№ 130
гр. Ловеч, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254300600353 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 10/17.06.2025 г., постановена по НОХД № 208/2022 г.
Тетевенският районен съд, е признал подсъдимия Г. П. Г., ЕГН ********** от
с.Р., обл. Ловешка, за виновен в извършване на престъпление по чл.132, ал.1,
т.2 от НК, като на основание чл. 78 а от НК го е освободил от наказателна
отговорност, като му наложил административно наказание „Глоба“ в размер
на 1 000 (хиляда) лева, платими в полза на държавата.
На основание 304 от НПК подсъдимият Г. Г. е бил оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК.
Осъдил е подсъдимия Г. П. Г. да заплати на гражданския ищец Г. Л. Г., ЕГН
********** от ***, сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.03.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран
размер на сумата от 10 000 /десет хиляди /лева, съдът е отхвърлил като
1
неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Г. Г. да заплати по
сметка на Районен съд – Тетевен сумата от 602,35 лева разноски по делото,
както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е
постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г. П. Г., чрез пълномощника му адв.
Т. Ц. от ЛАК. В жалбата се иска настоящата инстанция да измени
горецитираната присъда в гражданскоправната й част, като моли съда да
намали присъденото обезщетение до „наистина справедлив размер“, със
законните последици от това. Счита, че с противоправното си поведение
гражданския ищец е допринесъл за противоправния резултат и е следвало
първоинстанционният съд да редуцира размера на обезщетението за
неимуществени вреди в по-нисък такъв от установения от съдебната практика
за подобно телесно увреждане, когато същото е причинено умишлено.
Срещу горецитираната жалба е подаден отговор на жалба и насрещна
жалба от Г. Л. Г., с ЕГН **********, от с. Р., обл. Ловешка, чрез повереника му
адв. С. П. от САК. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от Г.
Г. болки и страдания от причинените му средна и леки телесни повреди, е в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Моли настоящата инстанция да измени
първоинстанционната присъда в частта на гражданския иск и да определи
справедливо обезщетение като осъди подсъдимия Г. Г. да плати на Г. Г. сумата
от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на нанесената му
средна телесна повреда, заедно с дължимата лихва за периода от 29.03.2022 г.
до окончателното изплащане на обезщетението, излага аргументи в тази
връзка.
В съдебно заседание въззивникът Г. П. Г., редовно призован, не се явява, не
се явява и неговият защитник – адв. Т. Ц..
В съдебно заседание въззиваемият Г. Л. Г., редовно призован се явяват
лично и със своя повереник – адв. С. П.. Заявява, че поддържа това, което е
казал адвокатът му. Твърди, че той не е изричал думата „****“, че това е лъжа
от страна на подсъдимия Г.. Моли последният да бъде осъден, защото всички
факти показват това и да си плати обезщетението, което е поискал макар, че
съдът го е намалил наполовина.
Повереникът моли настоящата инстанция да остави без уважение
2
въззивната жалба срещу присъдата на РС – Тетевен. Счита, че по делото е
доказано, че Г. Г. е нанесъл средна телесна повреда на пострадалия Г. Л., като
му е счупил ръката с удар с тояга. Счита, че определеното обезщетение е
справедливо, тъй като Г. Л. е отишъл при Г. да му се извини за това, че
неволно, чистейки поляната си, е запалил купата му и да му плати
обезщетение. Счита, че твърденията на Г., че го бил нарекъл „****“, от което
се почувствал много обиден и това е била причина за състоянието на афект,
при което бил нанесъл телесната повреда е негова защитна теза, защото няма
логика човек който отива да се извини и да предложи обезщетение, да опитва
по някакъв начин да обиди човека при когото отива. Изтъква, че Г. Л. си е
признал, че е допуснал грешка и за това е отишъл да се извини и да плати
обезщетение, но не е начина да уредят отношенията са като му счупят ръцете
и го пребият от бой. Счита, че размерът на обезщетението не само не е
завишен, а е справедлив.
В заключение моли въззивната инстанция да остави в сила обжалваната
присъда и да им присъдите сторените разноски съобразно договора за правна
помощ.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор П. дава
становище да бъде постановено решение, с което да се остави без уважение
въззивната жалба на Г. Г., тъй като счита същата за неоснователна. Намира, че
присъдата на РС – Тетевен е правилна, обоснована в частта относно
предявения граждански иск и обезщетение на пострадалия в наказателното
производство. Счита, че съдът е съобразил всички обстоятелства по делото,
както и съдебната практика при този вид престъпления и моли настоящата
инстанция да остави присъдата в сила в частта относно обезщетението на
гражданския иск.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, отговора на
жалбата и насрещната жалба, становищата на страните заявени пред съда и
събраните по делото доказателства от РС – Тетевен и след като провери
изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено
следното:
На 29.03.2022 г., преди обед, пострадалият Г. Г. почиствал имота си,
находящ се в мах. „Б.“, землището на с.Р., обл. Ловешка и палел огън /л.61/.
Така по непредпазливост той запалил купа със сено, собственост на
подсъдимия Г. Г.. Пожарът бил зад къщата и по - точно зад паркинга и колата
3
на св. М. Д.. Последната видяла пушека, огъня и извикала съседите си. След
подаден сигнал, на място дошли служители на РСПБЗН – Тетевен, които
овладели пожара. Купата на Г., обаче била изгоряла. Пристигналите на място
полицейски служители отвели Г. в РУ – Тетевен, за снемане на обяснения и
изясняване на случая.
Около 15,30 ч. на същата дата Г. Г. бил пуснат. Прибрал се в дома си в с. Р.,
взел велосипеда си и с него отишъл в мах. „Б.“, за да прибере колата си, която
останала сутринта там. По пътя срещнал подсъдимия Г., с когото започнали
разправия, относно изгореното сено. Пострадалият Г. се опитал да обясни, че
иска да заплати изгорялото сено, но не се разбрали за цената и нарекъл
подсъдимия „****“, поради което Г. ударил Г. 3-4 пъти по ръката. След това
боят бил преустановен, като се разбрали на другия ден да се видят в
кметството, за да се заплати цената на сеното. Г. си тръгнал, а Г. с бутане качил
велосипеда в колата си и с нея отишъл във ФСМП – Тетевен, където бил
прегледан. Заявил, че е бил бит от Г. Г.. На място били извикани и полицейски
служители, които снели сведения. На Г. му била оказана първа помощ, като
били обработени раните му и тъй като имало съмнение, че ръката му е
счупена, бил насочен за преглед на другия ден при д-р К..
На 30.03.2022 г. Г. Г. бил прегледан от травматолог – д-р К., който
констатирал травматично счупване на лакетната кост на лява ръка, поради
което същата била гипсово имобилизирана. Установени били и други
наранявания по главата и тялото, за което на Г. били издадени 2 бр.
медицински свидетелства за пред съда от д-р И. К. и д-р И. Л.. Същият ден,
пострадалият Г. бил призован по телефона да се яви в РУ МВР – Тетевен. След
като му били снети сведения по случая, Г. се срещнал с Г. в кабинета на
Началника на РУ – Тетевен И. Н.. Г. платил на Г. сумата от 250 лева /л.6 ДП /
като обезщетение за изгорялото сено, след което двамата си тръгнали. По
отношение случая с изгореното сено в РП – Ловеч, ТО – Тетевен, е заведена
пр. № 1432/2022 г., приключена с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство /л.86 и сл./.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза (л.34 – л.39 от ДП),
на базата на издадените медицински документи на името на Г. Л. Г., се
установява разкъсно-контузна рана по челото с дължина около 3 см. с неравни
ръбове, травматичен оток на меките тъкани на двете очни орбити с
насиняване и хиперемия, травматични хематоми по гърба и дясно бедро,
4
установено е лява предмишница, дистална трета – оток и хематом по дорзо-
улнарната повърхност с надлъжно – кос ход и размери 20/5 см., ограничени
движения в гривнената става, рентгенография – фрактура на лакътната кост в
дисталния отдел. Движения в гривнената става, рентгенография – фрактура на
лакътната кост в дисталния отдел. Според вещото лице счупването на лява
лакътна кост е причинило трайно затруднение на движението на ляв горен
крайник за не по-малко от два, два и половина месеца при нормално
протичане на оздравителния процес. Останалите увреждания сами по себе си
причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От представената и приета по делото съдебнопсихиатрична експертиза,
назначена по време на съдебното следствие от РС – Тетевен (л.241 – л.249 от
НОХД) се установява, че подс. Г. Г. е психично здрав, но по време на деянието
е изпаднал в състояние на физиологичен афект, тъй като пострадалият го е
нарекъл „****“.
Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна
преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и
тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои
доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази
връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от
допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за
авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е
дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно
формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
В настоящия случай оплакванията в жалбата касаят само
гражданскоправната част на присъдата и по-конкретно размерът на
присъденото от решаващия съд обезщетение, като по отношение на
наказателноправната й част, не са релевирани възражения.
По време на разпоредителното заседание пред РС – Тетевен на основание
чл.84 от НПК пострадалият Г. Л. Г. е бил конституиран като граждански ищец
в процеса. В тази връзка съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане
ведно с наказателното производство предявения от пострадалия Г. срещу
подсъдимия Г. Г. граждански иск за сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща претендирано обезщетение за претърпени от пострадалия
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.129, ал.1 от НК,
5
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане
на сумата.
В мотивите на обжалваната присъда първостепенният съд е приел, че в
хода на съдебното следствие по безспорен начин е било установено, че
подсъдимият Г. е причинил виновно на пострадалия Г. средна телесна повреда,
предвид което съдът е преценил, че предявеният граждански иск е доказан по
основание. Досежно размера на иска обаче, контролираният съд е счел, че
същият е завишен. Преценил е, че е справедливо претърпените от пострадалия
болки и страдания в резултат на деянието да бъдат обезщетени от подсъдимия
със сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва от
датата на деянието 29.03.2022 г., поради което е осъдил последния да заплати
на ищеца посочената сума ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата. При определяне размера на иска освен
вида и характера на претърпените телесни увреждания съдът е отчел и
приноса на пострадалия Г. за настъпилия резултат, тъй като последният също е
допринесъл за настъпването на неблагоприятния вредоносен резултат. В тази
връзка съдът правилно е приел, че неговото неправомерно поведение е
провокирало неправомерните действия на подсъдимия, вследствие на които е
настъпил вредоносния резултат.
Настоящата инстанция счита, че така определения от първостепенния съд
размер на граждансия иск отговаря на критериите за справедливост съгласно
изискванията на чл.52 от ЗЗД. Освен степента на претърпените от пострадалия
болки, страдания, неудобства, душевен дискомфорт в резултат на деянието,
съдът е съобразил и приноса на последния за настъпването на
неблагоприятния вредоносен резултат, съгласно изискванията на чл.51, ал.2 от
ЗЗД. Съобразено е, че поведението на въззиваемия Г. е довело подсъдимия да
състояние на силно раздразнение, и че последният е действал в състояние на
физиологичен афект.
Ето защо, въззивният състав приема, че така определеното от решаващия
съд претендирано обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени
вреди е справедливо по смисъла на закона и не следва да бъде изменяно.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 10/17.06.2025 г.,
постановена по НОХД № 208/2022 г. от Тетевенския районен съд.
По отношение на претендираните от повереника адв. П. разноски сторени
6
пред настоящата инстанция, тъй като не бяха представени доказателства в
тази връзка, съдът счита, че следва това искане да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/17.06.2025 г., постановена по НОХД
№ 208/2022 г. от Тетевенския районен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. С. П. – повереник на
въззиваемия Г. Л. Г. за присъждане на съдебно – деловодни разноски сторени
пред въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7