№ 205
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря М. Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20203100103640 по описа за 2020 година
Производството по делото е обрaзувано по повод предявени в условията на пасивно
субективно кумулативно съединяване главни искове от М. В. ЕМ. с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците П. П. С.
/легитимиращ се като собственик на 16/36 ид.части/, Г. Ж. Г. /легитимираща се като
собственик на 3/36 ид.части/, Г. П. Б. /легитимиращ се като собственик на 3/72 ид.части/, Ж.
П. Г. /легитимираща се като собственик на 3/72 ид.части/, ЗЛ. П. ВЛ. /легитимираща се като
собственик на 8/36 ид.части/, ОГН. П. Х. /легитимиращ се като собственик 3/36 ид.части/ и
ЛЮБ. П. Г. /легитимираща се като собственик на 3/36 ид.части/, че ищцата е собственик на
недвижим имот – апартамент с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна
със застроена площ от 108 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9,
ет.4, ап.5, при твърдения за придобиване на собствеността въз основа на оригинерно
придобивно основание – давностно владение чрез осъществена трайно, явно и
необезпокоявано фактическа власт по отношение на имота с намерение за своене в периода
от 20.08.2001г. до 30.11.2020г.
И предявени при условията на евентуалност:
1) Искове с правно основание чл.72, ал.2 от ЗС за осъждане на всеки от ответниците
да заплати стойността на направените необходими разноски за запазване на вещта
/апартамента с ид. 10135.1507.100.1.6 по КК на гр.Варна/ на обща стойност 570 лева,
изразяващи се в направен ремонт на покрива на сградата, в която се намира имота през
2002г. в размер на 2700 лева изразяващ се в удължаване на носещите греди, оформяне на
стреха, полагане на хидро и топло изолация и нови улуци и ремонт през 2010г. в размер на
1
3000 лева, изразяващ се в подмяна на всички керемиди на покрива и монтаж на покривен
прозорец Велукс модел GZL M04 с размери 78/98 см., съобразно квотата му в
съсобствеността както следва: П. П. С. – 253,33 лева, Г. Ж. Г. – 47,55 лева, Г. П. Б. – 23,78
лева, Ж. П. Г. – 23,78 лева, ЗЛ. П. ВЛ. -126,80 лева, ОГН. П. Х. – 47,55 лева и ЛЮБ. П. Г. –
47,55 лева.
2) Искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за осъждане на всеки от ответниците
да заплати увеличената стойност на имота в следствие на извършени в него от ищцата през
2002г. и през 2011г. подобрения в качеството и на добросъвестен владелец както следва:
През 2002г.
1) Изграждане на нов водопровод и канализация – 30 линейни метра и тръби,
фитинги, батерии, спирателни кранове на обща стойност 3000 лева;
2) Нова вътрешна ел.мрежа - 160 метра кабелни линии, контакти – 7бр. Двойни и 13
броя, ключове – 8 броя и 11 броя осветителни тела на стойност 4000 лева;
3) Шпакловка и боядисване на 185 кв.м. стени и таван /хол, коридор, детска стая,
кухня, тераси и баня/ на стойност 4000 лева;
4) Полагане на теракот – 77 кв.м. /хол, коридор, детска стая, кухня, тераси и баня/ на
стойност 1500 лева;
5) Полагане на фаянсови плочки - 40 кв.м. /кухня, тераси и баня/ на стойност 1000
лева;
6) Полагане на паркет – 18 кв.м. /спалня/ 500 лева;
7) Полагане на ламперия «вагонна шарка» - 89,50 кв.м./ хол, коридор, детска стая,
кухня, спалня и баня/ на стойност 2000 лева;
8) Монтиране на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик
марка „Fujitsu“, 12 LMCE/ на стойност 4000 лева и
През 2011г.
1) Монтиране на нова входна врата /метална/ с размери 110/200 см. и вътрешна
дървена врата с размери 100/200 см.
в размер на общо 186 677 лева, предявени като частични за сума в размер на общо
18669 лева претендираната от всеки от ответниците съобразно квотата му в съсобствеността
на имота както следва: П. П. С. – 8297 лева – частичен иск от 82967,56 лева, Г. Ж. Г. – 1556
лева – частичен иск от 15556,41 лева; Г. П. Б. – 778 лева – частичен иск от 7778,21 лева; Ж.
П. Г. – 778 лева – частичен иск от 7778,21 лева; ЗЛ. П. ВЛ. - 4148 лева – частичен иск от
41483,76 лева, ОГН. П. Х. –1556 лева – частичен иск от 15556,41 лева и ЛЮБ. П. Г. – 1556
лева – частичен иск от 15556,41 лева,
а в евентуалност от тях искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата
действителната стойност на извършените от нея през 2002г. и през 2011г. подобренията в
размер на общо 21800 лева, съобразно правата им в съсобствеността както следва: П. П. С. –
2
9688,96 лева, Г. Ж. Г. – 1816,68 лева, Г. П. Б. – 908,34 лева, Ж. П. Г. – 908,34 лева, ЗЛ. П. ВЛ.
– 4844,48 лева, ОГН. П. Х. – 1816,68 лева и ЛЮБ. П. Г. – 1816,68 лева.
В исковата и уточняващата молби ищцата твърди, че на 30.11.2001г. е закупила от
К.Ж. М. процесния недвижим имот - апартамент № 5 находящ се в гр.Варна, ул.“Иларион
Макариополски“ № 9, ет.4 с площ от 108 кв.м., като сделката е обективирана в нот.акт № 35,
том 6, дело № 956/2001г. Твърди, че имотът бил е лошо състояние, затова в периода от
2002г. до 2012г. извършила множество ремонтни и подобрителни дейности както следва:
през 2002г. бил направен ремонт на покрива на сградата на стойност 2700 лева изразяващ се
в удължаване на носещите греди, оформяне на стреха, полагане на хидро и топло изолация
и нови улуци, а през 2010г. – втори ремонт на покрива в размер на 3000 лева, изразяващ се в
подмяна на всички керемиди на покрива и монтаж на покривен прозорец Велукс модел GZL
M04 с размери 78/98 см. През 2002г. били извършени подобрителни дейности изразяващи се
в 1) Изграждане на нов водопровод и канализация – 30 линейни метра и тръби, фитинги,
батерии, спирателни кранове на обща стойност 3000 лева; 2) Нова вътрешна ел.мрежа - 160
метра кабелни линии, контакти – 7бр. Двойни и 13 броя, ключове – 8 броя и 11 броя
осветителни тела на стойност 4000 лева; 3) Шпакловка и боядисване на 185 кв.м. стени и
таван /хол, коридор, детска стая, кухня, тераси и баня/ на стойност 4000 лева; 4) Полагане на
теракот – 77 кв.м. /хол, коридор, детска стая, кухня, тераси и баня/ на стойност 1500 лева; 5)
Полагане на фаянсови плочки -40 кв.м. /кухня, тераси и баня/ на стойност 1000 лева; 6)
Полагане на паркет – 18 кв.м. /спалня/ 500 лева; 7) Полагане на ламперия «вагонна шарка» -
89,50 кв.м./ хол, коридор, детска стая, кухня, спалня и баня/ на стойност 2000 лева; 8)
Монтиране на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка
„Fujitsu“, 12 LMCE/ на стойност 4000 лева, а през 2011г. - монтиране на нова входна врата
/метална/ с размери 110/200 см. и вътрешна дървена врата с размери 100/200 см.
Излага, че междувременно узнала, че през м.05.2001г. /преди закупуване на имота от
нея/ е била вписана искова молба за делба на процесния имот, по която било образувано
гр.д.№ 980/2001г. завършило с допускане и извършване на делба на процесния апартамент
между ответниците, а понастоящем същият е предмет на публична продан по изп.дело №
1331/2019г. по описа на ЧСИ Хр.Г..
Твърди, че е осъществявала трайно, явно и необезпокоявано владение по отношение
на процесния имот в периода от 20.08.2001г., когато владението му и е било предадено от
продавачката К.Ж. по силата на предварителен договор от същата дата - до 30.11.2020г.,
поради което счита, че е придобила собствеността по отношение на имота и моли да бъде
установено правото й на собственост спрямо ответниците. В условията на евентуалност
претендира за осъждане на всеки от ответниците да и заплати сумите на сторените от нея
разходи за необходими разноски за запазване на вещта /ремонтите на покрива/ както и
увеличената стойност на имота в следствие на сторените полезни разноски /подобрения/
съобразно квотата на ответниците в съсобствеността, а в евенуалност от този иск – да и
бъдат заплатени от ответниците действително сторени разходи за ремонтите и
подобрителните дейности.
3
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника П.П. С., чрез
процесуалния му представител. Оспорва твърденията на ищеца за придобиване по давност
на процесния имота в следствие на осъществявано владение на имота в периода от
20.08.2001г. до 30.11.2020г. Счита, че за ищцата не е могло да тече давност по време на
висящността на производството по съдебната делба на имота считано от предявяване на
иска за делба до приключване на производството във втората му фаза – до 20.12.2017г.,
когато е влязло в законна сила решението за извършване на делбата. Оспорват се и
твърденията за добросъвестност на ищцата осъществяваща владение на имота поради това,
че към датата на закупуването му е знаела, че за имота се води спор между други лица
/делбеното производство, по което е имало вписана искова молба/. Моли предявеният срещу
него иск за собственост да бъде отхвърлен като неосноватален.
По предявените в евентуалност искове за заплащане на стойността на извършените от
ищцата разходи за необходими и полезни разноски – оспорва същите като неоснователни.
Оспорва се както извършването на претендираните ремонтни дейности и подобрения от
ищцата, така и качеството на добросъвестен владелец, в което твърди че са извършени.
Твърди, че покривът е бил в отлично състояние, а останалите подобрения /поставяне на
врата, теракот, ел.кабели, ВиК тръби и др./ са направени без знанието и съгласието на
реалните собственици, които дори са се противопоставили на извършването им. Отделно от
това оспорва като погасено по давност евентуалното вземане на ищцата за необходими и
полезни разноски считано от 24.09.2012г., когато са отхвърлени правата на праводателката й
с влизането в сила на решението по първата фаза на делбата и тя се е превърнала в
обикновен държател на чуждия имот.
С определение от 27.08.2021г. съдът е приел за съвместно разглеждане по реда на
чл.211 от ГПК предявените от П.П. С. насрещни искове против М. В. ЕМ. с правно
основание чл.73 от ЗС за осъждането и да заплати на ищеца сумата от 500 лева – частичен
иск от 13000 лева явяваща се пропуснати ползи от нереализиран доход от отдаване по наем
на имота апартамент с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна със
застроена площ от 108 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4
/600 лева месечно за периода от 12.05.2016г. до 12.05.2021г. /60 месеца по 600 лева общо
36000 лева, от които като собственик на 16/36 ид.части от процесния имот ищецът
претендира 13000 лева/ и предявеният в условията на евентуалност от първия иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати същата сума на основание
настъпило неоснователно обогатяване на ответницата, за сметка обедняването на ищеца.
Ищецът по насрещния иск П.С. претендира и извършване на съдебна компенсация на
насрещни парични вземания на двете страни до размера на по-малката сума.
В предоставеният срок за отговор по насрещният иск, ответникът по него М.Е. е
депозирала писмен такъв, в който заявява становище за неоснователността на иска. Твърди,
че към датата на закупуването му на 30.11.2001г. имотът е бил негоден за ползване поради
лошото му техническо състояние. След 2004г. имотът е бил ремонтиран, но не е могло да се
ползва поради Заповед на началника на РДНСК № Р-76/12.11.2004г. След 25.07.2012г.
4
поради конфликт между сем. С.и и сем.Ж. имотът е бил под угрозата да бъде със спряно
електрозахранване и водоснабдяване, поради което не е било възможно да се ползва
необезпокоявано и по предназначение чрез отдаването му под наем. Излага, че до 2019г. не
е била канена от ищеца да освободи имота, нито да заплаща наем за ползването. Твърди, че
никой от ответниците по главните искове не се е противопоставял по никакъв начин на
извършваните подобрителни и ремонти дейности, въпреки че са знаели за тях.
Останалите ответници - Г.Ж. Г., Г. П. Б., Ж. П. Г., ЗЛ. П. ВЛ., ОГН. П. Х. и ЛЮБ. П.
Г. не са депозирали писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание ищцата – М.Е. – лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове – главни и евентуални и моли да бъдат уважени. Твърди, че от
закупуването на имота до 2018г., когато получила известие от ЧСИ, че имотът й е предмет
на публична продан, е живяла в него със съзнанието, че е негов собственик, влагала е
средства за ремонтиране и обзавеждане и всичко това е ставало със знанието и без
противопоставянето на ответниците. Моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът П.С., чрез процесуалния си представител поддържа предявените
насрещни искове и оспорванията в отговора на исковата молба срещу главните и
предявените в евентуалност искове. Моли за отхвърлянето им и за уважаване на
предявената от него облигационна претенция. Поддържа възражението срещу твърденията
на ищцата за придобиване на имота на оригинерно основание, като посочва, че във времето
на висящността на делбеното производство, т.е от 20.08.2001г. до 20.12.2017г., когато в
вписано решението по втората фаза на делбата давност не е текла. Оспорва и евентуалните
искове за присъждане на увеличената стойност на имота в следствие на сторените разходи за
полезни разноски, поради това че ищцата няма качеството на добросъвестен владелец, а
също и факта на извършването им в процесния имот. Моли да бъде уважен предявеният от
него насрещен иск – главен или евентуален както и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от сключения на 20.08.2001г. предварителен договор за покупко-продажба,
К.Ж. М. /ЕГН **********/ се е задължила да прехвърли на М.В. Б. правото на собственост
по отношение на собствения си апартамент № 5, находящ се в гр.Варна, ул.“Иларион
Макариополски“№ 9, ет.4 със застроена площ от 108 кв.м. В чл.3 от договора е посочено, че
владението на имота се предава на купувача в деня на подписване на този договор.
С нот.акт № 35, том 7, рег. № 11866, дело № 956/30.11.2001г. К.Ж. М. е продала на
М.В. Б. собствения си недвижим имот – апартамент № 5, с ид.10135.1507.100.1.6 по
5
Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ от 108 кв.м., находящ се в гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4.
По гр.д.№ 980/2001г. по описа на ВРС с решение постановено на 11.01.2010г. по
описа на ВОС по в.гр.д.№ 833/2007г./ е допусната делба на апартамент № 5 на ет.4 на
ул.»Иларион Макариополски»№ 9 със застроена площ от 108 кв.м. между съделителите и
при квоти както следва: 16/36 ид.части за П. П. С., 3/36 ид.части за Г. Ж. Г., 3/36 ид.части за
Г.Ж. Б.а, 8/36 ид.части за ЗЛ. П. ВЛ., 6/36 ид.части за С.Х. Х.а. Със същото решение е
оставено в сила решение на ВРС постановено по гр.д.№ 980/2001г., с което от делбата на
процесния апартамент № 5 е изключена К.Ж. Ж. /ЕГН **********/; Решението на ВОС по
в.гр.д.№ 833/2007г. от 11.01.2010г. в частта , с която е отхвърлен искът за делба на
апартамент № 5 по отношение на съделителя К.Ж. е обжалвано пред ВКС, като по
образуваното гр.д.№ 1076/2010г. е постановено решение № 413/25.07.2012г., с което
решението на ВОС по гр.д.№ 833/2007г. е оставено в сила.
Исковата молба дала повод за образуване на делбеното производство по гр.д.№
980/2001г. по описа на ВРС е вписана в книгите за вписване на 22.05.2001г. видно от
представено вписано копие на същата /л.59/ както и справката от Агенция по вписванията
по партида на П.С. /л.220/.
По същото дело /гр.д.№ 980/2001г. по описа на ВРС/ е проведена втора фаза на
делбата, при която с решение № 2457 от 16.06.2017г. е постановено решение, с което
апартамент № 5 е изнесен на публична продан по реда на чл.348 от ГПК., като е разпоредено
получената от продажбата сума да бъде разпределена между съделителите при посочените в
решението по допускане на делбата квоти. Решението по втората фаза на делбата е влязло в
законна сила на 20.12.2017г. и въз основа на него е издаден изпълнителен лист за
провеждане на публичната продан /л.306/.
Видно от удостоверение издадено от ВРС /л.349/ с решение от 07.05.2014г., влязло в
законна сила на 29.05.2014г. е прекратен бракът на М.В. Б. сключен на 03.07.1982г. с А.Г.Б.
и е постановено след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Е..
Видно от писмо, изх.№ АУ114678ВН_001/ВН/15.11.2021г., издадено от Община
Варна, за периода от 2004г. до днес не е издавано удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж с ид.10135.1507.100.1 по Кадастралната карта на гр.Варна.
По делото е представен граждански договор от 27.09.2002г. /л.27/ сключен между М.
Б. и Й.М.Е., с който първата е възложила на втория извършването на ремонт на покрива
включващ удължаване на основните греди, оформяне на стрехи, подмяна на улуци,
поставяне на изолация в подпокривното пространство с материали на изпълниеля на
стойност от 2700 лева.
Представен е и граждански договор от 10.09.2010г. /л.14/ сключен между М. Б. и
И.М.Г.в за възложена на последния дейност по ремонт на двускатен покрив при уговорено
възнаграждение в размер на 3000 лева. Представена е разписка за получаване от
изпълнителя на договореното възнаграждение. Представена е и фактура на името на И.Г. за
6
закупуване на покривен прозорец на стойност 560 лева и квитанция за монтаж на същия от
13.03.2010г., а също и фактури /л.18-26 /за закупуване на битумен грунд, улуци, торби за
отпадъци, сигнална лента, извозване на строителни отпадъци и др.
По делото са представени доказателства за сключени договори от М. Б. за изработка
на входна врата и интериорни врати от 12.07.2011г. /л.30,33/; договор от 17.03.2002г. за
довършителни работи – шпакловане, боядисване, изграждане на нов водопровод и
канализация, полагане на кабелни линии, монтаж на контакти, ключове и осветление,
теракот и фаянс в процесния апартамент /л.34/; разписки за закупувани теракотни плочки,
лепило за фаянс и теракот, фугираща смес, латекс, грунд, финна шпакловка, покривен
найлон, хартиено тиксо, хидроизолация, кал за дърво, разредител, четки и др. /л.38,39,40/.
Видно от представените приходни квитанции /л.41-58/ М. Б. е заплащала в полза на
община Варна местен данък и такси за битови отпадъци за имота на ул.“Иларион
Макариополски“ № 9, ет.4, ап.5 за периода от 2009г. до 2019г.
Видно от представената разписка от 17.11.2010г. /л.345/ ОГН. П. Х. е заплатил на М.
Б. сумата от 198 лева представляваща пълният размевр на приспадащата се част от
разходите за извършеният основен ремонт на покривната конструкция.
По делото са проведени първоначална и повторна Съдебно-оценителна експертизи
/СОЕ/ досежно пазарният наем на процесният апартамент № 5 в гр.Варна, ул.“Иларион
Макариополски“ № 9 за периода от 12.05.2016г. до 12.05.2021г. като със заключението на
вещото лице С.Г. същият е определен на 46716 лева, от които припадащата се част на П.П.
според квотата му в съсобствеността на апартамента е 20763 лева, а според заключението по
повторната експертиза на вещото лице Д.П. – пазарният наем е 44177,81 лева, от които
припадащата се съобразно правата на ответника С. част /16/36 ид.части/ е 19635 лева.
От заключението на проведената по делото Съдебно-техническа експертиза
поддържана в съдебно заседание от вещото лице М.А. се установява, че стойността на
сторените необходими разноски за ремонт на покрива са 5700 лева, а стойността на всички
полезни разноски включващи изграждане на канализация, вътрешна ел.мрежа, шпакловка и
боядисване на стени, полагане на теракот, фаянскви плочки, паркет, полагане на ламперия
„вагонна шарка“ на таваните, както и монтиране на входна врата + 10% непредвидени
разходи е 12793,71 лева. В тази сума не е включена стойността на климатиците, тъй като
същите могат да бъдат преместени на друго място без да се увредят. След приспадане на
амортизацията на тези сторените полезни разноски, вещото лице е посочило заключение за
стойността им в размер на 8254,88 лева. Дадено е заключение и за увеличената стойност на
имота в следствие на извършените подобрителни дейности като разлика между стойността
на имота с извършените подобрения и стойността му без тях, а именно 22140 лева.
В съдебно заседание на въпроси на страните вещото лице А. е посочила, че всички
претендирани по вид дейности извършени от ищцата са налични в имота и приема, че са
реално извършени, тъй като обичайно апартаментите в новопостроените сгради се продават
на ниво монтирани вертикални щрангове и са оставени изводи на тапи, което предполага да
7
бъде изграден водопровод и канализация, а също и ел.инсталация. По отношение на
ремонтите на покрива посочва, че не може да се определи дали и кога е извършен ремонт,
дали и колко керемиди са подменени дали и с колко са удължавани стрехите на покрива, но
приема, че такива са извършени, тъй като обикновено покривите дават поражения в
годините, а за посочените като извършени ремонтни дейности сумите на претендираните
разходи не са прекомерни, а са в рамките на допустимото.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите К.Д.С., В.Х.В., Е.П.П. и Л.Х. С.а.
От показанията на св.С. се установява, че познава М.Е. от 1977г. и знае за
апартамента, който закупила през 2001г. на ул.“Иларион Макариополски“ № 9. Към
момента на закупуването апартаментът бил на замазка, голи стени, без мивки и тоалетна и
без входна врата. М. направила основен ремонт в апартамента през 2001-2003г. -ВиК
инсталация, ел.инсталация, контакти, поставила паркет в стаите, теракот и фаянсови плочки
в банята и тоалетната, окачен таван, шпакловка и боядисване на стените, мивки в банята и
кухнята, остъкляване на терасата. През 2007-2008г. М. станала домоуправител в сградата и
събирала пари за ремонт на общите части. Съседите й били наясно с ремонта, който правела,
тъй като складирала материалите на стълбището, а част от него – като остъклената тераса
дори бил видим. Около 2010-2011г. бил направен ремонт на покрива, сложени били улуци.
Свидетелят В.В. посочва, че има апартамент в същата жилищна кооперация –
апартамент № 6, който бил предмет на публична продан, по която взискатели са
ответниците – страните по делбеното дело. Излага, че познава сградата и апартамента на
ищцата от 2001г., когато ходил на огледи там преди да закупи своя апартамент от същия
строител. Жилището на М. към 2001г. било в окаян вид – банята и тоалетната не били годни
за ползване – само стени и изводи за вода без никаква санитария. В помещенията нямало
настилки, а стените били голи, само с изводи за ток. М. направила със свои средства
цялостен ремонт, след като закупила апартамента – подови настилки – теракот и паркет,
ламперия на таваните, изолация, поставила фаянс и теракот в банята и тоалетната, мивки,
боядисване на стени, вкарала терасата в апартамента, мебелирала всички помещения.
Ремонтът започнал след закупуването и продължил около 2 години. Около 2009-2010г. М.
станала домоуправител в блока. По това време се направило общо събраните и
присъстващите се съгласили да бъде направен ремонт на покрива, тъй като течал, а също и
удължаване на стрехата на покрива, тъй като мокрела фасадата на сградата. Били подменени
и счупени керемиди. Ремонтът бил организиран и направен от М. през 2011-2012г., но никой
от другите собственици не бил давал пари за него. Свидетелят заявява, че не е виждал и
чувал в периода от 2001г. до 2020г. някой да е оспорвал правото на собственост на М. по
отношение на нейния апартамент.
От показнията на св.Е. П. се установява, че живее в жилище на първия етаж в
жилищната кооперация на ул.“Иларион Макариополски“ № 9 в гр.Варна от 2004г.
Присъствал на неформална сбирка на съкооператорите, в която М.Е. настоявала да бъде
направен ремонт на покрива, но С.и и „съседката З.“ били категорично против. В
8
последствие М. поискала пари за извършеният ремонт от свидетеля П., но не били
предоставени, тъй като не бил сигурен дали изобщо е извършен ремонт. Имало
действително проблем с покрива, но той се изразявал в това, че под стрехите се заселвали
гълъби.
Свидетелката Л. С.а – съпруга на ответника П.С. излага, че познава ищцата М.Е.
/тогава Б./ от 2000г., когато се срещала със строителя на кооперацията Ж.. След това на
17.06.2001г., когато отново дошла на оглед, свидетелката я уведомила, че има заведено дело
за делба на сградата със строителя. През същата 2001г. при аналогични обстоятелства
уведомила за делбата и другият кандидат купувач-В.В.. Посочва, че е посещавала жилището
на М. от преди закупуването му през 2001г. – бил завършен от строителя Ж. с входна врата,
вътрешни врати, дограми, теракот в тъмен цвят в коридора и мокрите помещения.
Навсякъде по тавана имало поставена „вагонна шарка“, стените били боядисани, имало и
поставено локално парно. В жилището имало канализация, водопровод, тоалетна, дограма, а
също и електричество с ел.крушки, имало маса и столове и се ползвало като офис от
служител на строителя. След закупуването на жилището от М. свидетелката го посетила
общо 3 пъти – през 03.2003г., през м.04.2005г. и през 2009г. във връзка с назначени
експертизи по делбеното дело. Свидетелката излага, че при посещенията не и направило
впечатление нещо по имота да е променяно, да правени някакви съществени ремонтни
дейности по стените и подовете, не била виждала майстори и не е чувала „хлопане и
тропане“ от апартамента на ищцата. М. тормозила свидетелката като и искала пари за
ремонт на покрива и за врата, която слагала там, във връзка с което подала жалба в Първо
районно. Имало сбирка на живущите през 2011г., когато М. казала, че е направила ремонт
на покрива и иска да и платят за него. От семейството на свидетелката поискала над 1000
лева, но те отказали, тъй като не били виждали да се прави ремонт на покрива, но уточнява,
че нито те, нито техни близки са се качвали на покрива, за да видят правен ли е ремонт.
Посочва, че не е имало случаи, в които да е подканвала Е. да изхвърли струпани на
стълбището боклуци от ремонта, който е правила, нито да почиства двора от тях. Посочва,
че не е ходила у Е. заедно да изчисляват припадащите се разходи от ремонта, нито да е
носила списък с квадратурите на обектите в сградата. Излага също, че от 5 години /от 2017г./
М. живеела на друго място, в някакво село, a след 2017г. нейното жилище го ползвал
единият й син.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
По главните искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Предявените от ищцата М.Е. против ответниците П. П. С., Г. Ж. Г., Г. П. Б., Ж. П. Г.,
ЗЛ. П. ВЛ., ОГН. П. Х. и ЛЮБ. П. Г. искове за собственост са с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК основани на твърдения за придобито право на собственост от ищцата на
оригинерно основание, а именно в следствие на изтекла в нейна полза придобивна давност в
периода от 20.08.2001г. до 30.11.2020г.
Придобивната давност е уреден от закона способ за придобиване на права, при
9
който в следствие на реализиране на елементите от обективна страна – осъществявано
трайно, явно и необезпокоявано владение в определен период от време и от субективна
страна – намерение за своене на имота, владеещото лице може да придобие собствеността
независимо от това кой друг субект се е легитимирал като собственик до този момент.
Съгласно чл.79 от ЗС, упражняваното непрекъснато владение с намерение за своене следва
да е продължило не по-малко от 10 години, за да е в състояние същото да доведе до
придобиване на собственост по отношение на владяният имот, освен ако владелецът е
добросъвестен, в който случай периодът на изискуемото непрекъснато владение е 5 години.
В настоящия случай ищцата Е. се позовава на добросъвестно давностно владение на
имота, твърдейки, че не е участвала в съдебното производство за делба на имота /гр.д.№
980/2001г. по описа на ВРС/ и е узнала за него едва през 2004г., т.е след сключване на
сделката, обективирана в нот.акт № 35/30.11.2001г., с която го е закупила от съделителката
К.Ж. М. Между страните не е налице спор по факта на осъществяваната от ищцата
фактическа власт по отношение на процесния имот в периода от закупуването му на
30.11.2001г. до 30.11.2020г., а и същият се установява от събраните по делото гласни
доказателства. Спорът е в какво качество е владяла имота и породил ли е въведеният
придобивен способ право на собственост в нейния патримониум.
Съдът след запознаване с материалите по делото и съобразно нормите по
приложение на давността като оригинерен способ за придобиване на права намира, че
позоваването на ищцата на кратка 5 - годишна давност по чл.79, ал.2 от ЗС е неоснователно,
поради липса на качеството й на добросъвестен владелец. Съгласно чл.70, ал.1 от ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е опорочена. Добросъвестността, която законът презумира /чл.70, ал.3 от ЗС/
предполага приобретателят на имота да положи дължимата грижа, за да се убеди, че правото
на неговият праводател съществува и то не е спорно. В случай, че същото е спорно и
въпреки това той сключи сделка, с която придобие имота, съгласно разпоредбата на чл.226,
ал.3 от ГПК постановеното решение ще съставлява пресъдено нещо и спрямо него.
Изключение от това правило прави действието на вписването, т.е ако придобиването на
имота е станало преди вписване на исковата молба касателно спорното право, тогава правата
на приобретателя се запазват /ползват защитата по чл.88, ал.2 от ЗЗД/ и обратно, ако
разпореждането е станало в хода на висящо съдебно производство, след вписване на
исковата молба, то тогава приобретателят ще е обвързан от правното положение на
праводателя си, тъй като се явява негов частен правоприемник.
В случая ищцата М.Е. /тогава Б./ е закупила имота – апартамент № 5 на
ул.“Иларион Макариополски“ № 9, ет.4 в гр.Варна с нот.акт № 35/2001г. на 30.11.2001г. Към
този момент по отношение на този имот вече е била налице вписана искова молба – от
22.05.2001г. за делба на същия имот насочен срещу праводателя й – К.Ж. М..
По аргумент от чл.114 от ЗС действието на вписването на исковите молби с предмет
вещни права има за цел да даде гласност на съдебния спор относно имоти. В случая ищцата
10
не е проявила добросъвестност и не е положила дължимата грижа да узнае вече огласеното
чрез вписването на исковата молба по делбеното производство обстоятелство, че правата на
праводателката й К. М. са предмет на съдебен спор. М.Е. се явява частен правоприемник на
лицето К. М., чието право на собственост по отношение на процесния имот е отречено с
влязлото в законна сила решение по гр.д.№ 980/2001г. по описа на ВРС, като същата е
изключена от делбата му. Ищцата се явява обвързана от силата на пресъдено нещо на
постановеното срещу праводателката и решение, с което правата й са отречени. На това
основание и предвид закупуването на имота след вписаната искова молба срещу
праводателката й съдът приема, че ищцата няма качеството на добросъвестен владелец по
смисъла на чл.79, ал.2 от ЗС и не може да придобие имота в краткия 5-годишен давностен
срок. Горното налага да бъдат подложени на преценка твърденията на ищцата за
придобиване на собствеността в качеството и на обикновен /недобросъвестен/ владелец с
изтичането на 10-годишна давност.
Предявяването на иск за собственост, в това число и иск за делба на имот доколкото
същият съдържа установителна част досежно кръга на легитимираните съсобственици,
прекъсва давността на владелеца съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД.
Съобразно изложеното по-горе за еднаквото процесуално положение на ищцата и
праводателката й – страна по делбеното дело и нейн процесуален субституент, съдът
приема, че давността за ищцата не е започнала да тече на 20.08.2001г. /датата на предаване
на владението на имота въз основа на сключения предварителен договор/, тъй като към този
момент вече е налице вписана искова молба за делба срещу праводателката й /22.05.2001г./,
а съгласно чл.115, б.“ж“ от ЗЗД давност не тече и през време на съдебния процес. Решението
по първата фаза на делбата, което се ползва с установително действие спрямо собствеността
е влязло в законна сила на 25.07.2012г.
Съдът приема, че висящността на делбеното производство във втората фаза не е
пречка делбеният имот да бъде владян и придобит по давност от съделител или от трето за
собствеността лице, при наличието на предпоставките за позоваване на давността,
доколкото спорът за установяване наличието на съсобственост/собственост е приключил с
решението по фазата на допускане на делбата. В този смисъл Решение № 72/09.07.2019г. по
гр.д.№ 3589/2018г. по описа на ВКС, ГК, II г.о. В конкретния случай това означава, че за
ищцата Е. давност е започнала да тече едва считано от 25.07.2012г. Към посоченият краен
момент на давностното й владение обаче – 30.11.2020г. не е изтелъл изискуемият по закон
/чл.79, ал.1 от ЗС/ 10-годишен срок на трайно, явно и необезпокоявано владение на имота с
намерение за своене, поради което същата не се легитимира като собственик на процесния
имот на въведеното придобивно основание. Както бе посочено кратката 5-годишна давност е
неприложима, тъй като добросъвестността на владелеца се преценява към момента на
възникване на правното основание, а към него - датата на получаване на владението по
предварителния договор, респективно датата на продажбата съобразно изложеното по-горе
ищцата е била недобросъвестна.
При това положение и поради недоказаност на елементите от фактическия състав на
11
давността по чл.79 от ЗС съдът приема, че ищцата М.Е. не се легитимира като собственик на
процесния имот, поради което предявените от нея срещу ответниците – П. П. С., Г. Ж. Г., Г.
П. Б., Ж. П. Г., ЗЛ. П. ВЛ., ОГН. П. Х. и ЛЮБ. П. Г. искове за собственост се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По евентуалните искове:
Отхвърлянето на главните искове за собственост предявени от ищцата М.Е. спрямо
всеки от ответниците - П. П. С., Г. Ж. Г., Г. П. Б., Ж. П. Г., ЗЛ. П. ВЛ., ОГН. П. Х. и ЛЮБ. П.
Г. обуславя необходимост от разглеждане на предявените в условията на евентуалност
такива, а именно тези за заплащане стойността на направените необходими разноски за
запазване на вещта, а също и на увеличената в следствие на извършените от ищцата
подобрения стойност на процесния имот, респективно за заплащане на стойността на реално
сторените разходи за ремонтни и подобрителни дейности.
Изложените твърдения на ищцата, че е правила необходимите и полезни разноски в
качеството си на собственик /добросъвестен владелец/ на имота обуславя извод за
предявяване на исковете по чл.72, ал.1 и ал.2 от ЗС. С тях ищцата претендира за осъждане на
всеки от ответниците да й заплати припадащата му се съобразно квотата в съсобствеността
на имота част от разходите, които е сторила за запазване на имота /необходимите разноски/
през 2002г. и 2010г., както и увеличената стойност на вещта в следствие на извършените от
нея в качеството и на добросъвестен владелец подобрения в имота през 2002г. и през 2011г.
Както бе изложено по-горе във връзка с исковете за собственост, владението на ищцата
Е. не е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС /сключила е сделка след вписана
искова молба с предмет разпоредения имот/, нито по чл.70, ал.3 от ЗС поради липса на
предадено владение по предварителен договор сключен със собственика на имота /правата
на продавача по него К. М. са отречени с влязло в сила решение/. Остава приравнената на
чл.72 от ЗС хипотеза на чл.74, ал.2 от ЗС, при която недобросъвестният владелец извършил
подобрения в имота се приравнява на добросъвестния, ако това е ставалo със знанието и без
противопоставянето на собственика. Доказателствената тежест за установяване знанието на
собственика за извършваното в имота е на владелеца подобрител, в случая на ищцата, но от
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства съдът не може да обоснове извод
за успешно проведено доказване в този смисъл. Установи се, че ищцата е извършвала
ремонтни и подобрителни действия в имота, който е закупила през 2001г., но не и че това е
ставало със знанието и без противопоставянето на всичките 7 ответници – собственици.
Нещо повече, от показанията на св.С.а, св.В. и П. става ясно, че ищцата е търсила от тях
съдействие за провеждане на ремонта на покрива на сградата, на което същите са се
противопоставяли отказвайки да участват с помощ или финансиране. Не се установи от
разпитаните свидетели, освен св.С., която е приятелка на ищцата и е посещавала често
имота й – те, а и другите собственици на имота да са знаели какви точно ремонти и
подобрителни дейности извършва ищцата в апартамента, във връзка с които да са могли да и
се противопоставят, още повече че голямата част тях дори не живеят на адреса за имота. От
фактът на остъкляване на тераса на апартамента, както и от евентуалното движение на хора
12
/майстори/ по стълбището – посочено в показанията на св. С. не може да се презумира дали
и какво точно се извършва в имота на ищцата – дали се шпакловат и боядисват стени, дали
се прави нова ВиК и ел.инсталация, дали се слагат подови настилки, ламперия и др. С оглед
изложеното съдът приема, че не е налице никоя от законовоуредените хипотези, при които
ищцата може основателно да претендира за присъждане на увеличената стойност на имота в
следствие на извършените от нея подобрителни и ремонтни дейности в качеството и на
добросъвестен или приравнен на него владелец. Заявените в този смисъл частични искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Това води до необходимостта от изследване
дължимостта на сумите за обезщетения за извършени подобрения от ищцата в качеството и
на недоборосъвестен владелец – чл. 73, ал.2 от ЗД за необходимите разноски и чл.74, ал.1 ЗС
за подобренията, в размер на по-малката сума от увеличената стойност на имота и
направените разходи.
За да възникне правото на подобрения, уредно в чл.73 и чл.74 от ЗС е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: Претендиращият да има качеството
владелец, отговарящият за претенцията да е собственик на подобрената вещ, а направените
подобрения и необходими разноски да съществуват към момента, в който се претендират
разходите за тях. В случая ищцата е недобросъвестен владелец, който е извършил действия
довели по същността си до запазване на вещта и до подобряване състоянието на процесния
апартамент.
Ищцата претендира за осъждане на ответниците да и заплатят съответна на квотатата
им в съсобствеността част от сторени необходими разноски за запазване на вещта, а именно
2 ремонта на покрива съответно през 2002г. и през 2010г. Извършването на посочените
ремонти е оспорено от ответника С., което възлага в тежест на ищцата да установи при
условията на пълно и главно доказване, че са действително реализирани. За доказване
извършването на ремонта на покрива от 2002г. е представен единствено Граждански
договор от 27.09.2002г. с предмет „удължаване на основните греди, оформяне на стрехи,
подмяна на улуци и поставяне на изолация в подпокривното пространство“, като е
уговорена цена от 2700 лева. Извършването на ремонт през 2002г. не се установява от
събраните по делото гласни доказателства – свидетелите П. и С.а посочват, че ищцата
повдигнала въпроса за ремонт на покрива през 2010-2012г., а свидетелите С. и В., че
извършила такъв през този период. Не се установи и от заключението на вещото лице А.
ремонт чрез удължаване на греди и оформяне на стрехи да е извършван със сигурност на
покрива на кооперацията, а едновременно с това липсват и доказателства за заплащане на
договорената цена от 2700 лева на изпълнителя по договора. Нещо повече, видно от
представените писмени доказателства, материали за извършване на изолация на покривното
пространство – грунд, черна хартия, както и улуци са закупувани от ищцата през 2010г.
очевидно във връзка с втория ремонт на покрива през 2010г. Предвид изложеното съдът
приема за недоказано извършването на ремонт на покрива от ищцата през 2002г., поради
което и исковете и за присъждане на сторените разходи за него в размер на общо 2700 лева
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
13
За извършването на ремонта на покрива от 2010г. е представен писмен договор с
изпълнителя от 10.09.2010г., както и относими по време и предмет писмени доказателства за
сторени разходи за извършването му – материали и труд, в това число за закупуване и
монтиране на покривен прозорец VELUX. Налице е и разписка за получени суми по
договора от изпълнителя в размер на догореното възнаграждение от 3000 лева.
Извършването на ремонта се установява и от събраните гласни доказателства, както и от
представената разписка от 17.11.2010г., удостоверяваща плащане на припадащата му се част
от ремонта на покрива от ответника О.Х. в размер на 198 лева. При това положение съдът
приема, че разход за ремонт на покрива от 2010г. в претендираният размер от 3000 лева е
извършен от ищцата. Сумата на извършеният през 2010г. ремонт на покрива на сградата на
ул.“Иларион Макариополски“ № 9 в гр.Варна като обща част на сградата е за сметка на
собствениците на самостоятелните обекти в него, т.е ответниците и следва да бъде понесен
от тях съобразно квотата им в съсобствеността. Ищцата е претендирала 10% от стойността
на извършеният ремонт на покрива като съответстващ на припадащите се на апартамент №
5 ид.части от общите части на сградата /т.10 от уточняваща молба от 03.02.2021г., л.136/,
поради което в тежест на ответниците следва да бъдат разпределени разходи в размер на
10% от стойността на ремонта от 2010г., а именно в размер на 300 лева. На това основание и
съобразно квотата в съсобствеността на процесния апартамент ответникът П. П. С. /16/36
ид.части/ следва да заплати на ищцата сума в размер на 133,33 лева, Г. Ж. Г. /3/36 ид.части/
следва да заплати на ищцата сума в размер на 25 лева, Г. П. Б. /3/72 ид.части/ - да заплати
съответно 12,50 лева; Ж. П. Г. /3/72 ид.части/ - да заплати съответно 12,50 лева; ЗЛ. П. ВЛ.
/8/36 ид.части/ - да заплати съответно 66,66 лева и ЛЮБ. П. Г. /3,36 ид.части/ - да заплати на
ищцата сума в размер на 25 лева. ОГН. П. Х. – собственик на 3,36 ид.части от имота е
дължал за извършеният ремонт сума в размер на 25 лева /част от претендираната с исковата
молба сума от 47,55 лева/, която съдът приема, че е заплатена на 17.11.2010г., видно от
предственият удостоверителен документ за плащането – разписката на стойност 198 лева,
поради което тази искова претенция против него следва да бъде изцяло отхвърлена като
неоснователна.
Съдът приема за доказани и сторените от ищцата разходи за полезни разноски по повод
извършените ремонтни и подобрителни дейности в процесния апартамент № 5 изразяващи
се в прокарване на водопровод и канализация, вътрешна ел.мрежа, шпакловане и
боядисване на стените в жилището, полагане на теракот, фаянсови плочки и паркет в
помещенията, полагане на ламперия „вагонна шарка“, както и монтиране на нова входна
врата. Извършването им се установява както от показанията на св.С., която е
незаинтересован от изхода на спора свидетел, така и от представените писмени
доказателства по делото – относими към обекта и времето на извършваните дейности и от
заключението на проведената Съдебно-техническа експертиза. Съгласно експертното
заключение, стойността на сторените полезни разноски след приспадане на амортизацията
им е 8254,88 лева с ДДС /без стойността и монтажа на 3 броя климатици, които са
преместваеми и не представляват подобрения на имота, които подлежат на обезщетяване от
собственика/. Тази стойност на реално вложените средства за извършване на
14
подобрителните дейности, след отчитане на амортизацията им, следва да бъде присъдена на
ищцата – владелец и подобрител съобразно нормата на чл.74, ал.1 от ЗС.
Пасивно процесуално легитимиран по претенцията за подобрения е собственикът на
вещта, а съобразявайки влязлото в законна решение по делбеното производство по гр.д.№
980/2001г. по описа на ВРС това са ответниците по настоящата исковата претенция.
Съобразно квотата си в съсобствеността ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
суми за извършените подобрения както следва: П. П. С. /16/36 ид.части/ следва да заплати
на ищцата сума в размер на 3668,84 лева, Г. Ж. Г. /3/36 ид.части/ следва да заплати на
ищцата сума в размер на 687,91 лева, Г. П. Б. /3/72 ид.части/ - да заплати съответно 343,95
лева; Ж. П. Г. /3/72 ид.части/ - да заплати съответно 343,95 лева; ЗЛ. П. ВЛ. /8/36 ид.части/
- да заплати съответно 1834,42 лева, ОГН. П. Х. /3,36 ид.части/ - да заплати на ищцата сума
в размер на 687,91 лева и ЛЮБ. П. Г. /3,36 ид.части/ - да заплати на ищцата сума в размер на
687,91 лева. За разликата до пълните претендирани размери на заявените искови претенции
за присъждане стойността на самите подобрения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът намира въведеното от ответника С. възражение за погасяване по давност на
вземането на ищеца за извършените ремонти и подобрителни дейности за неоснователно.
Съгласно разрешението дадено с ППВС № 6/1974г. погасителната давност за вземанията на
добосъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече
от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на
собственика или от момента, когато то е смутено от собственика. В случая фактът, че с
решението по първата фаза на делбата по гр.д.№ 980/2001г. по описа на ВРС са отречени
правата на праводателката на ищцата не рефлектира по никакъв начин на качеството на
М.Е. на владелец по отношение на процесния имот за времето след 2012г. Липсват данни и
доказателства владението й да е било смутено по някакъв начин от собствениците и по
конкретно от ответника С. – чрез предявяване на иск за собственост спрямо нея. Изложени
са твърдения, без да са подкрепени с писмени доказателства, за образувано изпълнително
дело с предмет процесния имот /изп.дело № 1331/2019г. по описа на ЧСИ Хр.Г., което може
да е индиция за смущаване на владението на ищцата, но с оглед посочената година на
образуването му /2019г./, това не е довело до изтичане на 5-годишната погасителната
давност за вземанията й за ремонти и подобрителни дейности считано от момента на
предявяване на исковете /2020г./.
По насрещнaта искова претенция на П.С. против М. В. ЕМ.:
Ищецът по насрещния иск П.С. претендира за осъждане на ответника М.Е. да му
заплати обезщетение в размер на 500 лева - частичен иск от 13000 лева явяваща се
пропуснати ползи от нереализиран доход от отдаване по наем на имота апартамент с
ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ от 108 кв.м.,
находящ се в гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4 /600 лева месечно за периода
от 12.05.2016г. до 12.05.2021г. /60 месеца по 600 лева общо 36000 лева, от които като
собственик на 16/36 ид.части от процесния имот ищецът претендира 13000 лева.
15
Съгласно разпоредбата на чл.73 от ЗС недобросъвестният владелец дължи на
собственика добивите, които е получил, както и обезщетение за ползите, от които го е
лишил. Правилото на чл.73 от ЗС предвижда отговорност на владелеца, която е проявление
на принципа за неоснователно имуществено разместване, като обезщетението се дължи за
периода на неоснователното ползване.
В случая няма спор между страните, че в претендираният период - от 12.05.2016г. до
12.05.2021г. процесният апартамент № 5 с ид. 10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на
гр.Варна се е ползвал от М.Е.. Осъществяваната от нея фактическа власт е била в качеството
й на недобросъвестен владелец, като с това същата е лишила собствениците от
възможността да ползват имота си и да извличат ползи от него. Съдът намира, че отмяната
на акта на узаконяването на осъщественото надстрояване на сградата на ул.»Иларион
Макариополски» № 9 със заповедта на Началника на РДНСК от 12.11.2004г., както и фактът
че същата все още не е въведена в експлоатация, видно от удостоверението издадено от
главния архитект на район Одесос в гр.Варна от 01.11.2021г., не представлява пречка за това
собственикът да може да претендира обезщетение за пропуснати ползи от трето лице
ползващо имота му. В този смисъл Решение № 213/29.06.2012г. по гр.д.№ 1240/2011г. по
описа на ВКС и Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д. № 718/2010г. I г.о. ВКС. В тях е
прието, че забраната по чл.178, ал.1 от ЗУТ да се ползва строеж или част от него преди да са
въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ не е пречка за установяване
на владение. Нещо повече – владението на М.Е. доказва, че ползването на този обект е било
възможно не само в периода след 2016г., а и много по-рано – още през 2001г., когато в
започнало. Пораждането на вземането по чл.73 от ЗС не е обусловено от изпращане на
покана до недобросъвестния владелец, поради което съдът приема, че насрещната искова
претенция на П.С. се явява основателна. Съобразно приетите две заключения на проведени
оценителни експертизи, средният пазарен наем на имота за процесния период за квотата на
ищеца /16/36 ид.части/ е 20763 лева по заключението на първоначалната експертиза и 19635
лева по заключението на повторната, което прави частично заявената искова претенция за
сумата от 500 лева напълно основателна.
По искането за съдебна компенсация:
Съобразно направеното искане за прихващане /съдебна компенсация/ съдът
констатира, че са налице две насрещни ликвидни и изискуеми вземания – на ищцата М.Е. за
сумата от 3668,84 лева – обезщетение за сторени полезни разноски и на ответника П.С. за
сумата по насрещния частичен иск от 500 лева – обезщетение за ползите, от които е лишен
собственика, поради което са налице условията да се извърши съдебно прихващане и те да
се компенсират до размера на по-малкото от тях в следствие на което задължен към ищцата
остава П.С. за сума в размер на 3168,84 лева.
Съдебната компенсация на двете вземания следва да стане със самостоятелен
диспозитив за прихващане, след уважаване на главния и на насрещния иск, който има
конститутивно действие и въз основа него следва да се издаде изпълнителен лист не за
цялото парично вземане, а само за съответната непогасена след прихващането част от него.
16
В този смисъл решение № 126/03.06.2019г. по гр.д.№ 3899/2018г. по описа на ВКС, IV г.о.
В писмената си защита ищцата, чрез процесуалния си представител е поискала да бъде
постановено неприсъствено решение спрямо ответниците, които не са депозирали писмен
отговор на предявените искове и не са оспорили същите. Искането е неоснователно – първо
защото не е направено своевремнно до даване ход на устните състезания пред първа
инстанция, за да може съдът да се произнесе по него с определение, по аргумент от чл.239,
ал.3 от ГПК и второ поради липса на положителните предпоставки на чл.239, ал.1, т.2 от
ГПК за вероятна основателност на част от исковите претенции съобразно изложеното в
мотивите на настоящото решение.
По разноските:
Ищцата М.Е. и ответникът П.С. са направили искане за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора същите се явяват
основателни.
От всички посочени в списъка по чл.80 от ГПК разноски на ищцата съдът приема, че
на възстановяване подлелжат само тези за заплатена държавна такса /3365,91 лева/, такса за
издаване на заверени преписи от исковата молба /96 лева/, такса за вписване /133,88 лева/,
такса за издаване на съдебно удостоверение /5 лева/ и депозити за вещи лица /1200 лева/ или
общо 4800,79 лева. Претендираните разходи за адвокатско възнаграждение – общо 7860 лева
с ДДС не се включват в общият размер на признатите разходи по делото, поради липса на
доказателства за договарянето им с ищцата М.Е. и заплащането им нея. По делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, в който между възложителя /М.Е./ и
изпълнителя /адвоката/ да е договорен такъв размер на възнаграждението, както и начин на
плащането му. Издадените едностранно от счетоводството на Адвокатското дружество „Г. и
партньори“ 2 броя фактури /№ 3242/07.06.2021г. и № 3223/26.01.2022г./ не доказват факта
на договарянето с ищцата на посочените във фактурите възнаграждения, нито тяхното
плащане от нея. Нещо повече, видно от представените 2 вносни бележки /от 15.06.2021г. –
л.499 и от 28.01.2022г. – л.501/ - вносител на сумите е самият адвокат П.Г. в полза на
дружеството, което представлява - „Г. и партньори“, от което не може да се заключи че
ищцата е сторила разход в посочения размер, който да подлежи на присъждане по реда на
чл.78 от ГПК.
Според вида и характера на сторените разноски и техния размер съдът приема, че за
воденото производство по установителните искове за собственост ищцата е сторила такива в
размер на общо 1561,27 лева /заплатена държавна такса, такса за заверени преписи и такса за
вписванена исковата молба/; за предявените в евентуалност облигационните искове –
разноски в размер на 2839,52 лева /заплатена държавна такса и депозит за СТЕ/ и 400 лева –
разноски за защита срещу предявеният насрещен иск /депозит за проведена повторна СОЕ за
пазарен наем/.
Съдебно-деловодните разноски, които е сторил ответника П.С. са в размер на общо
3464,50 лева включващи 50 лева заплатена държавна такса по насрещния иск, 814,50 лева –
17
депозит за вещи лица и 2600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение /т.3 от
представеният на л.503-504 договор за правна защита и съдействие има характер на разписка
за получаването от адвоката на договореното в чл.2 адвокатско възнаграждение/. При липса
на други уговорки между възложителя /П.С./ и изпълнителя /адвокат/ по договора за правна
помощ съдът приема, че ответникът е сторил разноски по повод предявения насрещен иск в
размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение /определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален
интерес от 500 лева/ и още 864,50 лева /заплатена държавна такса и депозит за вещо лице по
СОЕ за пазарен наем/. За защита по предявените срещу него установителен иск за
собственост и евентуални облигационни искове съдът приема, че ответникът С. е сторил
разходи само за адвокатско възнаграждение в размер на по 1150 лева.
Предвид частичното уважаване на облигационните искове на ищцата Е. и след
съотнасяне на признатите за тях разноски в общ размер на 2839,52 лева към претендираното
вземане срещу всеки ответник, съдът приема, че съобразно уважената част от предявените
срещу ответника П.С. искове, същият е задължен към ищцата за част от разноските в размер
на 482,62 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Аналогично на изложеното по-горе и на
същото основание ищцата има вземане за разноски срещу ответниците Г.Г. и Л.Г. за
частично уважените срещу тях облигационни искове в размер на по 90,49 лева; срещу О.Х.
има вземане за разноски в размер на 87,32 лева, срещу Г.Б. и Ж.Г. ищцата има вземане за
разноски в размер на по 45,25 лева, а срещу З.В. – вземане за разноски в размер на 241,30
лева.
В полза на ответника С. се следват разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК за
напълно уваженият насрещен иск в размер на 1164,50 лева, както и в размер на 1150 лева
/адвокатско възнаграждение/ по отхвърленият срещу него иск за собственост и 710,21 лева –
за отхвърлените части на предявените срещу него облигационните претенции, които в общ
размер на 3024,71 лева следва да се възложат в тежест на ищцата Е., на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 в условията на пасивно субективно
кумулативно съединяване искове за приемане за установено по отношение на ответниците
П. П. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9
/легитимиращ се като собственик на 16/36 ид.части/, Г. Ж. Г., ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, бул.»Цар Освободител» № 97, вх.Б, ет.3, ап.5 /легитимиращ се като собственик на
3/36 ид.части/, Г. П. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. Русе, ул.»Казанлък» № 16
/легитимиращ се като собственик на 3/72 ид.части/, Ж. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
18
Русе, ул.»Казанлък» № 16 /легитимиращ се като собственик на 3/72 ид.части/, ЗЛ. П. ВЛ.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Дебър» № 1, /легитимиращ се като собственик на
8/36 ид.части/, ОГН. П. Х., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.»Младост» № 112, вх.6,
ет.1, ап.77 /легитимиращ се като собственик 3/36 ид.части/ и ЛЮБ. П. Г., ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ж.к.»Младост» № 112, вх.6, ет.1, ап.77 /легитимиращ се като собственик на
3/36 ид.части/, че ищцата е собственик на недвижим имот – апартамент с
ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ от 108 кв.м.,
находящ се в гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5, при твърдения за
придобиване на собствеността въз основа на оригинерно основание – придобивна давност в
следствие осъществена трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на
имота с намерение за своене в периода от 20.08.2001г. до 30.11.2020г., на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. П. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион
Макариополски» № 9 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 сумата от 133,33 /сто тридесет и три и 0,33/
лева, представляваща припадащата се част съобразно квотата на ответника в
съсобствеността /16/36 ид.части/ от сторените от ищеца необходимите разноски за запазване
на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на сградата, в която се
намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна през 2010г. на
основание чл.73, ал.2 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 133,33 лева до
претендираните 253,33 лева включващи и разходи за извършен ремонт на покрива през
2002г., както и ОСЪЖДА да заплати сумата от 3668,84 /три хиляди шестстотин
шестдесет и осем и 0,84/ лева представляваща припадащата се част съобразно квотата на
ответника в съсобствеността /16/36 ид.части/ от общия размер на реално сторените от ищеца
разходи за подобрителни дейности по процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в
изграждане на нов водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и
боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна метална врата, на
основание чл.74, ал.1 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 3668,84 лева до
пълният претендиран размер от 9688,96 лева включваща и припадащата се стойност от
подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г. на 3 броя климатици /2 бр.
климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка „Fujitsu“, 12 LMCE/, както и за
присъждане на увеличената стойност на имота в следствие на извършените подобрения в
размер на 8297 лева – частичен иск от общо 82967,56 лева.
ОСЪЖДА М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион
Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. С., ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9 сумата от 500 /петстотин/ лева - частичен иск
от 13000 лева явяваща се пропуснати ползи от нереализиран доход от отдаване по наем на
имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ от
108 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4 за периода от
19
12.05.2016г. до 12.05.2021г., съобразно квотата в съсобствеността на ищеца в процесния
имот /16/36 ид.части/, на основание чл.73, ал.1 от ЗС.
ИЗВЪРШВА СЪДЕБНА КОМПЕНСАЦИЯ на установените и признати по-горе с
осъдителен диспозитив насрещни парични вземания на П. П. С., ЕГН ********** за сумата
от 500 лева и на М. В. ЕМ., ЕГН ********** за сумата от 3668,64 лева до размера на по-
малкото задължение, КАТО ОСЪЖДА П. П. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 сумата от 3168,64 /три хиляди сто
шестдесет и осем и 0,64/ лева, представляваща припадащата се част съобразно квотата на
ответника в съсобствеността /16/36 ид.части/ от общия размер на реално сторените от ищеца
разходи за подобрителни дейности по процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в
изграждане на нов водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и
боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна метална врата.
ОСЪЖДА Г. Ж. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, бул.»Цар Освободител» №
97, вх.Б, ет.3, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева,
представляваща припадащата се част съобразно квотата на ответника в съсобствеността
/3/36 ид.части/ от сторените от ищеца необходимите разноски за запазване на вещта,
изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на сградата, в която се намира имота с
ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна през 2010г., на основание чл.73,
ал.2 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 25,00 лева до претендираните 47,55
лева включваща и разходи за извършен ремонт на покрива през 2002г., както и ОСЪЖДА
да заплати сумата от 687,91 /шестстотин осемдесет и седем и 0,91/ лева представляваща
припадащата се част съобразно квотата в съсобствеността на ответника /3/36 ид.части/ от
общия размер на сторените от ищеца разходи за подобрителни дейности по процесния
апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане на нов водопровод и канализация; нова
вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови
плочки; полагане на паркет и ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на
нова входна метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 687,91 лева до пълният претендиран размер от 1816,68 лева, включваща и
припадащата се стойност от извършени подобрителни дейности изразяващи се в монтиране
през 2002г. на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка
„Fujitsu“, 12 LMCE/, както и за присъждане на увеличената стойност на имота в следствие
на извършените подобрения заявени в частичен размер 1556 лева от общо 15556,41 лева.
ОСЪЖДА Г. П. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. Русе, ул.»Казанлък» № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски»
№ 9, ет.4, ап.5 сумата от 12,50 /дванадесет и 0,50/ лева, представляваща припадащата се част
съобразно квотата на ответника в съсобствеността /3/72 ид.части/ от сторените от ищеца
необходимите разноски за запазване на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на
20
покрива на сградата, в която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната
карта на гр.Варна през 2010г., на основание чл.73, ал.2 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 12,50 лева до претендираните 23,78 лева включваща и разходи за извършен
ремонт на покрива през 2002г., както и ОСЪЖДА да заплати сумата от 343,95 /триста
четиридесет и три и 0,95/ лева представляваща припадащата се част съобразно квотата в
съсобствеността на ответника /3/72 ид.части/ от общия размер на сторените от ищеца
разходи за подобрителни дейности по процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в
изграждане на нов водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и
боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна метална врата, на
основание чл.74, ал.1 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 343,95 лева до
пълният претендиран размер от 908,34 лева, включваща и припадащата се стойност от
извършени подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г. на 3 броя
климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка „Fujitsu“, 12 LMCE/,
както и за присъждане на увеличената стойност на имота в следствие на извършените
подобрения заявени в частичен размер 778 лева от общо 7778,21 лева.
ОСЪЖДА Ж. П. Г., **********, с адрес: гр. Русе, ул.»Казанлък» № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски»
№ 9, ет.4, ап.5 сумата от 12,50 /дванадесет и 0,50/ лева, представляваща припадащата се част
съобразно квотата на ответника в съсобствеността /3/72 ид.части/ от сторените от ищеца
необходимите разноски за запазване на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на
покрива сградата, в която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта
на гр.Варна през 2010г., на основание чл.73, ал.2 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 12,50 лева до претендираните 23,78 лева включваща и разходи за извършен
ремонт на покрива през 2002г., както и ОСЪЖДА да заплати сумата от 343,95 /триста
четиридесет и три и 0,95/ лева представляваща припадащата се част съобразно квотата в
съсобствеността на ответника /3/72 ид.части/ от общия размер на сторените от ищеца
разходи за подобрителни дейности по процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в
изграждане на нов водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и
боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна метална врата, на
основание чл.74, ал.1 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 343,95 лева до
пълният претендиран размер от 908,34 лева, включваща и припадащата се стойност от
извършени подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г. на 3 броя
климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка „Fujitsu“, 12 LMCE/,
както и за присъждане на увеличената стойност на имота в следствие на извършените
подобрения заявени в частичен размер 778 лева от общо 7778,21 лева.
ОСЪЖДА ЗЛ. П. ВЛ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Дебър» № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски»
№ 9, ет.4, ап.5 сумата от 66,66 /шестдесет и шест и 0,66/ лева, представляваща припадащата
21
се част съобразно квотата на ответника в съсобствеността /8/36 ид.части/ от сторените от
ищеца необходимите разноски за запазване на вещта, изразяващи се в извършването на
ремонт на покрива на сградата, в която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по
Кадастралната карта на гр.Варна през 2010г., на основание чл.73, ал.2 от ЗС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 66,66 лева до претендираните 126,80 лева включваща и
разходи за извършен ремонт на покрива през 2002г., както и ОСЪЖДА да заплати сумата
от 1834,42 /хиляда осемстотин тридесет и четири и 0,42/ лева представляваща припадащата
се част съобразно квотата в съсобствеността на ответника /8/36 ид.части/ от общия размер на
сторените от ищеца разходи за подобрителни дейности по процесния апартамент през
2002г., изразяващи се в изграждане на нов водопровод и канализация; нова вътрешна
ел.мрежа, шпакловка и боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки;
полагане на паркет и ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова
входна метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 1834,42 лева до пълният претендиран размер от 4844,48 лева, включваща и
припадащата се стойност от извършени подобрителни дейности изразяващи се в монтиране
през 2002г. на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка
„Fujitsu“, 12 LMCE/, както и за присъждане на увеличената стойност на имота в следствие
на извършените подобрения заявени в частичен размер 4148 лева от общо 41483,76 лева.
ОСЪЖДА ОГН. П. Х., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.»Младост» № 112,
вх.6, ет.1, ап.77 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 сумата от сумата от 687,91 /шестстотин
осемдесет и седем и 0,91/ лева представляваща припадащата се част съобразно квотата на
ответника в съсобствеността /3/36 ид.части/ от общия размер на сторените от ищеца разходи
за подобрителни дейности по процесния апартамент през 2002г., изразяващи се в
изграждане на нов водопровод и канализация; нова вътрешна ел.мрежа, шпакловка и
боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови плочки; полагане на паркет и
ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на нова входна метална врата, на
основание чл.74, ал.1 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 687,91 лева
до пълният претендиран размер от 1816,68 лева, включваща и припадащата се стойност от
извършени подобрителни дейности изразяващи се в монтиране през 2002г. на 3 броя
климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1 бр.климатик марка „Fujitsu“, 12 LMCE/,
както и за присъждане на увеличената стойност на имота в следствие на извършените
подобрения заявени в частичен размер 1556 лева от общо 15556,41 лева, като ОТХВЪРЛЯ
и иска за осъждане на ОГН. П. Х., ЕГН ********** да заплати на М. В. ЕМ., ЕГН
********** сумата от 47,55 лева, представляваща припадащата се част съобразно квотата на
ответника в съсобствеността /3/36 ид.части/ от сторените от ищеца необходимите разноски
за запазване на вещта, изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на сградата, в
която се намира имота с ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна през
2002г. и през 2010г., на основание чл.73, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА ЛЮБ. П. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.»Младост» № 112,
22
вх.6, ет.1, ап.77 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева,
представляваща припадащата се част съобразно квотата на ответника в съсобствеността
/3/36 ид.части/ от сторените от ищеца необходими разноски за запазване на вещта,
изразяващи се в извършването на ремонт на покрива на сградата, в която се намира имота с
ид.10135.1507.100.1.6 по Кадастралната карта на гр.Варна през 2010г., на основание чл.73,
ал.2 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 25,00 лева до претендираните 47,55
лева включваща и разходи за извършен ремонт на покрива през 2002г., както и ОСЪЖДА
да заплати сумата от 687,91 /шестстотин осемдесет и седем и 0,91/ лева представляваща
припадащата се част съобразно квотата в съсобствеността на ответника /3/36 ид.части/ от
общия размер на сторените от ищеца разходи за подобрителни дейности по процесния
апартамент през 2002г., изразяващи се в изграждане на нов водопровод и канализация; нова
вътрешна ел.мрежа, шпакловка и боядисване на стени; полагане на теракот и фаянсови
плочки; полагане на паркет и ламперия «вагонна шарка», както и монтиране през 2011г. на
нова входна метална врата, на основание чл.74, ал.1 от ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 687,91 лева до пълният претендиран размер от 1816,68 лева, включваща и
присъждане на припадащата се стойност от извършени подобрителни дейности изразяващи
се в монтиране през 2002г. на 3 броя климатици /2 бр. климатици марка “Hitachi” и 1
бр.климатик марка „Fujitsu“, 12 LMCE/, както и за присъждане на увеличената стойност на
имота в следствие на извършените подобрения заявени в частичен размер 1556 лева от общо
15556,41,76 лева.
ОСЪЖДА П. П. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион
Макариополски» № 9 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 сумата от 482,62 /четиристотин осемдесет и
два и 0,62/ лева – сторени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион
Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. С., ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски» № 9 сумата от 3024,71 /три хиляди двадесет и
четири и 0,71/ лева – сторени съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ж. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, бул.»Цар Освободител» №
97, вх.Б, ет.3, ап.5 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 сумата от 90,49 /деветдесет и 0,49/ лева –
сторени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. Русе, ул.»Казанлък» № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски»
№ 9, ет.4, ап.5 сумата от 45,25 /четиридесет и пет и 0,25/ лева – сторени съдебно-деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
23
ОСЪЖДА Ж. П. Г., **********, с адрес: гр. Русе, ул.»Казанлък» № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски»
№ 9, ет.4, ап.5 сумата от 45,25 /четиридесет и пет и 0,25/ лева – сторени съдебно-деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗЛ. П. ВЛ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Дебър» № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.»Иларион Макариополски»
№ 9, ет.4, ап.5 сумата от 241,30 /двеста четиридесет и един и 0,30/ лева – сторени съдебно-
деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ОГН. П. Х., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.»Младост» № 112,
вх.6, ет.1, ап.77 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 сумата от 87,32 /осемдесет и седем и 0,32/ лева
– сторени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЛЮБ. П. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.»Младост» № 112,
вх.6, ет.1, ап.77 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. ЕМ., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.»Иларион Макариополски» № 9, ет.4, ап.5 сумата от 90,49 /деветдесет и 0,49/ лева –
сторени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на М. В. ЕМ., ЕГН ********** суми може да бъдат преведени
по Б.а сметка с IBAN BG49CECB97901076308100.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
24