РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14524 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът Д.Й. твърди, че
на 09.07.2015 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Фиат
Пунто“ с рег. № ******, който, излизайки от намиращия
се вдясно на платното за движение спрямо ищеца склад, не е пропуснал ищеца,
управляващ мотопед с рег. № ******по улицата, в резултат на което е настъпил
удар между мотопеда и автомобила, при който ищецът е загубил контрол върху
мотопеда и е паднал на платното за движение. Вследствие на това ПТП на ищеца са
причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които от своя
страна са довели и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на
ищеца и върху начина му на живот. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на
водача на л.а. „Фиат Пунто“ към момента на процесното
ПТП е била застрахована при ответника, поради което иска ответникът да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., заедно със
законната лихва върху тази сума от 09.07.2015 г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска. Оспорва
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило по сочения от ищеца начин и е
причинено от поведението на водача на л.а. „Фиат Пунто“.
При евентуалност прави възражение, че ищецът е допринесъл за настъпване на
вредите, тъй като към момента на настъпване на процесното ПТП не е бил със защитно
облекло – подлакътници и ръкавици. Счита, че размерът
на претендираното обезщетение е завишен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно представения по делото констативен
протокол за ПТП от 09.07.2015 г. на посочената дата около 6,45 ч. сутринта в гр.
София е настъпило ПТП с участието на мотопед
с рег. № *****, управляван от ищеца Д.Й., при което мотопедът е паднал на
пътното платно. В констативния протокол не е отразено участието на друго лице
или превозно средство в произшествието. Действително в частта относно начина на
реализиране на ПТП констативният протокол няма обвързваща съда доказателствена
сила, тъй като събитието не е настъпило непосредствено пред длъжностното лице,
съставило протокола (съгласно изискването за доказателствена сила на официалния
свидетелстващ документ – чл. 179, ал. 1 ГПК). Въпреки това следва да се
съобрази липсата на установен втори участник в процесното събитие, освен пострадалия
ищец.
В представените две
протокола за оглед на местопроизшествието от 09.07.2015 г. също не се съдържа
информация, която да може да се приеме като индикация са наличие на
съприкосновение между мотопеда и друго превозно средство. В нито един от протоколите
няма описание на следи от подобно съприкосновение, нито на установени следи
върху лек автомобил. В единия протокол е отбелязано, че липсват спирачни следи,
а в другия, че при извършен на място оглед на мотопеда са установени следи само
от лявата му страна. Според посоченото в исковата молба описание на процесното
събитие, което съвпада и с показанията, дадени от ищеца в досъдебното
производство (видно от представения протокол за разпит на свидетел от 17.07.2015
г.) именно на тази страна е паднал мотопедът, съответно и уврежданията,
получени от ищеца са на лявата ръка (както е посочено и в медицинската
експертиза по делото). Следователно липсват оставени следи, които да
предполагат настъпил удар в лек автомобил от дясната страна на мотопеда –
именно така е описан начинът на настъпване на ПТП от ищеца.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
също не се установява да е налице съприкосновение на мотопеда с друго превозно
средство или изобщо да има връзка между действията на водач на друго превозно
средство (и конкретно на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ******) с настъпването на процесното
събитие. Според показанията на свидетеля К.Н. – водачът на л.а. „Фиат Пунто“ – той не е бил навлязъл с автомобила си на платното
за движение, когато е настъпило процесното събитие. Свидетелят е потеглил от
крайпътен обект, но посочва, че между оградата на обекта и пътното платно има
разстояние около 10 м, където той е спрял, за да се огледа. Според свидетеля
ищецът е загубил контрол върху управлявания от него мотопед и поради това е
паднал. Дори и да се отчете възможната заинтересованост на този свидетел,
доколкото именно той е управлявал автомобила, с който, според твърденията на
ищеца, е причинено процесното ПТП, следва да се има предвид, че показанията му
не противоречат на другите доказателства по делото. Както се посочи, от
констативния протокол за ПТП и от протоколите за оглед на местопроизшествието
също не може да се направи извод за участие на друго МПС при настъпване на
процесното събитие.
Свидетелят Л.С., също
като свидетеля К.Н., е работел като охрана на крайпътен обект, който се намира
непосредствено до мястото, където е настъпило процесното ПТП (видно и от
справка от „Г.“ ЕООД от 15.03.2021 г.). Неговите показания обаче не съдържат
информация, която да има пряко отношение към настъпването на процесното събитие
или да изяснява други обстоятелства от значение за делото, тъй като свидетелят
не е бил на работа в този момент и не е очевидец на ПТП (това също е видно от
посочената справка, тъй като свидетелят е бил нощна смяна в деня на събитието,
при което е дошъл вечерта, а ПТП е настъпило в ранната сутрин). Освен това
според този свидетел, с оглед на вътрешните процедури на охранителната фирма,
настъпването на ПТП би било отразено и за него биха узнали всички служители на
обекта, а той посочва, че не е уведомяван за подобно събитие. Същевременно
обаче, видно от съставените протоколи за оглед на местопроизшествие и
констативен протокол за ПТП, на мястото в деня на събитието са извършвани
действия по разследването, за които свидетелят няма информация.
Свидетелят Н.В., който е
шофьор на линейката, която е посетила мястото на процесното ПТП (видно от
справка от Центъра за спешна медицинска помощ – гр. София от 05.03.2021
г.) няма спомен за събитието.
Така при съпоставка на
всички посочени доказателства, които имат отношение към настъпването на
процесното ПТП, следва да се приеме, че загубата на контрол върху мотопеда от
страна на ищеца и падането му не е причинено от водача на друго превозно
средство.
Заключение в обратния
смисъл е направено от прокурора по досъдебното производство, видно от
постановлението за прекратяване на това производство от 07.09.2015 г. Следва да
се посочи обаче, че съдът не е обвързан от изводите на прокурора, а само от
присъдата на наказателния съд (чл. 413, ал. 2 НПК и чл. 300 ГПК). Освен това
фактическите изводи на прокурора не представляват и удостоверителни изявления
на длъжностно лице, поради което не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила (съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК), тъй като те отразяват
заключението на прокурора по представените пред него доказателства, но не
отразяват извършени пред него действия. Поради това съдът следва да формира
самостоятелни изводи за фактите от значение за делото, въз основа на
представените по делото доказателства, които в настоящия случай не дават
възможност да се приеме, че процесното ПТП е предизвикано от действия на лице,
различено от пострадалия ищец.
По изложените съображения
следва да се приеме, че не са възникнали основания за ангажиране на
гражданската отговорност на водача на л.а. „Фиат Пунто“
във връзка с процесното ПТП и получените от него телесни увреждания за ищеца.
Поради това не е необходимо и да бъдат разглеждани доказателствата във връзка с
причинените на ищеца неимуществени вреди (показанията на свидетеля Е.Й. и
медицинската експертиза по делото), нито възражението на ответника за наличие
на принос на ищеца за настъпилите вреди. След като не са налице основания за
отговорността на водача на лекия автомобил, следва да се отхвърли като
неоснователен и искът срещу ответника З. „Б.И.“ АД като застраховател на
тази отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат
общо на 2 575 лв. Основателно е направеното от ищеца възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от
ответника. Според представените по делото два договора за правна защита и
съдействие тези разноски възлизат общо на 3 500 лв. (без ДДС) или на
4 200 лв. (с включен ДДС), доколкото е представено и удостоверение за
регистрация на адвоката по ЗДДС. С оглед на цената на предявения иск съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение възлиза на 1 716 лв. (с включен ДДС). Следва да се
съобрази, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност до
степен, която да оправдае присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизащи на около 2,5 пъти минималния размер. Същевременно
обаче следва да се отчете, че по делото са проведени пет съдебни заседания с
участието на процесуалния представител на ответника, което налага съобразяване
и на нормата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При това положение минималният размер на
възнаграждението възлиза на 2 076 лв. (с включен ДДС). Трябва да се вземе
предвид и обстоятелството, че по делото са извършени редица процесуални
действия – разпити на четирима свидетели и вещо лице. Като се съобразят
посочените обстоятелства, разноските за адвокатско възнаграждение, които следва
да се присъдят на ответника, трябва да се определят в размер, надхвърлящ
минималния, а именно 2 300 лв. (с включен ДДС).
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Т.Й., ЕГН **********,
адрес *** срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** за
заплащане на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на сумата
30 000 лв. (тридесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпилото на 09.07.2015 г. в гр. София, причинено от
водача на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ******.
ОСЪЖДА Д.Т.Й., ЕГН **********,
адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** 575 лв. (две хиляди петстотин
седемдесет и пет лева) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: