Р Е Ш Е Н И Е
№... 12.11.2024г. Гр....
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 16.10.2024г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №849 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за делба на съсобствени вещи, като производството е във фаза след допускане на делбата.
С Решение №260720/11.10.2021г. на Старозагорския районен съд, постановено по настоящото гражданско дело е допусната делба между Р.Д.Г. и И.М.Г. по отношение на следните съсобствени вещи: Лек автомобил, марка и модел „.. .....” с рег. №....., рама №..., двигател №...; Поземлен имот с идентификатор 68850.181.12, и имот №68850.181.11; Климатична система – FUJUTSU ASYG 14 LUCA/AOG 14 LUC, при квоти, както следва: 1/2 идеална част за Р.Д.Г. и 1/2 идеална част за И.М.Г..
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните и заключенията на вещите лица, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от Решение №260720/11.10.2021г. по настоящото дело, е допусната съдебна делба по отношение на гореописаните вещи, при квоти: 1/2 идеална част за Р.Д.Г. и 1/2 идеална част за И.М.Г..
С исковата молба ищцата Р.Д.Г. е изразила становище, че само ответникът ползва съсобствения лек автомобил. Поради тази причина, тъй като била лишена от ползването на автомобила, ищцата моли на основание чл.31, ал.2 ЗС да бъде осъден ответникът да й заплаща обезщетение за лишаването от ползване в размер на 600,00лв. месечно, считано от получаването на исковата молба.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата И.М.Г. е предявил молба с искания по сметки. В молбата се заявява, че се поддържа искането, направено още с отговора на исковата молба, а именно, че за обслужването и поддържането на лекия автомобил са извършени разходи за съществени и необходими ремонти: смяна на запалителна бобина – 44,56лв.; смяна на двигателно масло – 56,25лв.; смяна на маслен филтър 18,54, съгласно фактура …. и на обща стойност 143,22лв. с ДДС; закупуване на фар – 231,00лв. с ДДС; смяна на салон на автомобила – 4500,00лв.; зимни автомобилни гуми – 212,88лв.; част за автомобила по фактура … – 81,53лв., акумулатор – 215,00лв.; смяна на верига и обтегач – 1480,00лв.; ремонт на ходова част – 1370,00лв.; задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 09.12.2019г.-08.12.2020г. – 222,38лв.; задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 09.12.2020г.-08.12.2021г. – 228,02лв.; застраховка „Каско“ за периода 09.12.2020г. – 08.12.2021г. – 920,55лв.; годишен технически преглед – 40,00лв.; продуктова такса по чл.14, ал.2, т.2 от ЗУО – 290,00лв.; Обща стойност – 9934,58лв. С подадената в първото по делото заседание по втората фаза на делбата молба се претендират следните извършени разходи за съсобствения автомобил на страните: ремонт на автомобила по застраховка „Каско“ – 432,84лв.; обслужване на двигателя – смяна на масло, маслен и въздушен филтър по протокол от 06.11.2021г. – 261,67лв.; ремонт на щипки за броня – 74,70лв.; смяна на водна помпа – 241,10лв.; смяна на всмукателни колектори и други (гарнитури и уплътнения) – 45,39лв.; смяна на антифриз и филтър – 43,85лв.; подмяна консумативи – 46,99лв.; обслужване на скоростна кутия, смяна на масло автоматик и филтри – 752,69лв.; смяна ксенонова крушка – 253,99лв.; смяна на 2 броя носачи – 478,00лв.; обслужване на спирачна система – 39,28лв.; смяна на масло и филтър 10.03.2023г. – 130,75лв.; обслужване на двигателя – смяна на масло, маслен и въздушен филтър по протокол от 25.05.2022г. – 275,74лв.; обслужване на двигателя – смяна на масло, маслен и въздушен филтър по протокол от 11.08.2022г. – 320,88лв.; смяна на накладки и сензори – 217,10лв.; обслужване на двигателя – смяна на масло, маслен и въздушен филтър по протокол от 03.06.2021г. – 187,60лв.; смяна на капак на цилиндрова глава и принадлежности – 817,00лв.; капаро за смяна на скоростна кутия – 1499,78лв.; смяна на горивно-нагнетателна помпа 2881,44лв., общо 9000,79лв. Освен това И.М.Г. заплатил данък за МПС, както следва: 2021г. – 210,47лв.; 2022г. – 209,63лв.; 2023г. – 198,41лв., или общо 618,51лв. И.М.Г. заплащал и премии по застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“, както следва: на 08.06.2021г. – 230,14лв.; на 08.12.2022г. – 265,08лв.; на 08.12.2022г. – 68,13лв.; на 01.12.2021г. – 227,21лв.; на 01.12.2021г. – 79,12лв.; на 02.06.2022г. – 132,21лв.; на 02.06.2022г. – 454,40лв.; на 05.05.2023г. – 530,13лв.; на 04.03.2022г. – 227,21лв.; на 04.03.2022г. – 66,11лв.; на 25.08.2021г. – 230,12лв.; на 10.03.2023г. – 55,13лв.; на 25.08.2021г. – 53,74лв.; на 05.05.2023г. – 110,26лв., или общо 2728,99лв.
И.М.Г. твърди, че е заплатил суми за ремонт и поддръжка на автомобила, описани в отговора на исковата молба на стойност 8233,63лв. и суми за ремонт и поддръжка на автомобила, описани в молбата във втора фаза на делбата на стойност 9000,79лв., като общата стойност на извършените разходи за автомобила била в размер на 20581,92лв.
Моли съда да осъди Р.Д.Г. да му заплати половината от всички разноски, които е направил за лек автомобил, марка и модел „.. .....” с рег. №....., а именно сумата от 10290,96лв., както и разноски за производството.
Моли на основание чл.349, ал.4 във връзка с чл.344 ГПК автомобилът да бъде възложен на И.М.Г..
В срока за писмен отговор Р.Д.Г. изразява становище, че претенциите са неоснователни. Оспорва факта, че са извършени разноски за поддръжка на автомобила, че тези разноски са били необходими, както и техния размер. Твърди, че направените разноски са за обикновеното ползване на автомобила и следва да останат в тежест на съсобственика, който го ползва. Сумата от 1482,00лв., претендирана като капаро за скоростна кутия, била платена по време на брака между страните. Освен това целият ремонт на скоростната кутия бил платен от Р.Д.Г.. Твърди, че представените документи, удостоверяващи извършени разходи, са издадени за други автомобили, ремонтирани от И.М.Г., който се занимавал с авторемонтна дейност. Размерът на претендираните разходи бил завишен. Р.Д.Г. оспорва представените документи, тъй като не били годни да установят действителни разходи, не били представени разходо-оправдателни документи, които да удостоверяват плащане. Възразява срещу искането да бъде възложен съсобствения лек автомобил на И.М.Г., като моли същият да бъде изнесен на публична продан, заедно с другите съсобствени вещи. Възразява срещу искането да бъде издадено съдебно удостоверение или да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза. Оспорва всички представени от И.М.Г. писмени документи, като моли съда да задължи същия да представи оригиналите на документите.
Моли съда да отхвърли претенция по сметки на И.М.Г. и да й присъди направените по делото разноски.
С оглед принципа за получаване на дял в натура и за определяне на пазарната оценка на процесните съсобствени вещи, съдът назначи и изслуша две съдебно-оценителни експертизи.
Видно
от заключението на вещото лице А.П.-П., неоспорено от страните и прието от съда
като добросъвестно и компетентно изготвено, процесният недвижим имот е
неподеляем и не са налице възможности за разделянето му, съобразно определените
дялове на съделителите. Средната пазарна оценка на имота възлиза на 4140,00лв.
Видно
от заключението на вещото лице В.В., неоспорено от страните и прието от съда
като добросъвестно и компетентно изготвено, процесният лек автомобил към датата
на подаване на исковата молба – 17.02.2021г. е 21007,00лв., като стойността на
дяловете на съделителите са по 10503,50лв. всеки. Стойността на климатичната
система възлиза на 2390,00лв., като стойността на дяловете на съделителите са
по 1195,00лв. всеки.
С оглед
изложените факти за повреди на автомобила и последващото му ремонтиране, вещото
лице извърши нова оценка на същия, като заключението му е, че след ремонта на
автомобила, същият е на стойност 20994,60лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА
Видно
от заключението на вещото лице А.П.-П., процесният недвижим имот е неподеляем.
Същото се отнася и до процесните лек автомобил и климатична система. Макар да е
направено искане за възлагане на лекия автомобил от страна на ответника, не са
изложени никакви съображения, обуславящи правото на възлагане. Освен това
искането се квалифицира с чл.349 ГПК, който касае възлагане на неподеляемо
жилище и не може по аналогия да се приложи по искане за възлагане на
неподеляема движима вещ.
С оглед
на обстоятелството, че допуснатите до делба недвижим имот, лек автомобил и
климатична система са разнородни вещи с различни оценки, съдът намира, че не са
налице предпоставките за възлагане на която и да е вещ в дял на единия от
съделителите. Делбата следва да бъде извършена като вещите бъдат изнесени на
публична продан.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ИСКАНИЯТА ПО СМЕТКИ
Предявен е иск от Р.Д.Г. срещу И.М.Г. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на собствената й ½ идеална част от съсобствения лек автомобил, за сумата от по 600,00лв. на месец за периода от получаване на исковата молба от ответника до влизане в сила на решението за извършване на делбата в сила.
Няма спор по делото, че съсобственият на страните лек автомобил се ползва от ответника И.М.Г.. Това обстоятелство е обявено и с постановеното по делото решение по допускане на делбата. Няма спор и относно факта, че с исковата си молба ищцата е отправила покана за заплащането на обезщетение за лишаването й от ползване на автомобила към ответника. Исковата молба е получена от ответника на 25.02.2021г.
Допълнително се събраха гласни доказателства относно факта, че ищцата не ползва автомобила след развода между страните. Този факт се потвърждава от показанията на свидетеля ..., които съдът кредитира с доверие, тъй като отразяват непосредствените впечатления на свидетеля и не са налице данни за евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.
Съдът е назначил съдебно-оценителната експертиза, заключението на която бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице, автомобил от класа на процесния може да бъде ползван дългосрочно при месечен наем от 1200,00лв., което означава, че половината от месечния му наем е в размер на 600,00лв.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от Закона за собствеността “Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.”
Съгласно Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълк.дело №7/2012г., ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, само в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му. И за да се препятства възможността разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, е прието, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
В конкретния случай бе установено по категоричен начин, че само единият от съделителите - И.М.Г. ползва процесния лек автомобил. Същият не е предлагал на Р.Д.Г. да ползва същия, както и не й е заплащал обезщетение за лишаването й от ползване. Предвид гореизложеното съдът намира, че искът по чл.31, ал.2 ЗС следва да бъде уважен, като ответникът И.М.Г. бъде осъден да заплати на ищеца Р.Д.Г. обезщетение за лишаване от ползване на собствената й ½ идеална част от лекия автомобил в размер на 600,00лв. месечно, или за периода от получаване на поканата 25.02.2021г. до постановяване на решението – 12.11.2024г. общата сума възлиза на 26729,03лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2024г. до окончателното й изплащане.
По предявения иск от И.М.Г. срещу
Р.Д.Г. с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за извършени ремонтни дейности и
необходими разноски, които се претендират да бъдат заплатени от съделителите
съобразно идеалната им част, както и предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване на Р.Д.Г. със сумата, представляваща местните
данъци и такси, дължими за периода 2021г. – 2023г., съдът намира следното:
Съдът с определение от закрито
заседание на 31.05.2024г. е приел като писмени доказателства само тези писмени
документи, които са представени като оригинал, във връзка с искането на
насрещната страна и на основание чл.183 ГПК. От приетите писмени доказателства
се установяват следните разходи: по фактура ... се установява разход за
81,53лв., начин на плащане – в брой, като няма приложен касов бон и няма
доказателства за платена сума; по фактура ….. се установява разход за
212,88лв., начин на плащане - в брой, като няма приложен касов бон и няма
доказателства за платена сума; фискален бон от 10.01.2021г. за сумата от 1370,00лв.;
от Приемо-предавателен протокол от 14.01.2021г. се установява разход за
231,00лв., не е посочен начин на плащане, няма приложен касов бон и няма
доказателства за платена сума; по фактура …. се установява разход за 143,22лв., начин на плащане
- в брой, като няма приложен касов бон и няма доказателства за платена сума; по
фактура ….., ведно с фискален бон, се
установява разход за 290,00лв.; от Приемо-предавателен протокол №…. се установява разход за 261,67лв.,
не е посочен начин на плащане и няма доказателства за платена сума; от Приемо-предавателен
протокол …. се
установява разход за 24,90лв., не е посочен начин на плащане и няма
доказателства за платена сума; от Приемо-предавателен протокол ... се установява разход за 24,90лв.,
не е посочен начин на плащане и няма доказателства за платена сума; от
Приемо-предавателен протокол …. се
установява разход за 24,90лв., не е посочен начин на плащане и няма
доказателства за платена сума; Складова разписка …. за сумата от 241,10лв. е
издадена с получател „Автотапицер БГ“ ЕООД и от нея не може да се направи
извод, че касае разход за процесния автомобил; от Приемо-предавателен протокол ….
се установява разход за 45,39лв.,
не е посочен начин на плащане и няма доказателства за платена сума; от
Приемо-предавателен протокол …. се
установява разход за 43,85лв., не е посочен начин на плащане и няма
доказателства за платена сума; от Приемо-предавателен протокол …. се установява разход за 46,99лв.,
не е посочен начин на плащане и няма доказателства за платена сума; Складова
разписка …. за сумата от 752,69лв. е издадена с получател „Г. Ауто“ ЕООД и от
нея не може да се направи извод, че касае разход за процесния автомобил; от Приемо-предавателен
протокол …. се
установява разход за 253,99лв., не е посочен начин на плащане и няма
доказателства за платена сума; Складова разписка …. за сумата от 478,00лв. е издадена
с получател „Г. Ауто“ ЕООД и от нея не може да се направи извод, че касае
разход за процесния автомобил; от Сервизна поръчка …. се установява разход в
размер на 39,28лв., за който няма доказателства да е платен; Складова разписка ….
с фискален бон за
сумата от 130,75лв. е издадена с получател Р.Л. и от нея не може да се направи
извод, че касае разход за процесния автомобил, от Приемо-предавателен протокол ...
се установява разход за 275,74лв.,
не е посочен начин на плащане и няма доказателства за платена сума; от Приемо-предавателен
протокол …. се
установява разход за 320,88лв., не е посочен начин на плащане и няма
доказателства за платена сума; от Приемо-предавателен протокол ... се установява разход за 217,10лв.,
не е посочен начин на плащане и няма доказателства за платена сума; от
Приемо-предавателен протокол …. се
установява разход за 187,60лв., не е посочен начин на плащане и няма
доказателства за платена сума; Складова разписка …. с фискален бон за сумата от 817,00лв. е издадена
с получател … и от нея не може да се направи извод, че касае разход за
процесния автомобил; от Оферта от ... не се установяват извършени разходи,
доколкото изрично в документа е посочено, че „по документа не се дължи
плащане“; по Фактура …. не се установява извършен разход за автомобила; от Оферта
от ..., ведно с фискален бон се установява извършен разход в размер на
115,00лв., от Ремонтна карта …., с приложена Фактура ..., ведно с фискален бон,
се установява разход в размер на 484,75лв.; от Ремонтна карта …., с приложена
Фактура ... и фискален бон се установява разход в размер на 2918,48лв.; от Складова
разписка от ..., ведно с фискален бон се установява разход от 261,11лв.; от Складова
разписка от ..., ведно с фискален бон се установява разход в размер на
3402,50лв.; от Стокова разписка от ..., ведно с фискален бон се установява
разход в размер на 650,00лв.; от Приемо-предавателен протокол от 20.01.2024г.,
с приложена Фактура ..., ведно с фискален бон се установява разход в размер на
1698,00лв.; от Складова разписка от ..., ведно с фискален бон се установява
разход в размер на 300,21лв.
От така описаните доказателства
съдът приема за действително направени разходи тези, за които има представени
разходооправдателни документи, с изключение на тези, които са издадени на други
лица, а именно: сумата от 1370,00лв. по фискален бон от 10.01.2021г.; сумата от
290,00лв. по фактура …. и фискален бон; сумата от 115,00лв. по Оферта от
18.03.2024г... и с фискален бон; сумата от 484,75лв. по Ремонтна карта ..., с
приложена Фактура ... и фискален бон; сумата от 2918,48лв. по Ремонтна карта ...,
с приложена Фактура ... и фискален бон; сумата от 261,11лв. по Складова
разписка от 24.01.2024г. и фискален бон; сумата от 3402,50лв. по Складова
разписка от 08.12.2023г. и фискален бон; сумата от 650,00лв. по Стокова
разписка от 17.11.2023г. и фискален бон; сумата от 1698,00лв. по
Приемо-предавателен протокол от 20.01.2024г., с приложена Фактура .. и фискален
бон; сумата от 300,21лв. по Складова разписка от 31.01.2024г. и фискален бон.
За установяване състоянието на
лекия автомобил и разходите за ремонт съдът изслуша две допълнителни заключения
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, от които се установява,
че към датата на огледа на автомобила – 13.03.2024г. същият е бил в сервиз, в
който е бил извършен основен ремонт на двигателя. Към момента на огледа
автомобилът не е бил в движение, тъй като ремонтът му не е приключил.
Стойността на ремонта възлизал на 3984,21лв., като това била стойността само на
вложените авточасти, а стойността на труда не била калкулирана. Вещото лице
дава заключение, че не може категорично да се направи извод, че са извършени
ремонтните дейности съобразно твърденията на И.М.Г., но не може и да отхвърли тези
твърдения. Впоследствие след представянето на допълнителни писмени
доказателства от страна на съделителя И.М.Г., вещото лице дава заключение, че
ремонт на двигателя е извършен, като от представените документи за извършени
разходи вещото лице счита, че сумите в размер на 500,97лв. по Ремонтна карта ….,
41,67лв. по Ремонтна карта …., 484,75лв. по Ремонтна карта ..., 817,00лв. по Складова
разписка ..., 31,02лв. по Складова разписка от 08.12.2023г. не са използвани за
ремонт на автомобила и вещото лице не ги признава като разходи. Вещото в
съдебно заседание след уточняване на разхода по Складова разписка ... дава
заключение за общата стойност за ремонта на автомобила в размер на 8548,12лв.
От дотук изложеното съдът намира,
че И.М.Г. е извършил разходи по поддръжка на автомобила, за които разходи е
представил надлежни разходооправдателни документи в размер на общо 10431,64лв.
Сумата се различава от даденото заключение на вещото лице, тъй като в
последното си заключение, вещото лице е коментирало само ремонта на двигателя,
за който бяха представени допълнителните писмени доказателства.
В ТР №85/68г. на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът извършва подобрения в общия имот, без да промени намерението, с което държи частите на останалите съсобственици и без да има тяхното съгласие за подобренията, отношенията по повод тези подобрения ще се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Това принципно разрешение не е отменено с ППВС №6/1974г., в което само е акцентирано върху друга хипотеза - на извършени подобрения от съсобственик, който е завладял частите на останалите съсобственици - прието е, че в тези случаи се присъжда увеличената стойност на имота.
Когато подобренията в общия имот са извършени от съсобственик при условията на чл.61 от ЗЗД, те се оценяват съобразно направените разходи за тях. Единствено при квалифициране на претенцията за подобрения по чл.72 или чл.74, ал.2 от ЗС се присъжда увеличената стойност на имота.
Съдът намира, че извършените
разходи за ремонт на автомобила са били необходими с оглед неговото запазване и
използване по предназначение. Необходимо е и двамата съделители да участват в
разходите за ремонт на автомобила съобразно идеалните си части, на основание
чл.30, ал.3 ЗС. Поради тази причина Р.Д.Г. следва да бъде осъдена да заплати на
И.М.Г. половината от направените разходи или сумата от 5215,82лв.
По отношение на претенцията за
заплатени местни данъци за процесния автомобил, по делото бяха приети като
писмени доказателства приходна квитанция за платен местен данък – 3 броя – от
09.03.2023г., от 27.07.2022г. и от 25.08.2021г., както и приходна квитанция за
платен местен данък от 25.01.2024г., от които се установява заплащането на
сумите 208,85лв. – местен данък за 2021г., 208,85лв. – местен данък за 2022г.,
198,41лв. – местен данък за 2023г., и 198,41лв. – местен данък за 2024г. От
представените квитанции не става ясно кой е платил съответния данък, но фактът,
че квитанциите се намират у И.М.Г., както и поради липсата на възражение от
страна на Р.Д.Г., че тя е заплатила данъка,
съдът приема, че местният данък за лекия автомобил е платен от И.М.Г.. Общата
стойност на платения данък възлиза на 814,52лв.
По делото бяха приети като
писмени доказателства и Застрахователна полица за застраховки Каско и Злополука
.., квитанция ... за сумата от 222,38лв., квитанция ... за сумата от 230,15лв.,
квитанция ... за сумата от 66,75лв., Застрахователна полица за застраховки
Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука .., Застрахователна
полица за застраховки Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука ..,
Квитанция за платена сума по застрахователна полица – 14 броя, за сумите, както
следва: 230,14лв., платени на 08.06.2021г., 265,08лв., платени на 08.12.2022г.,
68,13лв., платени на 08.12.2022г., 227,21лв., платени на 01.12.2021г.,
79,12лв., платени на 01.12.2021г., 132,21лв., платени на 02.06.2022г.,
454,40лв., платени на 02.06.2022г., 530,13лв., платени на 05.05.2023г.,
227,21лв., платени на 04.03.2022г., 66,11лв., платени на 04.03.2022г.,
55,13лв., платени на 07.03.2023г., 53,74лв., платени на 25.08.2021г.,
230,12лв., платени на 25.08.2021г., 110,26лв., платени на 05.05.2023г., Застрахователна
полица – 5 броя, Анекс към застрахователна полица, Сметка по застрахователна
полица от 26.02.2024г. за сумата от 60,54лв., Сметка по застрахователна полица
от 07.11.2023г. за сумата от 52,71лв., Застрахователна полица от 26.02.2024г., Застрахователна
полица от 23.03.2024г., Квитанция за платена сума по застрахователна полица от
23.03.2024г. за сумата от 382,50лв. Общо са направени разходи за застраховки
„Гражданска отговорност“ и „Каско“ за процесния автомобил в размер на 3744,02лв.
Съдът намира, че разходите за
застраховки са били необходими с оглед ползването на автомобила по
предназначение. Застраховката „Гражданско отговорност“ е задължителна и ако
собственикът не сключи такава застраховка, се прекратява регистрацията на
автомобила. Застраховката „Каско“ не е задължителна, но с оглед вида и
стойността на автомобила, е целесъобразно сключването й. Още повече, че се
представиха доказателства за извършени ремонтни дейности по автомобила,
заплатени от застрахователя, което в случай, че такава застраховка не беше
сключена, би довело до допълнителни разходи за собствениците.
Съгласно чл.59 от ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква,
когато няма друг иск, с който обеднелият да се защити. За да бъде уважен иска
по чл. 59 от ЗЗД трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за
сметка на имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правната
защита на обеднелия, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника произтича от един и същ факт или от обща група факти. При това
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между
тези две стойности се дължи връщане на по-малкото между обедняването и
обогатяването. /Решение № 1329 от 11.VII.1995 г. по гр. д. № 2372/94 г., V г.
о./ Безспорно е установено по делото, че И.М.Г. е заплатил местните данъци за
процесния автомобил за периода от 2021г. до 2024г., както и застраховките за
автомобила. Задължени да заплащате тези данъци и застраховки са и двамата
собственици, поради което Р.Д.Г. се е обогатила неоснователно с половината от
заплатените от И.М.Г. суми. Предвид изложеното съдът следва да осъди Р.Д.Г. да
заплати на И.М.Г. половината от сумата за платения местен данък или 407,26лв.,
както и половината от разходите за застраховки
- сумата
от 1872,01лв.
Общата
сума по претенцията по сметки, която съдът намира за основателна и доказана и
която Р.Д.Г. следва
да заплати на И.М.Г. възлиза на 7495,09лв., като до този размер съдът
следва да уважи предявения иск, а в останалата му част до претендираните 10290,96лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Поради тази причина съдът следва да определи държавна такса, която да бъде заплатена от страните съобразно дяловете им. Деловодните разноски, изразяващи се в заплатените възнаграждения за вещи лица, касаещи извършването на делбата, също следва да бъдат разпределени между страните съобразно на дяловете им. Тъй като са изготвени експертизи касаещи претенциите по сметки, възнагражденията за тези експертизи следва да се разпределят на страните съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Така Р.Д.Г. следва да заплати държавна такса в размер на 550,49лв. съобразно оценката на съсобствените вещи. Следва да заплати и държавна такса в размер на 299,80лв. върху сумата от 7495,09лв., представляваща стойността на уважените искове по сметки. И.М.Г. следва да заплати държавна такса в размер на 550,49лв. съобразно оценката на съсобствените вещи. Следва да заплати и държавна такса в размер на 1069,16лв. върху сумата от 26729,03лв., представляваща стойността на уважения иск по сметки. Следва да заплати и държавна такса в размер на 111,83лв. съобразно отхвърлената част от исковете по сметки.
В първата фаза на делбата е изготвена експертиза за определяне на месечния наем за лекия автомобил, за която е заплатено възнаграждение на вещото лице в размер на 200,00лв. от Р.Д.Г.. Съдът следва да осъди И.М.Г. да заплати на Р.Д.Г. възнаграждението за вещото лице. Във втората фаза на делбата са изготвени две заключения за оценка на недвижимия имот, за което Р.Д.Г. е заплатила възнаграждение на вещото лице в размер на 300,00лв., и за оценка на движимите вещи, за което Р.Д.Г. е заплатила на вещото лице 327,60лв. Тези възнаграждения следва да се поемат от страните по равно, т.е. И.М.Г. следва да заплати на И.М.Г. сумата от 313,80лв. Изготвени са още две допълнителни заключения за оценка на извършените ремонти по лекия автомобил, за което са заплатени сумите от 1000,00лв. и 550,00лв. от И.М.Г.. Тези възнаграждения следва да бъдат разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, т.е. Р.Д.Г. следва да заплати на И.М.Г. сумата от 1128,89лв. разноски за възнаграждения за вещи лица.
Воден от горните мотиви и на основание чл.348, чл.355 ГПК, чл.61, ал.2 ЗЗД, и чл.59 ЗЗД съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните вещи:
1. Лек автомобил, марка и модел „.. .....” с рег. №....., рама №..., двигател №...; Пазарната оценка на автомобила е в размер на 20994,60лв.
2. Поземлен имот с идентификатор 68850.181.12 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, сто осемдесет и едно, точка дванадесет/, ……; Пазарната оценка на имота е в размер на 4140,00лв.
3. Климатична система – FUJUTSU ASYG 14 LUCA/AOG 14 LUC. Пазарната оценка на климатичната система е в размер на 2390,00лв.,
при квоти, както следва: 1/2 /една втора/ идеална част за Р.Д.Г. и 1/2 /една втора/ идеална част за И.М.Г..
ОСЪЖДА И.М.Г. ***, ЕГН ********** да
заплати на Р.Д.Г. ***4, ЕГН ********** сумата от 26729,03лв. (двадесет и шест хиляди седемстотин двадесет и девет
лева и 03 стотинки), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствената й ½ идеална част от лек автомобил марка и модел „.. .....” с
рег. №..... в размер на 600,00лв. месечно за периода от получаване на поканата
25.02.2021г. до постановяване на решението – 12.11.2024г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.11.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.Д.Г. ***4, ЕГН ********** да заплати на И.М.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 7495,09лв. (седем хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и 09 стотинки), от които 5215,82лв., представляващи половината от разходите за ремонт и поддръжка на лек автомобил марка и модел „.. .....” с рег. №....., 407,26лв, представляващи половината от разходите за местен данък на лек автомобил марка и модел „.. .....” с рег. №..... за периода 2021г. – 2024г., и 1872,01лв. представляваща половината от разходите за застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско“ за лек автомобил марка и модел „.. .....” с рег. №..... за периода 2021г. – 2024г., като отхвърля предявените искове за размера над присъдените до претендираните 10290,96лв., като недоказани.
ОСЪЖДА Р.Д.Г. ***4, ЕГН ********** да
заплати държавна такса върху стойността на своя дял от съсобствените вещи в
размер на 550,49лв. (петстотин и
петдесет лева и 49 стотинки) и държавна такса върху уважената част от исковете
по сметки в размер на 299,80лв.
(двеста деветдесет и девет лева и 80 стотинки) по
сметка на Районен съд – ....
ОСЪЖДА И.М.Г.
***, ЕГН ********** да заплати държавна такса върху стойността на своя дял от
съсобствените вещи в размер на 550,49лв.
(петстотин и петдесет лева и 49 стотинки) и държавна такса върху уважената,
съответно отхвърлената част от исковете по сметки в размер на общо 1180,99лв. (хиляда сто и осемдесет лева
и 99 стотинки) по сметка на Районен съд – ....
ОСЪЖДА И.М.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на Р.Д.Г. ***4, ЕГН ********** сумата от 513,80лв. (петстотин и тринадесет лева и 80 стотинки), представляваща съответната част от разноските за вещо лице съразмерно на дела му и на уважената част от исковете по сметки.
ОСЪЖДА Р.Д.Г. ***4, ЕГН ********** да заплати на И.М.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 1128,89лв. (хиляда сто двадесет и осем лева и 89 стотинки), представляваща съответната част от разноските за вещо лице съразмерно с уважената част от исковете по сметки.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: