РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. В.
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501426 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Въззивното производство е образувано по жалба
на „ВДМ Билдинг Груп“ EООД, ЕИК *****, гр.***** чрез адв.Т.С. против решение №
260063/22.03.21 г., постановено по гр.д.№ 320/2020 г. по описа на Районен съд - *****,
III - ти гр.с–в, с което е отхвърлен предявеният от „ВДМ Билдинг Груп“ ЕООД против
Община ***** иск за осъждане на Общината да заплати на ищцовото дружество
сумата от 6853 лв., представляваща сумата, с която ответната община се е обогатила за
сметка на „СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, с представител Д. К. В. при извършване на строително-ремонтни работи на
територията на Кметство ***** през месец март 2015 г., и което вземане е било
прехвърлено на „ВДМ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД по силата на договор за цесия от
07.08.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на иска –
13.03.2020 г., до окончателното плащане. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображение и иска
неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се уважат
исковете. Претендира заплащане на разноските пред двете инстанции.
Въззиваемата страна Община ***** чрез юрк.Д. оспорва жалбата като
неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски за инстанцията за юрисконсултско възнаграждение.
1
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в законния срок, поради
което съдът я приема за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Ищецът „ВДМ Билдинг Груп“ ЕООД е основал иска си на твърдението, че през
м.март 2015 г. „СЕМЕРЕ–В.“ ЕООД, гр. ***** по възлагане от Кметство – гр.*****
извършило строително - монтажни работи, установени по видове, количества и
стойности с протокол акт образец 19 на обща стойност 6853 лв. с ДДС. За тази сума
била издадена фактура № 33/13.03.2015 г. На 07.08.2016 г. “СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД
прехвърлило на „ВДМ Билдинг Груп“ ЕООД вземането си от Кметство ***** на
основание извършени СМР по протокол №19 по фактура № 33 от 13.03.2015 г., а за
цесията надлежно било уведомено Кметство – гр. *****. Поради липсата на извършено
плащане на сумите по фактурата ищецът “ВДМ Билдинг груп” ЕООД предявил иск
срещу Община *****, с който поискал заплащане на сумата по фактурата на основание
договор за възлагане на СМР от кметство *****, но искът бил отхвърлен от съда с
влязло в сила решение по съображения, че Община ***** не признала извършената
работа и не се е ангажирала в възлагането й. Ищецът поддържа, че всички дейности по
укрепване и възстановяване на разрушени в резултат на бедствия улични настилки и
пространства били задължение на Община *****. Ремонтираната улица била публична
общинска собственост и макар и Община ***** пряко да не е възлагала ремонт на
уличната настилка, ползата от извършените дейности e била за нея. Работата била
възложена от кмета на гр.***** при аварийна ситуация и след извършването и е била
приета от кмета на кметство *****. При тези твърдения счита, че с неизплащането на
сумата по фактурата Община ***** се е обогатила, тъй като е спестила разходи по
укрепване и възстановяване на разрушената в резултата на бедствие улична настилка.
“СЕМЕРЕ - В.” ЕООД се е обеднил със средствата, вложени в строително-монтажните
работи, които са изпълнени и приети, а вземането на последния за неоснователно
обогатяване е било прехвърлено на ищеца с договора за цесия. При тези твърдения се
иска осъждането на ответната Община ***** за заплащане на исковата сума от 6853
лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на иска – 13.03.2020 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен.
Между страните не се спори, че “СЕМЕРЕ - В.” ЕООД е издал фактура №
33 от 13.03.2015 г. за сумата от 6853 лева с ДДС с получател - Кметство ***** с
представител Б. С. и изпълнител – „СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД. Фактурата е приложена на л. 3
от делото пред РС, като в нея е посочено, че е издадена във връзка със СМР по
протокол №19. Подписана е от Д. В. за съставител и от Б. С. за получател.
По делото е представен протокол обр. 19, без дата на съставяне, изготвен за
установяване на завършването на СМР за обект – Подпорна стена, ул. “*****”, с
възложител на работите - Кметство *****, изпълнител - „СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД и носещ
подписа на представител на възложителя.
Пред първоинстанционния съд е представен и договор за цесия от 07.08.2016
г., сключен между „СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД и „ВДМ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, с който
„СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД е прехвърлил на „ВДМ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД вземането си от
2
Кметство *****, придобито на основание извършени СМР по протокол № 19, за които
е издадена фактура № 33 от 13.03.2015 г. Представено е и уведомително писмо, с което
“СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД е уведомил Кметство – гр. ***** за сключения договор за цесия.
Писмото е изпратено с обратна разписка, представена по делото, видно от която
Кметство ***** е получило уведомлението за цесия на 25.01.2017 г.
С решение № 90/13.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 672/2018 г. по описа на
Районен съд - *****, потвърдено с решение № 881/05.07.2019 г. по гр.д.№ 952/2019 г.
на ПОС е отхвърлен предявеният от „ВДМ Билдинг Груп“ ЕООД против Община
***** иск за осъждане на Общината да му заплати сумата от 6853 лв., представляваща
парично задължение във връзка с извършени строително-монтажни работи от
“СЕМЕРЕ - В.” ЕООД, за които е издадена фактура № 33 от 13.03.2015 г.
Ищецът счита, че предвид прехвърлянето на вземането за заплащане на
възнаграждение за извършена и приета работа по договора за изпълнение на
строително-монтажни работи (СМР), тъй като е налице невъзможност да се
удовлетвори това вземане на договорно основание, същото следва да се удовлетвори по
реда на неоснователното обогатяване. Поддържа, че “СЕМЕРЕ - В.” ЕООД се е
обеднил със средствата, вложени в строително-монтажните работи, а предвид
сключения помежду им договор за цесия, правото му да търси обезщетение за
неоснователното обогатяване на ответника също е преминало върху нето.
Пловдивският окръжен съд в насотящия съдебен сътав намира така
предявения иск за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. С договора за цесия от 07.08.2016 г., сключен между „СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД и
„ВДМ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД е било постигнато съгласие, че „СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД
прехвърля на „ВДМ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД вземането си от Кметство *****,
придобито на основание извършени СМР по протокол № 19, за които е издадена
фактура № 33 от 13.03.2015 г. Вземането, предмет на договора за цесия е с произход
договор за изработка и е за възнаграждение за възложена и приета работа на стойност
6853 лв. Дали това вземане е възникнало и дали същото е надлежно прехвърлено от
„СЕМЕРЕ-В.“ ЕООД на „ВДМ БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД е било предмет на
изследване в производството по гр.д.№ 672/2018 г. по описа на Районен съд – *****.
Договорът за цесия, от който ищецът черпи права обаче не е имал за предмет вземане
от неоснователно обогатяване, така, както претендира ищецът в настоящото
производство.
Ето защо искът се явава неоснователен и като такъв същият следва да се
отхвърли.
Като е достигнал до същия краен правен извод, районният съд е постановил
правилно решение, което ще потвърди.
С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят на въззиваемата
страна за юрсконсултско възнаграждение. Размерът му се определя на основание
чл.78,ал.8 във вр.с чл.37 от ЗА, по реда на Наредбата за заплащането на правната
помощ, на 100 лв. за въззивната инстанция.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260063/22.03.21 г., постановено по гр.д.№
320/2020 г. по описа на Районен съд - *****, III - ти гр.с–в.
ОСЪЖДА „ВДМ Билдинг Груп“, ЕООД,ЕИК *****, гр.***** да заплати на
Община *****,БУЛСТАТ-*****, гр. ***** сумата от 100 (сто) лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4