Р Е Ш Е Н И Е № 260093
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 26.04.2021г.
Шуменски окръжен съд
в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица ХаджиИ.а
2. мл. с. Соня
Стефанова
При секретаря Татяна
Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 30
по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260230/
02.12.2020 год. по гр. д. № 1368/ 2019 год. по описа на Шуменски районен съд е
признато за установено по отношение на Ц.С.Ц., че И.С.Ц. е собственик на 5/418
ид.ч. от Апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 83510.661.364.2.1, намиращ се на първи етаж от секция „А“ от
сграда на етажна собственост „Пътен строител“, находящ се на адрес: гр. Ш.,
община Ш., област Ш., улица № , заедно с
прилежащите към апартамента: Избено помещение № 1 с площ от 12.24 кв.м.;
Таванско помещение № 1 с площ от 11.38 кв.м; 1486/100000 ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Със същото решение е
допуснат до делба гореописания недвижим имот при квоти: 204/418 ид.ч. за Ц.С.Ц.
и 214/418 ид.ч. за И.С.Ц..
Недоволен от така
постановеното решение остава ищецът по предявения в първоинстанционното
производство инцидентен установителен иск с пр. осн. чл. 23, ал. 1 от СК И.С.Ц..
Жалбоподателката счита постановеното съдебно решение за неправилно и
незаконосъобразно, постановено без да са обсъдени всички относими доказателства
по делото. Изразява несъгласие с извода на съда, че стойността на делбения имот
следва да се определи към датата на придобиването му по Наредбата за базисните
пазарни цени на недвижимите имоти. Счита, че действителната придобивна стойност
на имота възлиза на 18687 лева. Навежда твърдение, че от свидетелските
показания и писмените доказателства се установява, че така определената
стойност на бъдещите апартаменти е следвало да бъде внесена изцяло още през
1986 год., за да се обезпечи строителството, като кооператорите не са дължали
допълнителни вноски, освен договорката да се полага труд. Сочи, че към средата
на 1990 год. кооперацията е напълно изградена по БДС и предадена на
кооператорите, които следвало да извършат довършителните работи. Счита за
неправилен изводът на съда, че само 5487 лева са вложените от ищцата лични
средства. Намира за безспорно установено, че заемът в размер на 10000 лева не е
изтеглен по време на брака, а е изтеглен и погасяван единствено от ищцата по
инцидентния установителен иск. Счита, че противно на изводите на
първоинстанционния съд, са събрани доказателства за дарените от бащата на
ищцата суми в размер на 500, 4956 и 1000 лева. Излага несъгласие със
заключението на съда, че сумата от 2800 лева, вложена в кооперацията през 1986
год. не е с произход трудови доходи на ищцата. Навежда твърдение, че събраните
след сватбеното тържество на страните дарения са разделени, като своя дял в
размер на 6000 лева ищцата вложила в процесния имот, а ответникът – в
закупуването на л.а. Москвич. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено
и да бъде постановено друго, с което предявената искова претенция с пр. осн.
чл. 23, ал. 1 от СК да бъде уважена изцяло и да бъде отхвърлен искът за делба.
Претендира разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Ц.С.Ц., действаща чрез
процесуалния си представител адв. Б.Б.,***, е депозирала писмен отговор, в
който взема становище по неоснователността на жалбата. Моли атакуваното решение
да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което
същата се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният
съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно
отразеното в Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно
място от ЖСК № 24, том VІІ, дело № 2325/1995 год. от 09.06.1995 год. по описа
на Нотариус , с район на действие Шуменски районен съд, собственици на
процесния недвижим имот са Ц.С.Ц.
и И.С.Ц..
Отразено е, че базисната пазарна оценка на имота е 114000 лева.
С
Решение № 808 от 25.07.1985 год. по гр. д. № 617/1985 год. по описа на ШРС,
влязло в законна сила на 13.08.1985 год., е прекратен сключеният на 26.03.1983
год. брак между страните, упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете е предоставено на майката, като е определен режим на
лични контакти на детето с баща му, а последният е осъден да заплаща издръжка
на малолетното си дете.
Видно
от Решение № 368/18.04.2019 год., постановено по гр.д. № 2465/2018 год. по
описа на ШРС, влязло в сила на 08.05.2019 год., сключеният между страните на
12.04.1989 год. втори брак е прекратен по вина на съпруга Ц.Ц., а ползването на
процесното жилище е предоставено на И.Ц..
В
приложената схема № 15-404780/ 09.05.2019 год. на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 83510.661.364.2.1 (спорният недвижим имот) е отразено, че
собственици са страните по делото при равни квоти.
Видно
от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО002498/ 13.05.2019
год., изд. от Община Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО“, данъчната оценка на
процесния имот възлиза на 55576.10 лева.
Със
Заповед № 680/ 27.08.1984 год. на ОбНС – Шумен е отстъпено право на строеж на
ЖСК „Пътен строител“ върху строително петно, разположено върху бивши имоти пл.
№ 942,943,944,945 и 946 в държавен парцел І от кв. 106 по плана на гр. Ш., с
приблизителна разгърната площ от 4530 кв.метра. ЖСК е задължена да заплати
такса за правото на строеж в размер на 108720 лева и да построи жилищния блок в
срок от 5 год.
Представено
е и Разрешение за строеж № 9, изд. от ОбНС – Шумен, съгласно което е разрешено
на ЖСК „Пътен строител“ от гр. Ш.да изгради жилищно строителна кооперация от 4
етажа по одобрен архитектурен проект на 15.04.1986 год.
От
Протокол №1 от 22.01.1985 год. за проведено в СМУ „Пътен строител“, Ш. общо
събрание на ЖСК „Пътен строител“ се
установява, че на тази дата за нови членове на ЖСК са били приети страните по
делото. В Протокол № 3 от 01.02.1985 год. е отбелязано, че страните по делото
са избрали процесния апартамент № 1, изба № 1 и таванска стая № 1 чрез жребий.
В
ръкописно изписан Списък на членовете на ЖСК „Пътен Строител“, кв. 106, ул. ,
гр. Ш. от 25.06.1986 год. като собственик на жилище № 1 в секция А фигурира
единствено И.Ц..
Съгласно
отразеното в заверен препис - извлечение от Протокол за разпределяне на
жилищата и другите обекти между членовете на ЖСК „Пътен строител“, находящ се
на ул. кв. 106, гр. Ш. от 06.03.1986
год. И.С.Ц.
е получила жилище № 1, на 1 етаж, с изложение изток-запад, състоящо се от 2
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 74.66 кв.метра, заедно с изба № 1
от 12.24 кв.метра, таван № 1 от 11.38 кв.метра на обща стойност 18687 лева,
ведно с 0.011486 ид.части на участие в общите части на сградата и мястото.
Приложен е констативен акт образец 15 от
04.11.1992 год., в който е установено, че към датата на изготвянето му са
извършени всички строителни работи по проекта
С
протокол образец 16 на Държавната приемателна комисия (назначена със заповед №
153 от 28.07.1993 год.) за установяване годността за ползуване на строежа,
комисията е приела, че процесната сграда на ЖСК и конкретно процесното жилище е
годно за ползване и е предложила да се издаде разрешение за ползване на строежа
с посочени в протокола ограничения, които не касаят секция А от обекта, в която
се намира спорният имот.
Представен
е договор за строителство от 27.04.1993 год., сключен между УС на ЖСК „Пътен
строител“, от една страна, в качеството му на инвеститор и „Гранит“ ООД, от
друга като изпълнител с предмет извършване на строително монтажни работи в
обекта на ЖСК до напълно завършен вид на апартаменти 5, 6 и стълбище.
Представено
е копие от спестовната книжка на майката на ищцата по инцидентния установителен
иск (починала на 12.03.1976 год., съгласно удостоверение за наследници изх. №
44/03.01.2020 год., изд. от Общ. Шумен), видно от което на 27.06.1986 год. е
изтеглена сумата от 2387 лева, които по думи на ищцата са били вложени лично от
нея в изграждане на процесния имот. Съгласно горепосоченото удостоверение И.Ж.А.е
оставила след смъртта си само един наследник, а именно: дъщеря си И.С.Ц.. Видно от
квитанция от 27.06.1986 год. сумата в размер на 2387 лева е била внесена от Ц.
по сметка на ЖСК „Пътен строител“ и е разрешен заем в размер на 10000 лева.
Представено
е копие на вносна бележка за сумата от 11083.40 лева. Като титуляр на сметката
е посочена И.С.Ц.. Захранването на банковата сметка е от 07.12.1993 год. (видно
от графата „вальор“).
Приложени
са 4 бр. квитанции за парични суми в общ размер на 4600 лева (100лв. без дата,
с посочено основание „наем“, 500 лв. от 12.09.1984 г., с основание „вноска за
проектиране“, 1000 лв. без дата и 3000 лв. от 25.09.1985 год. с основание „аванс
право на строеж“). Предвид извършеното оспорване на автентичността на
положените подписи в графа „касиер“ в представените квитанции за сумите от 100,
1000 и 3000 лева, пред първоинстанционния съд е назначена съдебно графическа
експертиза, от заключението на която става ясно, че подписите, положени в графа
„касиер“ в квитанциите за сумите от 100 и 3000 лева са изпълнени от лицето С.П.Я.,
но с категоричност се установява, че подписът, положен в графа „касиер“ на
квитанцията за сумата от 1000 лева не е положен от С.Я.. Поради това, на осн.
чл. 194, ал. 2 от ГПК представената квитанция е изключена от доказателствата по
делото.
Представени
са 6 бр. фактури за по 76 лева, които суми са внесени от И.Ц. в Държавна
спестовна каса за периода от 27.06.1983 год. до 01.11.1986 год., като не са
посочени основания за извършените плащания.
По
делото е представена вносна бележка за сумата от 1053 лева, изплатена от Ц. на
10.02.1992 год. в полза на ЖК „И. И.“, с. Ц.брод. Като основание е посочено „за
жилищен заем“.
Приложена
е и разписка за сумата от 2800 лева от И.Ц. за ЖСК „Пътен строител“ с основание
„прехвърляне сумите за закупуване на жилище“.
По
делото е представено ксерокопие на РКО, изд. от ЖСК „Пътен строител“ на
29.03.1991 год. в полза на И.С. за сумата от 1800 лева за вложен труд, изключен
от доказателствата по делото на осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК, поради
непредставянето му в оригинал.
Приложена
е Квитанция, изд. от ЖСК „Пътен строител“ на 20.02.1994 год. за сумата от 542
лева - върнати от кооперацията суми в полза на И.С.Ц..
Представени
са фактура, издадена на ищцата за сумата от 91,50 лева за закупени плочки без
посочена дата на издаването й, както и фактура № 002853 от 24.01.1984 год. за
сумата от 174 лева, за която първоинстанционният съд изрично е констатирал в
открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2019 год., че на нея е изписана и
допълнителна дата 23.01.1989 год. с химикална паста, различна от тази, с която е
изписан документа, представен като оригинал, който представлява екземпляр под
индиго.
Видно
от представената трудова книжка № 1773 на И.С.Ц. за периода от 18.08.1982 год.
до 31.03.1986 год. същата е работила в Тютюнев комбинат, гр. Ш., като през част
от периода е ползвала отпуск за отглеждане на първото си дете С., родено на ***
год. За кратко от 04.05.1986 год. до 01.07.1986 год. е работила на длъжност
“монтажник“ в Производствено предприятие „Успех“, а от 03.08.1986 год. до
01.10.1991 год. работила в ПК по Захарно цвекло „Проф. И. И.“. След тази дата
ищцата е била в отпуск по майчинство на осн. чл. 119 от КТ (отм.), съгласно
отразеното в книжката за отглеждане на второто си дете С., родено на *** год.
Видно
от трудова книжка № 357 на Ц.Ц. същият от 25.07.1984 г. до 1.12.1984 год. е работил
в СМУ „Пътни строежи“ – Ш.
Приети
са и две удостоверения от "Банка ДСК" АД - изх. № 5095/25.11.2019 г.
и изх. № 5096/25.11.2019 г., в които е отразено, че банката не разполага с
данни за периода 1983 - 1996 г., относно влогове и кредитни досиета на името на
И.С.Ц., тъй като документи от посочения период не се
съхраняват.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
заключава, че в процесното жилище са извършени строително-монтажни работи,
изразяващи се в полагане по пода на топлоизолация от керамзит във всички
помещения; замазки на подовете във всички помещения; водопроводна инсталация и
канализация; електрическа инсталация; измазване, шпакловане и боядисване в
стаите, а в санитарните помещения са положени фаянс и теракота; монтаж на
корнизи, паркет от масивен бук; циклене и лакиране с реактивен лак; остъкляване
на балкона и полагане на фаянсови плочки на балкона; поставяне на кухненски
плот; поставяне на теракотни плочки в коридора. Експертът сочи, че стойността
на описаните СМР към 09.06.1995 год. възлиза на 58736,31 лева за труд и
64687,44 лева – за материали като в приложение 1 е остойностил по пера извършените
СМР в отделните помещения на жилището. Достигнал е до заключение, че стойността
на грубия строеж е 50% от стойността на завършен апартамент, като в тази
попадат земни работи, конструкция, стени, покриване и водоотвеждане, замазки
подови изравнителни. Стойността на довършителните работи оценява на 50% от стойността на завършен апартамент, като в
тях влизат дограми, мазилка, шпакловка, боядисване, подови настилки, облицовки,
водопроводна инсталация, канализация, санитарни прибори, ел. инсталация. Вещото лице е отбелязало, че съгласно
Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти (ДВ, бр. 93)
стойността на процесния имот към датата на придобиването му възлиза на 418096
лева неденоминирани пари. Съгласно предложените оферти, публикувани във в.
„Шуменска заря“вещото лице определя стойността на апартамента към датата на
придобиването на 760000 лева (неденоминирани).
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водените от
страните свидетели – свид. Й. С., С.А.(баща на жалбоподателката в настоящото
производство) и П.Е.(първа братовчедка на жалбоподателката), водени от Ц. и
свид. С. С.и Б.П., водени от Ц..
Свид.
С., бивш член-кооператор на ЖСК „Пътен Строител“ заявява, че сградата е била
завършена по БДС средата на 1990 год. Сочи, че пред 1991 год. живеели хора в
апартаментите, въпреки че все още не бил издаден акт 16. Разказва, че
кооператорите са полагали труд като твърди, че често виждал бащата на Ц. да
полага труд. Излага, че всеки един апартамент е имал оценка, която не е била
променяна, като вноските в кооперацията са били направени напълно още при
образуването й, преди започване на строителството. Твърди, че допълнителни
вноски не е имало. Свидетелства, че строителството започнало 1986 год. и
завършило 1993 год. Сочи, че жилищен заем изтеглил през 1986 год. като е
представил на ДСК всички необходими документи, удостоверяващи, че членува в ЖСК
и кредитът му е необходим за финансиране на строителство. Няма лични възприятия
дали страните са теглили кредит, за да финансират строителството, нито е
присъствал, когато са внасяли пари в ЖСК. Свид. А.разказва, че страните
фактически се разделили преди развода, още през 1985 год., когато дъщеря му
отишла да живее при него и до сключване на втория брак не са се събирали да
живеят заедно. От страните чул, че от гостите на сватбеното празненство събрали
около 12000 лева. Сочи, че тези пари разделили по равно след развода. Разказва,
че първата вноска към кооперацията била в размер на 3000 лева и била направена
лично от него с негови средства. Свидетелят също сочи, че кооператорите са
полагали труд, за който са получавали възнаграждение като разказва, че основно
труд е полагал той и брата на Ц.. Признава, че и Ц. е полагал труд, но сочи, че
не изпълнявал уговорките. Излага, че кооперацията била готова в груб вид до
покрив 1988-1989 год., като това включвало изграждане на водопровод, мръсни
канали и инсталация, а довършителните работи се извършвали от собствениците.
Сочи, че допълнителни вноски, освен първоначалната не са правени, а заемът е
теглен от дъщеря му преди сключване на втория брак. С категоричност заявява, че
не е работил в СМК, но сочи, че е работил в „Пътни строежи“ Ш. до
пенсионирането си през 1985 год.
Излага, че „Пътни строежи“ предоставяли на ЖСК машини да копаят и да извозват
пясъка. Свидетелят сочи, че заедно с наети от него майстори е прекарал водна
инсталация, ток, поставил е прозорци и врати преди да замине за Украйна. Заявява,
че след развода Ц. донесъл половината от събраните сватбени пари в размер на
6000 лева, които свидетелят предал на дъщеря си. Свид. Е.също сочи, че
събраните сватбени пари били в размер на 12000 лева, които страните си поделили
по равно след развода, като своята част Ц. вложила в апартамента. Заявява, че
заемът в размер на 10000 лева бил изтеглен лично от Ц. през 1986 год. след
развода, но не е присъствала при подписване на договора и усвояване на заема.
Твърди, че първата вноска за строежа в размер на 3000 лева била внесена от
бащата на ищцата, а последната внесла и около 2500 лева лихвоточки от майка си.
Сочи, че ищцата сама е плащала заема и мисли, че до сключване на втория брак го
е изплатила изцяло с лични средства. Твърди, че след сключване на втория брак,
апартаментът бил завършен като имал поставени врати, прозорци и покрив и имало
да се извършват довършителни работи, за които били наети майстори. Излага, че е
помагала при строителството, носила тухли, но не е виждала Ц. на строежа. Сочи,
че вложената в апартамента сума възлизала на 18600 лева, от които 2500 лева
ищцата внесла от лихвоточки на майка си, 6000 лева – от сватбените пари и 10000
лева – покрила от изтегления заем. Сочи, че в апартамента страните заживяли
1990-1991 год., като преди това ищцата обитавала ведомствен апартамент в И. със
сина си и баба си, която й помагала при отглеждането му.
Свид.
С.разказва, че останал с впечатление, че от първото си сватбено празненство
страните събрали повече от 10000 лева. Сочи, че от Ц. разбрал, че сумата била
вложена в строежа. Твърди, че строителството започнало 87-88 година и завършило
92-93 год. Излага, че е ходил да помага при строежа. Сочи, че голяма част от
апартамента била довършена от Ц.. Разказва, че след развода страните били само
няколко месеца (около 3 месеца) разделени и след това отново се събрали като до
построяване на кооперацията живели първоначално под наем в гр. Ш., а след това
се преместили във ведомствено жилище в с. Ц.Б., което обитавали до 1993 год. За
заема в размер на 10000 лева от Ц. знаел, че бил теглен от двамата. Твърди, че
се е засичал с бащата на И. на обекта. Свид. П. излага, че познава страните от
1987 год., когато се преместили да работят в Института по захарно цвекло и
заживели във ведомствено жилище. Сочи, че напуснали жилището 1993 год. и се
преместили в свое собствено. Твърди, че помагал по време на строителството като
пренасял паркет, плочки. Няма спомен в жилището в село Ц.Б. да е живяла и някоя
роднина на страните. Твърди, че страните са имали л.а. „Москвич“, но не може да
си спомни дали е бил закупен преди да се запознаят пред 1987 год. или след
това.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи:
С
предявения от жалбоподателката насрещен инцидентен установителен иск е заявена
претенция с пр. осн. чл. 23, ал. 1 от СК- наличие на пълна
трансформация на лично имущество в придобит по време на брака недвижим имот.
Ищцата е заявила, че спорният недвижим имот е придобит изцяло с нейни средства,
заплащани през време на първия брак между страните и след прекратяването му.
Сочи, че вложените средства са от извънбрачен произход – дарени от баща й (6456
лева), придобити от трудови доходи (2800 лева), ½ част от събраните от
първото сватбено тържество парични подаръци в размер на 6000 лева, както и
теглен и изплатен лично от нея преди сключване на втория брак заем от ДСК в
размер на 10000 лева.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцата по инцидентния
установителен иск следва при условията на пълно и главно доказване да установи:
1. Наличието на прекратен брак между нея и ответника; 2. Обстоятелството, че процесният
имот е придобит по време на брака им; 3. че е придобит изцяло с нейно лично
имущество.
Разпоредбата
на чл. 23, ал. 1 от СК гласи, че лични са вещните
права, придобити през време на брака с лично имущество. Когато вещните права са
придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна
част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2 от СК.
В
настоящия случай безспорно се установи, че страните са били съпрузи за периода
26.03.1983 год. – 25.07.1985 год., както и че са сключили втори брак на
12.04.1989 год., прекратен на 18.04.2019 год.
Не
се спори между страните, че процесният имот е придобит вследствие на построена
от ЖСК „Пътен строител“, гр.Ш. жилищна кооперация върху държавно место, въз
основа на получено право на строеж със Заповед № 680/ 27.08.1984 год. на ОбНС –
Шумен.
Видно
от Протокол №1 от 22.01.1985 год. за проведено в СМУ „Пътен строител“, Ш. общо
събрание на ЖСК „Пътен строител“ на тази
дата за нови членове на ЖСК са били приети страните по делото. Не бяха
ангажирани надлежни доказателства от страна на ищцата, подкрепящи твърдението
й, че ответникът бил изключен от кооперацията, тъй като не изпълнявал
задълженията си, доколкото въпросите както за попълването на кооперацията с
нови членове, така и за освобождаването на членове на ЖСК се решават след
гласуване от общото събрание на ЖСК и се обективират в протокол от проведеното
събрание, какъвто не е представен. Самото твърдение, че ответникът не
изпълнявал задълженията си да подпомага кооперацията с личен труд, е
неподкрепено от събраните доказателства. Всички свидетели (с изключение на
свид. Е.) заявяват, че са виждали Ц. да работи на обекта. Съдът намира, че
показанията на Е.в частта, в която твърди, че Ц. не е полагал труд на обекта,
са изолирани, противоречат на останалите гласни доказателства и не следва да се
кредитират. Обстоятелството, че в Протокола за разпределяне на жилищата и
другите обекти между членовете на ЖСК „Пътен строител“, находящ се на ул. кв. 106, гр. Ш. от 06.03.1986 год. за
собственик на процесния имот е вписана единствено И.Ц. не променя изводите на
съда в тази насока, доколкото видно от приложения Нотариален акт за собственост
върху жилище, строено на държавно място от ЖСК № 24, том VІІ, дело № 2325/1995
год. от 09.06.1995 год., съставен
на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК,
като собственици фигурират и двете страни по делото. Трайна е съдебната
практика, че ЖСК е собственик на разпределените обекти до снабдяване на член
кооператорите с нотариални актове, т.е. издаденият нотариален акт е
конститутивен, а
не констативен, макар да се издава от нотариуса въз основа на представени
документи (в този смисъл са моткивите към т. 2 от Постановление № 3 от
12.11.1983 год. по гр.д. № 1/83 год. на Пленума на ВС на НРБ; Постановление № 4
от 18.05.1987 год. по гр.д. № 4/86 год. на Пленума на ВС на НСРБ; мотивите към
т. 2 от ТР №5/24.06.2017 год. по т.д. № 5/2014 год. на ОСГК; Решение № 424 от
25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 100/2012 г., I г. о., ГК).
Ирелевантно
за настоящото производство е кога страните са отишли да живеят в имота – през
1991 год., 1992 год., когато е издаден Акт 15 или през 1993 год., когато е
издаден Акт 16, тъй като това обстоятелство няма да допринесе за разрешаване на
спорните въпроси. Няма спор, че страните към 12.04.1989 год. вече са сключили
втория си граждански брак.
Един
от основните спорни въпроси е кога е изтеглен заемът в размер на 10000 лева за
финансиране на строителството и от кого, като ищцата твърди, че го е изтеглила
сама след прекратяване на първия брак (през 1986 год.) и го е изплатила до
сключване на втория брак със свои лични средства, а ответникът твърди, че
заемът е изтеглен през 1984 год. от съпрузите и е изплатен изцяло от двамата,
тъй като след прекратяване на първия брак, се разделили за много кратък период
от време и след това се събрали да живеят на семейни начала до сключване на
втория брак.
Твърденията
и на двете страни досежно обстоятелството кога и от кого е изтеглен паричният
заем останаха недоказани, тъй като не бяха представени надлежни доказателства
за установяването им. Съгласно чл.
430, ал.3 от Търговския закон договорът за банков кредит
се сключва в писмена форма и следователно това е форма за неговата
действителност. Поради това и сключването на договор за банков кредит не може
да се доказва със свидетелски показания на осн.чл.
164, ал.1, т.1 от ГПК. Дори и гласните доказателства да бяха допустими, в случая
същите са толкова противоречиви, че не може да се достигне до обективен извод
за годината, през която е бил изтеглен заемът. Освен това нито един от
свидетелите не е присъствал на кандидатстването за кредит, нито на реалното
предаване на сумата, т.е. показанията им досежно това обстоятелство не са преки
и непосредствени и не доказват усвояване на заема лично от Ц. след прекратяване
на първия брак, още по-малко доказват, че получената в заем сума е била внесена
от ищцата по сметка на ЖСК „Пътен строител“ за финансиране на строителството на
процесното жилище. Дори да се приеме тезата на ищцата, че заемът е изтеглен лично
от нея през 1986 год., то не бяха ангажирани доказателства заемът да е бил
изплатен изцяло с нейни лични средства преди датата на сключване на втория брак
между страните на 12.04.1989 год. Представената вносна бележка от 07.12.1993
год. за сумата от 11083.40 лева не доказва твърдението, че заемът бил изплатен
изцяло от ищцата. На първо място, сумата е внесена от И.Ц. по нейна сметка, т.е.
вероятно се касае за влог. На второ място, дори да се приеме, че с тази сума
впоследствие е погасен изтегленият заем, то сумата е внесена няколко години
след сключване на втория брак между страните, а съгласно чл. 19, ал. 1 от СК
(от 1985 год.), действал към периода на изплащане на процесното жилище,
паричните влогове, придобити по време на брака принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо на чие име са придобити. Вярно е, че съгласно действащия
Семеен кодекс влоговете са лична собственост на титуляра и е налице изрично преуреждане в съответствие с новата уредба, но
само за заварените влогове, какъвто соченият влог не е. Предвид изложеното,
влогът е бил СИО, тъй като към 1993 год. страните са били в брак от повече от 4
години и е напълно възможно тази парична сума да представлява съвместни
спестявания, докато ищцата не обори презумпцията за съвместен принос, каквото в
случая по отношение на сумата 10000 лв. изтеглен заем не бе осъществено.
Освен
това от събраните гласни доказателства се установи, че твърдението, че от
прекратяване на първия брак до сключване на втория (от 25.07.1985 год.
до 12.04.1989 год.) страните били разделени, не отговаря на истината. В тази
връзка следва да се даде вяра на показанията
на свид. Е.и А.в частта им, в която твърдят, че няколко месеца преди първия
развод страните са били разделени като ищцата отишла да живее с детето в дома
на баща си. Такива са и констатациите в съдебното решение, с което е прекратен
първият брак между страните, където е посочено, че на 16.02.1985г. съпругата
напуснала семейното жилище. По делото, обаче
има данни, че през 1987 год. страните отново се събрали. В тази насока са
показанията на свид. П., които съдът кредитира, доколкото не е заинтересуван от
изхода на спора, а и казаното от него съответства на събраните по делото
писмени доказателства. Същият разказва, че е бил съсед на страните през 1987
год., когато се преместили да работят в Института по захарно цвекло и заживели
във ведомствено жилище. Твърди, че живели там до 1993 год., когато междувпрочем
е издаден и акт 16 за строежа. Индиректно в този смисъл свидетелства и бащата
на ищцата, както и първата й братовчедка които отбелязват, че преди развода
ищцата отишла да живее при родителите си, а след развода останала близо година
в жилището им. Отговарят на истината твърденията им, че след 1986 год. ищцата
отишла да работи в Института по захарно цвекло, но твърдението, че се била
преместила във ведомствен апартамент в И., където заживяла с баба си и детето
си не съответства на другите събрани доказателства, а единствено обслужва целта
на ищцата да защити тезата си, че от февруари 1985 год. до 12.04.1989 год. е
разполагала единствено със своите доходи, за да изплаща отпуснатия заем.
Следващият
спорен въпрос е свързан с това дали ищцата е извършила твърдените от нея
плащания, за които са представени фактури, със свои лични средства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че действително са налице данни за вложени от ищцата нейни лични
парични средства при изграждане на процесния недвижим имот.
Видно
от представената спестовна книжка на майката на ищцата, на 27.06.1986 год. е изтеглена
сумата от 2387 лева, която е била внесена на същата дата от Ц. по сметка на ЖСК „Пътен строител“.
Доколкото ищцата е била единствен наследник на майка си, то тази парична сума е
нейна лична собственост.
Следва да се приеме, че сумата от 3000 лева
действително е била дарена от Сашо А.на ищцата, негова дъщеря. В случая, видно
от представената квитанция, сумата е заплатена на 25.09.1985 год., след
прекратяване на брака между страните, като посоченото основание е „аванс право на строеж“, а за вносител е вписан бащата
на ищцата. В този смисъл, показанията на свид. А.досежно извършеното от него в
полза на Ц. дарение в размер на 3000 лева изцяло съответства на събраните
писмени доказателства.
Недоказано остана твърдението на ищцата, че
баща й е дарил лично на нея средства в общ размер от 4956 лева., които са били
вложени в жилището. Действително се установи извършено дарение на сумата от
3000 лева, но нито от писмените, нито от гласните доказателства безспорно се
установи бащата на ищцата да й е дарил и сумата от 1956 лева. Нещо повече,
самият той заявява, че й е дарил сумата от 3000 лева и е помагал на дъщеря си с
ежедневните разходи, но твърдение за извършено от него дарение на сумата от още
1956 лева няма.
Квитанцията за сумата от 500 лева е издадена на
12.09.1984 год., към която дата страните все още са били в брак, не са били
фактически разделени, а ищцата не успя да докаже, че произхода на тази сума
действително е дарение, извършено от нейния баща единствено в нейна полза,
поради което съдът приема, че тази парична сума е изплатена с общи средства.
Колкото до сумата от 1000 лева (по квитанция,
получена на 14.09, намираща се на л. 44 от първоинстанционното дело), за която
ищцата също твърди, че е дарена лично и само на нея от баща й и е внесена в ЖСК
за финансиране на строителството, от назначената пред първоинстанционния съд
съдебно графическа експертиза безспорно се установи, че квитанцията не носи
подписа на касиера на ЖСК „Пътен строител” – С.П.Я.. Т.е. нито се установи на
коя дата е внесена тази сума, нито за кого е внесена. Не е посочен получател,
за разлика от останалите 3 квитанции, в които изрично е указано, че сумите се
внасят в полза на ЖСК „Пътен строител”.
Представената квитанция за сумата от 100
лева, в която не е посочена дата на издаването й, а като основание е отразено
„наем“ не доказва, че плащането на тази сума е извършено във връзка със
строителството на процесното жилище, поради което не следва да се коментира от
съда.
Не бяха ангажирани надлежни доказателства и
за установяване на обстоятелството каква парична сума са получили като подарък
страните от първото си сватбено тържество, как е била похарчена тази парична
сума, дали действително е била разделена след развода. Ищцата твърди, че сумата
е била в размер на 12000 лева и след първия развод е била поделена по равно
между страните, а ответникът релевира, че е била в размер на 7000 лева и е била
вложена за закупуване на правото на строеж и за изграждане на процесния
апартамент. Ищцата следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдението си, че е инвестирала своя дял от събраните пари от сватбеното
тържество в размер на 6000 лева във финансиране строителството на процесното
жилище. Квитанция за такава парична сума, обаче, не е приложена по делото, а и самата
теза на ищцата, че е заплатила и нея е несъстоятелна. Доколкото твърдението й
е, че цената на придобиване на имота е 18687 лева, то заплатените от нея
средства биха възлизали на много повече (6000 лева от сватбени подаръци + 2800
лева трудови доходи + 6456 лева общо дарени от баща й +10000 лева заем от ДСК =
25256
лева).
Недоказано остана твърдението на ищцата, че сумата от 2800 лева с посочено основание в
разписката „прехвърляне сумите за закупуване на жилище“ е била заплатена от нея
през 1986 год. с нейни лични средства от трудови доходи. На първо място, в
разписката не е посочена дата, на която е извършено плащането, поради което не
може да се установи дали то е извършено действително през 1986 год., както
твърди ищцата или по време на първия брак между страните, прекратен на
25.07.1985 год. Освен това, за периода от датата на първия развод до края на
1986 год. Ц. е работила на 3 места - в Тютюнев комбинат, гр. Ш. (до 31.03.1986
год., на длъжност „общ работник, сортировачка”, с надница от 5,53 лева), в Производствено
предприятие „Успех” за периода от 04.05.1986 год. до 01.07.1986 год., на
длъжност “монтажник“, с надница от 5,53 лева и от 03.08.1986 год. до 18.07.1989
год. в ПК по Захарно цвекло „Проф. И.И.“ на длъжност „лаборантка” със заплата
140-150 лева. Т.е. за твърдения период от прекратяване на брака до края на 1986
год. (18 месеца) ищцата обективно не би могла да спести сумата от 2800 лева от
трудови доходи, както самата тя твърди, при посоченото в трудовата й книжка
трудово възнаграждение.
Следващият
спорен въпрос в настоящото производство касае придобивната стойност на
процесния имот. Ищцата поддържа, че действителната придобивна стойност на имота
е в размер на 18687 лева, определена съобразно окончателния разпределителен
протокол на ЖСК, а ответникът – че е 114000 лева, съобразно посочената в
нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК базисна пазарна стойност на имота.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя съдебната практика, обективирана в Решение № 320
от 04.07.2012 год. по гр.д. № 71 от 2012 год. на ВКС, IV г.о. и Решение № 190 от 01.12.2017 год. по гр.д. №
698 от 2017 год. на ВКС, I г.о., в
които е прието, че действителната придобивна стойност на недвижим имот при
искове за трансформация на лични средства в придобит по време на брака недвижим
имот от ЖСК се формира въз основа на действително направените разходи за
изграждането и завършването на обекта в готов вид съгласно окончателния
разделителен протокол.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че действителната придобивна
стойност на процесния апартамент по предявения от И.С.Ц. иск за
трансформация на лични средства в придобит от ЖСК по време на брака апартамент
е отразената в окончателния разделителен протокол и възлиза на 18687 лева, а не посочената в нотариалния акт
базисна пазарна оценка на имота (която в случая е 114000 лева), нито посочените
в СТЕ стойности.
С оглед всички събрани доказателства и предвид тази
придобивна стойност на процесния апартамент, съдът намира, че следва да бъде
признато за установено, че в резултат на частична трансформация на извънсемейни
средства, И.С.Ц. притежава 12037/18687ид.ч. (5387лв. лично
имущество и 6650лв. нейния дял от общи средства, вложени в придобитото по време
на брака жилище), а за ответника остават 6650/18687 ид.ч. от процесния недвижим
имот. В останалата част до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Доколкото процесният недвижим имот се явява
съсобствен, но не при равни квоти, то между страните по делото следва да се
допусне делба при следните квоти: 12037/18687ид.ч. за И.С.Ц. и 6650/18687
ид.ч. за Ц.С.Ц..
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта, в която е признато за установено по иска за трансформация на
лично имущество при придобиване на недвижимия имот, че И.С.Ц. е собственик само на 5/418 ид.ч. от процесния Апартамент № 1, както и в
частта, с която са определени квотите на съделителите, като вместо него следва
да се постанови друго решение, с което да се признае за установено, че И.С.Ц.
притежава право на собственост върху 12037/18687ид.ч. от процесния недвижим имот, а
ответника - 6650/18687 ид.ч. и с което делбата на процесното жилище да бъде
допусната при квоти: 12037/18687ид.ч. за И.Ц. и 6650/18687 ид.ч. за Ц.Ц..
Решението в частта, с която е допуснат до делба процесния недвижим имот между
съделителите И.Ц. и Ц.Ц. е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Решението
следва да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски в полза на
ответника за горницата над 754,43 лева до пълния предявен размер от 2098.80
лева, съобразно отхвърлената част от претенцията, като ответникът следва да
бъде осъден да доплати на ищцата сумата от 898,33 лева, представляваща
сторените съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част от претенцията с
пр. осн. чл. 23, ал. 1 от СК.
По разноските:
С оглед изхода на спора в настоящото производство въззиваемият
следва да заплати на въззивницата направените от нея разноски, съобразно
уважената част от въззивната жалба в размер на 1018,85 лева. На осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на
606, 39 лева, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 260230/ 02.12.2020 год. по гр. д. № 1368/ 2019 год. по описа на
Шуменски районен съд в
частта, с която е признато за установено
по
отношение на Ц.С.Ц., че И.С.Ц. е собственик само на 5/418 ид.ч. от Апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
83510.661.364.2.1, намиращ се на първи етаж от
секция „А“ от сграда на етажна собственост „Пътен строител“, находящ се на
адрес: гр. Ш., община Ш., област Ш., улица № , заедно с прилежащите към
апартамента: Избено помещение № 1 с
площ от 12.24 кв.м.;
Таванско помещение № 1 с площ от 11.38 кв.м; 1486/100000 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в частта, с която са определени квотите на съделителите Ц.С.Ц.
и
И.С.Ц. в допуснатия до делба недвижим
имот, както
в частта, с която И.С.Ц. е осъдена да
заплати съдебно-деловодни разноски за първа инстанция за горницата над 754,43 лева до пълния предявен размер от 2098.80
лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр. осн. чл. 23, ал. 1 от СК, предявен от И.С.Ц., ЕГН: **********,
с адрес *** срещу Ц.С.Ц., ЕГН : **********, с адрес ***, че И.С.Ц. е собственик
на 12037/18687ид.ч. от придобития по време на брака им недвижим имот:
Апартамент № 1, ет. 1, секция „А“ от сграда на етажна собственост „Пътен
строител“, находящ се на адрес: гр. Ш., община Ш., област Ш., улица № , със застроена площ 74.66 кв.м, състоящ се
от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници и съседи за апартамента:
от изток – двор, от запад – улица „П.П.“, от север – секция „Г“, от юг –
стълбище, отдолу – гаражи, отгоре – втори етаж, заедно с прилежащите към апартамента:
Избено помещение № 1, с площ от 12.24 кв.м, при граници и съседи за избеното
помещение: от изток – медицинска стая, от запад – улица „П.П.“, от север – изба
№ 2, от юг – стълбище, отдолу – земя и отгоре – гаражи; Таванско помещение №
1 с площ от 11.38 кв.м, при граници и
съседи за таванското помещение: от изток – двор, от запад – таван № 15, от
север – секция „Г“, от юг – таван № 2; 1486/100000 ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо общински парцел
I от квартал 106 по плана на град Ш., действащ към 09.06.1995
г., съгласно Нотариален акт за собственост на жилище, строено на държавно място
от ЖСК № 24, том VII, дело № 2325/09.06.1995 г. – Нотариус при Районен съд –
Шумен, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш.,
община Ш., област Ш., одобрена със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г. на ИД на
АГКК, имотът представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
83510.661.364.2.1, намиращ се в сграда с идентификатор 83510.661.364.2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.661.364, с площ 74.66 кв.м,
при съседи: на същия етаж: 83510.661.364.2.2; под обекта: 83510.661.364.2.16,
83510.661.364.2.19, 83510.661.364.2.18,
83510.661.364.2.17; над обекта: 83510.661.364.2.4, като отхвърля исковата
претенция в останалата й част до пълния предявен размер.
ОПРЕДЕЛЯ
делбените квоти в допуснатия до делба недвижим имот, описан по-горе, както
следва: 12037/18687ид.ч. за И.С.Ц. и 6650/18687 ид.ч. за Ц.С.Ц..
ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, с която е допуснат до делба между Ц.С.Ц. и И.С.Ц.
гореописаният недвижим имот.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц.С.Ц. да заплати на И.С.Ц. сумата от 1018,85 лева,
представляваща сторените разноски пред въззивната инстанция, съобразно
уважената част от въззивната жалба, както и да доплати сумата от 898,33
лева – сторени разноски пред първоинстанционния съд, съобразно уважената част
от исковата претенция.
ОСЪЖДА
И.С.Ц.
да заплати на Ц.С.Ц. 606, 39 лева – разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.