Решение по дело №5530/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 361
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20233110205530
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110205530 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на В. Б. Н. срещу НП на зам. Кмет на
Община Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивницата сочи, че са налице съществени нарушения на материалния и
на процесуалния закон. Счита, че не е налице субективната и обективната страна на
нарушението. Установяването му не е скрепено с доказателства. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
В с. з. въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното
постановление. Сочи, че въз основа на представен амбулаторен лист се установява
обективна невъзможност въззивницата Н. да е управлявала МПС. Моли за присъждане на
разноски.
Представител на въззиваемата страна не се явява . В молба моли съда да остави жалбата
без уважение и претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 25.01.2023г. инспектор „Репатриране“ към ОПОПСЗ - св. М. установил паркиран
автомобил „Шкода“ с рег. №СВ5851ТК върху тротоара в гр. Варна, ул.“Селиолу“, до №21.
Св. М. съставил констативен протокол, като автомобилът бил репатриран. До
натоварването на автомобила не се появило лице, което да се легитимира като негов водач.
Автомобила бил собственост на „Дефендър“ ЕООД с управител въззивницата Н..
1
На 25.01.2023г., при явяване на въззивницата Н. в пункта за репатрирани
автомобили, св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че
на същата дата около 11,10 ч. в гр. Варна, ул.“Селиолу“, до №21 е паркирала автомобил
„Шкода“ с рег. №СВ5851ТК върху тротоара.
Деянието било квалифицирано като такова по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Акта бил надлежно
предявен и връчен на въззивницата, която вписала в съдържанието му, че има възражения.
Впоследствие възражения не били депозирани по административно наказателната
преписка.
На 09.02.2023г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.94
ал.3 от ЗДвП на основание санкционната норма на чл.178е от същия закон, на въззивницата
било определено административно наказание.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства-
показанията на св. М. и св. К., както и от писмените такива – надлежно съставен
АУАН;констативен протокол и др.

Показанията на св. М. са такива на пряк очевидец на нарушението и кореспондират
със съдържанието на писмените доказателства по делото, безспорно установявайки , че на
25.01.2023г., около 11,10 ч. в гр. Варна, ул.“Селиолу“, до №21 е паркирала автомобил
„Шкода“ с рег. №СВ5851ТК върху тротоара.
Въззивницата Н. е управител на „Дефендър“ ЕООД и след като не е предоставила
декларация по чл.188 от ЗДП, установяваща, че трето лице на посочената дата е управлявало
и паркирало автомобила, следва да се приеме, че извършител на нарушението е именно тя.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗДП, като е дал правилна правна квалификация на извършеното от въззивницата
нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена
2
санкционната норма на ЗДвП. Правилно е бил преценен и вида на наказанието.

Съдът констатира, че при определяне на размера на наказанието са били взети предвид
установените смекчаващи отговорността обстоятелства - за въззивницата това е първо
нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и наказанието е
било определено в предвидения минимален размер. Съдът намери, че адекватен на тежестта
на извършеното нарушение се явява минималния размер на предвиденото в наредбата
административно наказание “глоба” и в този смисъл наказанието е правилно определено по
своя размер.

Що се отнася да наведените възражения, съдът намери същите за неоснователни,
предвид на следното:
Въззивницата сочи, че са налице съществени нарушения на материалния и на
процесуалния закон. Счита, че не е налице субективната и обективната страна на
нарушението. Установяването му не е скрепено с доказателства.
По така наведените общи възражения, съдът следва да отбележи, че при извършената
служебна проверка не констатира да са допуснати каквито и да било нарушения при
съставяне на АУАН , които да доведат до опорочаване на отпочването на административно
наказателното производство.
От обстоятелствената част на НП са изводими всички признаци от състава на
нарушението. В хода да проведеното административно наказателно производство, а и към
провеждане на въззивното производство не е възникнала необходимост от провеждане на
допълнително разследване, доколкото всички събрани по преписката доказателства
безкритично установяват именно възприетата с НП фактология.
Приложения снимков материал, изготвения констативен протокол и показанията на
св. Миричнешки представляват годни и категорични доказателства относно осъществения
състав на нарушението.
Съдът категорично не възприема тезата, че въз основа на представен амбулаторен
лист се установява обективна невъзможност въззивницата Н. да е управлявала МПС.
С представения болничен лист се установява наличието на фрактура, датираща от
10.01.2023г. Към 24.01.2023г., когато е осъществено посещението в болнично заведение и
съответно- издаден приложения по делото болничен лист, обективното състояние на левия
горен крайник на въззивницата е констатирано като : „наличие на гипсова имобилизация на
ляв горен крайник- пръсти топли и подвижни. Болка в лява гривнена става.“
Фактът, че се касае за имобилизация на левия горен крайник, позволяваща
подвижност на пръстите не обосновава извод за обективната невъзможност въззивницата да
извършва движения с този крайник, включително да държи волан.
Горното, както и обстоятелството, че в деня на установеното паркиране –
3
25.01.2023г. именно въззивницата Н. се е явила в пункта за репатрирани автомобили,
собственоръчно е подписала съставения АУАН и е вписала в него, че възразява, както и
факта, че въззивницата не е посочила в декларация трето лице, осъществило паркирането,
извеждат категоричен извод досежно авторството на деянието именно от страна на
въззивницата Н..


Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди НП.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .

Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 029/09.02.2023 г. на зам. Кмет на Община Варна , с което на В. Б.
Н. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.178е ат
ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Б. Н., ЕГН ********** да заплати на Община Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4