, а на
неравноправност на клаузите и противоречие с добрите нрави.
Уточнява и възражението си по редовността на осчетоводяването :
осчетоводява задължение, което не е възникнало - т.е. начисляват се
задължения по нищожен договор; - в резултат на трансформиране на лихва в
главница, върху която главница впоследствие се начислява допълнителна
лихва, на практика се стига до начисляване на лихва върху лихва; - оспорва
математическата правилност на счетоводните изчисления.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното :
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл.430 от
Търговския закон /ТЗ/ .
Не се спори по делото относно съществуването на облигационното
правоотношение между страните – на 14.03.2008г. между ищеца „Юробанк
България“ АД /тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България“/ и
ответника К.Б., регистриран по заявление от 27.10.2005г. земеделски
производител по реда на Наредба № 3/ 1999г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, е сключен процесният договор за банков
кредит - продукт „Бизнес револвираща линия - Плюс“ № BL 13290, с който
банката е предоставила на ответника Б. кредитна линия в размер на 140 000
лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Договорен е краен срок за
ползване и погасяване на кредита 120 месеца от датата на откриване на
заемната сметка, която видно от представеното приложение към договора е
28.03.2008г. С чл.3, ал.1 и 2 е договорена годишна лихва в размер на обявения
от банката базов лихвен процент за малки фирми /БЛПМФ/, който при
сключването на договора е 10%, плюс договорна лихвена надбавка от 0,25
пункта – общо 10,25 %. Съгласно чл.3, ал.4 дължимата лихва се начислява
ежемесечно и е платима на 21-о число на месеца. Съгласно чл.3, ал.3 от
договора действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него
стават задължителни за страните от следващото 21-о число.
С чл.4 е договорена наказателна надбавка /неустойка/ - лихвата по
чл.3, ал.1 се увеличава автоматично с 10 пункта в две хипотези : - при
просрочие на дължими вноски; - при предсрочна изискуемост.
С чл.5 са договорени следните дължими от кредитополучателя такси : -
такса за одобрение на кредита – в размер на 1% от размера на кредита, но не
по-малко от 200 лв., платима еднократно при първо усвояване; - такса за
подновяване на кредита – в размер на 1% от размера на подновения кредит,
9
но не по-малко от 100 лв., платима в началото на всяка следваща година или
при подписване на анекс към договора; - комисионна за ангажимент - в
размер на 1% от размера на неусвоения кредит, дължима ежемесечно в срока
от откриването на заемната сметка до крайния срок за усвояването му
Уговорено е служебно събиране на тези такси от банката : - чрез усвояване от
свободния лимит по кредита; - от разплащателната сметка на
кредитополучателя; или чрез служебно задължаване на заемната сметка на
кредитополучателя с размера на дължимата такса, която сума ще се третира
като неразрешен овърдрафт, който е незабавно изискуем и банката има право
да го събира преди дължимите разноски, лихви и главница.
За обезпечаване на вземанията по договора за кредит
кредитополучателят издава в полза на банката запис на заповед и учредява в
нейна полза ипотека върху два недвижими имота /чл.6 и 7/, което е сторено с
нотариален акт № ***г. на нотариус с рег. № 323 в регистъра на НК –
учредена е договорна ипотека върху недвижим имот на кредитополучателя в
качеството му на ЕТ „Марго – Коста Бабалиев“ и върху имот, собственост на
кредитополучателя К.Б. и на брат му Н. Б. и техните съпруги К. Б. и П. Б..
Страните са договорили преди ползване на кредита
кредитополучателят да направи застраховка на ипотекираните имоти, която
да бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана от
кредитополучателя всяка година до окончателното издължаване на кредита.
Учредени са и пълномощия в полза на банката да застрахова имотите от
името и за сметка на кредитополучателя и да заплаща дължимата
застрахователна премия, като необходимата за това сума се събира служебно
от сметките на кредитополучателя, а ако по тях няма наличност – с размера на
заплатената от банката премия се увеличава кредитното задължение /чл.21/.
Не е представен погасителен план по този договор.
С клаузата на чл.24, б.“г“ от договора е установено правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на договорно
задължение на кредитополучателя, включително и при невнасяне на дължима
погасителна вноска.
На 16.12.2009г. страните са предоговорили съдържанието на
правоотношението си със сключения анекс № 1 към договора за кредит :
- размерът на кредита се намалява до размера на усвоените суми от
кредитния лимит;
- кредитополучателят се задължава по облекчен ред да погаси всички
просрочени задължения по кредита, а при неизпълнение – изразява
съгласието си банката да натрупа тези просрочени задължения към редовната
главница по кредита;
- кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено
погасяване на кредита – ще заплаща ежемесечно вноска от 840 лв., с която ще
се погасяват само част от лихвите по месечните вноски по първоначалния
договор, а останалите непогасени части лихвите по тези месечни вноски ще
10
остават дължими;
- описаните неиздължени лихви стават дължими с последната 12-а
вноска от договорения период на облекчено погасяване; При неплащане в
този срок, банката има право да преоформи дълга, като прибави натрупаното
задължение към редовната главница по кредита;
Видно от приложения погасителен план към този анекс дължимите до
сключването му 20 месечни вноски погасяват единствено лихви, както и
следващите 11 вноски през облекчения период декември 2009г. – октомври
2010г. от по 840 лв. и последната 12-а вноска за ноември 2020г., която е в
размер на 11 246,94 лв.
- след изтичането на облекчения период кредитополучателят погасява
остатъка от главницата с дължимите лихви на равни месечни анюитетни
вноски съгласно нов погасителен план – всяка в размер на 2635,80 лв.;
- при неизпълнение на месечно задължение в 12-месечния период
кредитополучателят губи правото да ползва облекчението, а за банката
възникват следните алтернативни права : - да обяви едностранно кредита за
незабавно предсрочно изискуем; - да промени условията на кредита с нов
погасителен план;
- след датата на анекса не се дължа първоначално уговорените такси за
ангажимент и за подновяване; ще се дължи ежемесечна такса за управление
на кредита в размер на 0,05% от остатъчната главница по кредита.
Със сключването на анекса като солидарен съдлъжник по договора е
встъпил ответникът „Бабалис – Коста Георгиев“ ЕООД, който е дал съгласие
кредиторът да събира дължимите суми от всички негови сметка в тази банка.
Нов анекс към договора /№ 2/ е сключен на 12.05.2011г. между
банката, кредитополучателя К.Б. – земеделски производител и солидарния
съдлъжник „Бабалис – Коста Георгиев“ ЕООД. Страните са се споразумели
просрочените към този момент задължения за главница и лихва по договора
да се преофорят служебно чрез натрупване към редовната главница, като
общият размер на дълга се формира от сбора на следните суми : - 138 239,46
лв. – усвоена и непогасена част от главницата по първоначалния договор за
кредит; - 24 389,19 лв. – просрочени главници и лихви; - 412,78 лв. – всички
дължи такси, комисионни, застрахователни премии и други разноски. Този
размер на кредита се превалутира в евровата му равностойност от 83 361,76
евро /163 041,43 лв./. Годишната лихва се формира от действащия БЛПМФ за
евро, обявен към банката, който към датата на анекса е 10,9 %, и договорна
лихвена надбавка от 0,25 пункта – 11,15 %. Отново е уговорено действащият
БЛПМФ да не подлежи на договаряне и промените му да са задължителни за
страните, считано от 21-о число на месеца след промяната му.
Договорен е размер на наказателна надбавка /неустойка/ от 10%,
дължима при просрочие на погасителни вноски и при предсрочна
изискуемост на кредита.
11
Срокът за погасяване е удължен до 28.03.2021г. с нов погасителен
план, съгласно който кредитът ще се погаси на 118 анюитетни вноски –
първата в размер на 1015,61 лв., последната в размер на 1174,55лв., а всички
останали – 1171,20 лв.
За обезпечение на кредита е издаден нов запис на заповед и е
договорено учредяване на договорна ипотека върху два недвижими имота
имота.
Видно от вписванията в търговския регистър при встъпването в
кредитния дълг с анекс № 1 от 16.12.2009г. едноличен собственик на капитала
на встъпващия съдлъжник „Бабалис – Коста Георгиев“ ЕООД е ответникът
К. Г. Б., който е бил и управител на това дружество. С договор от 30.08.2018г.,
вписан на 13.09.2018г., ответникът К.Б. е продал дяловете си от дружествения
капитал на „Бабалис – Коста Георгиев“ ЕООД на трето лице - „МН Енерджи“
ЕООД с ЕИК *********. От този момент „Бабалис – Коста Георгиев“ ЕООД
се управлява от Мария Иванова Ганева – едноличен собственик и управител
на новия едноличен собственик. Съгласно вписване от 26.06.2020г. дяловете в
капитала са прехвърлени от преобретателя „МН Енерджи“ ЕООД на
управителя Мария Иванова Ганева, която понастоящем се легитимира като
едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество.
Цитираният договор за продажба на дялове от 30.08.2018г. е сключен в
изпълнение на предварителен договор от 07.08.2018г.
Приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
извършената съдебна счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло
като компетентно, обосновано и неопровергано от други събрани по делото
доказателства, установява следните релевантни факти:
Първото усвояване на сума по отпуснатата кредитна линия е на
28.03.2008г. – дебит - 1400 лв. и 80 000 лв., с основание за записване
„усвояване на кредит“. Общият размер на усвоената от ответника К.Б.
кредитна сума по процесния договор през 2008г. е в размер на 138 600 лв.
Разликата до уговорения размер от 140 000 лв. – сумата от 1400 лв. /посочена
като първо усвояване/ е удържана от банката за дължимата по договора такса
за отпускане на кредита, която съгласно чл.5, ал.1 от договора е договорена в
размер на 1% от стойността на договора.
При сключването на анекс № 1/ 17.12.2009г. реално не са усвоени нови
суми по кредита. Като такива банката е осчетоводила сумите, които са
включени към дължимата главница - неизплатени на падежите вноски за
главница, лихви и такси.
При сключването на договора за кредит на 14.03.2008г. договорната
лихва е в размер на 10,25 %, формирана от БЛПМФ от 10 % и лихвена
надбавка от 0,25%. След тази дата с Тарифата на банката са обявени следните
промени на БЛПМФ, които съгласно договора и анексите влизат в сила
автоматично : след 21.04.2008г. – 10,60%, след 21.05.2008г. – 11,10 %, след
21.08.2008г. – 11,60 %, след 21.10.2008г. – 12,60% и след 21.11.2008г. – 14,10
12
%. След последното от тези изменения дължимата от кредитополучателя
договорна лихва е 14,35%. В резултат на тези промени разликата с
първоначално договорената лихва за целия период на договора е 15 208,07 лв.
С анекс № 2 от 12.05.2011г. договорената лихва за превалутирания в
евро кредит е 11,15 %, формирана от БЛПМФ в размер на 10,9% и лихвена
надбавка от 0,25%.
Договорените такси и разноски не са променяни едностранно от
банката.
Последното плащане от ответника по кредита е на 04.12.2017г. – в
размер на 1500 лв., с което са погасени просрочени вноски за главница и
лихви, дължими за месеците май и юни 2017г. След това плащане остава
частично непогасена главница, дължима към 21.06.2017г. – в размер на 765,35
евро., а първата неплатена лихва е от дължимата вноска за 21.07.2017г. –
398,74 евро.
Вещото лице установява следните неплатени задължения по договора
за кредит :
43 021,78 евро – дължима главница;
263,92 евро – непогасена част от платените от банката имуществени
застраховки за периода 26.09.2017г. – 01.03.2021г.;
558,30 лв. – такса за подновяване на ипотеката на 14.03.2018г.
За просрочените месечни вноски размера на наказателната лихва,
дължима за периода 21.03.2018г. – 18.03.2021г. е 14 832,80 евро.
Непогасената договорна лихва за предявения период 21.03.2018г. –
15.03.2021г. съгласно погасителния план е 6795,42 евро.
Не се установява погасяване на начислените дължими такси за периода
21.03.2018г. - 21.02.2021г. в размер на общо 482,48 лв. и 258,18 евро, от които
в настоящото производство ищецът претендира част в размер на 715,19 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника по редовността на
осчетоводяването на задълженията от страна на ищцовата банка. Не са
установени доказателствено допуснати при осчетоводяването нарушения на
Закона за счетоводството или ТЗ. Липсват и доказателства, опровергаващи
правилността на тези счетоводни записвания – например неотчетени
плащания по договора. Поради това на основание чл.55 от ТЗ и чл.182 от ГПК
съдът приема, че заключението на вещото лице, основано на вписванията в
счетоводството на ищеца, установява надлежно размера на неизпълнените
парични договорни задължения.
Ищецът заявява, че с предявяването на иска на 18.03.2021г. упражнява
правото си по чл.24, б.“г“ от договора да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем поради неплащане от длъжниците на дължимите погасителни
вноски, начиная от 21.06.2017г. Изявлението на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост е достигнало до длъжниците с връчването на
преписи от исковата молба – съответно на 13.04.2021г. – на ответника
13
„Бабалис – Коста Георгиев“ ЕООД и на 11.05.2021г. – на ответника К.Б.. И
двете дати са след крайния срок на договора, който съгласно последния анекс
и последния погасителен план е 28.03.2021г.
При така събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно установено по делото възникването на процесното
правоотношение по договора за кредит между ищеца и ответника К.Б.,
отпуснат на кредитополучателя в качеството му на земеделски производител,
в което правоотношение на 16.12.2009г. по съглашение с кредитора и
длъжника е встъпил ответникът „Бабалис – Коста Георгиев“ ЕООД като
солидарен съдлъжник. Предвид търговското качество на ищеца, на основание
чл.287 във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ правоотношението на страните по
процесния договор за кредит представлява търговска сделка и по отношение
на нея са приложими разпоредбите на ТЗ за търговските сделки. Предвид
качеството на кредитополучателя на земеделски производител и вида на
отпуснатия кредит – „бизнес револвираща линия“, съдът намира, че в
процесното правоотношение ответникът К.Б. няма качеството на потребител.
Дефиниция на понятието „земеделски производител“ се съдържа в § 1, т.1 от
ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, която в
редакцията, действаща към момента на сключване на договора /март 2008г./,
определя за такива „физическите и юридическите лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба“.
Поради това съдът приема, че процесният кредит е изтеглен от ответника, не
за лични нужди, а за професионална стопанска дейност, което е видно и от
наименованието на кредитния продукт /„Бизнес“/. Така, ответникът не
покрива елементите на законовата дефиницията на „потребител“, дадена в
нормите на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и чл.2,
т.1 на Директива 2011/ 83 /ЕС от 25.10.2011г. относно правата на
потребителите, изискваща сделката да е извън рамките на търговска или
професионална дейност на лицето.
Съгласно разпоредбата на чл.430 от ТЗ с договора за банков кредит,
който се сключва в писмена форма, банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока, ведно с лихва по кредита, уговорена с банката. По
делото се установи валидното сключване на процесния договор за банков
кредит. Неоснователни са възраженията на ответната страна, основани на
твърдения за неравноправност на договорни клаузи на основание чл.146, ал.1
вр. чл.143 от ЗЗП и за противоречие на договорни клаузи със ЗЗП, тъй като
както бе установено този закон е неприложим за правоотношението на
страните.
Като основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД
ответникът е въвел твърдение за противоречие на договора с нормата на
чл.58, ал.1, т.1, предл.2 и т.2, предл.2 от ЗКИ, която в редакцията си към
сключването на договора задължава банката при отпускане на кредит да
14
предостави безплатно в писмена форма на клиента своите условия по
кредитите, които да съдържат : 1. обективните критерии, въз основа на които
разходите по кредита могат да се изменят; 2. метода за изчисляване на
лихвата. /В този смисъл е уточнението на ответниковите възражения,
направено с молбата му, представена в първото по делото съдебно заседание
на 04.11.2021г./. Съдът намира за неоснователни така въведените възражения,
тъй като посочените противоречия със закона не са налице. Договорът
съдържа информация за метода на изчисляване на лихвата /чл.3, ал.1 –
дължимата годишна лихва се формира от сбора на базовия лихвен процент -
малки фирми /БЛПМФ/ и договорна лихвена надбавка. Договорът съдържа и
изискуемата информация по чл.58, ал.1, т.1 от ЗКИ. Нормата изрично визира
общите разходи по кредита, които включват такси, комисиони и други
разходи, пряко свързани с договора за кредит, поради което възражението на
ответника следва да се прецени само досежно наличието на обективни
критерии за изменение именно на тези разходи. Такива обективни критерии в
случая съдът приема за ирлевантни, тъй като в процесното правоотношение
не се установи да са извършени изменения на тези общи разходи, извън
изрично уговорените между страните с договора и анексите към него.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
противоречие на договорното съдържание с добрите нрави. По въпроса е
постановена практика на касационната инстанция по чл.290 ГПК, която
настоящият съд изцяло споделя /решение № 135/ 19.11.2020г. по т.д. № 1066/
2019г., на II т.о. и решение № 60080/ 16.09.2021г. по т. д. № 466/2020г., I т.о.,
ТК на ВКС/. Поради това съдът приема следното : При ясна и разбираема
клауза за начина на определяне на възнаградителната лихва няма нарушение
на принципите за справедливост и добросъвестност и уговорката не
противоречи на добри нрави. При договор за стопански нужди, какъвто е
процесният, е допустимо по съглашение на страните банката едностранно да
формира базовия си лихвен процент, водещ до промяна на размера на
възнаградителната лихва, без предварително да са определени компонентите
и методиката за това. Кредитополучателят по процесния „бизнес“ кредит,
който е търговска сделка, на основание чл.302 вр. чл.287 от ТЗ дължи грижата
на добрия търговец, която е по-голяма от тази на потребителя. По силата на
тази грижа кредитополучателят следва да разбира икономическите последици
от сключването на договор с ясна и разбираема клауза за допустима
едностранна промяна на възнаградителната лихва, като при необходимост е
следвало да се консултира със специалисти с познания в тази област. По тези
съображения съществуването на подобна клауза в договор между банка и
земеделския производител не накърнява добрите нрави. Изложеното не
лишава кредитополучателя от възможност да се позове на недобросъвестно
упражняване на правото за едностранно изменение на лихвата от страна на
банката или на злоупотреба с това право, ако такива са налице. Подобни
възражения са относими към изпълнението на договора /чл.63, ал.1 ЗЗД и по
чл.289 от ТЗ/, а не към неговата действителност. Такива не са въведени в
15
настоящото производство.
По така изложените съображения неоснователно е и възражението на
ответника, че договореното погасяване на равни месечни вноски не е
съобразено с дейността на длъжника – земеделски производител. Клаузите са
индивидуално договорени с кредитополучателя и на основание чл.20а, ал.1 от
ЗЗД го обвързват.
На основание чл.294, ал.2 вр. чл.287 от ТЗ неоснователно е и
възражението на ответниците по включването с анексите към договора на
изтекли лихви към главницата и последващото начисляване на
възнаградителни лихви върху тях. Както бе посочено, за процесното
договорно правоотношение се прилагат правилата за търговските сделки,
които позволяват позволяват анатоцизъм. В случая начисляването на лихва
върху лихва е уговорено изрично между страните, поради което не
противоречи на закона.
По изложените съображения неоснователни са ответниковите
възражения за нищожност на договора за кредит и на клаузите за определяне
на договорната лихва, на които се основават и предявените възражения за
прихващане. Поради това съдът приема предявените осъдителни искове за
изпълнение на изискуеми договорни парични задължения от страна на
кредитополучателя К. Г. Б. за основателни в предявените установени по
делото размери : 42 518,30 евро - част от незаплатена главница по кредита в
размер на 43 021,78 евро; 6795,39 евро - договорна възнаградителна лихва по
редовен кредит за периода 21.03.2018г. – 15.03.2021г.; 14 201,67 евро – част
от мораторната лихва за периода 21.03.2018г. – 15.03.2021г. цялата в размер
на 14 832,80 евро; 185,07 евро - дължимите имуществени застраховки за
периода 10.09.2018г. – 01.03.2021г.; 558,29 лева - разноски за нотариални
такси във връзка с подновяване на ипотека от 14.03.2018г.; 715,19 лева – част
от дължими такси за периода 21.03.2018г. - 21.02.2021г. в размер на общо
482,48 лв. и 258,18 евро.
Не се установиха насрещни вземания на ответника за връщане на
платено по договора без правно основание, поради което неоснователни са
защитните му възражения за прихващане.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на
претендираните парични задължения по давност. Крайният срок на договора е
настъпил едва в хода на производството по делото – 28.03.2021г., най-старото
претендирано вземане за лихва е с падеж 21.03.2018г., а задълженията за
разноски, такси и застраховки са падежирали също през 2018г. Поради това
до предявяването на иска на 18.03.2021г. не е изтекла петгодишната
погасителната давност за главницата, разноски, застраховки и такси по чл.110
от ЗЗД, нито кратката тригодишна погасителна давност за вземанията за
лихви по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, която би изтекла на 21.03.2021г.
За така установените задължения на основание чл.101 от ЗЗД
солидарно отговаря и ответникът „Бабалис – Коста Георгиев“ ЕООД, встъпил
16
в договорното правоотношение като съдлъжник с анекса от 16.12.2009г. и
впоследствие е договорил изменението на правоотношението с анекс № 2 от
12.05.2011г. Неоснователно е оспорването от страна на този ответника на
валидността на извършеното встъпване. Същото е извършено надлежно на
основание чл.101 от ЗЗД по съглашение на встъпващия съдлъжник с
кредитора и с първоначалния длъжник /анекс № 1/. Неотносимо е
позоваването на изискванията на чл.171 от ЗЗД, тъй като ефектът на
вписаната за обезпечение на договора ипотека е извън предмета на спора. Не
е налице и сочената от ответника новация на кредитното задължение. С
анекса № 1, обективиращ встъпването в дълга, не е извършена замяна на
съществуващо задължение с ново такова /чл.107 от ЗЗД/, а са предоговорени
съществуващи отношения. За да е налице твърдяната новация е необходимо
страните по правоотношението изрично да са изразили изрично и
недвусмислено воля да погасят старото задължение по договора и да го
заменят с ново такова. В случая такава воля не е налице, като е недопустимо
същата да бъде извличана по тълкувателен път. Напротив, от съдържанието
на анекса е видно, че целта на страните не е прекратяване на кредитното
правоотношение, а неговото изменение. Неоснователно е и възражението, че
встъпването е лишено от предмет поради неяснота относно размера на
задължението - към анекса е изготвен нов погасителен план, който не е
оспорен от длъжниците. Последващият анекс № 2 вече е сключен при
участието на съдлъжника като страна по това съглашение, поради което
лишени от основание са оспорванията на валидността, основани на липса на
изявление за встъпване в дълг при спазване на чл.430, ал.3 от ТЗ.
По изложените съображения предявените искове са основателни и ще
бъдат уважени. Неоснователни са насрещните възражения за прихващане,
които следва да се отхвърлят.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за уважените вземания следва да се
присъди и претендираната законна лихва, която съдът приема, че се дължи
установената дата на крайния срок на договора - 28.03.2021г.
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
дължат солидарно на ищеца и направените по делото съдебни разноски, които
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 10 502,79 лв.,
включващи 5119,30 лв. – държавна такса, 400 лв. – възнаграждение на вещо
лице и 4983,49 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. Б. с ЕГН********** с адрес *** и „БАБАЛИС -
КОСТА ГЕОРГИЕВ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
17
управление село Орлинци, община Средец, област Бургас - ул. „Язовира” в
местността „Под село“, представлявано от управителя Мария Иванова Ганева,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1 – адвокат Милена
Гайдараво, да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес управление гр. София, ул. „Околовръстен
път” № 260, със съдебен адрес – гр. София.ул. „Хан Аспарух” № 54, ет.4, ап.8,
„Адвокатско дружество Рокас - клон България, Йоаннис Рокас”, следните
суми, дължими по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия - Плюс“ № BL 13290/ 14.03.2008г. с анекси № 1/ 16.12.2009г. и анекс №
2/ 12.05.2011г. : 42 518,30 евро - част от дължимата главница по кредита в
размер на 43 021,78 евро; 6795,39 евро - договорна възнаградителна лихва по
редовен кредит за периода 21.03.2018г. – 15.03.2021г.; 14 201,67 евро - част
от мораторна лихва, дължима за периода 21.03.2018г. – 15.03.2021г., цялата в
размер на 14 832,80 евро; 185,07 евро – дължими имуществени застраховки за
периода 10.09.2018г. – 01.03.2021г.; 715,19 лева - част от дължимите такси за
периода 21.03.2018г. - 21.02.2021г. в размер на общо 482,48 лв. и 258,18 евро;
558,29 лева - разноски за нотариални такси във връзка с подновяване на
ипотека от 14.03.2018г.; ведно със законната лихва върху главниците от
28.03.2021г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото
съдебни разноски в размер на 10 502,79 лв.
ОТХВЪРЛЯ възраженията на ответника К. Г. Б. за прихващане на тези
задължения с негови насрещно вземане в размер на 44 533,03 евро –
недължимо платени суми за възнаградителна лихва, при условията на
евентуалност с вземане в размер на 5000 евро - разлика между първоначално
уговорената и платената завишена договорна лихва.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
18