№ 7752
гр. С., 25.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110174256 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „А.П.С.Б.Б. ЕООД ЕИК: ..... за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. Н. Н. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК.О.К. бл.507, вх.Б, ет.3, ап.43 за сумата 200,00 лева (двеста лева),
представляваща главница по Договор за кредит №: 729361/05.09.2016 г., сключен с „К.“
ЕАД с ЕИК ...., ведно със законна лихва за период от 29.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 17,48 лева (седемнадесет лева и 48 стотинки), представляваща договорна
лихва за период от 10.10.2016 г. до 10.01.2017 г., сумата 92,23 лева (деветдесет и два лева и
23 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.10.2016 г. до 23.02.2021 г.,
82,80лева (осемдесет и два лева и 80 стотинки), представляваща възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство , сключен с "А.Т. ЕООД с ЕИК ...... ведно със законна
лихва за период от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 35,11 лева (тридесет и
пет лева и 11 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 23.02.2021 г. до
02.03.2021 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
Със заявлението се претендира, че длъжникът сключил Договор за кредит №
729361/05.09.2016 г. с „К.“ ЕАД, по силата на който получил сума в размер на 200 лева,
която се задължил да върне до 10.01.2017 г. при фиксиран годишен лихвен процент по
кредита в размер на 41,24 % и годишен процент на разходите в размер на 50% . Длъжникът
не изпълнил в срок задълженията си.
Заявителят поддържа, че между "А.Т. ЕООД и длъжника бил сключен Договор за
предоставяне на поръчителство. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство
"А.Т. ЕООД се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД и да отговаря
пред него солидарно с длъжника за задълженията на последния по договора за кредит.
Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство "А.Т. ЕООД се задължило да
1
плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“ ЕАД. Твърди се, че между "А.Т.
ЕООД и „К.“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който "А.Т. ЕООД
изпълнил задълженията на длъжника, след получаване на покана от „К.“ ЕАД.
Заявителят претендира да е придобил вземанията на "А.Т. ЕООД срещу длъжника,
възникнали в резултат на изпълнение на задълженията на последния по договора за кредит,
както и вземанията на "А.Т. ЕООД срещу длъжника за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или
с добрите нрави, а съгласно чл. 411, а. 2, т. 3 ГПК искането не следва да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да не е налице обоснована
вероятност за това.
В случая заявителя претендира изпълнение от длъжника на вземания, възникнали по
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните, породени от него, макар и като регресни
претенции се регулират от правилата на специалния закон. От друга страна самата
договорна връзка между длъжника и праводателя на заявителя, възникнала от договора за
предоставяне на поръчителство има потребителски характер и попада под обхвата на
Закона за защита на потребителите.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
представляващо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
Заявителят претендира да е кредитор на цедирано му вземане вземане за възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство. Видно от представените от заявителя договор за
потребителски кредит между длъжника и „К.“ ЕАД, договор за предоставяне на
поръчителство между длъжника и "А.Т. ЕООД и договор за поръчителство между "А.Т.
ЕООД и „К.“ ЕАД между длъжника, праводателя на заявителя - "А.Т. ЕООД и „К.“ ЕАД са
възникнали взаимно свързани правоотношения. Сключването на договора за предоставяне
на поръчителство между длъжника и "А.Т. ЕООД е предвидено като обезпечение на кредита
и съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит осигурява срок от 24 часа след
предоставянето му за одобрение на заявлението на длъжника, като в отношенията между
страните се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението.
По този начин на практика потребителят се задължава да заплати за разглеждането на
заявлението му в по-кратък срок, а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, а на практика в случая се определят извън него посредством
свързано на кредитодателя лице.
От друга страна възнаграждение по договора за поръчителство, при тълкуване на
разпоредбите в договора за кредит, касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за
кредит, който длъжникът понася, извън определените в самия договор за потребителски
2
кредит разходи и лихви и по този начин реално води до оскъпяване на кредита извън
посочения в договора ГПР. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по
договора за кредит и не в полза на кредитодателя, а по свързания с него договор за
поръчителство. Посоченото обаче съдът намира за целяно заобикаляне на закона, конкретно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите по
кредита е 50 % и добавянето на разходи в размер на възнаграждението, уговорено за
предоставяне на поръчителството, би формирало краен размер на ГПР, по-висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед
механизма на действие на разпоредбите на трите договора и предвид свързаността на
кредитодателя и поръчителя /видно от справката от партидата на същия в ТР едноличен
собственик на капитала му е К. ЕАД/ съдът намира, че на практика възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Уговорката за дължимост на възнаграждение може да се прецени и като нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице,когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип,който макар и да не е изрично формулиран
законодателно,спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,част от
действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение,водещо до нищожност на сделката.Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода на страните се
ограничава от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите
нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на
сделката. В настоящият случай длъжникът е икономически по-слабият субект на
правоотношението,за когото на практика липсва каквато и да било свобода да договаря
условията,при които "А.Т.ЕООД да му предостави поръчителство. Поетият от поръчителя
риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова
защита на регресните му претенции към неизпълнилия длъжник. Посоченото
възнаграждение е предвидено да се дължи на поръчителя във всички случаи, без значение
дали длъжникът е изправна страна по договора за кредит, а също така и да се дължи за всеки
месец за периода на действие на договора за кредит. Предвид посоченото съдът намира, че
размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство,е абсолютно
необоснован и несъответен на поетите от поръчителя задължения и рискове.
На следващо място съдът съобразява и уговорената в чл. 8 от договора за предоставяне на
поръчителство възможност длъжника да заплаща възнаграждението, дължимо на
поръчителя, на „К.“ ЕАД, като съгласно ал. 5 на цитираната договорна клауза при
заплащане на суми, недостатъчни да погасят изискуеми задължения на потребителя към К.,
с приоритет се погасяват вземанията на поръчителя. По този начин на практика на
3
длъжника се налага заплащането на възнаграждението, за да се стигне до погасяване на
кредита, тъй като внасяне на сума, по-малка от дължимата по двата договора, винаги ще
води до наличие на неизпълнен остатък от главницата по кредита. Поради това тези
уговорки съдът преценява като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП.
Същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Посочените
уговорки на чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство от друга страна подкрепят и
затвърждават убеждението на съда, че сумите, сочени като възнаграждение за поръчителя на
практика са оскъпяване на кредита и съставляват невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза на "А.Т. ЕООД по договор за
предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне
на императивните норми на чл. 10а, ал.2 и ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл.
143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП като неравноправна. Предвид посоченото искането за издаване на
заповед за изпълнение за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е в
противоречие със закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи по
договор с потребител и като такова на основание чл. 411, ал. 2, т.2 и т.3 ГПК следва да бъде
отхвърлено.
Следва да бъде отхвърлено и искането за акцесорното вземане за лихва по договора за
предоставяне на поръчителство предвид невъзникването на главното задължение.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса следва
да бъде отхвърлено в съответната част.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер
на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по
заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявление по ч.гр.д.№ 74256/2021 г.
на „А.П.С.Б.Б. ЕООД ЕИК: ..... в частта, с която се претендира издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 82,80 лв - възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 05.09.2016 г., сключен между длъжника и
"А.Т. ЕООД с ЕИК ...... и за сумата 35,11 лева – законна лихва за забава плащането на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,както и в частта за
разноските за разликата над 18,11 лева до пълния претендиран размер 25 лева – за държавна
такса и над 36,21 лева до пълния претендиран размер – 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
4
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5