№ 651
гр. Сливен, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230101762 по описа за 2025 година
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
искове са за признаване на уволнението, извършено със Заповед №
35/04.03.2025 година на А.Т. - директор на Постоянна детска ясла № 3 -
Сливен за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата С. И. Ж. за
незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „готвач” и за заплащане на обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа поради уволнението, в общ размер на
сумата 4 590 лева, претендирано за периода от 04.03.2025 година до
04.09.2025 година, ведно със законните лихви от датата на подаване на
исковата молба, до пълното изплащане, намиращи правното си основание в
чл. 344 ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от КТ, във вр. чл. 225 ал. 1 от КТ.
В исковата си молба ищцата твърди, че прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е спазил
предвидената в КТ процедура за налагане на дисциплинарно наказание -
уволнение. Излага конкретни твърдения за материална незаконосъобразност
на атакуваната заповед. Иска се отмяна на уволнението и възстановяване на
предишната работа. Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в
предоставения срок. Предявените искове се оспорват като неоснователни и се
1
излагат съображения в подкрепа на доводите за законност на уволнението.
Претендира се отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който
поддържа изцяло предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ. В хода на
процеса исковата претенция по чл. 344, ал.1 т.3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за
присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението, в общ размер на сумата 4 590 лева, претендирано
за периода от 04.03.2025 година до 04.09.2025 година, ведно със законните
лихви от датата на подаване на исковата молба, до пълното изплащане е
оттеглена и производството в тази му част е прекратено. Пледира се за
уважаване на поддържаните предявени искове по съображения в изложение по
същество вх. № 16523/2025 година, по входящия регистър на РС – Сливен.
Претендира се за присъждане на направените за защита по делото разноски.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от законния си
представител и от пълномощник. От последния се оспорва основателността на
исковите претенции и се моли за отхвърлянето им по съображения изложени в
писмена защита вх. № 16367/2025 година, по входящия регистър на РС –
Сливен. Претендира се присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът С. И. Ж. е работила по трудово правоотношение в ответната
Постоянна детска ясла № 3 - Сливен, като „готвач”.
Със Заповед № 35/04.03.2025 година, издадена от директора А.И.Т., на
ищцата е наложено дисциплинарно наказания “уволнение“, поради системни
нарушения на трудовата дисциплина – чл.190, ал. 1 , т. 3 от КТ и е прекратено
трудовото й правоотношение.
Дисциплинарното производство е било образувано въз основа на
Докладна записка от 04.02.2025 година /л. 32 от делото/, в която са посочени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, кога са извършени в каква
се изразяват и как са констатирани. Чрез връчването й на ищцата, станало на
същата дата последната е уведомена, за започналото дисциплинарно
производство срещу нея, свързано с констатираните, като извършени от нея
нарушения на трудовата дисциплина.
2
На 04.02.2025 година на ищцата е връчено срещу подпис и писмо - искане
за даване на обяснения, като е определен срок за изпълнение и е отпровено
прудупреждение за последиците от не даването на обяснение/л. 30-31 от
делото/.
На 04.02.2025 година на ищцата е връчено срещу подпис и писмо -
искане, с което ищцата да декларира дали страда от болести, изброени в чл. 1
ал. 1 от Наредба № 5/л. 32 от делото/.
На 07.02.2025 година от ищцата са представени писмени обяснения.
Страните не спорят относно факта, че в Заповед № 35/04.03.2025 година,
с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказания “уволнение“, поради
системни нарушения на трудовата дисциплина и е прекратено трудовото й
правоотношение в пет пункта са изложени датите на конкретно извършените
нарушенията, в какво са се изразявали и кога са установени. Последния факт
се установява и от приложените с отговора на исковата молба констативни
протоколи и докладни записки. Тези дати са следните: първо нарушение: от
22.08.2024 година до 05.09.2024 година /не попълва дневник противопожарна
безопасност/; второ нарушение е на 12.09.2024 година /сядане върху
кухненски плот с телефон в ръка/; трето нарушение на 28.10.2024 година /не
ползва пълно работно облекло/; четвърто нарушение на 31.10.2024 година
/пъддържане на работно място в лошо хигиенно състояние/; пето нарушение -
09.01.2025 година (до Директорката е подаден сигнал от Ж.Й. за останали 3 кг
неизползвано брашно /.
На 04.03.2025 година копие от посочената последна заповед е връчена
лично срещу подпис в присъствието на двама подписали се свидетели.
Исковата молба е заведена на 28.03.2025 година.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните
по делото доказателства. Писмените доказателства, включително и тези
съдържащи се в личното трудово досие на ищеца, съдът кредитира изцяло,
като относими, допустими и неоспорени от страните. Даде вяра и на
показанията на разпитаните по делото свидетели дотолкова, доколкото чрез
същите в съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал се
установяват правно релевантни факти и обстоятелства.
3
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна е основателен и като такъв следва да се уважи.
Предявените обективно съединени искове за: признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност са допустими. Исковата молба е депозирана на
28.03.2025 година от лице, имащо правен интерес и е в рамките на
двумесечния срок, визиран в чл. 358, ал. 1,т.2 от КТ, който се брои от датата
на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание“
уволнение“, станало на 04.03.2025 година. Разгледани по същество исковете са
основателни по следните съображения:
Безспорно в случая се касае за прекратяване на трудово правоотношение
на ищцата, поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”.
По своята правна същност спорът, с който е сезиран съда е трудов спор
между ищеца /служител/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното
на служителя дисциплинарно наказание. При разпределяне на
доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл. 154 от ГПК в
тежест на работодателя - ответника по делото е вменено да установи при
условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на
дисциплинарната власт.
Безспорно се установи наличието на валидно трудово правоотношение
между страните по делото.
Спорни и подлежащи на разглеждане от съда са въпросите, касаещи
спазване на процедурните правила, визирани в чл. 193 от КТ, спазване на
преклузивния срок по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание
и тези, отнасящи се до извършване от ищцата на вменените и дисциплинарни
нарушения, както и дали е спазена нормата на чл.189 от КТ, регламентираща
съответствието на наложеното наказание с извършеното дисциплинарно
нарушение.
Нормата на чл. 194 от ГПК урежда сроковете за налагане на
дисциплинарните наказания, които са преклузивни и поради това с изтичането
им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарно
наказание. Тъй като за преклузивните срокове съдът винаги следи служебно,
4
това се отнася и за настоящото съдебно производство по проверка
законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство
и с изтичането на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ се прекратява
възможността за упражняване на дисциплинарна власт, тъй като
дисциплинарнотонарушение вече не съществува като основание за налагане
на дисциплинарно наказание. Поради това съдът следва да провери спазени
ли са преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ и то преди да преценява
законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
по същество, защото не може да се преценява по същество извършено ли е
нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като
правнорелевантен факт.
Императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 от КТ регламентира два срока
за налагане на дисциплинарните наказания, с пропускането на които се
погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ.
правото на работодателя да наложи дисциплинарното наказание за
извършеното нарушение. Тези срокове се различават по начален момент и
продължителност . Краткият двумесечен срок започва да тече от деня на
откриване на нарушението, а едногодишният - от деня на извършване на
нарушението. Тези срокове се намират в определено съотношение.
Дисциплинарно наказание не може да се наложи ако е изтекъл двумесечния
срок от откриване на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок
от извършване на нарушението, а пропускането на едногодишния срок
погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя макар и
двумесечния срок още да не е изтекъл. Това е така, тъй като с изтичането на
сроковете се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна
отговорност.
Откриването на нарушението означава узнаването от субекта на
дисциплинарна власт/ работодателя/ на нарушението на трудовата дисциплина
, установено в съществените му признаци – субект на нарушението, време и
място на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна
и субективна страна, които го квалифицират като нарушение/ в т.см. Решение
№1563/2007г по гр.д.№ 2674/2004г на ВКС/.
Важно е да се подчертае, че в правната теория и практика за системни се
5
смятат три или повече нарушения на трудовата дисциплина, без оглед на вида
или на тежестта им. Тези нарушения следва да са извършени в рамките на
една календарна година от гледна точка на това, че дисциплинарната
отговорност се погасява с изтичане на една година от извършването на
нарушението.
Безспорно по делото е прието за установено, че със Заповед №
35/04.03.2025 година, издадена от директора А.И.Т., на ищцата е наложено
дисциплинарно наказания “уволнение“, поради системни нарушения на
трудовата дисциплина – чл.190, ал. 1 , т. 3 от КТ и е прекратено трудовото й
правоотношение. Наред с това е установено, че системните нарушения са :
първо нарушение: от 22.08.2024 година до 05.09.2024 година /не попълва
дневник противопожарна безопасност/; второ нарушение е на 12.09.2024
година /сядане върху кухненски плот с телефон в ръка/; трето нарушение на
28.10.2024 година /не ползва пълно работно облекло/; четвърто нарушение на
31.10.2024 година /пъддържане на работно място в лошо хигиенно състояние/;
пето нарушение - 09.01.2025 година (до Директорката е подаден сигнал от
Ж.Й. за останали 3 кг неизползвано брашно /.
Атакуваната заповед, предмет на настоящия съдебен контрол е издадена
и връчена на ищцата на 04.03.2025 година за дисциплинарни нарушения,
извършени от 22.08.2024 година до 05.09.2024 година, на 12.09.2024 година ,
на 28.10.2024 година, на 28.10.2024 година и на 09.01.2025 година.
Предвид изложеното съдът счита, че двумесечния преклузивен срок от
откриване на нарушението за четири от петте нарушения, формиращи
системността не е спазен. Единственото нарушение за което е спазен, дори и
да се приеме за извършено не формира системност, което недвусмислено
сочи, че основанието на чл. 190, ал. 1 , т. 3 от КТ, към правно релевантния
момент не е било налично.
Неспазването на предвидения от законодателя в нормата на чл. 194, ал. 1
от КТ срок при налагане на дисциплинарното наказание опорочава
последното и се явява самостоятелно и достатъчно основание от категорията
на абсолютните за неговата отмяна/ в т.см. Решение № 420 от 21.05.2009 г по
гр.д.№2619/2004г на ВКС/.
Констатираното абсолютно отменително основание прави незаконно
уволнението само на процесуално основание, поради което съдът следва да
6
отмени наложеното със Заповед № 35/04.03.2025 година дисциплинарно
наказание„уволнение“, без да разглежда спора по същество, на основание чл.
193, ал. 2 от КТ.
С оглед уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ,
основателна се явява и претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „готвач“ в Постоянна детска ясла № 3 - Сливен.
По правилото на процеса и предвид изхода му ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 1100 лева,
платено възнаграждение на процесуален представител, а по сметка на РС –
Сливен, държавна такса в общ размер на 100 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед
№ 35/04.03.2025 година, на А.И.Т. - Директор на Постоянна детска ясла № 3 -
Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение на С. И. Ж. с ЕГН:
********** и адрес гр. ......................................., считано от датата на връчване
на заповедта на 04.03.2025 година, с налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВЯ С. И. Ж. с ЕГН: ********** и адрес гр.
....................................... на заеманата преди уволнението длъжност „готвач“ в
Постоянна детска ясла № 3 - Сливен.
ОСЪЖДА Постоянна детска ясла № 3 – Сливен, БУЛСТАТ
0005906540397 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв.
„Комлука“, ул. „Аспарух“ № 3А, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН:
********** и адрес гр. ....................................... сумата от 1100 лева /хиляда и
сто лева/, представляваща направени за защита по делото разноски.
ОСЪЖДА Постоянна детска ясла № 3 – Сливен, БУЛСТАТ
0005906540397 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв.
7
„Комлука“, ул. „Аспарух“ № 3А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Сливен
държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от обявяването му на 24.07.2025 година.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8