Р
Е Ш Е
Н И Е № 1022
гр. Бургас, 07.05.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 5470 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.372, вр. с чл.367 от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявени от ”Транспрес” ООД, гр.В. Т, против ”ТК
Ру-витекс Индъстри” ЕООД, гр.Б. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което
е би-ло образувано ч. гр. дело № 2829/2018г. на РС Бургас. По него е била
издадена такава за сума от общо 804 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за извършени транспортни услуги – превоз на стоки, по два
неформални договора – от 14.11. и 20.12. 2017г., съответно – по данъчна фактура
№ **********/14.11.2017г. на стойност 300 лв., и 504 лв. – по данъчна фактура №
**********/20.12.2017г., ведно със законната лихва върху нея, начиная от 20.04.2018г.
до окончателното плащане. Твърди също, че след ка-то е получил препис от
заповедта ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК. Ис-ка от Съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ”ТК Рувитекс
Индъстри” ЕООД, че същото дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
претенциите, излага съображения, че не е сключвал с ищеца процесните договори,
поради което не дължи заплащане на претендираните възнаграж-дения. Моли Съда да
отхвърли исковете.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:
По заявление на ”Транспрес”
ООД е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ”ТК Рувитекс
Индъстри” ЕООД за исковата
сума по ч. гр. дело № 2829/
2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал
възражение.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
водене на предявени-те установителни искове.
По делото са представени данъчни фактури №
********** от 14.11.2017г. и № ********** от 20.12.2017г., издадени от ищеца на ответника за сумите, съответно – 300 лв. и 504
лв., представляващи възнаграждения за извършени транспортни услуги. От
за-ключението на вещото лице по ССЕ се установява, че същите са осчетоводени в
счето-водството на ”ТК Рувитекс Индъстри” ЕООД, като по тях не са извършени
плащания.
Само въз основа на тях
обаче и при наличието на спор по делото, не може да бъ-де направен обоснован
извод, че между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни
правоотношения, основани на договори за превоз, доколкото ище-цът не е
ангажирал надлежни доказателства за това: от кого, как, кога и при какви
усло-вия са били сключени те. Представените в последното съдебно заседание
разпечатки от софтуерен продукт, за направени заявки за транспорт, не са
подписани от представлява-щия ответното дружество, а в едната от тях, като
клиент, е вписано трето лице – ”МКМ Бг” ЕООД. На следващо място, в
експедиционна бележка № 243/14.11.2017г., съответно – в товарителницата от
същата дата, изпращач на товара е ”Рувитекс Индъстри” АД, а не ответникът.
Превозвач пък е ”IZGREV-VHG” Ltd., а
не ищецът. В товарителницата от 21.12.2017г. като изпращач на товара фигурира ”ТК
Рувитекс Индъстри” ЕООД. Из-пълнител – превозвач, обаче, отново е трето,
неучастващо по делото лице – ”Рал Транс” ЕООД, гр.Русе. Т. е., освен че не са
ангажирани доказателства от ищеца страните да са сключили твърдяните договори
за превоз, липсват и такива той да е изпълнил задълже-нията си по тях – да
извърши съответните транспортните услуги. Напротив – и по двете коментирани
товарителници превозвачи са трети за спора лица, а твърдения да е дейст-вало
като спедитор или да е ползвало услугите на други фирми, респективно – да им е
заплатило за това, ищцовото дружество не е въвело нито със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, нито с исковата си молба.
Безспорно се установява по
делото и че между двете дружества са съществували трайни търговски отношения по
повод извършването на транспортни услуги, като изда-ваните от ищеца фактури са
били осчетоводени от ответника и с изключение на процес-ните са му били
заплатени, което от своя страна би могло да бъде индиция за допусната счетоводна
грешка по отношение на тях.
При това положение, след
като не се установи по делото страните да са сключи-ли твърдяните в исковата
молба договори за превоз със съществените им елементи, как-то и ищецът да е
извършил транспортните услуги по тях, следва да се приеме, че за от-ветника не
е възникнало задължение да му заплати претендираните възнаграждения – навло.
Предявените установителни
искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят изцяло.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
”Транспрес”
ООД, ЕИК: *********, седалище и ад-рес на управление: гр.В.Т, ул.”” № , вх.,
ет., искове за
уста-новяване по отношение на ”ТК Рувитекс Индъстри” ЕООД, ЕИК:
*********, гр.Б, ул.” № , ет., ап., че същото дължи сумата
от общо 804 лева, пред-ставляваща неизплатено възнаграждение за извършени
транспортни услуги – превоз на стоки, по два неформални договора – от 14.11.2017г.
и от 20.12.2017г., съответно – по данъчна фактура № **********/14.11.2017г., на
стойност 300 лв., и 504 лв. – по данъч-на фактура № **********/20.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху нея, начиная от 20.04.2018г. до окончателното
плащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2829/2018г. на РС
Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала: З.М.