Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, …………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение,
III
въззивен състав, в открито съдебно заседание на първи
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
мл.
с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретар Красимира Динева
и прокурор Снежана Станчева, разгледа докладваното от младши съдия Тачева
в.н.о.х.д. № 489 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
С присъда от 25.11.2020г., постановена
по НОХД № 5023/2020г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 23
– ти състав, подсъдимият К.М.М. е признат за виновен
в това, че на 01.10.2019г., в гр. София, ул********, от паркиран лек автомобил марка
„Хюндай“, с рег. № ********отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. таблет марка „ Samsung Galaxy
Tab S 2 LTE T819 Gold”
на стойност 489,50 лв., с поставена 1 бр. SD карта памет 30 GB на стойност 20,00 лв., 1 бр.
преносим компютър „Acer aspire SWIFT 7 Ultrabook i7-7Y75” със зарядно
устройство на стойност 1453, 20 лв., собственост на Столична общинска агенция
за приватизация с материално отговорно лице – В.С., 1 бр. касов ключ на
стойност 10,00 лв., 2 бр. секретни ключове на единична стойност 2,50 лв., на
обща стойност 5,00 лв. и 1 бр. ключодържател /сувенир/ на стойност 2,00 лв.,
като всички вещи са на обща стойност 1979,70 лв., от владението на Н.А.С., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване
на кражбата е използвано моторно превозно средство – лек автомобил „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с
рег. №********, поради което и на основание чл. 195,
ал. 1, т. 4, предл. 1 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е
отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият К.М. е осъден да заплати направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 242,59 лв. по сметка на СДВР.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към
същата от адв. К.Д. от САК, в качеството му на
упълномощен защитник на подсъдимия К. М.. Наведени са доводи за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Твърди се, че присъдата почива на предположения.
Изложени са съображения, че обвинението и присъдата се основават единствено на
показанията на свидетеля Д..Р.и на изготвената комплексна видеотехническа
и лицево – идентификационна експертиза. Оспорва се експертното заключение, като
се поддържа, че няма данни за знанията, квалификацията, образователната степен
и опит на вещите лица. Изложени са пространни доводи, че от събраните
доказателства не може да се направи категоричен извод по отношение на това, че
именно подсъдимият М. е автор на извършената кражба. Направено е доказателствено искане за събиране на гласни доказателства,
чрез разпита в качеството на свидетел на Е.П.С., за който има данни, че
доброволно е предал диска със записите от охранителните камери в района на
местопроизшествието. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият М. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.
В хода на съдебното производство през въззивната инстанция по същество представителят на Софийска
градска прокуратура счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционната
присъда – правилна, законосъобразна и мотивирана. Посочва, че от проведеното
съдебно следствие както пред СРС, така и пред въззивния
съд са събрани категорични доказателства за авторството на деянието от страна
на подсъдимия М..
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях
съображения. Намира, че въпреки проведеното въззивна
съдебно следствие не се доказва по изискуемия в чл. 303, ал. 1 от НПК начин авторството
на извършеното престъпно деяние. На първо място поддържа, че вещите лица по
изготвената в хода на въззивното производство
допълнителна видео техническа и лицево - идентификационна експертиза единствено
в степен на вероятност са установили подсъдимия като извършител на инкриминираното
престъпление, както и че в същата степен на вероятност е установен
регистрационният номер на автомобила, от който са отнети процесните
движими вещи. На следващо място сочи, че от разпита на свидетеля Попов, се
установява, че на инкриминираното място е бил заедно с подсъдимия, но на дата,
различна от посочената от държавното обвинение. Акцентира върху показанията на свидетеля
Р., като ги намира за изключително тенденциозни. В заключение моли за
постановяване на нова присъда.
Подсъдимият М. в последната си дума моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, III-ти
въззивен състав, като прецени изложените в жалбата и
допълнението към същата твърдения, след като обсъди доводите на страните,
събрания по делото доказателствен материал и извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на показанията на
свидетелите Н.А.С., В.Л.П., Д.С.Р.,В.Й.Б., В.ИВ. С., В.А.Д., Е.П.С., С.Г.М., заключенията на съдебно – оценителната експертиза, видеотехническа и лицево идентификационна експертиза и
допълнителната такава, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Съставът на СГС след проведено съдебно
следствие и собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
На 01.10.2019г., около 18:30 ч.
свидетелят Н.С. паркирал лек автомобил марка „Хюндай“, модел „IX35“, черен на цвят, с рег. № ********в
гр. София на ул********, негова собственост. С.
поставил в багажника на автомобила раница, в която се намирали следните движими
вещи 1 бр. таблет марка „Samsung
Galaxy Tab S 2 LTE T819 Gold” на стойност 489,50 лв., с поставена 1 бр. SD карта
памет 30 GB на стойност 20,00 лв., 1 бр. преносим компютър „Acer
aspire SWIFT 7 Ultrabook
i7-7Y75” със зарядно устройство на стойност 1453, 20
лв., собственост на Столична общинска агенция за приватизация с материално
отговорно лице – В.С., 1 бр. касов ключ на стойност 10,00 лв., 2 бр. секретни
ключове на единична стойност 2,50 лв., на обща стойност 5,00 лв. и 1 бр.
ключодържател /сувенир/ на стойност 2,00 лв., като всички вещи са на обща
стойност 1979,70 лв.
Свидетелят С. задействал заключването на
автомобила посредством дистанционното управление, но не проверил дали същият
действително се е заключил. След това се отправил до находящо
се наблизо заведение, в което провел работна среща, на която присъствал и
свидетеля Владимир Д..
По същото време подсъдимият управлявал
лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с рег. №********, придружаван от свидетеляВ.Б., който притежавал пълномощно за посоченото
МПС. Подсъдимият М. спрял автомобила до строеж, в непосредствена близост до паркирания
лек автомобил „Хюндай“, с рег. № ********, след което слязъл от предната му
лява врата, облякъл черен елек с качулка и се насочил към мястото, на което се
намирал лекият автомобил на свидетеля С.. Докато подсъдимият се отдалечавал,
свидетелят Б. седнал на шофьорското място и привел в движение МПС. Паркирал го
малко по – надолу на същата улица в непосредствена близост до пътеката, водеща
до ул. „****************
Подсъдимият М. преминал покрай строежа и
се насочил към лекия автомобил на С., отворил вратата на багажното отделение и
взел намиращата се там раницата, ведно със съхраняваните в същата движими вещи,
с намерение противозаконно да ги присвои. След това подсъдимият М. се предвижил обратно покрай строежа в посока лекия автомобил „Мицубиши“ с рег № ********,
извадил инкриминираните вещи от раницата и ги оставил в него. Няколко минути по
– късно М. се върнал до автомобила на свидетеля С. и оставил в багажното му
отделение празната раница. Непосредствено след това подсъдимият напуснал
местопроизшествието с управлявания от него лек автомобил, заедно със свидетеля Б..
Около 19:10 ч. свидетелят С. се върнал
при автомобила си, отключил го и се предвижил до дома
си. Паркирал автомобила в гр. София, ж.к. „********, взел раницата от багажника,
при което установил, че същата е празна. За случилото се свидетелят С. подал
сигнал до 01 РУ-СДВР, по повод на който било образувано досъдебно производство.
Настоящият състав кредитира изцяло
показанията на свидетеля С. като еднопосочни, логични, последователни и не
съдържащи съществени противоречи, поставящи под съмнение правдивостта на
показанията му, нито стремеж на свидетеля към изопачаване на действително
протеклите събития. Независимо, че същият е пострадал от престъплението, това
обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на
тенденциозност или предубеденост в изнесените от свидетеля фактически
обстоятелства и автоматично да доведе до компрометиране на показанията му. По
делото не са налице каквито и да е било данни, които да внасят съмнение в
обективността на показанията му.
Свидетелят С. е разпитван в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция и пред въззивния
съд и по предвидения процесуален ред са приобщени показанията му, депозирани в
хода на досъдебното производство. Показанията му по съществените въпроси от
предмета на доказване относно дата, място на което е паркирал лекия автомобил,
индивидуализиран по марка, модел, рег. номер и цвят, оставянето на раницата, в
която са се съхранявали инкриминираните вещи в багажника на автомобила и
установената липса след това, се отличават с последователност и еднозначност.
Единственото противоречие касае часа на описаните от свидетеля събития, което противоречие въззивният
съд ще обсъди по надолу в мотивите си.
На следващо място, при изграждане на
фактическите си изводи, и въззивният съдебен състав
се ползва от показанията на свидетеля Р.. Показанията му са непротиворечиви,
убедителни, логични, високо информативни и отразяват реално
възприети добросъвестно пресъздадени от него факти. За разлика от очертаната оперативно-издирвателна дейност, при разпознаването по реда
на чл.169 и сл. НПК се потвърждава идентичността на лица, на които е установена
самоличността. Само разпознаването е действие по разследване и поради това
пречка по смисъла на чл.118, ал.2 НПК. Доколкото Р. е извършил оперативно-издирвателна дейност, а не разпознаване, то
очевидно не са били налице предпоставките по чл.118, ал.2 НПК и той правилно е
бил допуснат и разпитан в качеството на свидетел. Същият изключително подробно описва последователно извършените от него
действия по оперативно издирване. Вярно е това, че в показанията си свидетелят
посочва изключителни подробности, в т.ч. ЕГН на подсъдимия, но това не води до компрометиране
на показанията му. В показанията си на досъдебното производство, надлежно
приобщени по реда на НПК, свидетелят твърди, че е гледал въпросните записи от
видеокамерите, като е разпознал две лица от мъжки пол, известни от криминалния
контингент по линия „Кражби на вещи от МПС“. Категоричен е, че автомобил „Мицубиши“ спейс стар, с рег. № ********се
е управлявал от подсъдимия К. М.. Категоричен
е и, че във връзка с работата си е виждал подсъдимия на живо многократно. Подробно
описва белезите по които го е познал на видеозаписа – възраст, телосложение,
цвят на кожата, дължина на косата. Изключително детайлно описва и действията на
подсъдимия по отнемане на инкриминираните вещи.
Не може да се сподели доводът на защитата,
поддържан през цялото наказателно производство, че присъдата почива единствено
на показанията на този свидетел, както и, че показанията му не следва да се
ценят поради множество съществени противоречия както помежду им, така и с
останалия доказателствен материал.
Обстоятелството, че пред първоинстанционния съд свидетелят не е могъл категорично да
посочи факти и обстоятелства, които подробно описва в разпита си пред
разследващ орган на досъдебното производство, не води до изключване на
показанията му от доказателствената маса, подкрепящи
обвинението по чл. 194 от НК. Ситуацията, в която е бил поставен, естеството на
изпълняваната от същия служебна дейност, свързана с многобройни подобни случай
и отдалечеността на деянието във времето са все обстоятелства, които дават
обяснения за липсата на спомен, а не на разминавания и непълноти в показанията
му, каквото е разбирането на защитата. Това както стана ясно по – горе не
налага пълното им игнориране, тъй като несъответствието не се дължи на
тенденциозност и заинтересованост, а на липсата на спомен за конкретни факти. Възможността
гласните доказателствени средства да бъдат повлиявани от различни фактори (един от които е изминалото
време) е мотивирал законодателя да предвиди процесуален ред, по който да бъдат
приобщени показанията му, така че да не зависи от индивидуалната способност на
отделния индивид да възприема и в последствие да възпроизвежда факти и
обстоятелства от обективната действителност.
Твърденията на защитата, застъпени в
допълнението към въззивната жалба, за наличие на
противоречие в показанията на този свидетел относно обстоятелството познава ли
подсъдимия М. не съответстват на доказателствата по делото. И в показанията си
на досъдебното производство и в тези пред първата инстанция свидетелят е категоричен,
че познава подсъдимия и, че го е задържал във връзка с извършване на
престъпление, като единствено изразява колебания дали става въпрос за кражба от
моторно превозно средство.
Показанията му не са изолирани от
останалия доказателствен материал. Същите са в пълна
корелация както с показанията на свидетеля С., така и с заключенията на
изготвените по делото видеотехнически и лицево –
идентификационни експертизи.
Не разколебава обвинителната теза и изложените
факти и обстоятелства от свидетеля Б., който не отрича да е бил с подсъдимия на
инкриминираното място, като в показанията си подробно описва хронологията на
събитията, идентична с тази, очертана в заключенията на видеотехническите
и лицево – индентификационни експертизи и
възпроизведени от свидетеля Р.. Въззивният съд не се
ползва с доверие от показанията на този свидетел, депозирани в досъдебното
производство и приобщени по реда на НПК, в частта, в която същият твърди, че подсъдимият
не е носил вещи. Тези твърдения остават напълно изолирани от доказателствената съвкупност. Същите обслужват единствено
алибито на подсъдимия, с който свидетелят поддържа близки приятелски отношения.
Що се касае до твърдението на свидетеля,
че описаните от него събития са се осъществили на 02.10.2019г. (ден след
инкриминираната дата) и настоящият съдебен състав намира, че това се дължи на
сравнително голямата отдалеченост във времето между деянието и първия му разпит
(приблизително четири месеца).
Първоинстанционният
съд не е допуснал процесуално нарушение при анализа на показанията на свидетелите
С. и Д., който изцяло се споделя от настоящия съд. Същите не са преки очевидци
на деянието, като от показанията им се
установява единствено собствеността на инкриминираните вещи.
В конкретния случай исканията на
защитата относно оспореното заключение на изготвената в хода на досъдебното
производство експертиза са удовлетворени чрез допуснатата и изготвената в хода
на въззивното съдебно следствие допълнителна видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза.
На първо място, неоснователно е
възражението на защитата относно професионалната компетентност на вещите лица. От
материалите по делото се установява, че вещите лица притежават необходимата
квалификация и специални знания в областта на криминалистиката. Вещото лице Д. е завършило школа за експерт
криминалист и курс за видеотехничекс и видеоанализ в академията на МВР, а вещото лице Г. е завършил
курс за младши експерт криминалист в гр. Казанлък към академията на МВР. Освен
това същите са включени в списъка на вещите лица, дали са заключението под
наказателна отговорност и са отговорили изчерпателно на поставените им въпроси,
включително са дали и допълнителни разяснения в съдебно заседание при
изслушване и приемане на експертизата.
Действително вещите лица са си послужили
с израза „с голяма степен на
вероятност”, но това не е вероятностно съждение, а извод, който е
направен чрез използване на постиженията в науката. В открито съдебно заседание
пред въззивния съд на 17.05.2021г. вещото лице Д. е
дал подробни разяснения на терминът „вероятно“, който са използвали при
изследване лицето на подсъдимия. Обясняват това с качеството на видеоизображението, свързано единствено с обстоятелството,
че същото не позволява да бъдат индивидуализирани частни признаци – бенки,
белези и т.н. По експертен път разясняват, че в методиката на това изследване,
освен категорично „не“ и категорично „да“ има и в степен на степенуване „възможно
да е“, „не е изключено“, „вероятно“ и „най-вероятно“. Ето защо употребеният от
вещите лица термин „с голяма степен на вероятност” е направен единствено поради
ниската резолюция и лошото качество на записите, които не позволяват
категорична лицева идентификация, но позволяват разпознаване. Въпреки липсата
на частни признаци извършеното експертно изследване е констатирало сходство във
видимото телосложение и облеклото на подсъдимия. Всичко това е позволило
направеното в резултат на извършения сравнителен анализ, че на предоставените
фотокопия е заснето едно и също лице и това е подсъдимият М..
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователна тезата на защитата, че не е установено по категоричен начин
собствеността на автомобила, от който са отнети инкриминираните вещи. На първо място, във
връзка с твърдението на адв. Д., че от снимките,
приложени към експертното заключение, не се вижда ясно регистрационният номер
на процесния автомобил, в съдебно заседание вещото
лице е разяснило, че при изследването, са използвали монитор, на който се виждат
ясно първите две букви и четирите цифри на регистрационния номер на лекия
автомобил, но при отпечатването се губи от качеството на изображението и поради
това не може добре да се визуализира при фотокопията. На следващо място, с
основание в пледоарията си пред въззивния съд на
01.10.2021г. защитата подчертава, че от изготвена справка от КАТ, с изх. №
433200-66062/17.06.2021г. данни за собственост на МПС, марка „Хюндай“ с
частичен рег. № *** .. не се установяват. Но извън вниманието му е останала
другата налична справка от КАТ /на л. 84 и 85 от ВНОХД/, от която категорично
се установява, че по отношение на С. са регистрирани 5 бр. МПС, едно от които с
рег. № ********. Разминаванията между двете справки се дължи на
обстоятелството, че първата справка е изготвена към 15.06.2021г., а втората се
отнася към инкриминираната дата, което е релевантно в случая.
Няма никакво съмнение в
индивидуализацията на лекия автомобил, от който са отнети процесните
вещи, свързани и с оспорения от защитата рестайлинг /фейслифт/ на същия. От писмо от управителя на „Индустриал комерс“ /л. 83 от
ВНОХД/ се установява, че автомобил Hyundai ix35 има рестйлинг, който в е
продажба от есента на 2013г. Този т.нар. рестайлинг
се отличава екстериорно в лека промяна на фаровете и
стоповете, което се отразява във въвеждане на LED дневни светлини стандартно и в
някой от случаите в задни комбинирани светлини. Основна промяна е вид на
бензиновия двигател, като на първия модел е с електронно контролирано
многоточково впръскване и мощност 163 кс., а във
втория – директно впръскване с мощност 166 кс..
Изрично е пояснено в писмото, че размерите на автомобила не са променяни. Ето
защо, предвид на това, че външният вид на автомобила, вкл. и неговите размери
не са били променяни, няма никакво съмнение, че лекият автомобил от който са
отнети вещите е този, посочен в обвинителния акт.
На последно място по отношение на възражението
на адв. Д. за недоказаност на обвинението и нарушено
право на защита на подсъдимия, поставяйки въпроса за часа на деянието и акцентирайки
на особеното му значение, въззивният съд намира
следното:
Няма спор в теорията и съдебната
практика, че за индивидуализация на деянието по време е напълно достатъчно
посочване на датата на извършването му, а дори в зависимост от конкретиката на казуса – и посочване на относително
определен времеви период. Съдебната практика приема, че с изключение на случаите,
в които се стеснява инкриминирания период, възприемането на друг момент на
извършване на престъплението е свързано със съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, тъй като подсъдимият не се е защитавал
срещу тази фактическа констатация и е бил поставен в положение на процесуална
изненада. В случая става въпрос за друго - обвинението е инкриминирало
установените факти за време в рамките на обективно възможното положение,
изводимо от доказателствата, и конкретизацията е достатъчна, за да се реализира
правото на защита. Включването на тесен период (с "около") не
разширява неразумно времето на деянието, съответно позволява на подсъдимия да
опровергава неговата конкретност.
В обвинителния акт времето на деянието е
посочено ориентировъчно „около 18:00 ч.“
Пред
първоинстанионния съд свидетелят С. твърди, че е
паркирал лекия си автомобил между 18:30 и 19:30 ч., на досъдебното производство
посочва това да се е случило точно в 18:20 ч., а пред въззивния
съд - около 18:30 ч.
Видно от извършения оглед на
видеофайловете и изготвените заключения по назначените видеотехнически
и лицевоидентификационни се установява, че деянието е
извършено в интервал от време между 17:48:24 ч. и 17:57:27 ч.
Пред въззивния
съд в качеството на свидетел е разпитан С.Г.М., който към инкриминираната дата
физически е осъществявал видеонаблюдението в реално
време. В показанията си дадени в условията на устност
и непосредственост пред съда свидетелят твърди, че на монитора „май имаше
изписано датата и времето“, но не може да каже дали е имало отклонение от
реалното време между това, което е на монитора и в действителност.
От изключително значение за установяване
на обективната действителност е изисканата информация от управителя на А.ЕООД,
която фирма е извършвала техническата поддръжка на видеокамерите. От същата е
видно, че от изтичане на гаранцията м.05.2019г. до 01.10.2019г. часът и датата
не са коригирани. Установява се още, че от датата на монтаж до момента два пъти
са сваляни записите от записващото устройство, като в първия случай е имало
тотално загубване на времето и часа, а във втория случай видеофайловете са били
с разминаващи се време и час от астрономическото.
С оглед на установеното незначително
отклонение между астрономичното време и това, което показва вкопираният
индикатор на охранителните камери и предвид обстоятелството, че по делото не се
намира такова доказателство, което да изключи присъствието на подсъдимия в
рамките на времевия период /около 18:00ч./, следва правният извод, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, включително и по посоченото в
обвинителния акт време.
В заключение настоящият съд изцяло
кредитира с доверие заключенията на изготвените по делото експертизи.
Заключенията са достатъчно пълни и ясни, не възникват съмнения за тяхната
правилност, изготвени са от компетентни лица и по правилата на НПК, като изцяло
кореспондират с останалия доказателствен материал.
Ето защо настоящият състав на СГС намира, че несъгласието на подсъдимия и
защитата му с приетите по делото заключения на основната и допълнителна видеотехническа и лицево - идентификационна експертизи е
израз на тяхното субективно несъгласие с изводите, до които експертите са
стигнали.
Настоящият
състав намира, че при вярно установена фактическа обстановка, първата инстанция
правилно е приложила материалния закон, като е приела, че с действията си подсъдимият
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 4, предл. 1 вр. чл. 194,
ал. 1 от НК.
Обект на престъплението кражба са
обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване на
правото на собственост върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражбата се
състои в самото отнемане на вещта- т. е. прекъсване на фактическата власт на
владелеца върху предмета и установяване на своя фактическа власт. Установява се
от събраните по делото доказателства, че на 01.10.2019г., в гр. София, ул********, от паркиран лек автомобил марка „Хюндай“, с
рег. № ********, подсъдимият е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. таблет марка „ Samsung Galaxy Tab S 2 LTE T819 Gold” на стойност 489,50 лв., с поставена 1 бр. SD карта
памет 30 GB на стойност 20,00 лв., 1 бр. преносим компютър „Acer
aspire SWIFT 7 Ultrabook
i7-7Y75” със зарядно устройство на стойност 1453, 20
лв., собственост на Столична общинска агенция за приватизация с материално
отговорно лице – В.С., 1 бр. касов ключ на стойност 10,00 лв., 2 бр. секретни
ключове на единична стойност 2,50 лв., на обща стойност 5,00 лв. и 1 бр.
ключодържател /сувенир/ на стойност 2,00 лв., като всички вещи са на обща
стойност 1979,70 лв., от владението на Н.А.С., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. С това, от обективна страна, подсъдимият е
прекъснал фактическата власт на досегашния владелец върху инкриминираните вещи -
свидетелят Н.С. и установил своя собствена фактическа власт върху същите.
Законосъобразно съдът е приел, че получавайки владението върху движимите вещи
подсъдимият е получил възможността да се разпорежда с тях. Доколкото по делото не е установено валидно
правно основание, въз основа на което подсъдимият да ги е получил, то същите са
били чужди по отношение на него. Предвид това, прекъсването на досегашната
фактическа власт върху вещите- предмет на престъпно посегателство и
установяването на собствена такава следва да се приеме, че е извършено
противозаконно. Престъплението е било довършено с установяване на трайната
фактическа власт върху процесните вещи чрез
използване на МПС, с което е осъществил квалифициращия признак на чл. 195, ал.
1, т. 4, предл. 1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. М. е съзнавал, че извършва действия по отнемане на чужди движими
вещи, без съгласието на техния владелец, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е използвал МПС.
При индивидуализация на наложеното по
вид и размер наказание въззивната инстанция изразява
съгласие с първоинстанционния съд, като съобрази за
начало това, че доколкото липсва протест на прокурора, положението на
подсъдимия е недопустимо да бъде утежнявано.
За да е налице явна несправедливост на
наказанието, следва да е наложено такова по вид наказание или то да е наложено
в такъв размер, че очевидно да не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
както и на целите, предвидени в чл. 36 от НК или когато неправилно е отказано
прилагането на условното осъждане. Поначало наказанието се определя в
границите, определени в съответната наказателно правна норма от особената част
на НК, съобразно правилата на чл. 54 от НК. Определяне на наказанието по чл. 55
от НК е едно изключение, което би могло да се приложи само ако са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства или макар и едно, но изключително
по своя характер смекчаващо обстоятелство.
При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е определил като смекчаващи
отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия /двадесет и една
годишен към датата на извършване на деянието/ и чистото му съдебно минало, като
не е констатирал наличието на отегчаващи
отговорността такива. Този извод на съда
се споделя изцяло. По делото не се установи едно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство или многобройни такива за определяне на наказанието
по правилата на чл. 55 от НК. Така наложеното по реда на чл. 54 от НК наказание
в размер на една година е в минимален размер на предвидения в санкционната част
на нормата на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, съответно е на степента на
обществена опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК.
На следващо
място, обосновано първоинстанционният съд е отложил
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. Формалните предпоставки са налице, като въззивният съд счете, че ефективно изтърпяване на
наказанието би се явило несъразмерно тежка репресия спрямо подсъдимия М..
Въз основа на
изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната
присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива и като такава следва да се
потвърди.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия следва да му бъде възложена сумата
от 199,80 лв., представляваща разноски за изготвяне на заключение на
допуснатата пред въззивния съд допълнителна съдебно видеотехническа
и лицево – идентификационна експертиза.
По тези съображения и на основание чл.
338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, III въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.11.2020 г., постановена по НОХД № 5023/2020
г. по описа на СРС, НО,23- ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият К.М.М. да заплати по сметка на СГС
направените в хода на въззивното съдебно следствие
разноски в размер на 199,80 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.