№ 44837
гр. София, 20.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110120192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх.
№ 74829 от 14.04.2022г. подадено от „Кредит Инс“ АД, срещу ЦВ. СТ. М. за вземания,
които включват сумата от 60 лева, представляваща договорна такса гарант дължима за
периода от 26.04.2021г. до 26.05.2021г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира
дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил
да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“ разсрочена към месечните му вноски
съгласно приложения към настоящия договор погасителен план.
Съгласно раздел VIII от общите условия към договора, кредитополучателят е
задължен да учреди обезпечение в полза на кредитодателя, като същото представлява
задължително условие за отпускане на одобрения размер на кредита / чл. 8.2. от ОУ/.
Обезпечението може да представлява или банкова гаранция или поръчителство, но в
последния случай поръчителството следва да бъде само от одобрено от кредитодателя
дружество, за което кредитополучателят заплаща месечна гаранционна такса на
кредитодателя /чл. 8.4 от ОУ/
Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени като
регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, предвид
изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и обусловени правоотношения,
които не могат да съществуват самостоятелно. Както изрично е посочено в общите условия,
кредитът не може да бъде услвоен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна
обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение с уговорени акцесорни плащания,
които следва да се разглеждат като едно цяло, а не като отделни договори. Съдът намира, че
целта на обособяването на кредитното правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и
1
управлението на договора- чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е
неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита, тъй като представлява разход във връзка със самото
кредитно правоотношение. Възнаграждението на поръчителя /в общ размер на 720 лева при
главница от 1000 лева/ не е включено в предвидения по договора ГПР, а ако бъде включено,
то стойността на ГПР /който в случая е 49,7%/ ще надвиши максимално допустимия размер,
регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК- петкратният размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на
Министерския съвет на Република България. На основание чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи,
нарушаващи този размер, се считат за нищожни.
Ето защо съдът намира, че клаузата на чл. 4 от Договора се явява нищожна на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. С оглед отхвърлената част
от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за държавна
такса за разликата над сумата от 16,50 лева до пълния претендиран размер от 25 лева и за
адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 198,46 лева до пълния претендиран
размер от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
74829 от 14.04.2022г. подадено от „Кредит Инс“ АД, срещу ЦВ. СТ. М. за вземания, В
ЧАСТТА за сумата от 60 лева, представляваща договорна такса гарант дължима за периода
от 26.04.2021г. до 26.05.2021г., както и в частта за разноските за държавна такса - за
разликата над 16,50 до пълния претендиран размер от 25 лева и за адвокатско
възнаграждение – за разликата над 198,46 лева до пълния претендиран размер от 300 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2