Р Е Ш Е Н И Е № 70
гр.Силистра, 28.10.2020 година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година,в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Румяна Пенева, с участието на прокурор при ОП - Силистра Стефка Г., като
разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№ 72 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение № 173/08.07.2020 г., постановено по АНД № 199/20 г., Силистренският
районен съд е потвърдил Наказателно
постановление № 19-001108/06.03.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Силистра, с което на основание чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/, на „Надин 22“ ЕООД гр. Силистра, е наложено административно наказание по
вид „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ.
Производството е образувано по касационна жалба на „Надин 22“ ЕООД гр. Силистра, подадена чрез
представител по пълномощие адв. Л. П. ***, с искане да бъде отменено
обжалваното решение на СРС и след решаване на спора по същество от настоящата
инстанция, да бъде отменено и първоначално оспореното наказателно
постановление. Поддържа се наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1
т.1 НПК, като се твърди, че съдът неправилно бил приложил закона по отношение
на установените по делото факти, които не сочели на трудовоправна връзка между
касатора и Н.И.П., а на облигационна такава, възникнала инцидентно по повод
изпълнена от последната конкретна задача, с отчитане на възложителя на договорения
резултат. В условията на евентуалност е заявено искане, след отмяна на
въззивния акт да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Оплакванията в жалбата сочат на поддържан довод за неправилно приложение на материалния
закон, като за съответствието на съдебния акт със същия съдът следи и служебно.
Излагат се фактически възражения, че не били установени елементите на трудово
правоотношение, за да бъде изведен оспорения извод. Развиват се и оплаквания, че
подписаната декларация от лицето, на която са базирани изводите, както на
административнонаказващия орган, така и на съда, била бланкетна, попълнена при
даване на насоки от проверяващите и, не е следвало да бъде ценена като годно доказателство.
Главното възражение обаче е затова, че не са били трудовоправни
правоотношенията между страните и неправилно било санкционирано дружеството за
допускане на работничката на работа без писмен трудов договор и съответното
уведомление до НАП. В основната си част релевираните оплаквания сочат на довод
за необоснованост на съдебния акт, която, по аргумент от чл.348 НПК, във връзка
с чл.63 ЗАНН, не е касационно основание. Поради горните оплаквания се настоява за
отмяна на атакувания съдебен акт и съответно за отмяна на процесното пред районния
съд наказателно постановление. В условията на евентуалност е заявено искане, след
отмяна на съдебното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Ответникът
по касация - Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Силистра, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт И.А.,
изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Излага
подробни аргументи в подкрепа на решаващите изводи на районния съд и настоява,
постановеният от него акт да бъде оставен в сила като съответен на закона и
фактите по делото. Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура намира
обжалваното решение за законосъобразно. Дава заключение за неговото
потвърждаване с отхвърляне на касационната жалба.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен
съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: Касационното
основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция се свежда
до твърдение за неправилно приложение на материалния
закон /чл.348 ал.1 т.1 НПК, вр. с чл.63 ЗАНН/. Акцентът в касационната
жалба обаче, е поставен върху оплаквания за неправилно формирани фактически
изводи от съда, като при обсъдените доказателства се настоява за други
заключения относно фактите, което е типичен пример за довод за необоснованост
на оспорения съдебен акт. Последната изрично е изключена от обсега на
касационния контрол с разпоредбата на чл.348 ал.1 НПК, вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, поради
което и не подлежи на обсъждане, включително с оглед забраната от чл.220 АПК. Проверката
на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на касационното
оплакване и в параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
Спорът пред Силистренския районен съд е бил съсредоточен
върху въпроса: работила ли е Н.И.П. на 17.02.2020 г. за дружеството касатор или
е отишла случайно до Пункта за изкупуване на ОЧЦМ в с.Калипетрово, по повод на инцидентно
възникнала необходимост на дружеството - да бъде почистена в ускорен порядък (спешно) определена
площадка в стопанисвания от него пункт за изкупуване на отпадъци. Съдът е дал
категорично положителен отговор, което е обосновало и крайния му решаващ извод
за нарушение на чл.61 ал.1 КТ, тъй като е установил, че Н.П., на 17.02.2020 г.
е била приета на работа и е изпълнявала задълженията на „общ работник“ в пункта
за вторични суровини, при спазване на правилата за сортиране на отпадъците от
хартия, найлон, пластмаса и бутилки, като бутилките се сортирали по цветове, с
начало на работното време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и почивка от 12:00 ч. до
13:00 ч., при обща продължителност на работния ден от 8 часа и уговорено
заплащане от 25 лева на ден. С касационната жалба се настоява да бъде преосмислен
извода на АНО, че лицето е постъпило на работа (било e допуснато от
касатора) преди сключването на трудов договор в нормативно
установената писмена форма, съгласно чл.61 ал.1 КТ, като се твърди, че между
страните не е възниквало изначално правоотношение от вида на дефинираното с
чл.1 ал.2 КТ, за каквото впоследствие са се установили предпоставки. Спор по
фактите няма. Спорът е за тяхната интерпретация, а оттам, и за правото.
Съдът е провел законосъобразно
въззивното производство, при съблюдаване на принципите от чл.13 и чл.14 НПК. Изслушал
е в съдебно заседание актосъставителката Р. Ж.и свидетелките Д. Т.и М. Г., чиито
показания е обсъдил ведно с приетите писмени доказателства, която процесуална
дейност, е гарантирала верността на фактическите му изводи. СРС е обсъдил
извършена проверка от ДИТ - Силистра на 17.02.2020 г. в 14:00 ч., съвместно със
служители на „Икономическа полиция“ Силистра, в обект на „Надин 22“ ЕООД,
намиращ се в с.Калипетрово и представляващ Пункт за изкупуване на черни и
цветни метали. На място проверяващите установили общо четири лица - Н.И.П., Р.М.,
С.В.и О.А., които сортирали отпадъци, без да имат сключени трудови договори, за
което управителят на дружеството дал обяснения, че същите били извикани от него
по спешност за почистване на площадката, поради дадено предписание от РИОСВ гр.
Русе и, в бързината не били сключени трудовите договори /л. 15 от АНД/, каквито
до края на деня щели да бъдат подписани. В Декларация по чл. 402 ал.1 т.3 КТ /л.9
от АНД/ Н.И.П. лично е удостоверила обстоятелствата, че е постъпила на работа
на 17.02.2020 г. и няма сключен ТД; продължителността на работното ѝ
време е от 08:00 ч. до 17:00 ч., с почивка от един час на обяд и договорено
възнаграждение - 25.00 лева на ден.
При тези факти верен е изводът на районния съд, че в
нарушение на чл.1 ал.2 КТ, на 17.02.2020 г. Н.П. е изпълнявала трудови
задължения като „общ работник“ при отсъствието на сключен трудов договор в
задължителната писмена форма, съгласно чл.62 ал.1 КТ. Установил е
безпротиворечиво и останалите съществени елементи на релевираното трудово
правоотношение, а именно - мястото на работа; длъжността и характера на
работата; договореното работно време; продължителността на работния ден; уговореното
трудово възнаграждение и др. от чл.66 ал.1 КТ. Постъпилата работничка, макар и
без трудов договор, е била изцяло подчинена на установения в пункта режим на
работа и трудова дисциплина. Следователно, напълно адекватен на установените
факти, посредством безпротиворечиви доказателства, е изводът на въззивния съд, че
Н.И.П. е престирала труд в интерес на дружеството касатор. Обсъдил е и факта, че
през същия ден (на проверката), в късните часове, видно от Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 КТ с вх. № 19388203002367/17.02.2020 г. -
в 20:27:06 часа, е регистриран от работодателя „Надин 22“ ЕООД гр. Силистра, сключен
трудов договор с работничката /л.11 от АНД/. Приел е, че последният идва само
да потвърди установените в хода на проверката елементи на възникналото като
трудово правоотношение между страните и постъпването още в 08:00 часа, по
силата на същото, на Н.И.П. на работа преди да е сключен трудов договор. С
представения впоследствие ТД № 65/17.02.2020 г. са били установени следните
елементи от чл. 66 КТ - работничката е назначена на същата длъжност, на същото
работно място, при същото работно време и същото месечно възнаграждение, което
недвусмислено стабилизира извода, че още с постъпването на работа на 17.02.20 г.
в 08:00 часа сутринта, П.е била ангажирана да престира личната си работна сила
в интерес на касатора. При горната категоричност на фактическите установявания,
съдът е ирелевирал изцяло представения граждански договор с дата - 10.02.2020 г.,
съдържащ клаузи, регламентиращи също ежедневното полагане на труд от страна на
лицето, при точно определено работно време,отговорности на „изпълнителя“ и
начин на заплащане на възнаграждението му, което стойностно не се отклонява от
договорено по-късно като трудово.
В случая, в отклонение от принципа от чл.24 ал.1 ЗАНН
и съгласно изричния регламент от чл.83 ЗАНН, е ангажирана обективната, безвиновна
отговорност на работодателя по смисъла на §1 т.1 ДР КТ, поради което е без
значение всякаква субективна аргументация за допуснатото нарушение на трудовото
законодателство. Изцяло следва да бъдат споделени мотивите на районния съд
относно законосъобразното определяне на наказанието, което е в регистъра на
нормативните граници от чл.414 ал.3 КТ, в неговия минимум.
Съдът правилно е съобразил
неприложимостта на специалния чл.415в КТ към релевираните в процеса факти. Щом
законодателят е възприел такова нормативно разрешение, изключващо от обсега на
„маловажното нарушение“ всички такива на чл.61 ал.1; чл.62 ал.1 и 3 и чл.63
ал.1 и 2 КТ, същото не може да бъде тълкувано произволно. Като е стигнал до
такъв именно краен извод относно приложението на материалния закон, в сегмента
на точната юридическа квалификация на фактите и индивидуализация на
административното наказание, съдът е постановил законосъобразен акт.
Своевременно поисканите съдебни
разноски от ответното по касация учреждение е основателно в контекста на чл.63
ал.3 и ал.5 ЗАНН. Тези разпоредби предвиждат присъждането на разноски да става
по реда на АПК, което означава включително и - в полза на бюджета на
администрацията, в чиято структура е учреждението, респ. органът, издал процесното
пред съда Наказателно постановление, по аргумент от чл. 143 ал.1 във връзка с
чл.205 АПК, доколкото подлежи на разрешаване имуществен въпрос в
административнонаказателен процес. С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, разноски се дължат за осъщественото процесуално представителство на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра - териториално поделение към ГД „Инспектиране
на труда“, съгласно чл.16 ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ /Обн. ДВ, бр. 6/21.01.14 г., посл. изм. ДВ,
бр. 28/18 г./ Следователно, учреждението е в структурата на ИА „ГИТ“, а последната
е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 3, съгласно чл.2 ал.1 УПИАГИТ. Размерът на разноските в
полза на ЮЛ, ако са защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай,
следва да бъде определен от съда по реда на чл.37 ЗПП. Последният препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ, чиито чл.27е визира възнаграждението
за защита в производствата по ЗАНН - от 80 до 120 лева, като в случая такова
следва да бъде присъдено в полза на ИА ГИТ в размер на 80 лева, платими от
касатора.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона. Ето защо, следва да
бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка
с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 173/08.07.2020 г., постановено по АНД № 199 по описа за 2020 година на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА
„Надин 22“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Петър
Берон“ № 1 етаж 1, ап. 3, представлявано от управителя С.Г.П., с ЕГН: **********,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с административен адрес: гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков“
№ 3, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.