РЕШЕНИЕ
гр.София, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
15117 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът П.Х.М., представляван от своя
баща и законен представител Х.М.М., твърди,
че в резултат на ПТП, настъпило на 16.09.2015г. са му причинени телесни
увреждания. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а.
„БМВ“ С.С.А.. Ищецът получил тежки телесни увреди, подробно описани в исковата
молба. Същите са му причинили болки и страдания. Ищецът претърпял три операции,
бил обездвижен за продължителен период от време, започнал да получава
припадъци, да не може да контролира тазовите си резервоари. Започнал да
изостава в училище, ставал нервен, раздразнителен, избухлив. Ищецът сочи, че
увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника застраховател,
валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за
обезщетяване на причинени вследствие на
ПТП вреди. Отделно от това счита, че в случай, че не се установи
застрахователно правоотношение, то отговорност следва да носи прекия причинител
на вредата – водачът на лекия автомобил. Моли съда да осъди ответника З. „Б.и.“
АД да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП в размер на 100 000лв. като частичен иск от
350 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 16.09.2015г.
Предявява евентуален иск срещу водача на лекия автомобил С.А. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 26 000лв.част от дължимите 350 000лв. ведно със законната лихва от 16.09.2015г. Ищецът
претендира за разноски, а процесуалният представител претендира за адвокатско
възнаграждение платимо при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът Застрахователно дружество
„Б.И.” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдените травми,
оспорва да са причинени от процесното ПТП. Намира размера на иска за прекомерно завишен и
несъобразен с конюнктурата в страната. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че той е пресичал на
необозначено за целта място в момент, в който автомобилът е бил видима опасност
за него. Не оспорва валидността на
застрахователното правоотношение. Претендира за разноски.
Евентуалният ответник С.С.А. не е депозирал отговор на исковата молба, не е
заявил становище, не е ангажирал доказателства. Не се е явил в съдебно
заседание.
По искане на ответника застраховател съдът конституира като трето лице
помагач евентуалния ответник С.С.А.. З.“Б.и.“ АД предяви срещу С.А. обратен иск
за сумата 100 000лв. като частичен от 350 000лв., ведно с лихвата за
забава, който моли съда да уважи в случай, че осъди ответника застраховател да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение. Обосновава претенцията си с
твърдението, че ответникът по този иск е бил неправоспособен водач и е избягал
от мястото на инцидента.
Ответникът по насрещния иск не е депозирал отговор на насрещната искова
молба, не е заявил становище, не е ангажирал доказателства. Не се е явил в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С определение от 27.10.2016г.
постановено по НОХД № 2541/2016. на РС Плевен е одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство, съгласно което водачът С.С.А. се е признал
за виновен в това, че на 16.09.2015 г., в с. Дисевица, обл.Плевен, на ул. „Георги
Томов”, при управление на МПС - лек автомобил, марка „БМВ 320И”, с ДК № ЕН 7847
ВТ, без да има необходимата правоспособност за това, е нарушил правилата за движение
по пътищата от ЗДвП, а именно чл.5 ал.1, чл. 20 ал.1 и ал.2, чл.70 ал.1 и чл.117,
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.Х.М., изразяващи се
в счупване на долната челюст и счупване на таза, като след деянието е избягал
от местопроизшествието.
Назначената по делото автотехническа
експертиза установява, че въз основа на представените по делото доказателства
не е възможно да се определят нито мястото на удара нито скоростта на
автомобила. В огледния протокол е записано, че мястото на удара на пострадалото
дете е посочено от свидетеля Н.М. - на 0,4 м преди линията на ориентира и на
1,3 м вляво от десния бордюр. Огледният протокол е приет като доказателство по
делото , не е оспорен от страните, поради което съдът приема, че ударът е
настъпил там , където е описан.
Според вещото лице към момента, в
който пешеходецът дете навлиза в платното за движение от десния тротоар, като
слиза от десния тротоар, водачът на автомобила не е имал възможност да
предотврати удара и ПТП независимо от начина на движение на пешеходеца, дали е
вървял с бавен, спокоен или бърз ход както и при спокойно и бързо тичане.
Водачът при
приближаване мястото на удара е имал възможност да вижда децата, които са на
десния тротоар от далечно разстояние. Няма данни за наличие на паркирани
автомобили. На 15,8 м преди мястото на удара, преди вратата на киносалона е
имало пътни знаци: „Внимание деца“ и „Пешеходна пътека“. Не се вижда наличие на
маркирана пешеходна пътека в зоната на ПТП.
Съдът възприема експертизата като компетентно и обективно изготвена.
Във връзка с установяване на причинените на ищеца телесни увреждания,
проведеното лечение, възстановителния период и прогнозата за състоянието на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебна медицинска експертиза. Въз основа на
представената медицинска документация вещите лица установяват, че след ПТП на
ищеца е била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ -
Плевен, където е проведена компютърна
томография /КТ/ на глава и шия. От изследването се установява: Многофрагментна
фрактура на лява мандибула с дислокация на фрагменти. Липсват КТ данни за
контузионни огнища в мозъчното вещество. Черепни кости - без травматични лезии.
Данни за сублуксация С1-С2. Прешленни тела със запазена височина. Установява се
контузия, оток и повърхностна рана в челната област на окосмената част на
главата. Оток в областта на долната челюст. Без двигателен неврологичен
дефицит. Още същата нощ детето е транспортирано и прието за лечение УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ — София, Клиника по неврохирургия. Постъпва в Детска противошокова
зала в 05,30 часа - в съзнание, няма спомен за случилото се, изпълнява
нареждания, движи четирите крайника.
След извършване на необходимите
изследвания и консултации, на 18.10.2015г. е проведено оперативно лечение по
отношение лицево-челюстната травма под обща интубационна анестезия - Разрез на
1 см. под ръба на долната челюст. Репониране на фрагментите на долната челюст
вдясно и фиксиране с плака и винтове. Гладък следоперативен период, с умерени
болки в оперативната област, без неврологична симптоматика. Ищецът е изписан в
добро общо състояние, спокойна оперативна област, стабилна оклузия. Свалени
конци. Дадени указания за хигиенно-охранителен режим и контролни прегледи.
За периода 06.10. - 12.10.2015 г. на ищеца е проведено повторно лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - София, Клиника по неврохирургия, поради оплаквания от
болка и подуване под долната челюст вдясно, затруднено отваряне на устата,
повишена температура. В клинични условия са установени данни за развитие на
възпалителен процес в областта на долната челюст. Под локална анестезия е
извършена инцизия и дренаж на гнойна колекция. Проведено медикаментозно
лечение. Изписан е в добро общо състояние, без оплаквания.
За периода 28.03. - 04.04.2016 г. на ищца е проведено поредно лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - София, Клиника по неврохирургия поради оплаквания от
болки в областта на долната челюст вдясно. Извършено е оперативно отстраняване
на фиксиращата плака и винтове на долната челюст. Дренаж. Проведено е
медикаментозно лечение. Изписан в стабилно обща състояние, афебрилен, спокойна
оперативна област, без оток и ексудация. Назначено домашно лечение с медикаменти.
Вещите лица дават заключение, че при процесното ПТП ищецът П.Х.М. е получил
следните увреждания: Контузия, оток и повърхностни рана в челната област на
окосмената част на главата. Многофрагментна фрактура на тялото на долната
челюст вдясно с дислокация на фрагментите, усложнено с абсцес. Фрактури на
горните рамене на пубичната кост двустранно. Вещите лица са категорични, че тези
увреждания са в пряка причинно следствена връзка с преживяното ПТП. Липсват КТ
данни за травматични увреждания на черепни кости, мозъчни обвивки и мозъчен
паренхим, както и за сублуксация С1-С2.
Причинените: контузия, оток и повърхностна рана в челната област на
окосмената част на главата са причинили на ищеца болка и страдание. Многофрагментната фрактура на тялото на
долната челюст вдясно с дислокация на фрагментите, усложнено с абсцес трайно е затруднило
дъвченето и говореното за повече от 30 дни. Фрактурите на горните рамене на
пубичната кост двустранно е предизвикалоа нарушение на движението на снагата за
повече от 30 дни.
Във връзка с проведеното лечение и възстановителен период вещите лица посочват, че за фрактурите на горните рамене на пубичната кост е препоръчан постелен режим 1 месец. За счупването на долната челюст е приложено оперативно лечение на 3 етапа.
Вещите
лица не са установили анамнестични данни за тазово- резервоарни смущения,
нито убедителни анамнестични и клинични данни за гърчова симптоматика, както и
за пароксизмална активност. По предварителни сведения, събрани
от майката вещите лица посочват, че клинични
признаци при ищеца за прилошавания, припадъци, свързани с главоболие и
посиняване, датират поне от 2011г. Изоставането в психофизическото развитие на
детето категорично е започнало преди ПТП.
Вещите лица са извършили личен преглед на ищеца на
30.10.2018г. По данни на майката е отразено, че на 1г. и 4 месеца ищецът е
боледувал от менингит. Лекуван в реанимация, има кръвотечения от носа и 42 %
намален слух. Не е посещавал детска градина. Сега е на 13 години, в 4-ти клас.
Тръгнал на училище на 8 годишна възраст. Повтарял последната година , защото
трудно запаметявал. Може малко да чете, пише и да смята. При прегледа ищецът се
оплакал от непостоянни болки в дясна долна челюст и болки в дясно коляно.
Установена е нестабилна, но самостоятелна походка с отмятане на десен крак.
Прогнозата за пълно възстановяване на ищеца от получените травми при
процесното ПТП е благоприятна.
Заключението не е оспорено от страните, компетентно е извършено, поради
което съдът го приема като доказателство по делото.
Гласни доказателства във връзка с търпените от ищеца болки и страдания не
са ангажирани.
На ищеца е било направено психологическо изследване /л.285/, в резултат на
което е установено лека умствена изостаналост при ищеца.
Лек автомобил, марка „БВМ”, с ДК № *******е
имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № BG/02/115001289706, покриваща 12.05.2015г.-
11.05.2016г., вкл. и датата на ПТП – 16.09.2015г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила определение
за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство / което има последиците на присъда/ от 26.10.2016г.
на Софийски районен съд, съдът приема, че водачът на л.а. „БМВ“ С.С.А. е
виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в което е участвал
ищеца. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината -
непредпазливост. В резултат на същото за ищеца са настъпили описаните в
присъдата телесни увреди.
Възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, за който се твърди , че е пресичал на
необозначено за целта място, в момент, в който автомобила е бил видима опасност
за него, следва да се отхвърли. От изслушаната автотехническа експертиза се
установи, че ударът на ищеца от автомобила е бил на пътното платно, на около 1,30м.
от десния бордюр / по данни на свидетел/. На мястото няма обозначена пешеходна
пътека. В близост имало киносалон. Пострадалият е бил на 10 г. и е бил с група
деца, обстоятелство което е вписано и в изготвената на ДП скица на произшествието.
Защо той е бил на пътното платно не е
изяснено, но това няма значение за казуса. Нормата на чл. 117 от ЗДвП задължава
водача при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се
намират деца, да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.
Възражението, че ищецът неправомерно се е намирал на пътя не може да се приеме
– самата хипотеза на чл.117 допуска това. Поради това и възражение за
съпричиняване от рязко излизане на дете на пътя не може да се прави. Водачът А. е имал възможност да възприеме децата, играещи
до пътя и на пътя. Но не е спрял пред ищеца, а го е ударил с автомобила. Дете,
намиращо се на пътя, или в близост до пътя, е видима и реална опасност за
движението, с която водачът е длъжен да се съобрази
/така Решение №
558 от 25.11.2008 г. на ВКС по к. д. № 555/2008 г., I н. о., НК/. Опасността не
е възникнала за водача, когато детето е излязло на пътя, а когато е възприел
децата. Оттогава за него възниква задължението по чл.117 от ЗДвП. Не ищецът , на 10г., е следвало да се
съобразява с приближаващият автомобил, а водачът А. е следвало да се съобрази с
присъствието на деца до пътя. Възрастта на пострадалия ищец е релевантен фактор,
завишаващ дължимата от страна на водача на увреждащия автомобил грижа /Решение
№ 91/20.08.2014г., I т.о., ВКС/.
Видно от съдебно медицинската експертиза, а и от житейския опит при такива
увреждания и търпени интервенции, получените от ищеца травматични увреждания са
му причинили болки и страдания. Налице са елементите на сложния фактически
състав на непозволеното увреждане - деяние от водач на МПС, извършено виновно
(непредпазливо) и противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на причинна
връзка между деянието и вредата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за
процесния ден 16.09.2015г. Последният е основание за възникване на прякото
право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от
деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по
делото доказателства (съдебно медицинска експертиза) за преживените от ищеца
болки и страдания от получената травма, последвалото лечение, продължителността
на възстановителния период, последствията от травмата и прогнозата за
състоянието му във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към
момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за
процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в
размер на 35 000лв.
Ищецът е бил на 10 години към датата на
ПТП през 2015г. Претърпял е три оперативни интервенции, бил е на постелен режим
за поне 1 месец. Споделил е, че понякога изпитва болки в челюстта, а майка му е
заявила пред вещите лица , че яде „кашави храни“. Прогнозата според вещите лице е благоприятна,
т.е. очаква се пълно възстановяване на ищеца. Не се установи психическото
изоставане на детето да се дължи на ПТП, както и твърдените припадъци. Не е
установено ищецът да не може да контролира тазовите си резервоари.
В останалия размер, до първоначално
предявения размер, искът следва да се отхвърли.
Върху определеното от съда обезщетение ответникът дължи законната лихва от
датата на увреждането – 16.09.2015г. Съгласно разпоредбата
на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица –ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради
което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя.
С оглед основателността на главния иск, съдът няма да
се произнася по предявения евентуален иск срещу виновния водач А..
По
разноските.
Ищецът е
освободен от заплащане на разноски по силата на закона – чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
Процесуалният му представител претендира възнаграждение на основание чл.38 ал.2
от Закон за адвокатурата в размер на 4243лв. с ДДС. Ответникът не се
противопоставя на тази претенция.
Ответникът претендира
адвокатско възнаграждение по представен списък в размер на 8000лв. без ДДС.
Процесуалният представител на ищеца оспорва размера като прекомерен.
На
процесуалния представител на ищеца се следва адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно размера на уважение иск в
размер на 1485,05лв. с ДДС.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищцовата страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 8 000лв.
Размерът на претенцията, срещу която е организирана защита на ответника е в размер
на 350 000лв. /искът е предявен като частичен за 100 000лв./ . Претедираният
размер е в по-нисък размер от този, който се следва по Наредба №1/2004г. за претендирания
размер. Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 5200лв. без ДДС или 6240лв. с ДДС.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса, платима по сметката на СГС в
размер на 1400лв., както и разноски в размер на 256,80лв.
По
предявения обратен иск от ответника застраховател към третото лице помагач –
водачът на увреждания автомобил.
Съгласно чл.
274 ал. 1 и ал.2 от КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Застрахователят има
право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно
средство без свидетелство за управление. В случая с влязла в сила присъда е
установено, че след деянието водачът А. е избягал от местопроизшествието и е бил
неправоспособен водач. Тези констатации на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд. Бягството от
местопрестъплението се приравнява на отклоняване от проверка за алкохол.
От нормата
на чл. 274 ал. 1 и ал.2 от КЗ /отм./
следва, че предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил
застраховател по гражданска отговорност на автомобила; 2. в срока на покритие
на застраховката ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е
предизвикал ПТП; 3. ответникът да е управлявал без свидетелство за управление и
да се е отклонил от проверка за алкохол; 4. от ПТП да са настъпили вреди за
трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите,
претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение.
Съдът приема, че са налице всички предпоставки визирани в цитираната правна
норма, като последните две все още не са настъпили, обстоятелство, което съдът
ще съобрази при постановяване на решението. Предявеният обратен иск следва да
се уважи, като на застрахователя, под условие, се присъдят и разноските в
производството по чл.226 от КЗ /отм./.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца по обратния иск разноски в размер
на 1200лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.и.”
АД, ЕИК *******със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на П.М.Х.,
ЕГН **********, представляван от своя баща и законен представител Х.М.М., ЕГН **********
с адрес *** на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата
от 35 000 лв., ведно с лихвата за
забава от 16.09.2015г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за причинени от ПТП на 16.09.2015г. неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при З. „Б.и.” АД по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/02/115001289706, период на
покритие от 12.05.2015г.- 11.05.2016г., водач С.С.А., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до първоначално предявения размер от 100 000лв., предявен като
частичен от 350 000лв. ведно с лихвата за забава.
ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********,
представляван от своя баща и законен представител Х.М.М., ЕГН ********** да
заплати на З. „Б.и.” АД, ЕИК *******разноски в размер на 6240лв. с ДДС
ОСЪЖДА З. „Б.и.”
АД, ЕИК *******със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на адв.С.
Стефанов Ч., САК, с адрес ***, на основание чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата
сумата от 1485,05лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Б.и.”
АД, ЕИК *******със седалище *** и адрес на управление *** да заплати по
сметката на Софийски градски съд такса и разноски по делото в размер на 1656,80лв.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН
**********, адрес *** да заплати на З. „Б.и.” АД, ЕИК *******със седалище *** и
адрес на управление *** сумата 35 000лв., ведно с лихвата за забава от
16.09.2015г. и разноски в размер на 3141лв. при условие, че подпомаганата
страна З. „Б.и.” АД, ЕИК *******изпълни главното задължение да заплати на П.М.Х.,
ЕГН **********, представляван от своя баща и законен представител Х.М.М., ЕГН **********
сумата 35 000лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 16.09.2015г. по застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/115001289706, период на покритие от
12.05.2015г.- 11.05.2016г., както и да заплати на адв.С. С. Ч., САК 1485,05лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение, а на Софийски градски съд - 1656,80лв. такси и
разноски.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН
********** да заплати на З. „Б.и.” АД, ЕИК *******сумата от 1200лв. разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и на третото лице помагач.
Съдия: