Р Е Ш
Е Н И Е № 26
гр.Кюстендил, 26.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 327 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
И.Й.П. с ЕГН **********
и поС.ен адрес ***, е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за заплащане на обезщетение
в размер на 3000,00лв. за неимуществени
вреди, претърпени в периода 03.06.2019г.
- 31.07.2020г., когато е пребивавал в затвора – гр. Бобов дол, вследствие
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС – неоснователно бездействие на
началника на затвора – гр. Бобов дол и инспектора по СДВР на 4-та група в
затвора – гр. Бобов дол във връзка с
правомощията им по чл.66, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за замяна на първоначалния
режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ със следващия по-лек режим. Ищецът твърди, че на
03.06.2019г. е подал молба за замяна на режима, която началникът на затвора е
отказал да разгледа, за разлика от
молбите на други лишени от свобода лица,
по които се е произнесъл с решения. Горните бездействия на администрацията в
затвора, ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на
чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което са
потъпкани правата му и у него е породено чувство за безсилие и безпомощност.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява писмено становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, довело до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че правомощията си по чл.66, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС, началникът на затвора упражнява при условията на оперативна самостоятелност, т.е. по преценка, с оглед на което за него не възниква задължение да се произнася по искания на лишени от свобода лица за замяна на режима в по-лек. Извън горното счита, че по отношение на ищеца не са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС. Прави искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание, юк Г. поддържа изцяло доводите и исканията в представеното писмено становище.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът И.Й.П. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр.Бобов дол в периода 31.07.2018г. до 09.11.2020г., когато е освободен поради изтичане срока на наказанието. Същият е преведен от затвора – гр. София, където е постъпил на 25.01.2018г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, постановено с протоколно определение от 30.05.2016г. по НОХД № 9412/2016г. на СРС за престъпление по чл.198, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Видно от приложената справка, ищецът изтърпява и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, постановено с протоколно определение от 28.02.2018г. по НОХД № 1310/2018г. на СРС за престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.54 от НК.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, ответникът е представил писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
В изпълнение на задълженията по чл. 155 и сл. от ЗИНЗС, инспекторът по социални дейности и възпитателна работа в затвора – гр. Бобов дол, ІV група, на 11.05.2020г. е изготвил текущ доклад за лишения от свобода И.Й.П.. Констатациите са следните: ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ при първоначален режим „строг“, който не е заменян; на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ със заповед № 339/27.06.2019г. на началника на затвора, като същият не е награждаван; първоначалната оценка на лишения от свобода, определена по утвърдената методика OAS-ys, е 51 точки, което сочи на среден риск от рецидив, а проблемните зони са криминално минало, липса на критичност по отношение на престъплението и склонност към рисково поведение; рискът от вреди е определен като среден. След анализ на личността и поведението на ищеца през предходния едногодишен период, ИСДВР завишава оценката на риска от рецидив на 58 точки, което обосновава с установен регрес в зоните: начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми и умения за мислене; с липса на трайни положителни резултати относно уменията за предвиждане на негативните последици от собствените действия и извличане на поука от минал опит. Налице са констатации за неуспешна адаптация и ескалиращо напрежение на П.; за създаване на конфликти; за натрупани дългове; за отказ от работа и емоционална нестабилност; за лоши възможности за разпознаване и решаване на проблемите.
Наред с текущия доклад, на 11.05.2020г. ИСДВР е изготвил план на присъда /препланиране/ на ищеца П., видно от който се акцентира на зоните с дефицит, а именно: отношение към правонарушението с цел формиране на законосъобразно поведение и дистанциране от субкултурата и нейното влияние; умения за мислене с цел повишаване на уменията му за адекватно решаване на проблемите и трудностите. Планът на присъдата е предявен на лишения от свобода срещу подпис.
Към делото са представени заповеди на началника на затвора – Бобов дол, издадени през м. март 2019г., с които е отказана замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек на трима лишени от свобода лица във връзка с подадени от тях молби.
Ответникът е приложил писмо изх. № 94-4-239/12.10.2020г. на инспектората към МП, във връзка с получен от ищеца сигнал за липса на произнасяне от началника на затвора – Бобов дол по подадени искания за замяна на режима. В писмото се сочи, че при извършената проверка по сигнала, не са установени нарушения, тъй като преценката на предпоставките по чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС е изцяло възложена на администрацията на затвора, т.е. че се касае за правна възможност, а не за задължение на последната.
Съдът е разпитал като свидетел по делото С. Г., изпълняващ длъжността ИСДВР на ІV група в затвора – Бобов дол, където е настанен ищеца през исковия период. Същият сочи, че процедурата за замяна на режима обичайно започва по молба на лишените от свобода или по предложение на инспекторите на отделните групи, които се внасят за разглеждане в комисия, действаща в затвора като помощен орган, която събира становищата на ИСДВР или на инспектора за режимно-охранителната дейност и преценява дали са налице предпоставките, предвидени в закона. Конкретно за ищеца, свидетелят твърди, че същият освен изтърпяната част от наказанието, не е отговарял на другите изисквания и конкретно не се е поправил, като е завишена оценката му на риска от рецидив от 51 точки на 58 точки с оглед констатациите за влошаване на показателите за зоните с дефицит, а именно: поведение на лишения от свобода П. в нарушение на правилата в закона във връзка с участието му във възмездна сделка и получаване на парични заеми; умения за мислене, променено в отрицателна посока във връзка с многобройни молби на ищеца до различни институции по повод на това, че е несправедливо осъден. С оглед горното, ИСДВР не е дал становище за замяна на режима в по-лек.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, приема следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, изтърпяло наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът претендира, че е претърпял от незаконосъобразни бездействия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца, а размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД. За останалите два елемента, съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода.
В случая по делото, ищецът не доказа нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС – поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от затворническата администрация поради неоснователното бездействие на началника на затвора – гр. Бобов дол и инспектора по СДВР на 4-та група в затвора – гр. Бобов дол във връзка с правомощията им по чл.66, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за замяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ със следващия по-лек режим. Ищецът твърди се, че на 03.06.2019г. е подал молба за замяна на режима, която началникът на затвора е отказа да разгледа. Горното е квалифицирано като форма на унизително отношение, причиняващо неимуществени вреди.
Както се посочи, анализът на писмените и гласни доказателствени средства в аспекта на приложимите материалноправни разпоредби обосновава изводи за липса на нарушение. Обратно на заявените и поддържани в исковата молба доводи, съдът счита, че подаденото от лишения от свобода искане за замяна на режима с по-лек, не създава задължение за компетентния административен орган - началника на затвора, за разглеждане и произнасяне с изричен акт. Горното следва пряко от съдържанието на относимите правни норми на чл.66, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Според ал. 2 на чл.66 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
От цитираните разпоредби е видно, че в правомощията на началника на затвора, изцяло по негова преценка е замяната на режима на изтърпяване на наказанието с по – лек такъв, т.е. същият действа при условията на оперативна самостоятелност. Следва, че по молбата на ищеца от 03.06.2019г., органът не дължи произнасяне, доколкото замяната на режима може да се извърши само по негова преценка и без наличието на сезиране. Такива са правомощията на началника на затвора и когато е сезиран с искане от лишен от свобода. По делото съдът счита за безспорно, че П. е подал молба за замяна на режима. Макар, че визираната молба не е представена, видно от отговора на ответника, съществуването и депозирането й пред органа не се оспорва. За последния обаче не е възникнало задължение да разгледа и да се произнесе по искането, с оглед на което не е налице неоснователно бездействие като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. В този смисъл е актуалната съдебна практика, формирана във връзка с допустимостта на оспорването на отказите по чл.66, ал.2 от ЗИНЗС /вж. определение № 2954 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1160/2019 г., I о., определение № 14541 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12188/2020 г., III о. и др./. Идентични са констатациите и за правомощията на ИСДВР, който по собствена преценка, основаваща се на непосредствени възприятия от поведението на лишените от свобода, може да формира становище във връзка с основанията за замяна на режима. Липсата на задължение, произтичащо за администрацията от закона или от административен акт, дисквалифицира поведението на същата като незаконосъобразно бездействие, респ. като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС. Следователно, искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000,00лв. е недоказан и неоснователен и съдът го отхвърля.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение на ищеца не са осъществени предпоставките по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС за замяна на режима в следващия по-лек. От съвкупният анализ на текущия доклад и плана на присъдата, изготвени от ИСДВР, както и на показанията на разпитания свидетел, се установява, че П. не е показал, че се поправя. Доказателствата по делото сочат на завишаване на риска от рецидив и на съществуването на зони с дефицит, по терминологията на системата за оценка по чл.155 и сл. от ЗИНЗС, които са отрицателна материалноправна предпоставка за облекчаване режима на изтърпяване на наложеното наказание.
В аспекта на
преценката на елементите от състава на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
съдът констатира и недоказаност на неимуществените вреди, за които ищецът претендира обезщетение.
По делото не са събрани доказателства, които да установяват, че релевираните бездействия
на администрацията в затвора, са породили чувство за безсилие и безпомощност у ищеца П..
Що се отнася до възраженията му за различно
отношение - поставяне в по-неблагоприятно положение от
други лишени от свобода, по чиито искания за замяна на режима, органът се е
произнесъл, то същото е извън предмета
на делото и не следва да се обсъжда.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Й.П. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за заплащане на обезщетение в размер на 3000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 03.06.2019г. - 31.07.2020г., когато е пребивавал в затвора – гр. Бобов дол, вследствие нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС – неоснователно бездействие на началника на затвора – гр. Бобов дол и инспектора по СДВР на 4-та група в затвора – гр. Бобов дол във връзка с правомощията им по чл.66, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за замяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ със следващия по-лек режим.
Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: