№ 50
гр. Л. , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20204320100413 по описа за 2020 година
Подадена е искова молба от М. П. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. "К. и М."
№*, вх. *, ет.*, ап.*, чрез адвокат Д.К. Д. от Адвокатска колегия гр. Плевен, със съдебен
адрес: гр. С., ж.к. "И.", ул. "Е.", бл. ***, ап. **, срещу В. П. В., ЕГН **********, с адрес: ггр.
Л., ул. "В.", бл. "Б", ет. *, ап. *, с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК и чл. 34 и 31 , ал. 2 от
ЗС, чл. 69 и сл. от ЗН, с цена на иска 17.487.80 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са съсобственици на следният
недвижим имот: Апартамент находящ се в гр. Л., обл. Л., ул. "В.", бл. "Б4, ет.*, ап.*
Съсобствеността възникна по силата на закон и на основание чл. 5 - 8 от ЗН наследяваме по
равни ½ ид. ч. от апартамента, като до момента не е прекратена съсобствеността между
двамата на друго основание. Твърди се, че притежаваните от всеки от съсобствениците
дялове са както следва: ½ ид.ч. дял на В. П. В. от апартамента и ½ ид.ч. дял на ищцата М. П.
М. от същия апартамент.
Твърди се, че страните са придобили съсобствеността по наследство след смъртта на
родителите им - баща П.В.П. починал през 2007 г. и майка Р.С.П. починала през 2013 г.
Твърди се, че от самото начало до настоящият момент, ответникът В. П. В. със семейството
си ползва съсобствения им имот /гореописаният апартамент/, като в нарушение на чл. 30-31
от ЗС ответникът не позволява на ищцата да упражнява правата си на съсобственик. Същият
е сменил бравата на входната врата и не предоставя ключ на ищцата, за да може да се ползва
от правата си. Тъй като ответникът лично ползва съсобственият им имот, на 27.06.2014 г.
ищцата му отправила нотариална покана да й предостави ключ или на основание чл. 31, ал.
2 от ЗС да й плаща обезщетение в размер на 150 лева всеки месец за притежавания от нея
дял – ½ ид.ч., считано от момента на получаване на нотариалната покана 02.07.2014 г. В
тази връзка се сочи, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква е получаване на писмено поискване от лишения от възможността да
ползва общата вещ съсобственик. Сочи се, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е
едностранно волеизявление, на което законодателят е регламентирал единствено формата,
но не и съдържанието. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика. Тези обстоятелства са установени и в правната теория, и в трайната съдебна
1
практика, наложена със следните съдебни актове: Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 7/ 2012 г., ОСГК; Определение № 1 от 3.01.2020 г. на ВКС но гр. д. №
2473/ 2019 г., I г. о., ГК; Решение № 51 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4829/ 2014 г., 11
г. о., ГК; Определение № 333 от 25.03.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/ 2004 г., IV г. о ./.
Твърди се, че до настоящия момент ответникът нито е предоставил ключ, нито е плащал
обезщетение на ищцата. С оглед прекратяване на съсобствеността между тях, за ищцата
възникна правен интерес от предявяването на настоящия иск за делба.
Отправя се молба до съда да постанови решение, е което да прекрати съсобствеността
между страните и ищцата да получи обезщетение за времето, в което е била лишена да
ползва съсобствения имот.
Отправя се молба до съда да уважи предявения иск за делба и да постанови решение,
с което да установи, кои са съделителите за посочения имот и какви са дяловете им, какви
сметки имат помежду си, както и да постанови решение, с което да се прекрати
съсобствеността между страните върху имоти по следния начин: 1. Да бъде продаден на
публична продан неподеляемия недвижим имот Апартамент находящ се в гр. Л., обл. Ловеч,
ул. "В.", бл. "Б", ет.*, ап.*. и получената сума да бъде разпределена между ищцата и
ответника, съобразно притежаваните дялове. 2. Ответникът на основание чл. 346 от ГПК и
чл. 31, ал. 2 от ЗС да изплати на ищцата обезщетение от 150 лв. месечно за периода от
02.07.2014 г. до 02.09.2020 г., в едно със законната лихва.
Отправя се молба да бъдат приети като писмени доказателства по делото
представените с исковата молба: Копие на Нотариален акт № 78, том 1, дело № 156/ 1984 г.;
Препис извлечение от акт за смърт № 144/ 10.10.2006 г. на П.В.П.; Препис извлечение от акт
за смърт № 12/ 05.02.2013 г. на Р.С.П.; Удостоверение за наследници № 02-1738-1/
07.04.2020 г.; Нотариална покана до В. П. В. от 27.06.2014 г.; Удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, изх. № **********/ 25.08.2020 г.
Отправя се доказателствено искане да бъде назначена съдебно техническа-
оценителна експертиза, която да даде пазарна оценка на имота на базата, на която да се
направи проект на дяловете. В случай, че ответникът оспорва размера на месечното
обезпечение от 150 лв., отправя молба да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза,
със следната задача: Да определи средният месечен наем за града и съобразно дела на
ищцата, коректно да се изчисли дължимото от ответника месечно обезщетение за периода от
02.07.2014 г. до 02.09.2020 г., в едно със законната лихва. Да се посочи какъв е размера на
дължимите суми за процесния период, от които главница, лихва и обща сума?
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника по делото е депозиран отговор на
исковата молба, с който е взето отношение по допустимостта и основателността на исковата
претенция. Направени са възражения срещу претенцията в исковата молба за изнасяне на
неподеляемия жилищен имот на публична продан. Сочи се, че ответникът е наследникът на
родителите си и е живял до момента на смъртта им с всеки от тях, грижел се е за тях и не
притежава друг жилищен имот.
В тази връзка при условията на чл. 349, ал. 2 от ГПК и в срока по чл. 349 ал. 4 от
ГПК отправя искане за възлагането му на неподеляемия жилищен имот предмет на делбата.
Твърди се, че доказателствата относно тази претенция ще представи в срока по чл. 349, ал. 4
от ГПК.
Отправя се молба съдът да се произнесе с решение по чл. 344 ал. 1 от ГПК, с което да
допусне делба между страните върху недвижимия имот, находящ се в гр. Л., област Ловеч, с
административен адрес: ул. „Възраждане” № 87, а именно: апартамент № 5, на ет. 2, в
жилищен бл. „Балкан” на ул. „Възраждане” № 87, със застроена площ от 107 кв.м., с
идентификатор 4427.502.2805.1.5, с принадлежащите му мазе с площ от 8 кв.м. и таван от 12
кв.м, и припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото й на
строеж.
2
С определение № 20 от 27.01.2021 г. постановено по настоящето дело, съдът на
основание чл. 227 ГПК е заличил като страна по делото М. П. М. починала на 17.01.2021 г.
Конституирал е нейния наследник М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: ггр. Л., ул. "Св. Св.
К. и М." №*, вх. *, ет.*, ап.*, като страна – ищец по делото на мястото на починалата М. П.
М..
По делото е депозирана уточняваща искова молба вх. № 1055/ 02.04.2021 г. подадена
от М. СТ. М., чрез адвокат Д.Д. от АК в гр. Плевен, в която е индивидуализиран
недвижимият имот предмет на съдебната делба. Посочено е, че с ответника са
съсобственици на недвижим имот с идентификатор *****.***.****.*.* по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, представляващ апартамент находящ се в гр. Л., обл.
Ловеч, ул. "В.", бл. "Б", ет.*, ап.*, самостоятелен обект намиращ се на етаж 2, в сграда с
идентификатор *****.***.****.* с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ******.***.****.
Отправена е молба до съда да постанови решение, е което да установи, кои са
съделителите на посочения имот и какви са дяловете им, какви сметки имат помежду си.
Отправя се молба съда да постанови решение, с което се прекрати съсобствеността между
страните върху имота по следния начин: да бъде продаден на публична продан
неподеляемият недвижим имот: Апартамент находящ се в гр. Л., обл. Л., ул. "В.", бл. "Б.",
ет.*, ап.* и получената сума да бъде разпределена между страните съобразно притежаваните
дялове. Да бъде осъден ответникът, на основание чл. 346 от ГПК и чл. 31, ал. 2 от ЗС да
изплати на ищеца обезщетение от 150 лв. месечно за периода от 02.07.2014 г. до 02.09.2020
г. в едно със законната лихва.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
През 2007 г. починал П.В.П., който видно от представеното удостоверение за
наследници № 02-1738-1/ 07.04.2020 г., е оставил за наследници: Р.С.П., ЕГН ********** –
съпруга; В. П. В., ЕГН ********** – син и М. П. М., ЕГН ********** - дъщеря. През 2013 г.
починала Р.С.П., която оставила като наследници: В. П. В. – син и М. П. М. – дъщеря.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №
0010 от 17.01.2021 г. съставен в гр. Л., на 17.01.2021 г. е починала М. П. М..
От представеното удостоверение за наследници на починалата М. П. М. е видно, че
неин единствен наследник е нейният син М. СТ. М..
С нотариален акт № 78 от 21.05.1984 г., Tом I, рег. № 136, дело № 156/ 1984 г., П.В.П.
и Р.С.П. са признати за собственици на следния имот: жилище № 5, находящо се на ет. II, в
жилищна сграда - блок „Владимир Заимов“, построена върху държавна земя, парцел – I,
квартал 5, находящо се в гр. Л., област Ловеч, състоящо се от две спални, дневна, кухня,
баня, клозет, коридор и тераса, заедно с таванско помещение № 18 и избено помещение № 7,
гараж и 5.81244% идеални части от общите части на жилището и 5.81244% идеални части от
правото на строеж върху мястото от 1989.88 кв.м. на комплекса.
Относно процесния имот е приложена актуална схема, издадена от Община Луковит
с номера № 15-792702/ 30.08.2020 г. на ОСЗ гр. Л..
От удостоверението с изх. № **********/ 25.08.2020 г. на отдел МДТ при Община
Луковит за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК се установява, че актуалната данъчна
оценка за недвижимия имот /апартамент/ е на стойност е 17 487.80 лева.
От приложената Нотариална покана до В. П. В. от 27.06.2014 г. е ведно, че на
27.06.2014 г. М. П. М. е отправила нотариална покана до В. П. В., да й предостави ключ или
на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да й плаща обезщетение в размер на 150 лева всеки месец за
3
притежавания от нея дял – ½ ид.ч., считано от момента на получаване на нотариалната
покана - 02.07.2014 г.
Относно процесния имот е приложена актуална схема № 15-792702/ 30.08.2020 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.* на Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр. Ловеч
От удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК актуалната данъчна
оценка за недвижимия имот /апартамент/ с изх. № **********/ 25.08.2020 г. на отдел МДТ
при Община Луковит, е на стойност е 17487.80 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 34 от ЗС и чл. 69 и сл.
от ЗН.
Предмет на иска за делба е недвижим имот представляващ самостоятелен обект в
сграда /апартамент/ с идентификатор *****.***.****.*.*, с адрес на имота: гр. Л., п.к. 5770,
ул. "В." №**, вх. *, ет.*, ап.*.
Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. За
основателността на иска за съдебна делба следва да бъде установено, че между страните по
делото е налице съсобственост върху вещта, чиято делба се иска, както и съответният дял на
всеки един от съделителите.
Съдът приема, че между страните по делото е налице съсобственост върху
недвижимия имот – самостоятелен обект в сграда /апартамент/ с идентификатор
*****.***.****.*.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект от 21.01.2013
г.; с адрес на имота: гр. Л., п.к. 5770, ул. „Възраждане“ № 87, вх. А, ет. 2, ап. 5;
представляващ самостоятелен обект намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор
****.***.****.*, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна; разположена в
поземлен имот с идентификатор ******.***.****, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; ниво: 1; със съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ******.***.****.1.6., под обекта: ******.***.****.1.1.;
под обекта: ******.***.****.1.9.
Съсобственост произтича от наследството останало от починалите – П.В.П. и Р.С.П.,
които оставили наследници – син В. П. В. и дъщеря М. П. М., която от своя страна /М. П.
М./ оставила за наследник М. СТ. М., както и от нотариален акт № 78 от 21.05.1984 г., Tом I,
рег. № 136, дело № 156, вписан във входящия регистър на Районен съд гр.Луковит с вх. №
136/ 1984 г., с който П.В.П. и Р.С.П. са признати за собственици на имот: жилище № 5,
находящо се на ет. II, в жилищна сграда - блок „Владимир Заимов“, построена върху
държавна земя, парцел – I, квартал 5, находящо се в гр. Л., област Ловеч, състоящо се от две
спални, дневна, кухня, баня, клозет, коридор и тераса, заедно с таванско помещение № 18 и
избено помещение № 7, гараж и 5.81244% идеални части от общите части на жилището и
5.81244% идеални части от правото на строеж върху мястото от 1989.88 кв.м. на комплекса.
При наличието на съсобственост и искане за ликвидирането й, следва да се допусне
съдебна делба за процесния имот, при следните квоти: за М. СТ. М. – ½ идеална част и за В.
П. В. – ½ идеална част от процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда /апартамент/ с идентификатор *****.***.****.*.*, за което страните не спорят.
По искането с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:
По делото не се спори, че за периода от месец юли 2014 г. до датата на подаване на
исковата молба - 02.09.2020 г., първоначалната ищца М. П. М. е била лишена от ползването
на делбения имот, поради което с иницииращата настоящето производство искова молба, е
отправена претенция за обезщетение за периода от 02.07.2014 г. до датата на подаване на
4
исковата молба – 02.09.2020 г.
Принципно, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по
чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде разгледана за период предхождащ делбеното производство или
следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ постановяването на решението по
допускане на делбата, само по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното
производство – в т.см. Определение № 475 от 17.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2258/ 2013 г. на
ВКС. Фактически ищецът претендира обезщетение за лишаване от ползването за период
предшестващ дата на подаване на исковата молба, което може да бъде предявено като
претенция по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното производство.
Ето защо съдът намира искането по чл. 31, ал. 2 ЗС, ответникът В. П. В. да бъде
осъден да заплаща на ищеца обезщетение от 150 лева месечно за периода от 02.07.2014 г. до
02.09.2020 г. в едно със законната лихва, за недопустимо, тъй като за този период няма
пречка да бъде предявена претенция по сметки във втора фаза на съдебната делба по реда на
чл. 346 ГПК, поради което следва да бъде оставено без разглеждане.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между ищеца М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Л., ул. "Св.Св. К. и М." №*,вх.*,ет.*, ап.*, конституиран като страна на мястото на
починалата М. П. М. и ответника В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. "В.", бл. "Б",
ет.*, ап.*, на следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда /апартамент/ с
идентификатор *****.***.****.*.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи
самостоятелния обект от 21.01.2013 г.; с адрес на имота: гр. Л., п.к. 5770, ул. "В." №**, вх. *,
ет.*, ап.*; представляващ самостоятелен обект намиращ се на етаж 2 в сграда с
идентификатор ****.***.****.*, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна;
разположена в поземлен имот с идентификатор ******.***.****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; ниво: 1; със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.***.****.1.6., под обекта:
******.***.****.1.1.; под обекта: ******.***.****.1.9, ПРИ ПРАВА: за М. СТ. М. – ½ ид. ч.
от самостоятелен обект с идентификатор *****.***.****.*.*, ведно със съответния процент
идеални части от общите части на сграда с идентификатор ****.***.****.* и за В. П. В. – ½
ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор *****.***.****.*.*, ведно със съответния
процент идеални части от общите части на сграда с идентификатор ****.***.****.*.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС от М.
СТ. М., с горепосочената самоличност, против В. П. В., с горепосочената самоличност, за
заплащане на обезщетение от 150 /сто и петдесет/ лева за лишаване от ползването на
собствените на ищеца ½ ид. част от имота предмет на иска за делба, за периода от 02.07.2014
г. до датата на подаване на исковата молба - 02.09.2020 г., като недопустимо.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчване на съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5