Решение по дело №6594/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 71

гр. Пловдив, 17.01.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                     

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6594/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 589 от 05.09.2019г. на Началник 05 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на П.И.Д., ЕГН **********, на основание чл. 81, ал. 3 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се явява лично и поддържа подадената жалба, като излага факти които моли да се вземат предвид при решението на съда.  

Въззивемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не излага становище относно жалбата на Д..  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен от Д. П.И. – п. и. към 05 РУ при ОДМВР Пловдив АУАН, съставен на 02.09.2019г. срещу жалбоподателя П.И.Д. за това, че на същата дата, около 15:20 часа в 05 РУ при ОДМВР Пловдив, заявява че на 10.08.2019г. при битов скандал е изчезнала личната му карта № …, издадена на …., валидна до ... Установеното от св. И. било квалифицирано като нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД. На датата на съставянето на акта, на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН, съгласно разписка за връчване. В законоустановения три дневен срок жалбоподателят не упражнил правото си на писмено възражение срещу съставения АУАН по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 81, ал. 3 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят Г.И. посочи, че знае за кой случай ще свидетелства. Разказа че получил обаждане от колежка от Сектор „БДС“ за това че трябва да бъде съставен акт на лице което е изгубило личната си карта. Когато слязъл, И. установил че се познава по служба с жалбоподателя който няколкократно бил заявявал че е изгубил лична карта.  не си спомня конкретния случай. Заявява че е приел за дата на която е извършено нарушението, датата на която се е явил в районното управление жалбоподателя.

По делото е приложена Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност в която жалбоподателя саморъчно е посочил че на 10.08.2019г. при скандал битов е изчезнала личната му карта и диплома за средно образование. Декларацията е подадена на 02.09.2019г. – датата на която е съставен акта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При  извършена служебна проверка съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на издаденото наказателно постановление.

При така описаната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че НП е незаконосъобразно, тъй като липсват каквито и да е данни жалбоподателя да е извършил вмененото му нарушение именно на датата посочена в НП – 02.09.2019г. Безспорно жалбоподателя е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД която гласи че гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Видно от попълнената от него Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, същия е посочил че на 10.08.2019г. при битов скандал е изчезнала личната му карта и диплома за средно образование, т.е. това е датата на която той е извършил административно нарушение. Декларацията е подадена на 02.09.2019г., но това не е датата на която е извършено нарушението. В акта и НП обаче е записано че нарушението е извършено на 02.09.2019г.– датата на която е бил съставен акта. От разпита на актосъставителя – св. И. се установи че според него нарушението е извършено именно на датата на която е съставен акта - 02.09.2019г. Свидетеля посочи че жалбоподателя е попълнил декларация. В конкретния случай обаче жалбоподателя е посочил точна дата на която е изгубил личната си карта, която обаче не е била приета от актосъставителя за дата на извършеното нарушение. Като не се е съобразил с това и е посочил друга дата за дата на извършеното нарушение, административнонаказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо се в нарушение на чл. 42, т. 3 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и представляващо основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Отделно от това следва да се отбележи че административнонаказващия орган не е посочил правилно и съответната на описаното нарушение санкционна правна норма. Нарушението по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД е санкционирано по чл. 81, ал. 3 от ЗБЛД който гласи че при повторно нарушение по ал. 2 наказанието е глоба от 50 до 300 лв. Разпоредбата на ал. 2, т. 2 на същия закон предвижда наказания глоба от 30 до 200лв. за лице което  изгуби, повреди или унищожи български личен документ. В настоящия случай липсват каквито и да е доказателства по административната преписка, от които да се потвърждава изложеното че лицето е изгубило личната си карта за пети пореден път, нито кога е било това. Поради изложеното настоящия състав намира че е следвало да бъде определена като санкционна норма разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД.

 Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 589 от 05.09.2019г. на Началник 05 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на П.И.Д., ЕГН **********, на основание чл. 81, ал. 3 от Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.