№ 370
гр. Перник, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720104170 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД, в
която предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
относно вземането за сумата от 5334,06 лв, /пет хиляди триста тридесет и четири лева и 06
ст./, срещу ответниците - И. Т. Х., с ЕГН **********, И. Т. К., с ЕГН **********, Р. И. К., с
ЕГН ********** и Б. И. Б., с ЕГН ********** в качеството им на наследници, която следва
да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеална част, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
Перник, ул.”П.К.” бл.**,вх.*,ап.*, от които главница в размер на 4013,26 лв. за периода
01.03.2018г. до 30.04.2022 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 1320,80 лв. за периода от 11.05.2018г. до 25.07.2023 г.; както и законната лихва
върху главницата от 4013,26 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ -13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а именно:
И. Т. Х. с ЕГН: ********** следва да заплати сумата в размер на 1333,51 лв. /в
качеството му на наследник/, представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница
в размер на 1003,31 лв. за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2022г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 330,20 лв. за периода от 11.05.2018 г. до
25.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1003,31 лв, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
И. Т. К. с ЕГН: ********** следва да заплати сумата в размер на 1333,51 лв. /в
качеството му на наследник/, представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница
в размер на 1003,31 лв. за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2022г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 330,20 лв. за периода от 11.05.2018г. до
25.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1003,31 лв: считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Р. И. К. с ЕГН: ********** следва да заплати сумата в размер на 1333,51 лв. /в
качеството му на наследник/, представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница
в размер на 1003,31 лв. за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2022г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 330,20 лв. за периода от 11.05.2018г. до
1
25.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1003,31 лв.: считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Б. И. Б., с ЕГН: ********** следва да заплати сумата в размер на 1333,51 лв. /в
качеството му на наследник/, представляваща 1/4 ид. част от общият дълг, от които главница
в размер на 1003,31 лв. за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2022г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 330,20 лв. за периода от 11.05.2018г. до
25.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1003,31 лв.: считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовото дружество посочва, че между него като топлофикационното дружество от
една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационно-правна връзка,
относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва
с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.
Заявява, че с влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на
енергетиката действа Наредба № Е-РД-04 -I от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, включително за общите части в СЕС /страда етажна собственост/ се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно
разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите
условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на
ал.З - в срок от 30 дни. след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са
съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да
предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството нямало никакви
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи
условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията
между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответника е абонат на
топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период
като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо
него. Това е видно от разпоредбата на чл.150. ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Изрично подчертават, че облигационно-правните взаимоотношения между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат
по силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат
по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен
орган, не било необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.
Задължението на топлофикационното дружество било да доставя до имота топлинна
енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за
дялово разпределение на топлинна енергия/ било да отчита и разпределя тази енергия и
съответно задължението на потребителя било да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То можело да става: на 11 равни месечни вноски и една
изравнителна вноска: на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата,
и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.
Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответниците дължат
горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
2
В срок е депозиран отговор от страна на ответниците. Същите заявяват, че
предявените искове са допустими, но не са основателни. Не били представени с исковата
молба писмени доказателства, че ответниците са собственици или ползватели на процесния
имот. Позовават се на съдебна практика съгласно която отговорност за доставената до
топлоснабдения имот топлинна енергия винаги носи собственикът или ползвателят на
имота.
Правят възражение за частично погасяване на задълженията по давност по
отношение на периода от м.03.2018 г. до м. 05.2021 г., тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение било подадено на 13.05.2024 г. Излагат съображения за
приложимостта на тригодишната кратка погасителна давност и се позовават на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Посочват, че издаването на кредитните
известия по отношение на фактурите за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2021 г. не променят
началния срок на погасителната давност по отношение на задълженията, поради което
същите за този период към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-13.05.2024 г.
били погасени по давност. Не оспорват количеството потребена топлинна енергия, нито
твърдят плащане на процесните задължения. Оспорват облигационна връзка между страните
и правото на собственост на ответниците върху процесния имот.
В изпълнение на указанията на съда дадени с определение по чл. 140 ГПК ищцовото
дружество в молба от 19.02.2025 г. е посочило, че претендира мораторна лихва за периода от
11.05.2023 г. до 13.03.2024 г. в общ размер на 446, 25 лв. Молбата е била изпратена за
становище на ответниците чрез процесуалния им представител, но същите не са депозирала
становище в указания им срок. В о.с.з. на 09.04.2025 г. на основание чл. 214 ГПК съдът е
изменил размера и периода на претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва,
като е приел, че е сезиран с иск по чл. 86 ЗЗД в общ размер на 446,25 лв. и за за периода от
11.05.2023 г. до 13.03.2024 г.
Преди о.с.з. на 09.04.2025 г. процесуалния представител на ищцовото дружество
юрист. С. е депозирала писмено становище на същата дата, с което заявява, че поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи. Претендира сторените по делото разноски и
представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Преди о.с.з. на 26.02.2025 г. процесуалния представител на тримата ответници адв. В.
Н. е депозирал на 22.01.2025 г. и на 06.02.2025 г. писмено становище, в което заявява, че
поддържа отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски в размер на 760 лв.,
съставляващи адвокатско възнаграждение за всеки един от тримата ответници.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
3
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник
– бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва
да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и
задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В
случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и
с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и
факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия
състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.
4
В тази връзка по делото са представени и приети доказателства, с които ищецът се
домогва да установи основателност на исковата си претенция.
В процесния случай наличието на право на собственост на ответниците върху
процесния имот при посочените в исковата молба идеални части, за който се твърди, че е
топлоснабден, се установява от представените с исковата молба писмени доказателства.
Видно от молба за открИ.е на партида за битови нужди от 29.09.2008 г. наследодателката на
ответниците тяхната леля А. Й. Б.а е пожелала да бъде открита партида за плащане на
топлоенергия за битови нужди на адрес в гр. Перник, ул. „П.К.“, бл.**,вх.*,ап.*, ет. 5.
Съгласно нотариален акт за собственост на апартамент № 152, том четвърти, дело №
1127/1968 от 24.06.1968 г. родителите на А. Й. Б.а, а именно баща й Й. Б. А. и майка й Т.
И.ова А. са придобили право на собственост върху процесния топлоснабден апартамент.
Видно от представеното удостоверение за наследници Й. Б. А. е починал на 17.12.2006 г.
като вдовец и е оставил за свои наследник единствено дъщеря си А. Й. Б.а. Видно от
представеното удостоверение за наследници А. Й. Б.а е починала на 07.08.2023 г. и е била
разведена като е оставила за свои наследници братовчедите си Б. И. Б. и И. Т. К., които са
деца на нейните починали леля и чичо по бащина линия И. Б. Й. и С. Б.а К.а и братовчедите
си И. Т. Х. и Р. И. К., които са деца на нейните починали леля и чичо по майчина линия Т.
И.ов Х. и М. И.ова К.а.Следователно на основА.е чл. 8, ал. 4 от ЗН наследници на
починалата А. Й. Б.а, която е била собственик на процесния имот са нейните роднини по
съребрена линия от втора степен, а именно нейните братовчеди по майчина и бащина линия
и всички те, тъй като са еднакво близки по степен я наследяват при равни квоти от правото
на собственост върху процесния имот, а именно при посочените в исковата молба квоти от
по ¼ ид.ч. от правото на собственост.
Тези обективни данни, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай
ответниците са пасивно материално легитимирани по отношение на предявените искове в
посочените от ищеца квоти от правото на собственост върху процесния имот.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответниците, през процесния период е
доставил до ползвания от тях имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 4013,26
лева, съставляваща главница като ответниците дължат съобразно техните квоти от правото
на собственост съответните части от тази сума посочени в исковата молба.
Основният спорен въпрос по делото е дължими ли са вземанията с оглед
своевременно въведеното от ответниците правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира този
довод за частично основателен, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119
ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването
по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
5
условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, или
изискуемостта на вземането настъпва и съвпада с датата на изтичане на отчетния период.
Следователно вземането за главница (изискуемо на датата, означаваща края на отчетния
период), възникнало в тригодишен срок преди дата на подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –13.05.2024 г.
което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл.
116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е част от вземането за главница, дължимо от
ответниците, а именно в размер на сумата от 2929,57 лв. /определена от съда на основание
чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно начислените суми, съдържащи се в
приетото по делото извлечение от сметка /, дължима за периода от 01.03.2018 г. до
12.05.2021 г. /повече от три години преди датата на депозиране на заявлението-13.05.2024 г./.
За тази част – 2929,57 лв. / от която сума 1/4 се равнява на 732,39 лв./, предявените искове
за главница срещу ответниците се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
Останалата част от вземането в размер на сумата от общо 1083,69 лв. за периода от
13.05.2021 г. до 30.04.2022 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от ответниците, което обуславя уважаването на исковете за главница за 1/4 от тази
сума – т.е. за сумата от 270,92 лева, за ответниците а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 1333,51 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено
от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Отново в 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия се дефинира, че купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е изпадат в забава - 30 дни след това. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на
длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Предвид погасяването по давност на вземането за главница за периода от 01.03.2018
г. до 12.05.2021 г., в който попадат претендираните вземания и на основание чл. 119 ЗЗД
съдът намира, че погасено по давност е и акцесорното вземане за лихва в размер на сумата
от 874,55 лв., дължима върху тази главница за периода от 11.05.2018 г. до 12.05.2021 г.
главница /чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване с
данните, отразени в приетото по делото извлечение от сметка за помесечните задължения /.
Останалата част от вземането в размер на сумата от 446,25 лв. за периода от 11.05.2023 г. до
13.03.2024 г., начислена върху главницата за периода от 11.04.2023 г. до 13.02.2024 г. остава
непокрита по давност. В настоящия процес обаче се претендира главно задължение за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2022 г., а не главница за периода от 11.04.2023 г. до
13.02.2024 г. върху която да се дължи начислената мораторна лихва в размер на сумата от
446,25 лв. за периода от 11.05.2023 г. до 13.03.2024 г. С оглед на изложеното разминаване
между периодите за претендиране на главница и дължимата мораторна лихва, поради което
се претендира мораторна лихва върху главница за период различен от процесния период
акцесорния иск не следва да бъде уважаван. Ищецът следваше да претендира мораторна
лихва върху главницата за периода от 13.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за бъде основателен иска
му.
Ето защо, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен изцяло
доколкото се претендира мораторна лихва върху главница за период различен от процесния
период на въведената главница и със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба от
01.03.2018 г. до 30.04.2022 г..
6
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер
на 206,68 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в
размер от 100,00 лева, което следва да бъде присъдено в посочения размер, съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход на спора, съобразно уважената част от
исковете на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 41,99 лева. Всеки един
от четиримата ответници е сторил в исковото производство разноски в размер на 760 лв., от
които съобразно изхода на спора и частичното отхвърляне на исковете следва да им бъдат
присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 345,31 лв. на всеки един от
тях. Съдът определи минималния размер на адвокатското възнаграждение за всеки един от
четиримата ответници по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ с оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия от процесуалният им
представител в размер на 433,35 лв. за всеки един от тях.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски от 156,68 лв., на ищеца
се дължат разноски в размер на 31,83 лева, които също следва да му бъдат присъдени,
съобразно изхода на спора. Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
заповедното производство на ответниците също им се дължат разноски, но същите не са
представили доказателства за сторени разноски. Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу ответниците И. Т. Х., с ЕГН **********, И. Т. К., с ЕГН **********, Р. И.
К., с ЕГН ********** и Б. И. Б., с ЕГН ********** в качеството им на наследници, която
следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си ¼ идеална част, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в град Перник, ул.”П.К.” бл.**,вх.*,ап.*, от които главница в общ размер на 1083,69 лв.
за периода от 13.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително; законната лихва върху главницата
от 1083,69 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -
13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а именно:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу И. Т. Х. с ЕГН: ********** в качеството му на наследник, на 1/4 ид. част
от общият дълг, представляващо главница в размер на 270,92 лв. за периода от 13.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 270,92 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -13.05.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сума в размер на 270,92 лв. до пълния
предявен размер от 1003,31 лв. и за периода от 01.03.2018 г. до 12.05.2021 г. като
ПОГАСЕН по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу И. Т. К. с ЕГН: ********** в качеството му на наследник, на 1/4 ид. част от
7
общият дълг, представляващо главница в размер на 270,92 лв. за периода от 13.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 270,92 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -13.05.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сума в размер на 270,92 лв. до пълния
предявен размер от 1003,31 лв. и за периода от 01.03.2018 г. до 12.05.2021 г. като
ПОГАСЕН по давност..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Р. И. К. с ЕГН: ********** в качеството му на наследник, на 1/4 ид. част от
общият дълг, представляващо главница в размер на 270,92 лв. за периода от 13.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 270,92 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -13.05.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сума в размер на 270,92 лв. до пълния
предявен размер от 1003,31 лв. и за периода от 01.03.2018 г. до 12.05.2021 г. като
ПОГАСЕН по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Б. И. Б., с ЕГН: ********** в качеството му на наследник, на 1/4 ид. част
от общият дълг, представляващо главница в размер на 270,92 лв. за периода от 13.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 270,92 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -13.05.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сума в размер на 270,92 лв. до
пълния предявен размер от 1003,31 лв. и за периода от 01.03.2018 г. до 12.05.2021 г. като
ПОГАСЕН по давност.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че В ПОЛЗА на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу И. Т. Х.
с ЕГН: **********, И. Т. К. с ЕГН: **********, Р. И. К. с ЕГН: ********** и Б. И. Б., с
ЕГН: ********** за мораторна лихва в общ размер на 446,25 лв. за периода от 11.05.2023
г. до 13.03.2024 г. /след изменение на размера и периода на иска по чл. 86 ЗЗД по чл. 214
ГПК с молба от 19.02.2025 г./ като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците И. Т. Х. с ЕГН: **********,
И. Т. К. с ЕГН: **********, Р. И. К. с ЕГН: ********** и Б. И. Б., с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 41,99 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото производство съобразно изхода на спора и
сумата от 31,83 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство
съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. Т. Х. с
ЕГН: ********** сумата от 345,31 лв., съставляваща сторени разноски в исковото
производство съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* да заплати на ответника
И. Т. К. с ЕГН: ********** сумата от 345,31 лв., съставляваща сторени разноски в исковото
производство съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* да заплати на ответника
Р. И. К. с ЕГН: ********** сумата от 345,31 лв., съставляваща сторени разноски в исковото
производство съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* да заплати на ответника
Б. И. Б., с ЕГН: ********** сумата от 345,31 лв., съставляваща сторени разноски в
исковото производство съобразно изхода на спора.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
8
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9