О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 15.04.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
закрито заседание от петнадесети април
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
разгледа
докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 155 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.С.М., ЕГН
********** и Д.С.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***,
действащи чрез адв. В.В.от САК, насочена против определение от 12.12.2019
г. на Районен съд - Дупница, постановено
по гр. д. № 687/2019 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът е спрял
производството по делото до влизане в сила на решението по гр.д. №863/2017 г.
по описа на ДнРС.
За да постанови обжалваното определение,
районният съд е приел, че изходът от производството по гр.д.№687/2019 г. по
описа на ДнРС, в което ищците са предявили искове по чл.459 вр. чл.448, ал.7 от КЗ срещу ЗАД „***“ АД е обусловено от производството по гр.д.№863/2017 г. по
описа на ДнРС с предмет чл.200 КТ относно направеното възражение за
съпричиняване с оглед проявена груба небрежност от пострадалия, което
производство е висящо към този момент пред ВСК и е допуснато до касационно
обжалване включително по поставения въпрос във връзка с приложението на
понятието „Груба небрежност“.
Частните жалбоподатели – ищци в
първоинстнционното производство обжалват така постановеното определение,
релевирайки доводи за неговата неправилност, породена от неговата незаконосъобразност
и немотивираност. Сочат, че в случая не са налице предпоставките за спиране на
производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, доколкото не е налице нито
субективен, нито обективен идентитет между производството по гр.д.№687/2019 г. и
гр.д.№863/2017 г. и двете по описа на ДнРС. Излагат съображения, че страните по
двете искови производства са различни. Ответник по гр.д.№863/2017 г. по описа
на ДнРС е „***“ ЕООД, а ответник по настоящото производство е ЗАД „***“ АД.
Твърдят, че и предметът на двете дела е различен – предмет на гр.д.№863/2017 г.
е обезщетение за претърпени от ищците – частни жалбоподатели в настоящото
производство, неимуществени вреди вследствие настъпила трудова злополука,
причинила смъртта на наследодателя им, като правното основание на предявения
иск е по чл.200 КТ, като исковата претенция произтича от извъндоговорно
основание. Акцентира, че производството по гр.д.№687/2019 г. е образувано по
искане за обезщетение, дължимо от застрахователното дружество – ответник поради
настъпил застрахователен риск. Исковата претенция е с правно основание по
Кодекса за застраховането, като вземането произтича от договорно основание –
сключен между работодателя „***“ ЕООД и ответника – ЗАД „***“ АД договор за застраховка „Злополука“. Относно
наличието на съпричиняване, приема че това обстоятелство следва да бъде
преценено самостоятелно от двете съдилища, разглеждащи двете отделни
производства, като същите следва да обосноват преценката си единствено на
събраните пред тях доказателства. Искат отмяна на обжалваното определение и
връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
При преценка
на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от страна с
правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я приема за неоснователна,
по следните съображения:
Кюстендилският окръжен съд,
за да се произнесе по основателността й, след като прецени изложените в жалбата
доводи и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството по гр.д.№687/2019 г. по описа на ДнРС е
образувано по искова молба от И.С.М., ЕГН **********, и Д.С.М., ЕГН **********,
срещу ЗАД „***" АД, ЕИК *********, гр. * с правно основание чл.459 вр.
чл.448, ал.7 от КЗ. Искането е за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищците сума в размер на 42 000 лева, представляваща остатък от застрахователна
сума, предвидена в Застрахователна полица № 0501230201600003/05.04.2016г.,
издадена от "ЗАД "***" АД, вследствие на настъпило застрахователно
събитие - смърт от трудова злополука на 22.12.2016 г. на сина им С. Д. М., ЕГН **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Производството по гр. д. № 863/2017 г. по описа на ДнРС е
образувано по искова молба от И.С.М. и Д.С.М. срещу „***“ ЕООД с правно
основание чл.200 КТ. С решение по въззивно гр. д. № 262/2018 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Кюстендил ответното дружество е осъдено за заплати на ищците
сума в размер на 500 000 лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
сина им С.Д.М.. Понастоящем производството по гр. д. № 863/2017 г. по описа на ДнРС
не е приключило, като срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, по
която е образувано гр. д. № 943/2019 г. на ВКС, ІV гр.о.
Видно от исковата молба и уточнителната молба, в хода на
посоченото производство е направено и е обсъдено възражение за съпричиняване на
настъпилите вреди от пострадалия.
С писмения отговор по гр. д. № 863/2017 г. по описа на ДнРС
също е направено възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от
пострадалия и са изложени доводи за проявена от него груба небрежност.
Видно от приложеното по делото определение по гр. д. №
943/2019 г. на ВКС, ІV гр.о., въззивното решение на ОС – Кюстендил по гр. д. №
262/2018 г. е допуснато до касационно обжалване включително по поставен въпрос
във връзка с приложението на понятието „груба небрежност“ в конкретния случай.
Преценявайки установените обстоятелства районният съд в
настоящото производство считайки, че изходът по посоченото висящо производство
относно направеното възражение за съпричиняване с оглед на проявена груба
небрежност от пострадалия ще има значение за правилното решаване на спора по
настоящото дело, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството
по делото.
При така установеното
от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и
деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в
пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се
права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване
на увреденото лице.
Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да
потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори
пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от
причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от
осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за
застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Както е посочено в
мотивите към т. 1 на тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно
дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, когато обхватът и размерът на вредите са едни и
същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Въпреки че
отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни
правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие.
При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна
на застрахователя на обезщетението в пълен размер претенцията на пострадалия
против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и
недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за
надлежното му упражняване. Увреденото лице може да получи обезщетение само за
вредите, които са останали неудовлетворени.
При това положение и доколкото по двете производства по
гр.д.№687/2019 г. и гр.д.№863/2017 г., и двете по описа на ДнРС, е повдигнат
въпроса за съпричиняване от страна на пострадалия, което обстоятелство би
рефлектирало върху размера на присъденото обезщетение, правилно районният съд е
приел, че изясняването на този факт ще има значение за решаването на спора по
образуваното производство срещу застрахователя по гр.д.№687/2019 г. по описа на
ДнРС и е спрял същото до произнасяне на ВКС по образуваното пред него гр. д. №
943/2019 г.
По изложените съображения обжалваното определение, като
правилно, ще бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съставът на Кюстендилския окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.12.2019 г. на Районен съд - Дупница, постановено по гр.
д. № 687/2019 г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.