№ 62010
гр. София, 25.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110153207 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове при условията на
евентуалност от ищеца /фирма/, ЕИК *********, срещу Ю. А. К., ЕИК
**********, за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал.1, предл. 1
ЗЗД поради нищожност на спогодба от 19.10.2018 г., сключена между
страните, чл. 55, ал. 1, предл. 3 поради отпаднало основание с оглед
разваляне на спогодбата, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради отпаднало основание
с оглед сбъдване на прекратително условие- предявяване на иск от Ю. К., в
условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД , евентуално иск по чл. 45
ЗЗД, да заплати сумата от 90 941,06 лв., представляваща платена по спогодба
от 19.10.2018 г. сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба- 28.09.2023 г., до окончателното й изплащане, както и иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 38208,80 лв., представляваща
мораторна лихва за забава в периода от 30.09.2019 г. до 27.09.2023 г.
Ищецът /фирма/, ЕИК *********, твърди, че ответницата била негов
служител по трудово правоотношение, като трудовото правоотношение било
прекратено през 2018 г. поради закриване на част от предприятието и
съкращаване на щата. На 19.10.2018 г. между страните била сключена
спогодба, по силата на която ищецът се задължил да изплати на ответницата
сумата от общо 101 928,08 лева в брутен размер, като след удържане на
невъзстановени командировъчни суми дружеството ищец заплатило сумата в
общ размер от 90941,06 лв. Съгласно спогодбата ответницата е поела
задължение за непредявяване на искове срещу дружеството. Впоследствие
ответницата предявила иск срещу ищеца пред италианския съд в гр. Р., с
което се твърди да е нарушила постигнатата договореност. Твърди, че
съгласно т. 1.5 от процесната спогодба при завеждане на иск от Ю. К. всички
заплатени от дружеството /фирма/ суми се връщат незабавно. Ищецът
поддържа, че цялата спогодба е нищожна поради липса на основание, поради
липса на интерес от сключването й без недействителните й части, поради
противоречие с добрите нрави. Евентуално счита, че споргодбата е развалена
по право поради невъзможност за изпълнение на престацията на Ю. К., в
следствие нищожността на клаузата по т. 1.5 от спогодбата. Отправя искане
1
за разваляне на спогодбата по съдебен ред, тъй като след съобразяване на
недействителните й части, дружеството няма интерес от частичното й
изпълнение. Изтъква, че Ю. К. не е изпълнила задължението си по спогодбата,
което е основание за развалянето на същата, в какъвто смисъл прави
изявление. Претендира връщане на процесната сума на отпаднало основание,
евентуално поради сбъдване на прекратително условие, евентуално поради
неоснователно обогатяване на същата. В условията на евентуалност, ищецът
претендира сумите в резултат от непозволено увреждане.
В исковата молба прави искане за спиране на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на гр. д. № 3082/2021 г. на СРС, като твърди, че същото е с различен
предмет от този по настоящото дело и поддържа, че същото е преюдициално
за правилното разрешаване на настоящия спор.
Ответникът Ю. А. К. в депозирания в законоустановения срок по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба счита, че е налице хипотезата на чл. 126,
ал. 1 ГПК, тъй като между същите страни на същото основание е висящо
друго дело № 12945/2022 г. по описа на СГС, поради което моли настоящото
производство да бъде прекратено. В случай че съдът приеме, че е допустимо,
изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Поддържа, че
предварителен отказ от субективни права е недействителен, в който смисъл
сочи, че не съществува колебание в практиката. Счита, че нищожността на
отделната клауза не води до нищожност на спогодбата. Въвежда възражение
за нищожност на клаузите по т. 1.4 и т. 1.5 от спогодбата от 19.10.2018 г. и
моли същата да бъде призната за нищожна в тази й част, без това да се
отразява на валидността на спогодбата в останалата й част. По иска по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД изтъква, че в предходно дело вече е отправено изявление за
разваляне на спогодбата, поради което изявлението по това дело няма правно
действие. Твърди, че самият ищец не е изправна страна по спогодбата, тъй
като не е платил сумата от 10 987 лв. Ето защо, ответникът поддържа, че
липсва основание за разваляне на споразумението по реда на чл. 87 ЗЗД от
страна на ищеца. Посочва по иска по чл. 55 ЗЗД поради сбъдване на
прекратително условие, че ответникът е изправна страна и едва след като
ищецът не е изпълнил своите задължения са инициирани производства пред
РС в гр. И., Р.. Твърди, че ответницата е получила 80748,25 лева, а не
90941,06 лева. Окончателното решаване на всички отношения между страните
, уговорено в спогодбата е било уговорено само при пълно изплащане на
договореното, което в случая не е налице. Моли да бъде прекратено като
недопустимо производството, евентуално да бъдат отхвърлени исковете.
Въведените твърдения от страните за наличие на основание за
приложение на чл. 126 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъдат
разгледани преди делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание, но
след изясняване на предмета и страните по в.гр.д. 12945/2022г., СГС,
образувано по въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 3082/2021 г. на
СГС.
Ето защо, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗИСКА справка по възз. гр. д. № 12945/2022 г. по описа на
СГС за предмет, страни и етап на делото, както и заверен препис от
постановен по делото краен съдебен акт, в случай че има такъв.
Делото да се докладва след постъпване на справката от СГС за
произнасяне в закрито заседание.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3