Решение по дело №81/2018 на Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е № 31

Гр. Кула 14.12.2018г.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

Председател: Дияна Дамянова – Цанкова

 

с участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова НАХД № 81 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от Б.Н.Г., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 18-0291-000032/09.02.2018 г. на Началника на Районно управление на полицията гр. Кула към ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.4, предл. първо, във вр. с чл. 177, ал.1, т.2, предложение първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като се твърди, че същото е незаконосъобразно, като АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до тяхното опорочаване. Излагат се и възражение, че жалбоподателят не е извършил деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна– РУ"Полиция" към ОД на МВР Видин, Районно управление Кула не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата е частично основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт.

От фактическа страна се установи следното:  На 28.06.2017 г. свидетелят Г. Т., служител на РУП Кула, заедно със свой колега П.П., обхождали землището на село …..о със служебен автомобил. Движейки се в посока към гората, свидетелите забелязали движещ се към тях товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ......., който спрял в страни от пътя, за да се разминат. Свидетелите Т. и П. също спрели и извършили проверка на товарния автомобил, който бил натоварен с дърва. Установили, че водач на товарния автомобил е жалбоподателя  Г., на когото поискали документи за проверка и установили, че последния не притежава свидетелство за управление на МПС от категорията, необходима за товарен автомобил. На място били извикани свидетелите Ц.Ц. и Н.Н., като при пристигането им на място свидетеля Ц. извършил отново проверка на документите на водача и констатирал, че същият не притежава необходимата категория за управление на товарния автомобил, а при направена справка при ОДЧ на РУ – Кула, установил, че жалбоподателят има неплатени в тригодишен срок задължения от наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП. За констатираното, свидетелят Ц. съставил на жалбоподателя АУАН 251/29.06.2017г. за това, че на 28.06.2017 г., по черноземен път в землището на село Цар Петрово, в местността „Боянкиното“, управлява автомобил „ЗИЛ 131“ с рег.№ ......., собственост на Д.А. К., за който автомобил не притежава СУМПС със съответната категория, като не е изпълнил задължението си доброволно да заплати НП – 14-1786-000630/2014г. в сила от 30.01.2017г., НП 0553-001885/2015г. в сила от 11.04.2017г., НП 16-0959-001977/2017г. в сила от 11.04.2017г., НП 17-0953-000323/2017г. в сила от 11.04.2017г. и не представя контролен талон към СУМПС, които деяния квалифицирал като нарушения на чл. 150а, 157, ал.8 във вр. с чл. 190, ал.3 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и му е връчен препис от същия, като при съставянето на акта, жалбоподателят не е направил възражения, нито е депозирал писмени възражения в законоустановения срок от три дни. Образувано е досъдебно производство ЗМ № 121/2017г.по описа на РУ - Кула, пр. пр. № 197/2017 по описа на РП – Кула срещу жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, което с Постановление № 197/2017г. от 03.01.2018г. на РП – Кула е прекратено. След прекратяване на досъдебното производство, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление против жалбоподателя за това, че на 28.06.2017 г., около 10,10 часа, по черноземен път в землището на село Цар Петрово, в местността „Боянкиното“, управлява автомобил „ЗИЛ 131“ с рег.№ ......., собственост на Даниел Александров Крумов, за който автомобил не притежава СУМПС със съответната категория, в условията на повторност, като е квалифицирал деянието по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като за извършеното нарушение наложил на жалбоподателя, на основание 177, ал.4, предл- първо, във вр. с чл. 177, ал.1, т.2 ., предл. първо от същия закон, наказание „ Глоба” в размер на 300 лв.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на разпитаните свидетели Ц.Г.Ц., Н.Й.Н. и Г.А. Т., на които съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло, тъй като същите дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. По делото е представена и справка за водач, от която е видно, че жалбоподателят притежава категория „В” и „АМ”, както и че има множество съставени АУАН, НП, фишове и ЗПАМ за нарушения по ЗДвП, както и две присъди. От справка за товарен автомобил ЗИЛ 131 с рег. № ....... е видно, че този автомобил е категория „N3” и с допустима максимална маса 12500 кг.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено след законоворегламентирания срок от 6 месеца, след съставянето на АУАН, но в конкретния случай наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от НК, след прекратено наказателно производство с Постановление № 197/2017г. от 03.01.2018г. на РП – Кула. Приложението на чл.36, ал.2 от ЗАНН не се обуславя само от прекратено наказателно производство, а е необходимо наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното и административнонаказателното производство. Досъдебно производство е образувано и водено срещу жалбоподателя Г., тоест налице е идентичност между субекта, чиято отговорност е търсена в двете производства. Налице е и идентичност на предмета на двете производство. Наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на 28.06.2017 г., по черноземен път в землището на село Цар Петрово, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на МПС с НП е извършил такова деяние –, управлява автомобил „ЗИЛ 131“ с рег.№ ......., без да притежава СУМПС със съответната категория. Налице е и редовна процедура по връчването на наказателното постановление на жалбоподателя. Нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото му на защита.

Извършеното от жалбоподателя нарушение е описано като  „управлява товарен автомобил „ ЗИЛ 131“ с рег. № ВН3653ВК, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство в условията на повторност.“. Нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията относима към датата на извършеното нарушение/ указва, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. От справка за товарен автомобил ЗИЛ 131 с рег. № ....... е видно, че този автомобил е категория „N3” и с допустима максимална маса 12500 кг., а чл. 150а, ал.2, т.10 от ЗДвП регламентира, че категория“ С“ е необходима за моторни превозни средства, различни от тези в категории „D1“ или „D“, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача. От справка за водач е видно, че жалбоподателят Г. притежава категория „В” и „АМ”. По делото не се събраха доказателства, жалбоподателят да притежава необходимата за управление на процесния товарен автомобил, категория „С“. По делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е разполагал с нужната категория „ С „, която се изисква за управление на процесния товарен автомобил, поради съдът приема, че с деянието си той е осъществил състава на нарушението по чл. 150а, ал.1, предложение първо от ЗДвП.

 Настоящият съдебен състав приема обаче, че неправилно АНО е приложил правилата за "повторността". Според санкционната норма, която е приложил административнонаказващия орган - чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, а в чл. 177 ал.4 от същия закон е регламентирано, че  когато нарушението по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 е извършено повторно, наказанието е глоба от 300 до 1500 лв.

В параграф 6, т.33 на ДР на ЗДвП е посочено, че  по смисъла на ЗДвП, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Никъде в атакуваното наказателното постановление, обаче не е посочено кое е наказателното постановление, влязло в сила, по отношение на което е налице повторност. Без да е конкретизирано това обстоятелство, жалбоподателят няма как да разбере кои факти и обстоятелства следва да оборва, респективно съдът е поставен пред невъзможност да установи дали същите са доказани или не, в случая дали наистина е налице повторност.

Въпреки че е допуснато процесуално нарушение съдът счита, че то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно, като процесното наказателно постановление следва да бъде изменено, като настоящата съдебна инстанция упражни правомощията си по чл.63, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро, във връзка с чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.337, ал.1, т.2 от НПК и да приложи закон за по-леко наказуемото административно нарушение, чиито обективни и субективни елементи са установени безспорно по делото чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложената глоба.

Поради горепосочените причини, съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени, като деянието се преквалифицира от такова извършено в условията на "повторност" –  чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП – в такова по основания състав - чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП (в приложимата редакция към датата на нарушението), респективно размерът на наложената "Глоба" се измени от 300 лева на 100 лева.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя Б.Н.Г. административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (вж. ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), тъй като не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи /не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/ или, с оглед постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание, съдът намира, че резонно АНО е санкционирал същия за извършените от него административни нарушения.

По тези съображения наказателното постановление, следва да бъде изменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                           Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0291-000032/09.02.2018 г. на Началника на Районно управление на полицията гр. Кула към ОД на МВР - Видин, В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 150а от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП на Б.Н.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева, като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП в чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената "Глоба" от 300 лева на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: