Определение по дело №1159/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1372
Дата: 31 май 2018 г.
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20183100501159
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

________/___________2018 г.,

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V - и състав, в закрито заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:        

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

        МЛ.С. МИЛЕНА НИКОЛОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Милена Николова

въззивно гражданско дело 1159 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК.

С Решение № 105 от 15.05.2018 г. по т.д. № 448/2018 г. на ВКС, II ТО е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 1982 от 04.06.2015 г. по в.гр.д. № 1453 по описа на ВОС за 2015 г., като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго -Про Продажби“ АД срещу решение № 1043 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 11327/2014 г. по описа на ВРС, ХVІ състав, с коeто по предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Енерго-про Продажби“ АД е осъдено да върне на „КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от 2828,34 лв., платена от ЕТ „Здравец – П. Атанасов Георгиев“ без основание, представляваща корекция на сметка за периода от 04.11.2010 г. до 02.05.2011 г., начислена служебно по „констативен протокол“ за обект на потребление с абонатен № 1619018, кл. номер **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.09.2014 г., до окончателното изплащане.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд  е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като  в мотивите си се е ограничил в позоваване на съдебна практика без да анализира установената по делото фактическа обстановка. От една страна е приел, че цедентът се явява потребител на електрическа енергия, както и наличието на описаното в констативния протокол „шунтиране на цялата фаза на главния прекъсвач към изходящия кабел към абоната със мост от меден проводник със сечение 50 кв. мм и монтирани две медни щипки“, довело до неотчитане на консумираната електрическа енергия. От друга страна в противоречие с тези изводи съдът е приел, че в полза на доставчика на електрическа енергия не е налице договорно основание за претендиране на заплащането на доставената на потребителя на електрическа енергия. В случая договорната отговорност на потребителя на електрическа енергия е ангажирана поради нарушаване на чл. 16 от Общите условия на ОУ на ДПЕЕЕМ, която разпоредба не е нито нищожна поради противоречие с чл. 82 ЗЗД, нито неравноправна по смисъла на чл. 146 ЗЗП, нито е прогласена за такива. Доколкото по делото е установено основанието на предявения иск (продажба на ел. енергия по смисъла на чл. 183 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ), съдът е следвало на основание чл. 162 ГПК да определи размера на дължимата сума. Твърди се, че в полза на цедента (потребител на ел. енергия) не съществува вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради това, че заплащането на процесната сума е на основание сключено между страните споразумение по чл. 365 ЗЗД, което не е нищожно на нито едно от основанията в чл. 26 ЗЗД. Съдът неправилно е приел, че договорът за цесия е действителен, доколкото същият е сключен при липса на предмет и липса на съгласие. Неправилен е и изводът на съда, че длъжникът е уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По същество отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „КНМ Груп“ ЕООД, чрез юрисконсулт Цветан Диловски. Същото оспорва изложените в жалбата доводи и излага такива за правилността на решението. Посочва, че ответното дружество не е ангажирало доказателства, че извършената корекционна процедура е законосъобразна. Посочва, че едностранно изготвените от ответното дружество частни документи не удостоверяват обстоятелството, че служебно начисленото количество ел. енергия е действително доставено и потребено от абоната, поради което същият да дължи заплащането й. Твърди се, че клаузите от общите условия, които регламентират възможността дружеството да извършва корекции на сметки за минал период от време са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП (като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18) и чл. 26, ал. 1 ЗЗД (поради противоречието с регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност). Твърди се, че споразумителният протокол е нищожен поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД), а с отсрочването/разсрочването на едно задължение не се променя основанието за плащане. Посочва, че предмет на договора за цесия е едно индивидуализирано и изискуемо вземане, поради което същият е действителен. Освен това кредиторът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, като дори и да се приеме, че това не е така, то това не се отразява  на действителността на договора. Излага доводи за надлежно надлежно учредена представителна власт на пълномощника на цедента за сключване на процесния договор за цесия. Заявява, че длъжникът може да възрази по отношение на уведомяването за извършена цесия само във връзка с твърдението, че е платил на стария кредитор. От друга страна с уведомяването длъжникът е длъжен да изпълни единствено в полза на цесионера и последващо оттегляне на съобщаването от страна на цедента е ирелевантно за породените правоотношения. По същество отправя искане за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от горното СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2018 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

                                      

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

 

 

 

                                                                                           2.