№ 216
гр. Козлодуй, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20221440101218 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. Й. Я. ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. Козлодуй, ............, чрез пълномощника си адвокат Б. З. -
САК, с която е предявила против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Джавахардал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър
Благовестов Дамянов, обективно съединени искове, с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД - за обявяване нищожност (евентуално на отделни клаузи) на
договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4247175 от
30.08.2021г. и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лева (частичен иск от
общо 1356,72 лв.), представляваща дадена без основание вноска по договор за
предоставяне на гаранция (поръчителство), ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда на 08.09.2022г. до окончателното
изплащане.
Иска съдът да се произнесе с решение, с което:
Да признае за установено в отношенията между страните А. Й. Я. с ЕГН
********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от Петър
Благовестов Дамянов, че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство № 4247175 е нищожен.
Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД ответникът
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-
46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, да заплати на А. Й. Я. с
ЕГН ********** сума в размер на 50 лева /петдесет лв./ частичен иск от общо
1
1356,72 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4247175, сключен между страните, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда на 08.09.2022г. до
окончателното изплащане.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4247175,
сключен на 30.08.2021г. с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който се
е задължил да върне главница в размер на 1500.00 лева, видът на вноската е
месечна, броят на погасителните вноски е 12, посочено е ГПР в размер на
41,34%, ГЛП в размер на 35 %, а размерът на месечния лихвен процент не е
посочен. Поддържа, че съгласно чл.4 от посочения договор, страните са
постигнали съгласие, договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита. На същата дата - 30.08.2021г., когато е сключен договорът
за заем е сключен, между ищцата и ответното дружество и Договор за
предоставяне на поръчителство №4068996, по силата на който „Файненшъл
България" ЕООД, гр. София е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет
Мениджмънт" АД задълженията на А. Й. Я.. Поддържа, че въз основа на
договора за поръчителство ищеца е поела задължение да заплати на
ответника, като „гарантиращо дружество“ сумата в размер на 1356.72лева,
която е била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора
за кредит.
Ищецът, съгласно договора за поръчителство е следвало да заплаща
дължимите суми на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което дружество пък е било
упълномощено от „Файненшъл България" ЕООД да ги получава, като е
погасила изцяло сумата по сключения договор.
Ищецът поддържа, че тъй като договорът за паричен заем попада в
обхвата на ЗПК, то с характеристиките на потребителски договор е и
Договорът за предоставяне на поръчителство и счита, че се заобикаля
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като кредиторът не е включил
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР и съгласно чл.22 от
ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е включен годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Сочи, че Договор за предоставяне на
поръчителство е и изначално лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не е предоставена
никаква услуга, като обезпечението е било единствено и само в полза на
кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД. Поддържа, че договорът за
предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, доколкото е
обвързал потребителя по договор за кредит със свързано с кредитора лице и
по този начин е създадено допълнително възнаграждение за него, с което се
оскъпява заемът и твърди, че същия договор е нищожен поради накърняване
на добрите нрави. Иска съдът да постанови решение, с което на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено в отношенията между нея и
ответника „Файненшъл България" ЕООД, че сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство № 4247175 от 30.08.2021г. е нищожен и на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника „Файненшъл България"
2
ЕООД да й заплати сумата в размер на 1356.72 лева (след изменение на иска в
с.з. на 08.02.2023г.), представляваща недължимо платена сума по нищожния
договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба в съда на 08.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание ищец не се явява, не се представлява. В писмено
становище поддържа исковете и представя списък на разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал редовен писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Счита се, че ищцата няма правен интерес от съединяването на
установителен иск и осъдителен иск. Твърди, че именно изпълнението на
договорното задължение на ищцата за обезпечаване на вземанията по
договора за паричен заем е породило сключването на договора за
предоставяне на гаранция, поради което се счита, че е неоснователно
твърдението, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство е
лишен от основание. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция не е
сключен при противоречие на добрите нрави, поради това, че в българското
действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът
на свобода на договарянето, уреден в чл.9 от ЗЗД. Сочи, че са неоснователни
твърденията, че кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД е поставил изискване
в договора за паричен заем, а именно да бъде сключен договор за
предоставяне на гаранция, а заемодателят е предоставил на ищеца
възможност за избор на три вида обезпечения, като тя само е избрала един от
тях. Твърди, че е неотносимо искането на А. Й. Я. да бъде обявен за нищожен
Договор за предоставяне на гаранция на основание чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП,
във вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради факта, че нормата на чл.11 от ЗПК и
последиците от неприлагането й са относими единствено и само за договори
за потребителски кредит, какъвто договорът за предоставяне на
поръчителство не е и поддържа, че договорът за предоставяне на
поръчителство не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и в тази връзка всякакви
твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно ирелевантни. Моли
съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, в случай, че надхвърля
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимум.
В съдебни заседания за ответника не се явява представител.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл._26,_ал._1_ЗЗД_:
Според ТР № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът
на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
3
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС,
V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави
съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а
поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и
съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до
неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице
очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има
основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави.
По делото е безспорно установено, че на 30.08.2021г. ищеца е сключила
Договор за паричен заем № 4247175 с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата
на който се е задължила да върне главница в размер на 1500.00лева, при ГПР
в размер на 41,34 % и ГЛП в размер на 35 %. Видно от същия договор за
паричен заем, в чл.4 страните са постигнали съгласие, договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
От приетия по делото заверен препис на Договор за предоставяне на
гаранция с № 4247175 от 30.08.2021г. се установява, че страните по делото са
се съгласили „Файненшъл България" ЕООД да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на
който да отговаря солидарно с ищеца пред „Изи Асет Мениджмънт" АД за
изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер
1356.72лева платимо на разсрочени вноски и дължими на падежа на плащане
на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство „Изи
Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение
на задължението за плащане на възнаграждение по договора.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че ищеца в изпълнение задълженията
си по договора за паричен заем е изплатила на осем вноски цялото си
задължение на „Изи Асет Мениджмънт" АД, включително с вноските е
платила и задължението си по договора за поръчителство с „Файненшъл
България" ЕООД общо в размер на 3156.00лева.
От доказателствата по делото се установява, че договорът за
поръчителство е сключен от ищеца с ответника „Файненшъл България"
ЕООД в изпълнение на задължението си по чл. 4 от договора за
потребителски кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД. При
действието на чл.138 от ЗЗД. поръчителят се задължава пред кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят не получава
4
възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде
включена клауза за заплащане на такова.
След извършена служебна справка в Търговския регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Файненшъл
България" ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт" АД - кредитор на длъжника.
След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД,
доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Този извод се подкрепя и от факта, че
претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД. В този смисъл със
сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал. 4 от ЗПК. Допълнителен аргумент
в подкрепа този извод е, че в договора за заем ГПР е уговорен като при
включване на възнаграждението, предвидено по договора за предоставяне на
поръчителство, действителният ГПР значително би надвишил този размер.
Така потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които следва да прави по обслужване на заема. Като резултат,
сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати още
едно възнагражадение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт" АД,
който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител
ответника „Файненшъл България" ЕООД, а последният всъщност не е поел
задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред
себе си.
Изложеното води до извод, че последиците на сделката са несъвместими
с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице
е неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице
очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява, заобикаляйки
императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че
сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави.
По изложените съображения съдът намира, че главният иск за обявяване
нищожност на процесния договор за поръчителство е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид изложеното, следва да се уважи и втория предявен осъдителен
иск за сумата 1356.72лева, тъй като с оглед гореизложените мотиви, реално
съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
като липсват доказателства в обратната посока, поради което следва да уважи
и този иск. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване
на иска на 08.09.2022г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца,
на когото съобразно представения списък и доказателства, следва да бъде
5
присъдена сумата 50 лева за платената държавна такса за производството по
делото, 200 лева платен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение за
всеки от исковете (арг. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) и в минималния според същата
наредба размер, съгласно чл.7, ал.2, т.1 – по 400 лева, (след съобразяване
възражението на ответника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като
пълномощника на ищеца не се явява в съдебни заседания и след изготвяне на
исковата молба не е изготвил други книжа). На л.12 от делото е представен
Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че претендираното
и заплатено такова е в размер на 482,00 лева, поради което съдът следва да
присъди доказания размер, а именно 482,00 лева.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен
съд, четвърти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Й. Я. ЕГН
********** от гр. Козлодуй, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:
*********, гр. София, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, че
сключения между тях договор за предоставяне на гаранция № 4247175 от
30.08.2021г., е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „Файненшъл България" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап.40-46 да заплати на А. Й. Я. ЕГН
********** от гр. Козлодуй, в размер на 1356.72лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция № 4247175 от
30.08.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на исковата молба в съда на 08.09.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Файненшъл България" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап.40-46 да заплати на А. Й. Я. ЕГН
********** от гр. Козлодуй, съдебни разноски в размер на 50 лева платена
държавна такса, 200 лева платен депозит на вещо лице и 482.00лева платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
6