Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 26.07.2017г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието
на секретаря Румяна Аврамова като разгледа
т.д.№ 1417 по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Подадена е молба с вх.
№ 50857/18.04.2017 г. от „Л.Д.” ООД
с ЕИК ********чрез управителя му
- С.И.Б., в която по подробно изложените доводи се твърди, че дружеството е в
невъзможност за изплащане на изискуеми парични задължения по търговски сделки,
поради което моли за откриване на производство по несъстоятелност, с начална
дата – 31.12.2016г. В молбата излага подробни доводи за несъстоятелност на
дружествата „Т.Р.П.“ ЕАД и „Т.Р.П.2“ ЕАД, като сочи, че единствените му активи
са акциите от тези две АД. В допълнителна молба от 10.05.2017г. уточнява какви
са задълженията на дружеството, като сочи и че е налице спиране на плащанията, а
именно последното извършено е към 30.03.2017г. Уточнява, че като главно
основание следва да се счита, че претендира свръхзадълженост,
тъй като след прекратяването на договорите за лизинг, имуществото на дъщерните
дружества не е достатъчно да покрие задълженията им. Прилага списък на
кредиторите си, с уточнени вземания по период и размер.
Съдът като
обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства и
събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда
по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:
Молителят е
представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми от чл.
628 от ТЗ приложения към молбата. В публичния ТР са обявени ГФО на дружеството
за периода от 2008г. до 2014г. С молбата е представил препис от дружествения
договор, приет от ОС на съдружниците на 20.04.2016г.
На
08.04.2008 г. молителят „Л.Д.” ООД е
сключил с Корпоративна търговска банка
АД представения на стр. 206 и сл. от делото договор за банков кредит за сума в
размер на 6 500 000 евро, с основен лихвен процент 8% и краен срок за
погасяване 10.04.2011 г. на уговорените в чл.18.1 вноски. Съгласно уговореното
в договора средствата по кредита са предназначени за заплащане на цена по
предварителен договор за бъдещо прехвърляне на акции. С Анекс № 8 от 22.04.2014
г. страните са се договорили погасяването на остатъка от главницата по договора
в размер на 500 000 евро да се извърши с две погасителни вноски от по
250 000 евро съответно с падежи на 10.05.2015 г. и 10.06.2015 г. От
приложеното на стр. 214 към делото
извлечение от банковата сметка на „Л.Д.” ООД за отпуснат заем непогасената част
на заема към 09.09.2014 г. е в размер на 500 000 евро.
На
10.09.2014 г. между „Л.Д.” ООД като „Цесионер”
и „Б.Т.К.” ЕАД /БТК ЕАД/, наричана „Цедент” е сключен
с нотариална заверка на подписите представения договор за прехвърляне на
вземане в размер на 981 340 лв. с равностойност в евро по официалния курс
на лева към еврото, определен от БНБ
1.95583 лв. за евро в размер на 501 751.17 евро, заедно с
начислените лихви върху вземането след подписване на вземането, което цедентът има към „КТБ“ АД по описания рамков договор за
платежни услуги № 404544/22.10.2012г. Цесионерът се е
задължил да заплати цена в размер на 501751.17
евро, с левова равностойност
981 340 лв., която съгласно чл. 2, ал.2 се заплаща в тригодишен срок от
сключване на договора. Молителят „Л.Д.” ООД е отправил писмено изявление с
писмо вх. № 8700/11.09.2014 до КТБ АД за прихващане на „задължение” в размер на
501 751.17 евро с левова равностойност 981 340 лв. от „Вземането” на БТК
АД към 10.09.2014 г./стр.219/. БТК АД с писмо вх. № 8685/10.09.2014 г. съобщава на КТБ
АД, че прехвърля вземането на „Л.Д.” ООД
в размер на 501 751.17 евро с левова равностойност 981 340 лв. към /стр.
221/.
На
10.09.2014 г. между БТК АД, „Л.д.“ ООД и „Т.Р.П.2“ АД, последния като солидарен
длъжник, е сключен представения на стр. 227 и следващите от делото договор за
заем, съгласно който „БТК“ ЕАД като заемодател предоставя на „Л.Д.“ ООД като заемател, заем в размер на 501 751.17 евро, с левова
равностойност на 981 340 лева, със срок
за издължаване 3 години съгласно чл.1.02, с опция за двугодишно удължаване. В
чл.2.01 е уговорен основен лихвен
процент - 7%, или капитализирана лихва в размер на 8 %,
съгласно чл. 2.01 от настоящия договор. В чл.5.02 са уговорени условията за
обявяване на заема за предсрочно изискуем, като едно от тях по б.“е“ е предприемане на действия по принудителна ликвидация или
обявяване в несъстоятелност на заемателя или
солидарния длъжник. Към 31.03.2017 г. задълженията на „Л.Д.” ООД към БТК
АД възлизат на 981 339,99 лв. главница и
212103.34 лв. лихва.
По делото са
представени молби за откриване на производство по несъстоятелност, подадени на
16.02.2017г. от дружествата „Т.Р.П.“ ЕАД и „Т.Р.П.2“ ЕАД, като от справка по
деловодната система и ТР се установява, че с решение № 1355/07.07.2017г. по т.д.№ 748/2017г. за „Т.Р.П.“ ЕАД е открито
производство по несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността –
31.12.2016г., обявен е в несъстоятелност и производството е спряно на основание
чл. 632 от ТЗ.
С молбата са
представени два договора за финансов лизинг, първият от 16.12.2010г. с лизингополучател „Т.Р.П.“ ЕАД, а вторият от 24.06.2011г. с лизингополучател - „Т.Р.П.2“ ЕАД, както и на стр. 237 и
следващите две нотариални покани, с които процесните
договори са прекратени, които са връчени на 06.12.2016г.
С писмо от
31.05.2017г. на стр.320 и следващите от НАП са представени подаваните от
молителя ГДД и ГФО за периода от 2011г. до 2016г., като от справка по ТР е
видно, че такива са обявени по партидата на молителя до 2014г. включително. С
писмо от СДВР – Пътна полиция съдът е уведомен, че на името на дружеството няма
регистрирани ППС, а с писмо с изх.№ 10-00-2001/25.05.2017г. ТД на НАП София
съдът е уведомен, че върху имуществото на дружеството няма наложени
обезпечителни мерки и няма започнато принудително изпълнение.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото
лице Р.Г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и не се оспорва от молителя. В изпълнение на поставените задачи
вещото лице e прегледало документите по делото и ГФО, представени от
НАП с писмо за периода от 2011г. до 2016г. включително. В таблица 1 на стр. 3 и
4 от заключението експертът е описал активите на дружеството, като анализът
сочи, че нетекущите (дълготрайни)
активи към 31 декември на съответната година за периода 2013 г. - 31.03.2017 г. съставляват
съответно за 2013 г.- 98.65%; 2014 г. 99,19%; 2015 г. - 99,27%; 2016 г. -
99,27% и към 31.03.2017 г. 99,26 % от общо активите. Текущи (краткотрайни) активи към 31
декември на съответната година за периода 2013 г. - 31.03.2017г. съставляват
съответно за 2013г. 0,16%, 0,01%, 0,01% и към 31.03.2017г. 0,01% от общо
активите, като се състоят в началото на периода от минимален размер на парични
средства /1 хил.лв./ и към 31.03.2017 г.
са 0, т.е. дружеството не разполага с парични средства. Вещото лице сочи, че структурата
на Актива на „Л.Д.” ООД през периода от
2013 г. до 31.03.2017 г.
включително, представляват 99% от активите на дружеството и са формирани от
акциите на капитала на следните
дружества: 100% от акциите на „Т.Р.П.” ЕАД, с ЕИК ********- стойност на участието 12 615 104,50 лв.;100% от акциите на „Т.Р.П.2”
ЕАД, с ЕИК *******- стойност на участието
12 260 289,90 лв.; 50% от акциите на С.Ш.АД стойност на участието 25 000 лв.; 50 % от акциите на „Т.Р.П.3” АД,
стойност на участието 25 000 лв. В
таблица 2 на стр.5 и 6 от заключението е представена структурата на пасивите на
дружеството по данни от балансите за процесния период, като вещото лице сочи,
че собственият капитал на дружеството е формиран от записан капитал в размер на
7 733 190 лева, в т.ч. сумата
от 7 728 190 лв. -непарична вноска представляваща апорт
на вземане от страна на „В.Т.” ООД в размер на 7 728 190 лв.,
произтичащо от Договор за заем подписан на 22.01.2009 г. между „В.Т.” ООД, в
качеството на Заемодател и „Л.Д.” ООД, в качеството на Заемател за сумата от 3 952 000 евро. Капиталът
е разпределен на 773 319 равни дяла, всеки от който е с номинал 10 лв.,
като 500 дяла на стойност 5000 лв. са собственост на „А.Г.– частна фондация”
република Австрия и 772 819 дяла на стойност 7 728 190 лв. са
собственост на „Х.КО” КДА, ЕИК ********съгласно от приложения към делото дружествен
договор на „Л.Д.” ООД. От данните по таблицата за пасивите може да се направи
извод, че за анализирания период 2013 – 2017 г.
относителното тегло на собственият капитал от общата стойност на пасива
намалява за сметка на привлечения капитал от 41 % през 2013 г., на 19% за 2014
г. , на 17.37 % за 2015 г. и 15.40 % за 2016 г. и 14.94% към 31.03.2017 г. Основната причина за този размер на собствения капитал е размерът на
генерираните загуби за целия процесен период, като към 31.03.2017г. непокритата
загуба възлиза общо
на 3 982 хил.лв. Според експертизата задълженията на дружеството в годините на
анализирания период нарастват, като относителният им дял за анализирания период е съответно за
2013г. е 59 %, 81%, 82,63%, 84,60% и към
31.03.2017г. Експертът сочи, че 85,06%, като задълженията са към предприятия от
група и други задължения.Показателите за ликвидност и задлъжнялост/автономност изчислени от вещото лице в Таблица № 3 в констативно
съобразителната част
по години са, както следва:
|
2012 |
|
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
Коефициент на
обща ликвидност КА/КЗ |
0 |
|
0,021 |
0 |
0 |
0,0002 |
0,0002 |
Коефициент на бърза ликвидност КА - М/КЗ |
0 |
|
0,021 |
0 |
0 |
0,0002 |
0,0002 |
Коефициент на
незабавна ликвидност КФА+ ПС/КЗ |
0 |
|
0,020 |
0 |
0 |
0,0000 |
0,0000 |
Коефициент на
абсолютна ликвидност ПС/КЗ |
0 |
|
0,020 |
0 |
0 |
0,0000 |
0,0000 |
|
|
|
|
|
|
|
|
коефициент на
автономност СК/задължения |
0,79 |
|
0,69 |
0,24 |
0,21 |
0,18 |
0,18 |
коефициент на
задлъжнялост задължения/СК |
1,27 |
|
1,46 |
4,17 |
4,76 |
5,49 |
5,69 |
|
|
|
|
|
|
|
|
съотношение
имущество/активи |
1,77 |
|
1,66 |
1,23 |
1,20 |
1,17 |
1,17 |
Експертът сочи, че коефициентът
на обща ликвидност като отношение между краткотрайните активи и
краткосрочните задължения дава възможност да се оцени способността на
дружеството да погасява задълженията си с всички краткотрайни активи:
материални запаси, вземания, парични средства, като препоръчителната стойност
на този показател е в границите 1,0 - 3,0. От
изчислените коефициенти, за периода 2013г. - 31.03.2017г.,
показателят е извън референтните стойности и дружеството се намира в състояние
на неплатежоспособност. Коефициентът
на бърза ликвидност изключва влиянието на по-бавно ликвидните активи, които
могат да се използват по-късно във времето за разплащане и се определя като
отношение между сумата на краткотрайните активи (намалена със сумата на
материалните запаси) и сумата на краткосрочните задължения (задълженията със
срок до 1 година). Общоприетата стойност на този показател е в границите 0,6 - 0,7, което означава, че тези бързо ликвидни активи трябва да
осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. Стойностите на коефициента на
бърза ликвидност на дружеството молител към 31 декември на периода 2013
г. - 31.03.2017г., е извън референтните стойности и дружеството се
намира в състояние на неплатежоспособност. Коефициентите на обща ликвидност и бърза ликвидност са идентични,
поради факта, че дружеството не разполага с материални запаси. Под референтните
стойности са и другите показатели за ликвидност, а експертът сочи, че за
периода 2013 г. - 31.01.2017г. е видно, че съществуващите задължения на дружеството
не са обезпечени с достатъчно имущество, като стойностите на коефициента на
финансова автономност са значително под референтната и е в крайно голяма
зависимост от кредиторите си. Този факт се дължи на прекомерно нарасналите
задължения и тенденционния отрицателен финансов
резултат, който към 31.03.2017 г. е в общ размер на 3 866 хил.лв. и респективно
намалението на собствения капитал, поради което според вещото лице „Л.Д.”
ООД се намира в състояние на
краткосрочна и дългосрочна неплатежоспособност. Вещото лице сочи, че размерът на задълженията
на молителя, посочени в молбата по чл.
625 от ТЗ, за всяка година поотделно за горепосочения период включително към 31.03.2017 г., включително и
на вземанията за лихви и
неустойки за забава по всеки един договор по отделно, е отразено в Приложение
№ 3 към експертизата и същите са в общ размер на
21 359 942.67 лв., в т. ч. главница 18 126 649.53 лв.
и лихви 3 233 293.14 лв.
към 31.03.2017 г. Експертът
сочи, че от предоставените от дружеството
отчети за паричните потоци за периода 2014 - 2017 г. са
извършени плащания, както са описани
в приложение № 4 към експертизата, като през 2016г. плащанията са
общо в размер на 5 хил.лв,а последното плащане е
извършено на 30.03.2017 г. и представлява доплащане на фирмата, извършила оценка
на капитала на „Л.Д.” ООД в размер на
900 лв./Приложение № 5.1/. Вещото лице сочи също така в заключението си, че от изготвеното приложение № 2 - Справка обобщение на отчетите за приходи и разходи на дружеството на „Л.Д.” ООД е
видно, че дружеството е реализирало загуби за процесния период, предимно от
натрупани разходи за лихви, показани в раздел II Финансови
разходи.
|
|
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
3 |
Загуба от обичайната дейност |
-429 |
-446 |
-397 |
-497 |
-495 |
-116 |
4 |
Счетоводна загуба |
-429 |
-446 |
-397 |
-497 |
-495 |
-116 |
5 |
Загуба/балансова/ |
-394 |
-409 |
-369 |
-497 |
-494 |
-116 |
Според вещото лице дружеството не разполага с парични средства или други ликвидни активи, които да позволят покриване на разноските по производството по несъстоятелност.
От предоставените оборотни ведомости и салдата по сметките на група 50 наличните парични средства са както следва:/Приложение
№ 5/
31.12.2016 г.
31.03.2017 г.
500 Каса
в лева
356.16
350.60
502 Разплащателна
в лева 100.80 160.83
503 Разплащателна
във валута 106.33
0,31
Вещото лице
е описало подробно и предоставените му документи от ответника, както тези, които са
представени по делото, така и непредставени, като сочи, че от тях е
установило, че на 25.03.2014 г. "АГП Д." АД, ЕИК ********като
заемодател и „Л.Д.” ООД, в качеството му
на заемател сключват договор за заем на парични
средства в размер на 27 000 лв. за оборотни средства с възнаградителна
лихва в размер на 6%. На 25.08.2014 г. страните сключват Анекс за променяне размера на заема в размер на 1
200 000 лв. На 01.01.2015 г. страните сключват
допълнително споразумение за определяне нов срок краен падеж за за връщане на заема 31.12.2018 г. Към 31.03.2017 г.
задълженията на „Л.Д.” ООД към "АГП Д." АД възлизат
на 1048 016.28 лв. главница и 144
937.30 лв. лихва. На 25.08.2008 г. "Логистичен
парк Запад" АД, ЕИК ********, като заемодател и „Л.Д.” ООД, като заемател сключват
договор за заем на парични средства в размер на 1 000 000
евро за оборотни средства с възнаградителна лихва в
размер на 9.5 %. На 01.01.2009 г се
сключва Анекс за промяна на лихвения
процент на 5.5%. На 01.01.2014 г се сключва
Анекс за промяна на лихвения процент
на 6 %. На 05.01.2015 г се сключва
Анекс за промяна на лихвения процент на
4 %. На 12.06.2015 г. се сключва допълнително споразумение за определяне нов
срок с краен падеж за връщане на заема 31.12.2018 г. На
1.12.2015 г. се сключва допълнително споразумение за за
променяне размера на заема в размер на 1 100 000 евро. Към 31.03.2017 г.
задълженията на „Л.Д.” ООД към "Логистичен
парк Запад" АД възлизат
на 2081269,62 лв. главница и 1115381,54
лв. лихва и 284435,81
лв. лихва.
На 21.01.2011 г. между „Т.Р.П." ЕАД, като
заемодател и „Л.Д.” ООД в качеството му
на заемодател е сключен договор за заем в размер на 1 500 000 евро и заплащане
на лихва в размер на 8%, към който са подписани следните анекси: на
19.01.2012 г. за удължаване на срока на договора с 1 година; на 09.08.2012 г.
за увеличаване на заема с още 200 000 евро; на 18.01.2013 г. за удължаване на
срока на договора с 1 година; на 20.01.2014 г. за удължаване на срока на
договора с 1 година; на 01.01.2014 г. за промяна на лихвения процент от 8% на 6%;
на 06.01.2015 г. за промяна в срока с падеж 31.01.2018 г. Към 31.03.2017 г.
задълженията на „Л.Д.” ООД към "Т.Р.П." ЕАД възлизат на
3188673,42 лв. главница и 260906,14 лв. лихва. На 29.09.2014 г. между
"И.- Т.Х." АД с ЕИК ********* и „Л.Д.” ООД като цесионер
е сключен договор за прехвърляне на вземане, което има да получава от "Т.Р.П.2
" ЕАД в размер на 6 232 232 евро. Към 31.03.2017 г. задълженията на „Л.Д.” ООД към "И.- Т.Х." АД възлизат на
8102022.57 лв. На 18.12.2015 г. "Т.Р.П." ЕАД като
представител на „Л.Д.” ООД - ЦЕДЕНТ и
"И.- Т.Х." АД - ЦЕСИОНЕР, са се споразумели, цедентът
да прехвъри на цесионера
срещу възнаграждение част от вземането си от "И.- Т.Х." АД. С писмо
от 18.12.2015 г. "Т.Р.П." ЕАД уведомява „Л.Д.” ООД , че на 18.12.2015 г-"Т.Р.П." ЕАД сключил
договор по силата на който прехвърля на "И.- Т.Х." АД част от
вземането си към „Л.Д.” ООД в размер на
2 078 000 лева, произтичащи от договори за заем, подписан на 21.01.2011 г. С уведомление
от 01.12.2016 г. "И.- Т.Х." АД сочи, че е сключил договор, по силата на който прехвърлил на
"ИПГ"АД Швейцария, вземането си към „Л.Д.” ООД в размер на 920 000
евро главница, левова равностойност на 1 799 363.60 лв. главница. С уведомление "И.- Т.Х." АД съгласно договор за цесия от 14.12.2016 г.
прехвърля на "З.****" вземане в размер на 1 036 590 лева, произтичащо
от Договор за заем от 21.01.2011 г. Всички плащания на задълженията за
лихви следва да бъдат от „Л.Д.” ООД към Цесионера
"З.****".
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл.
608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения,
а именно: изискуеми парични
задължения по търговска
сделка, публични задължения
/към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние,
при което цялото имущество
на едно търговско дружество
е недостатъчно за да покрие
задълженията му.
С молбата уточнение молителят е
заявил като главно
основание на претенцията си, че е налице
свръхзадълженост, но видно от таблица 6, стр.12 от заключението на вещото лице през целия изследван
период от 2012г. до 2017г. съотношението между имуществото му и задълженията е над 1, т.е. имуществото
е със стойност, по-висока от общия размер на задълженията, като към 31.12.2016г. имуществото е на
стойност 24 925 хил. лв.,
а задълженията 21 242 хил. лв.
и съотношението е 1,17, каквото
се запазва като процент и към 31.03.2017г. Предвид горното съдът намира,
че не се установи по делото да е налице
свръхзадълженост на дружеството
молител, тъй като по данните от счетоводната експертиза цялото му имущество, макар и състоящо се в акции от другите две дружества, е в състояние
да покрие задълженията му. Не е извършена по делото оценка на акциите, а приложената извънсъдебна такава не може да бъде кредитира, тъй като съставлява
несъбрано по установения от
ГПК ред експертно
заключение. Предвид горното
искането за прогласяване на
свръхзадълженост на дружеството
молител е неоснователно и в
тази част молбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горните мотиви
следва да бъде обсъдено дали молителят е в състояние на неплатежоспобосност.
Молителят е търговец, а се
установи безспорно от представените
с молбата писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза,
че има неизплатени задължения към свои кредитори, свързани с търговски сделки, а именно по договори за заем и цесия. Съгласно
константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение
№ 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже,
че е изпълнил задълженията
си или че разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да обори установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние
да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, което молителят не е
сторил по делото. Установи се, че дружеството е извършило последно
плащане на 31.03.2017г. и от тази дата е спряло плащанията към своите
кредитори. В тежест
на молителя - длъжник е да обори презумпцията на чл. 608
ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ
на имуществено - финансовото
състояние на предприятието
му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията
си. При този анализ се използват
различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност,
тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение
между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/
към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед установените от експертизата показатели на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че същото е
неплатежоспособно. При отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на
обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. При коефициента
на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност
на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, като ако той е под норматива от 1 / единица/ се приема, че дружеството е неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности варират съобразно отрасъла, в който работи предприятието.
Съдът намира, че се
установи по делото с оглед изслушаната експертиза и изчислените показатели, съгласно които коефициентът на обща ликвидност е 0,0002 към
31.12.2016г. и 0,0002 към 31.03.2017г., че е налице траен и устойчив характер
на затрудненията на предприятието
на ответника. Извън възприетите като нормативи стойности са и
изчислените коефициенти на другите показатели, поради което съдът намира, че дружеството
е в състояние на неплатежоспособност. Не се установява затрудненията да са
временни или дружеството да има достатъчно активи, с които да ги покрие,
напротив тенденцията е на трайно влошаване на икономическите показатели и
цялостна декапитализация на дружеството. По отношение на началната дата на
неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по
делото. Последователно в практиката си
ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ
е обективно финансово състояние
на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска
сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното
решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения:
Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. №
239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др.,
както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по
т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние
на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, но същото да е от кръга на тези, за които може да бъде обявен
в неплатежоспособност и длъжникът
да не е в състояние да го изпълни. Съгласно чл. 608, ал.2 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като
по силата на ал. 3 на същия текст неплатежоспособността може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло
вземанията само на отделни кредитори. Предвид горното съдът намира, че макар по
делото да има данни за последни плащания към кредитори на 31.03.2017г., то
състоянието на неплатежоспособност е възникнало по-рано и безспорно е налице
към 31.12.2016г. Предвид горното съдът намира, че като начална дата на
неплатежоспособността следва да бъде приета 31.12.2016г. Не може да бъде
възприета твърдяната от молителя дата на последно плащане– 30.03.2017г., тъй
като обстоятелството, че е извършвал плащания към отделни кредитори, въпреки
вече безспорно установеното обективно въз основа на данните по баланса състояние
на неплатежоспособност, не опровергава приеманата от съда дата. От данните по
експертизата е видно, че показателите на дружеството са неблагоприятния за
целия период, но същото е функционирало и извършвало дейност, а отразените
задължения към края на 2013г. в последващите години
липсват, т.е. очевидно са погасени, поради което няма основание за определяне
на по-задна дата. Неплатежоспособността е налице от 31.12.2016г., тъй като към
нея е безспорно видно от данните, че ответникът не е бил в състояние да погаси
текущите си задължения с текущите си активи.
По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налични парични
средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Според заключението на експерта паричните средства,
които са налични по каса са общо 511,74 лв. и тази сума е недостатъчна за
покриване на разноските на производството по несъстоятелност, а именно
възнаграждение на синдик и др. дори и за един месец. Обстоятелството, че
притежава някакви активи, не води до извода, че има имущество за покриване на
началните разноски за производството по несъстоятелност, тъй като тези активи
следва да бъдат осребрени, а фазата по осребряването в производството по
несъстоятелност се предхожда от фаза по установяване и приемане на вземанията,
през който период са необходими средства за възнаграждение на синдика, за
извършване на оценка на активите и тяхната продажба. Предвид горното въпреки
наличните активи, изводът е, че ответникът няма средства за покриване на текущите
начални разноски по производството по несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки изричното определяне на
началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ от 10.05.2017г., вписано в
т.56, пард.№3387, такива не са привнесени нито от
молителя, нито от някои от другите кредитори на ответника, съдът намира, че
следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата с главно искане за обявяване на свръхзадълженост на „Л.Д.“ ООД, ЕИК ********като
неоснователна и недоказана.
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.Д.“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2016г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
на длъжника „Л.Д.“ ООД, ЕИК *******.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Л.Д.“ ООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА „Л.Д.“ ООД, ЕИК *******, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
Решението може
да се обжалва в 7-дневен срок от вписването
му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание
чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: