Р Е Ш Е Н И Е
№262654/20.10.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември, през две
хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2590 по описа на Варненски районен съд за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове от „Т.Б.“ ЕАД, ***, Б.П.Ссграда
6 срещу Е.А.В., ЕГН ********** с адрес *** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 160,62лева по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер * от 03.07.2018г., представляващи неплатени
такси използвани услуги за отчетен
период от 05.12.2018г. до 04.03.2019г.; сумата
от 77,46лева неустойка
по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер * от 03.07.2018г. в размер на три месечни
абонаментни такси, начислена във фактура
№ **********/05.05.2019г.; сумата
от 334,62лева лизингови вноски по договор за
лизинг от 03.07.2018г. за предоставяне
на временно и възмездно ползване на устройство марка „Huawei
Mate 10 Lite Dual Black”, за отчетен
период от 05.12.2018г. до 04.05.2019г.; сумата
от 172,22лева, представляваща
дължима стойност на устройство, предоставено по договор за
лизинг от 03.07.2018г., представляващи разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора,
начислена във фактура № **********/05.05.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда –
07.12.2020г., до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
262190/08.12.2020г., постановена по ч.гр.дело № 15693/2020г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1, чл.92 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните се намират валидно обвързани по договор за предоставяне
на мобилни услуги, по силата на които ищецът в качеството му на
телекомуникационен оператор е предоставил на ответника в качеството му на
потребител мобилни услуги посредством предоставяне на мобилен номер по
съответния договор. За процесните периоди дължимите месечни абонаментни такси и
стойност на предоставени услуги не са заплатени, при което претендира тяхната
стойност. Поради неизпълнение на задължението на осн. раздел ІV, т.3 от допълнителното споразумение
на длъжника
са начислени и неустойки в размер на трикратния месечен абонамент.
Твърди, че между страните е
възникнало и облигационно правоотношение по договор за лизинг на мобилно
устройство марка „Huawei
Mate 10 Lite Dual Black”, по силата на което ищецът е предоставил мобилният апарат на ответника,
който е поел задължение да заплаща лизингови вноски, в размер и на падеж
уговорен в съответния договор. Твърди че ответникът не е изпълнил задължението
си за плащане на дължимите лизингови вноски, поради което претендира плащането
им.Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на уговорените лизингови
вноски по размер и на падеж уговорен между страните, претендира заплащане на
съответната стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без
абонамент и преференциалната обща цена по договора за лизинг.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначеният му от съда особен
представител. Предявените искове се оспорват по основание и размер.Излагат се
възражения, като се сочи, че ответникът няма незаплатени задължения произтичащи
от възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на телекомуникационни
услуги. Сочи, че ищецът не е прекратил допълнителното споразумение към договора
за мобилни услуги, поради което не се дължат сумите от 77,76 лева – неустойка,
съответно 172,22 лева стойност на устройство без преференциална цена, доколкото
същите биват дължими при предсрочно прекратяване на договора.В евентуалност
излага възражения за нищожност на клаузите по чл.3, б.“а“ и б.“б“ от раздел ІV
на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, на осн. чл. 26,
ал.1, пр.3-то ЗЗД. Счита, че претендираната от оператора неустойка е
необосновано завишена спрямо вредите, които са причинени на същия, което е в
противоречие на чл. 143, т.5 ЗЗП. Излага възражения, като счита, че сумата
претендирана като разлика в цената с и без преференция по своята същност
съставлява уговорка за втора неустойка, дължима наред с първата такава, която
има за цел да обезщети вредите от неизпълнение на задълженията на потребителя
по договора. При кумулативно претендиране и на двете неустойки се достига до
противоречие с разпоредбата на чл. 143, т.3 ЗЗП. Счита, че уговорката не е
индивидуално уговорена, при което тя е нищожна, на осн. чл. 146, ал.1 ЗЗП.
Посочва, че не е прекратяван договорът за мобилни услуги, не е обявявана
предсрочна изискуемост на вземането произтичащо от договорът за лизинг, поради
което не се дължи на оператора претендираните от него лизингови вноски по
договор за лизинг.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен като част от
приобщеното към делото производство по ч.гр.дело 15693/2020г. на ВРС,
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, е договор за мобилни услуги от 06.09.2016г., по
силата на който ищецът в качеството му на телекомуникационен оператор е
предоставил достъп до своята мрежа на ответницата в качеството й на потребител
посредством предоставяне на мобилен номер ++359*********, при
уговорен месечен абонаментен план в размер на 29,99 лева, за период от 24
месеца.
Представено
е допълнително споразумение от 03.07.2018г. към договор за мобилни услуги, по
силата на което на потребителя се предоставя достъп до мобилната мрежа на
оператора за срок до 03.07.2020г., като е определен стандартен абонаментен план
в размер на 30,99 лева. Посочено е, че при подписване на договора на
потребителя е предоставен мобилен апарат устройство марка „Huawei“, модел „Mate 10 Lite Dual Black” при цена
съобразно абонаментния план в размер на общо 446,16 лева, съответно е посочена
и стандартната цена без абонамент в размер на 769,90 лева, при което е
уговорено, че общата отстъпва възлиза в размер на 323,74 лева.
Представен е
договор за лизинг от 03.07.2018г., по силата на който ищецът предоставя на
ответника движима вещ мобилен апарат устройство марка „Huawei“, модел „Mate 10 Lite Dual Black” на стойност
в размер на 427,57 лева, която сума следва да бъде заплатена разсрочено за
период от 23 бр. месечни погасителни вноски от по 18,59 лева, последната от
която платима на 03.06.2020г.
Представена
по делото е фактура от 05.01.2019г., в която се обективирани задължения за
дължими месечни такси, предоставени услуги и лизинг в размер на 163,16 лева, за
периода 05.12.2018г.-04.01.2019г.; фактура от 05.02.2019г., в която се
обективирани задължения за дължими месечни такси, предоставени услуги и лизинг
в размер на 208,24 лева, за периода 05.01.2019г.-04.02.2019г.; фактура от
05.03.2019г., в която се обективирани задължения за дължими месечни такси,
предоставени услуги и лизинг в размер на 385,79 лева, за периода 05.02.2019г.-04.03.2019г.;
фактура от 05.04.2019г., в която се обективирани задължения за дължими месечни
такси, предоставени услуги и лизинг в размер на 407,39 лева, за периода
05.03.2019г.-04.04.2019г.
Представена
по делото е фактура № **********/05.05.2019г.
издадена от ищеца, адресирана до ответника, с която е начислена сумата от
1647,12 лева, от която 529,65 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за услуга, 710 лева – вноска по лизинг, както и 407,39 лева задължения
от предходен период.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск
с правно основание чл.79 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключени
между тях договор за доставка на телекомуникационни
услуги, обстоятелството,
че се явява
изправна страна по договорите, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване
на посочените обстоятелства
ответникът
носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички
правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи,
че с ответника се явяват обвързани и по договори за лизинг, съответно че на
ответника в качеството му на лизингополучател е предоставена вещта предмет на
договора, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговорените по
размер и в срок лизингови вноски.
По отношение на предявените
искове за установяване дължимостта на сумите от 160,62 лева - по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 03.07.2018г., представляващи
неплатени такси използвани услуги за отчетен период
от 05.12.2018г. до
04.03.2019г., съдът намира следното:
От съвкупния анализ на събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че
ответникът има качество на потребител на телекомуникационни услуги, което му
качество се поражда от валидно възникналото облигационно правоотношение, което
оформено в договор за далекосъобщителни услуги от 06.09.2016г.,
ведно с допълнило споразумение към него от 03.07.2018г., с което на потребителя се предоставя достъп до мобилната мрежа на оператора
за срок до 03.07.2020г., като е определен стандартен абонаментен план в размер
на 30,99 лева. Видно от приложението към допълнителното споразумение на
потребителя са доведени до знание общите условия на оператора, като и ценовата
листа на предоставяните от последния услуги от собствената му мобилна мрежа. От
представените по делото фактури, които са издадени за периода 05.01.2019г.
-05.03.2019г., и в които се обективира стойността на използваните за периода
05.12.2018г.-04.03.2019г. услуги и стойност на абонаментни такси, съдът приема
че същите възлизат на общо 197,77 лева, която обща сума е намалена със сумата
от 21,98 лева без ДДС, оформена във фактура от 05.04.2019г., като възстановена
от оператора еднократна месечна такса. Видно от приложенията към цитираните
фактури ответницата е осъществявал телефония както в страната, така и в
чужбина, генерирала е мобилен трафик и кратки текстови съобщения. От изложеното
следва, че ответникът е изпълнил задължението си по възникналото между страните
облигационно правоотношение, като е предоставил достъп до мобилната се мрежа за
процесния период, съответно не се установи абоната – ищцата да е заплатила
задължението си, което се формира от дължими за този период стойност на
предоставените й услуги и месечни абонаментни такси.Съдът приема, че услугата
от оператора е реално предоставена по вид и обем в рамките на процесния период,
доколкото по делото липсват данни за този период абоната да е релевирал
възражения спрямо мобилния оператор за размера на остойностената
му услуга по смисъла на т.66, раздел ХІІ от Общите условия с мобилния оператор.
Няма данни по делото и за форсмажорни причини, при което за процесния период от
време операторът да е ограничил достъпа на абонатите си до мобилната си мрежа. При
тези съображения тази сума се явява дължима по силата на валидно възникнало
облигационно правоотношение, поради което и като такава следва да бъде
заплатена от задължената за това страна. С оглед изложеното следва да бъде
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 160,62 лева - по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 03.07.2018г., представляващи
неплатени такси използвани услуги за отчетен период
от 05.12.2018г. до
04.03.2019г.
По отношение
на сумата от 77,46лева неустойка
по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 03.07.2018г. в размер на три месечни
абонаментни такси, начислена във фактура
№ **********/05.05.2019г.
В
разпоредбата на т.3 от раздел ІV от допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги са уредени клаузи за неустойка в случай на прекратяване на
договор преди изтичане на срока, като в б. „а“ на посочената точка са уредени
случаите на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
такси за периода на прекратяване на
договора, която неустойка не може да превишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
От анализа
на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че първоначалния
договор за мобилни услуги от 2016г. се счита продължен по силата на
допълнително споразумение от 2018г. за нов период от 24 месеца, а именно
считано до 03.07.2020г. Поради неизпълнение на задължението си да заплаща
дължимите по договора за мобилни услуги месечни абонаментни такси и стойност на
изразходвани услуги за периода 05.12.2018г. до 04.03.2019г., операторът като изправна
страна е релевирал изявление за прекратяване на договора за мобилни услуги,
което изявление е обективирано във фактура №**********/05.05.2019г.
Изявлението е насочено към ответницата, на адреса посочен от същата в договора
за мобилни услуги при неговото сключване. Поради установеното неизпълнение на
задълженията на ответника, ищецът в качеството му на кредитор се е възползвал
от правото си да развали договора за мобилни услуги, което потестативно право
той надлежно е упражнил, което изявление е доведено до нейно знание. Така
уговорена компенсаторната неустойка в размер до три стандартни месечни
абонаментни такси има за цел да обезвъзмезди вредите,
които абоната нанася на оператора при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги. Размерът на тази неустойка не е прекомерен, като същия е
съобразен с размера на претърпените от ищеца вреди. Следва да бъде посочено, че
договорът за мобилни услуги, съобразно допълнителното споразумение е продължен
до 03.07.2020г., като поради неизпълнение операторът разваля същия със свое
изявление от 05.05.2019г. или повече от една година преди
настъпване на крайната уговорена между страните дата, при която е следвало да
изтече срока на договора. Търсената в случая неустойка от 77,46 лева не надвишава максималния
допустима размер от три стандартни месечни абонаментни такси.Уговорената стандартна
месечна абонаментна такса възлиза на 30,99 лева, при което трикратния размер е
ограничен до сумата от 92,70 лева, при което следва да бъде прието от съда, че
уговорката за неустойка е валидна, като същата не излиза извън присъщите й
функции да обезщети вредите на кредитора от предсрочното прекратяване срока на
договора, поради вина на ответника. Така формулираната, при
договорен срок на договора от 24 месеца, клаузата за неустойка в тази й част не
създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излиза
извън обезщетителната си функция. Ответникът в качеството си на абонат на мобилни
оператор не е изпълнил задължението си за плащане стойността на използваните от
него мобилни услуги и абонаментни такси, поради което в право на кредитора е да
упражни правата си по договора като прекрати същия.
При тези
съображения следва да бъде прието за
установено, че ответницата дължи сумата от 77,46лева неустойка
по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 03.07.2018г. в размер на три месечни
абонаментни такси, начислена във фактура
№ **********/05.05.2019г.
По отношение
на сумата от 334,62лева лизингови вноски по договор за
лизинг от 03.07.2018г. за предоставяне
на временно и възмездно ползване на устройство марка „Huawei Mate 10 Lite Dual Black”, за
отчетен период от 05.12.2018г. до
04.05.2019г.:
От
представеният по делото договор за лизинг от 03.07.2018г. съдът приема, че
между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за
лизинг, който има за предмет мобилно устройство марка „Huawei“, модел „Mate 10 Lite Dual Black“. Уговорено
е разсрочено изпълнение на задължението на 23 бр. месечни абонаментни вноски,
всяка от които в размер на 18,59 лева с падеж на последното плащане на 03.06.2020г. Общата стойност на
лизингованата вещ възлиза съобразно уговорката на страните в размер на 427,57
лева. От съдържанието на самия договор и конкретно чл. 4 от същия съдът приема,
че лизингодателя е изпълнил задължението си, като е предал на лизингополучателя
вещта предмет на договора в състояние годно да бъде използвано по
предназначение. Договорът за лизинг е със срок на действие от 23 месеца.
Поради неизпълнение на задължението на лизингополучателя, лизингодателя едностранно
е прекратил действието на договорите за лизинг, което му изявление е
обективирано във фактура от 05.05.2019г., и с която е
изискал от ответника заплащане на остатъчната цена на предоставените му
устройства от общо 710,08 лева. По делото няма доказателства, че след това
изявление на ищеца, ответникът да е върнал предоставената му вещ по силата на
договора за лизинг. Ищецът е изправна страна по договор за лизинг, като е
предал на ответника уговорената вещ. Не са представени доказателства за връщане
на мобилния апарат, съответно не се установи и заплащане на уговорените
лизингови вноски. При тези съображения лизингодателя има право да получи цената
на вещта предмет на договора за лизинг. Не в такава насока би бил окончателния
извод на съда, ако бе установено връщане на предоставения мобилен апарат от
ответника на ищцовото дружество.
При тези съображения следва да бъде прието, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 334,62лева лизингови вноски по договор за
лизинг от 03.07.2018г. за предоставяне
на временно и възмездно ползване на устройство марка „Huawei Mate 10 Lite Dual Black”, за
отчетен период от 05.12.2018г. до
04.05.2019г.
По отношение
на сумата от 172,22лева, представляваща
дължима стойност на устройство, предоставено по договор за
лизинг от 03.07.2018г., представляващи разлика
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора,
начислена във фактура № **********/05.05.2019г.:
В т.3, б.“б“ от допълнително
споразумение от 03.07.2018г. към договорът
за мобилни услуги е уговорена клауза съобразно която, в случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор, чийто срок не е изтекъл“,
потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой
и без абонамент и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставящия срок на договора.
В процесния случай на
ответникът в качеството й на абонат е предоставен за ползване едно мобилно
устройство, по отношение на която вещи е сключен и съответния договор за лизинг
от 03.07.2018г. В случая не е извършена продажба на вещ, а същата е
предоставена за ползване на абоната, което право по същността си е и съответния
предмет на всеки един от договорите за лизинг. При това и както бе посочено, че в случая не е
извършена продажба, а е предоставено право на ползване върху движима вещ, то
разпоредбата на т.3,
б.“б“ се явява приложима към конкретния казус.
В допълнително споразумение от
03.07.2018г. към договорът за мобилни
услуги, съответно видно от приложенията към него, съдът приема, че стандартната
цена на предоставеното устройство възлиза на 769,90 лева, съответно размерът на
отстъпката, която ползва ищецът възлиза на 323,74 лева.
От анализа на представените по
делото доказателства съдът приема, че клаузата посочена в т.3, б.“б“ от
допълнително споразумение от 03.07.2018г. към
договорът за мобилни услуги по своята същност е уговорка за неустойка,
която се дължи кумулативно с неустойката, която е
уговорена в т.3, б „а“ от договора. Задължението за плащане на тази неустойка в
размер на разликата между преференциалната цена с договор и стандартната такава
без сключване на договор произтича от договора за мобилни услуги, а не от
договора за лизинг. Именно от прекратяване на договора за мобилни услуги за
оператора се пораждат правата му да търси неустойка в размер на разликата в
цените на устройството с включен и без абонамент. По същността си тази уговорка
съставлява клауза за неустойка, като същата има обезщетителен
характер, независимо от обстоятелството, че е посочена като разлика в цена на
устройство – с или без срочен абонаментен договор. При кумулиране на двете
неустойки по договора за мобилни услуги се накърняват добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД, при което тази клауза
се явява нищожна. С включването в договора за мобилни услуги за едно и също
неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля
обезпечителната и обезщетителната функция на
неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т.5
ЗЗП. Клаузата на т.3, б. „б“ не е индивидуално уговорена такава, предвид
съдържанието на договора, поради което съдът приема, че същата е нищожна и като
такава не следва да се прилага. Възраженията на ответника, които се релевират
от неговия назначен от съда особен представител в тази част са основателни, и
като такива следва да бъдат споделени от съда.
Отделно от изложеното
настоящият съдебен състав споделя и съдебната практика, която се формира по
идентичен казус, която е обективирана в определение постановено по в.ч.т.дело
№787/2020г. на ВОС, в което се посочва, че така както е формирана неустойката,
с която на оператора се възстановява пълния размер от стойността на
устройството при прекратяване на договора за мобилни услуги се достига до
заобикаляне на договорения със спогодба от 10.01.2018г. с КЗП максимален размер
на дължимата неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси,
което противоречи на добросъвестността и води до значително неравновесие между
правата на търговеца и потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП. Тук съдът следва да
се посочи, че за да компенсира вредите при прекратяване на договора за мобилни
услуги съдът уважи претенцията на ищеца за присъждане на неустойка в максимален
размер, който е определен в договора (до трикратния размер на стандартна
месечна такса), а и съобразно споразумението с КЗП, при това за всеки един
отделен предоставен на ответника мобилен номер, предвид това, че за функционирането
на същия се предоставя отделна СИМ карта, а неустойката по смисъла на т.3 б.
„а“ е обвързана с предоставянето на „всяка СИМ карта“. Трикратния размер на
стандартната месечна абонаментна такса за съответния мобилен номер е
максималния размер на компенсацията, която следва да получи оператора по договор
за мобилни услуги и допълнително споразумение към него от 03.07.2018г.С
процесната втора неустойка предвидена в т.3 б. „б“, която е дължима при същите
обстоятелства при която се поражда
задължението за неустойката по т.3,б.“а“, а именно
при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги ще се заобиколни
уговорката за максимален размер на дължимата от потребителя неустойка. Отново
съдът посочва, че неустойката в размер на разликата на устройство с или без
договор за абонамент, не се отнася към договорът за лизинг на мобилно
устройство, а към договора за мобилни услуги, вредите по който съдът вече компенсира,
като присъди максималната неустойка по т.3, б.“а“.
При тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли предявеният
иск за установяване дължимостта на сумата от 172,22лева, представляваща
дължима стойност на устройство, предоставено по договор за
лизинг от 03.07.2018г., представляващи разлика
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора,
начислена във фактура № **********/05.05.2019г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част на предявените искове. За
заповедното производство се дължат съдебно – деловодни разноски и заплатено
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 295,99 лева, а за
исковото производство сумата от 595,82 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Е.А.В., ЕГН **********
с адрес *** дължи
на Т.Б.“ ЕАД, ***,
Б.П.Ссграда 6 сумата от 160,62лева по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
03.07.2018г., представляващи
неплатени такси използвани услуги за отчетен период
от 05.12.2018г. до
04.03.2019г. сумата
от 77,46лева -неустойка по допълнително
споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 03.07.2018г. в размер на три месечни
абонаментни такси, начислена във фактура
№ **********/05.05.2019г., сумата
от 334,62лева -лизингови вноски по договор за
лизинг от 03.07.2018г. за предоставяне
на временно и възмездно ползване на устройство марка „Huawei
Mate 10 Lite Dual Black”, за отчетен
период от 05.12.2018г. до 04.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда –
07.12.2020г., до окончателно
изплащане на вземането, като отхвърля
предявеният иск по отношение на сумата
от 172,22лева, представляваща
дължима стойност на устройство, предоставено по договор за
лизинг от 03.07.2018г., представляващи разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора,
начислена във фактура № **********/05.05.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
262190/08.12.2020г., постановена по ч.гр.дело № 15693/2020г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1, чл.92 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда Е.А.В., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ***, Б.П.Ссграда
6 сумата от 295,99 (двеста деветдесет и пет лева и 99 ст.) лева заплатена държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство,
както и сумата от 595,82 (петстотин
деветдесет и пет лева и 82 ст.) лева съдебно – деловодни разнеси и
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :