№ 14742
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110149101 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. К. В. срещу К. К. Т. /действащ лично
и със съгласието на своята майка Г. К. Н./, З. Р. Б. и Д. А. Б., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от
недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община - Район „Витоша“, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2044.869.2.7 по КККР на град София,
находящ се в град София, район „Витоша“, улица „197“ № 7, вход „В“, ет. 4, ап. 7, който се
намира в Жилищна сграда - многофамилна с идентификатор 68134.2044.869.2, разположена
в Поземлен имот с идентификатор 68134.2044.869; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 62,26 кв.м. с прилежащи
части: съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.2044.869.2.8, под обекта 68134.2044.869.2.5, над
обекта: няма, заедно с 60,89 кв.м., съставляващи 0,70 % ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор 68134.2044.869, находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. Симеоново,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг
вид застрояване, с обща площ от 16 432 кв.м., номер по предходен план: 2178 (869), при
съседи: 68134.2044.890, 68134.2044.945, 68134.2044.936, 68134.2044.851, 68134.2044.850,
68134.2044.981, 68134.2044.1761, 68134.2044.747, 68134.2044.1777, 68134.2044.1814,
68134.2044.1779 и 68134.2044.865, който в документа за собственост е описан и като
Апартамент № 7, находящ се в блок 2, вход „В“, на кота „+8,40“ метра, на 4 етаж, и е с
разпределение: антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, санитарен възел с баня и
тераса, при граници: от три страни: двор, коридор, ап. 8, апартамент № 8 във вход „Б“,
1
отдолу: апартамент № 5; и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на
другата 1/2 ид.ч. недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община - Район
„Витоша“, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2044.869.2.7 по
КККР на гр. София, находящ се в град София, район „Витоша“, улица „197“ № 7, вход „В“,
ет. 4, ап. 7, който се намира в Жилищна сграда - многофамилна с идентификатор
68134.2044.869.2, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68134.2044.869;
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ от 62,66 кв.м. с прилежащи части: съответните идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.2044.869.2.8,
под обекта 68134.2044.869.2.5, над обекта над обекта: няма, заедно с 60,89 кв.м.,
съставляващи 0,70 % ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 68134.2044.869, находящ се в
гр. София, район „Витоша“, кв. Симеоново, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, с обща площ от 16 432
кв.м., номер по предходен план: 2178 (869), при съседи: 68134.2044.890, 68134.2044.945,
68134.2044.936, 68134.2044.851, 68134.2044.850, 68134.2044.981, 68134.2044.1761,
68134.2044.747, 68134.2044.1777, 68134.2044.1814, 68134.2044.1779 и 68134.2044.865, който
в документа за собственост е описан и като Апартамент № 7, находящ се в блок 2, вход „В“,
на кота „+8,40“ метра, на 4 етаж, и е с разпределение: антре, дневна-трапезария с кухненски
бокс, спалня, санитарен възел с баня и тераса, при граници: от три страни: двор, коридор, ап.
8, апартамент № 8 във вход „Б“, отдолу: апартамент № 5, за действително договорената
продажна цена за тази идеална част от 35 000,10 лева.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2016 г. ищцата е сключила граждански брак с
Христо Ангелов Тачев, който починал на 10.05.2022 г. и е оставил за свои наследници по
закон съпругата си – настояща ищца и сина си К. К. Т. – един от ответниците. Приживе, с
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 135, том II, peг. № 6409/15.10.2015 г., дело № 280 по описа за
2015 г. на Нотариус Богдана Бъчварова, рег. № 515, Христо Ангелов Тачев придобил
възмездно чрез покупка правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот.
Сочи, че след смъртта на Христо Ангелов Тачев, оставеното от него наследство се разделя
поравно между съпругата му и сина му, от което следвало, че ищцата е придобила по
наследство 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот. Твърди, че с договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 44, том 1, peг. № 4937/18.08.2022 г., дело № 33 по описа за 2022 г. по
описа на Нотариус Мая Добрева, с рег. № 184, ответникът К. К. Т., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Г. К. Н., продал на другите двама
ответници - З. Р. Б. и Д. А. Б. изцяло правото на собственост върху процесния недвижим
имот срещу цена в размер на 70 000,20 лева. Излага, че доколкото по силата на
наследственото правоприемство е придобила 1/2 идеална част от процесния недвижим имот,
то описаната прехвърлителна сделка не била породила транслативен ефект досежно нейната
идеална част от имота. Продавачът по същия нотариален акт и настоящ ответник К. К. Т.
бил собственик само на 1/2 идеална част от процесния имот, респ. е успял да продаде на
2
ответниците правото на собственост само върху притежаваната от него идеална част.
Обективираната в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том 1, peг.
№ 4937/18.08.2022 година, дело № 33 по описа за 2022 година по описа на Нотариус Мая
Добрева, покупко-продажба на правото на собственост върху целия имот накърнявала
интересите и правата на ищцата и създавала правен интерес от предявяване на
установителен иск против двете страни по сделката за установяване, че тя е собственик на
1/2 идеална част от процесния имот. Поддържа, че към 18.08.2022 г., тя и ответникът К. К. Т.
са били съсобственици на процесния имот, при квоти на собственост по 1/2 идеална част за
всеки от тях. Сочи, че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част
от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Поддържа, че при продажбата на имота К. К. Т. се е легитимирал като собственик на целия
имот и не е посочил факта на наличието на съсобственост върху имота, нито е представял
декларация и/или писмени доказателства по чл. 33, ал. 1 ЗС. При тези твърдения обосновава
правния си интерес от завеждането на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС срещу ответниците за
изкупуване на продадената от К. К. Т. на З. Р. Б. и Д. А. Б. 1/2 идеална част от процесния
имот при договорената от страните в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 44, том 1, peг. № 4937/18.08.2022 г., дело № 33 по описа за 2022 г. по описа на
Нотариус Мая Добрева, рег. № 184, цена от 35 000,10 лева за тази идеална част (която сума
била получена чрез разделяне на две на уговорената от страните цена за целия имот).
Твърди, че е установила факта на разпореждането на 30.08.2022 г. от справка в Службата по
вписванията – София. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника К. К. Т., с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва твърдението на
ищцата, че същата се е намирала в граждански брак с Христо Ангелов Тачев, за което
свидетелствало удостоверение за наследници с изх. № РВТ22-УГ01-11279 от 05.07.2022 г.,
издадено от гр. София, 17-ти район Витоша, общ. Столична, където в графа семейно
положение било записано „Неженен“ и бил посочен единственият му наследник – К. Т..
Христо Ангелов Тачев, бил записан като „неженен“ и в акта за смърт. Излага, че ищцата
основава претенцията си, като се позовава на сключен граждански брак с Христо Ангелов
Тачев на 04.11.2016 г. в САЩ. Сочи, че към датата на издаване на удостоверението за
наследници на Христо Тачев липсва информация относно това той да е имал сключен
граждански брак с ищцата. Аргументира, че дори такъв да е бил сключен, съществува
задължение за регистриране в Република България на граждански брак на български
граждани, сключен в чужбина, като подробно излага и какъв е редът. Сочи, че представеното
от страна на ищцата удостоверение за сключен граждански брак е издадено въз основа на
акт за сключен граждански брак № 3041 от 30.08.2022 година, което означавало, че нито към
датата на смъртта, нито към момента на изповядване на сделката по продажба на
недвижимия имот, ищцата не е била съпруга, а оттам и наследник на Христо Тачев. Твърди,
3
че дори и ищцата да има сключен граждански брак с Христо Тачев, то същият е
нелегитимен, тъй като ищцата имала сключен брак в Гърция с гръцкия гражданин Георгиос
Исаиас Ангелис, като към 04.11.2016 г. ищцата нямала развод, поради което и счита, че
ищцата не е регистрирала брака си с Христо Тачев в нормативно предвидените срокове.
Навежда твърдения, че ищцата и Георгиос Исаиас Ангелис имат общи фирми, регистрирани
в търговския регистър, където ищцата била регистрирана като управител и съдружник с
имената Д. К. В. – Ангели. Развива съображения в насока, че дори да има сключен брак
между ищцата и Христо Тачев, то той е нищожен, т.к. към 04.11.2016 г. не е бил прекратен
другият брак на ищцата. С оглед изложеното ответникът сочи, че не се установява
наличието на легитимно сключен граждански брак между ищцата и Христо Тачев, поради
което счита, че няма как ищцата да е наследник, респ. собственик по наследство на 1/2 ид.ч.
от процесния имот. Оспорва и иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, като излага, че към
датата на продажбата, ищцата не е имала качеството съсобственик по отношение на
процесния имот, с оглед изложените по-горе съображения. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците З. Р. Б. и Д. А. Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорват ищцата да е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот на основание наследствено
правоприемство, като излагат, че към датата на смъртта на лицето Христо Тачев, между
ищцата и лицето Христо Тачев не е бил сключен граждански брак, както и че същият не е
бил оповестен по реда, установен в българското законодателство. Излагат подробни
твърдения в насока, че към дата на придобиване на процесния имот, изключителен
собственик на същия е бил другият ответник – К. Т.. Сочат, че ищцата е оповестила
сключения брак едва на 30.08.2022 г., т.е. след придобиването на процесния имот от
ответниците и подробно аргументират, че в случая не са спазени сроковете съгласно чл. 70
ЗГС за оповестяване на брак, сключен в чужбина. Също твърдят, че към дата на сключване
на брака – 04.11.2016 г. ищцата се е намирала в брак с друго лице, който не е бил прекратен,
като в тази връзка излагат подробни твърдения, че сключеният с Христо Тачев брак, не е
породил правни последици. С оглед изложеното оспорват съдържанието на Удостоверение
за сключен граждански брак № 3041/30.08.2022 г. Оспорват и съдържанието на
Удостоверение за наследници с изх. № РВТ22-УГ01-11279/02.09.2022 г., издадено от
Столична община. Правят искане да се открие производство по оспорване съдържанието на
посочените документи. Молят съда да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. При аналогични съображения оспорват и иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, като излагат, че
към момента на сключване на договора за покупко-продажба, ищцата не е имала качеството
съсобственик. В отговора на исковата молба ответниците са обективирали покана до ищцата
за плащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 800 лева
ежемесечно, до 10-то число на всеки месец, за който се отнася ползването, но претенция в
тази връзка не е предявена. В заключение молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
4
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че К. К. Т. е продал процесния имот на З. Р. Б. и Д. А. Б., която продажба е обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, peг. № 4937/18.08.2022
г., дело № 33 по описа за 2022 г. по описа на Нотариус Мая Добрева, рег. № 184. Освен
безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от приетия препис от
нотариален акт за покупко-продажба. Видно от съдържанието на нотариалния акт, имотът е
продаден за сумата от 70 000,20 лева, като е отбелязано, че продажната цена е платена по
банков път.
От приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том II,
рег. № 6409, дело № 280/2015г. се установява, че наследодателят Христо Ангелов Тачев е
придобил процесния недвижим имот чрез покупко-продажба на 15.10.2015г.
От приетия препис-извлечение от акт за смърт на Христо Ангелов Тачев се
установява, че същият е починал на 10.05.2022г. в САЩ. В удостоверението е отбелязано, че
лицето е неженен.
От представеното от нотариус Мая Добрева нотариално дело № 33/2022г. се
установява, че по него са представени всички необходими документи за сключване на
договор за покупко-продажба на процесния имот, включително посочения по-горе
нотариален акт от 15.10.2015г., молба за започване на нотариално производство, схема и
удостоверение за данъчна оценка на имота, препис от определение № 395 от 28.07.2022г.,
постановено по ч.гр.д. № 663/2022г. по описа на РС – гр. Смолян, с което е дадено
разрешение на основание чл. 130, ал. 3 СК на К. К. Т., представляван от своята майка Г. К.
Н., да продаде процесния наследствен имот, останал му като наследство от неговия баща
Христо Ангелов Тачев, като получената сума бъде преведена по негова сметка.
По нотариалното дело е представено и нареждане за междубанков кредитен превод в
чуждестранна валута, изпълнено на 16.08.2022г., от което е видно, че ответникът З. Р. Б. е
превел по сметка на ответника К. К. Т. сумата от 36 770 щатски долара, с основание
„Покупка на апартамент“. От представеното от ответниците извлечение от сметката на
платеца се установява, че при превалутиране на сумата към датата на извършване на
превода, същата се равнява на точно 70 000,20 лева.
По нотариалното дело е представено удостоверение за наследници с изх. № РВТ22-
УГ01-8566 от 05.07.2022г., издадено от СО, район „Витоша“, според което ответникът К. К.
Т. е единствен наследник на Христо Ангелов Тачев, починал на 10.05.2022г., като негов пряк
низходящ /син/.
Ищцата, от своя страна, е представила удостоверение за наследници с изх. № РВТ22-
УГ01-11279 от 02.09.2022г., издадено от СО, район „Витоша“, според което наследници на
Христо Ангелов Тачев, починал на 10.05.2022г. са ищцата Д. К. В. като преживяла съпруга и
5
ответникът К. К. Т. като син на наследодателя.
От представената от Столична община, район „Витоша“ преписка по издаване на акт
за граждански брак се установява, че на 30.08.2022г. е издаден Акт за сключен граждански
брак № 3041 между Христо Ангелов Тачев и Д. К. В., като е посочено, че бракът е сключен
на 04.11.2016г. в САЩ. По преписката е представен акт за промяна на име, издаден от
Службата за гражданство и имиграция към Министерството на вътрешната сигурност на
САЩ, по силата на който Христо Ангелов Тачев, гражданин на България, живущ в Маунт
Проспект, Илинойс, притежател на зелена карта, е променил името си на К. Ангел Тачер на
04.11.2010г. По преписката е представено и Удостоверение за брак, номер на лиценз
М201630396-0, издадено от Държавния секретар на щата Илинойс, САЩ, съгласно което
между К. Ангел Тачер и Д. К. В., е сключен граждански брак от Маргарет Куин – съдия в
Скоки, Илинойс. Бракът е вписан на 04.11.2016г. И двете удостоверения са заверени с
апостил и са преведени на български език.
Въз основа на така посочения акт за граждански брак, съставен от СО, район
„Витоша“ на ищцата е издадено и удостоверение за граждански брак № ********** на СО,
район „Витоша“, издадено на 30.08.2022г., с вписана дата на сключване на брака –
04.11.2016г. в САЩ.
От приетия акт за сключен граждански брак № 3052 от 10.03.1997г. на СО, район
„Оборище“ се установява, че на 16.01.1997г. в гр. Ермиони, Гърция, е сключен граждански
брак между Д. К. В. и Георгиос Исаиас Ангелис, гражданин на Гърция. На гърба на акта е
отбелязано, че бракът е прекратен с Решение № 100 от 02.07.2015г. по гр.д. № 211/2015г. по
описа на РС – гр. Елин Пелин, влязло в сила на 24.09.2015г.
Приет е и препис от Решение № 100 от 02.07.2015г. по гр.д. № 211/2015г. по описа на
РС – гр. Елин Пелин се установява, че съдът е прекратил брака между Георгиос Исайас
Ангелис и Д. К. В.-Ангели чрез развод на основание чл. 49, ал. 1 СК и е постановил след
развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име В.. Решението е влязло в сила на
24.09.2015г.
Приети са и удостоверение за актуално състояние на дружествата „Дидима“ ООД, в
което съдружници са ищцата и Георгиос Исаиас Ангелис, и „Фос Корект“ ООД, както и
протоколи от общи събрания на съдружниците в „Фос Корект“ ООД от 10.05.2017г.,
24.04.2018г. и 16.04.2019г. в които ищцата е записана като съдружник с фамилията В.-
Ангели.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Правният интерес на ищцата от предявения установителен иск за собственост срещу
продавача К. К. Т. се основава на указанията, дадени с т. 3Б от Тълкувателно решение №
4/2014г. на ОСГК на ВКС и следва от обстоятелството, че при извършване на покупко-
продажбата този ответник се е легитимирал като единствен наследник на Христо Ангелов
6
Тачев. Останалите двама ответници З. Р. Б. и Д. А. Б. от своя страна са придобили правото
на собственост върху целия процесен имот на основание, което отрича твърдените от
ищцата наследствени права. Процесуално допустим е и искът с правно основание чл. 33, ал.
2 ЗС, доколкото същият е обусловен от уважаването на положителния установителен иск по
отношение на другата 1/2 ид.ч. от процесния имот – в случай, че ищцата докаже наличието
на наследствено правоприемство с общия наследодател, за нея като съсобственик би
възникнало правото на изкупуване на продадената от К. К. Т. на трети за съсобствеността
лица негова собствена 1/2 ид.ч. от имота /виж Решение № 163 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 192/2019 г., I г. о., ГК/.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на съответните
идеални части от процесния имот на сочените придобивни основания – наследствено
правоприемство на лицето Христо Ангелов Тачев, починал на 10.05.2022 г. В тежест на
ответниците е да докажат възраженията си, в частност, че към момента на откриване на
наследството, ищцата не е била в брак с Христо Тачев, респ. че няма качеството наследник
на посоченото лице.
По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че с първия ответник са съсобственици
на процесния недвижими имоти на заявеното правно основание /наследяване по закон/;
сключен договор за продажба на имота от съсобственик на трето за съсобствеността лице,
както и предявяване на иска в двумесечен срок от узнаване на сделката. В тежест на
ответниците е да докажат своите възражения, в частност, че към датата на сключване на
процесния договор за покупко-продажба, имотът е бил изключителна собственост на
ответника К. К. Т..
Както е отразено и в доклада по делото, между страните няма спор по въпроса, че
ответникът К. К. Т. е продал процесния имот на ответниците З. Р. Б. и Д. А. Б. /последните в
режим на СИО/ по силата на нотариалния акт за покупко-продажба от 18.08.2022г., като за
тази цел се е легитимирал като единствен наследник по закон на Христо Ангелов Тачев с
удостоверение за наследници с изх. № РВТ22-УГ01-8566 от 05.07.2022г., издадено от СО,
район „Витоша“.
По делото се установи по безспорен начин също така, че договорената в нотариалния
акт цена на имота от 70 000,20 лева е изплатена изцяло.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса за наследствените
права, възникнали след смъртта на Христо Ангелов Тачев, починал на 10.05.2022г. в САЩ. В
тази насока съдът намира следното.
Както беше изяснено по-горе, и двете страни /ищцата и ответникът К. К. Т./ се
легитимират като наследници на Христо Ангелов Тачев по силата на удостоверения за
наследници с различно съдържание – удостоверение с изх. № РВТ22-УГ01-8566 от
05.07.2022г., издадено от СО, район „Витоша“, легитимиращо ответника като единствен
7
наследник, и удостоверение с изх. № РВТ22-УГ01-11279 от 02.09.2022г., издадено от СО,
район „Витоша“, според което наследници са и двете страни. Релевираното оспорване на
удостоверенията е неоснователно, тъй като всяко от тях отразява коректно наличните данни
в регистъра на населението към датата на неговото издаване. Причината ищцата Д. К. В. да
не фигурира в удостоверението от 05.07.2022г., а да присъства в това от 02.09.2022г. не е
неправилно отразяване на данните от регистъра, а фактът, че между тези две дати на
30.08.2022г. е издаден акт за сключен граждански брак № 3041 на СО, район „Витоша“, с
който е признат сключеният на 04.11.2016г. в САЩ, щата Илинойс, граждански брак между
ищцата и наследодателя Христо Ангелов Тачев /към този момент с променени имена на К.
Ангел Тачер съгласно представеното удостоверение за промяна на име/. Следователно
удостоверението от 02.09.2022г. отразява гражданскоправните последици на постановения
на 30.08.2022г. акт за граждански брак, който не е бил налице към 05.07.2022г.
При това положение съдържанието на различните удостоверения за наследници,
издадени преди и след акта за граждански брак, не е релевантно за спора /от значение би
било единствено установяването на грешка в някое от тях, но такава не се установява по
делото, а образуваното в тази насока производство е прекратено/, а наличието на основание
за възникване на наследствени права на ищцата по силата на гражданския брак с общия
наследодател. В тази насока от приетото Удостоверение за брак, номер на лиценз
М201630396-0, издадено на 14.11.2016г., издадено от Държавния секретар на щата Илинойс,
САЩ, се установява по категоричен начин, че между съгласно което между Христо Ангелов
Тачев и Д. К. В., е сключен граждански брак от Маргарет Куин – съдия в Скоки, Илинойс.
Бракът е вписан на 04.11.2016г.
Релевираното от ответниците възражение, че доколкото и двамата съпрузи били
български граждани, бракът следвало да бъде сключен пред българско длъжностно лице по
гражданското състояние съгласно чл. 76, ал. 2 КМЧП, е неоснователно. Според разпоредбата
на чл. 6, ал. 3 КМЧП българските граждани в чужбина могат да сключат брак пред
компетентен орган на чуждата държава, ако това е допустимо по нейното право, като
формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва,
съгласно изричното изискване на чл. 75, ал. 1 КМЧП. В конкретния случай по делото е
налице доказателство, от което е видно, че сключеният брак е надлежно регистриран на
04.11.2016г. в службата на щата Илинойс, поради което изискванията на приложимото
материално право към формата на брака и компетентния орган по сключването му са
спазени. Признаването на сключените в чужбина бракове между български граждани е
свързано със съставяне на акт за граждански брак от съответното длъжностно лице по
гражданско състояние в Република България, какъвто в случая е съставен на 30.08.2022г.
Възраженията на ответниците, че актът за гражданско състояние не бил съставен към
датата на откриване на наследството на Христо Ангелов Тачев, поради което ищцата не била
негова наследница към този момент, както и за неспазване на шестмесечния срок, уреден в
чл. 70, ал. 1 ЗГР, също са неоснователни. Както е изяснено в съдебната практика /в този
смисъл Решение № 118 от 21.12.2017г. по гр.д. № 4596/2016г. на ВКС, I г.о., ГК, постановено
8
по реда на чл. 290 ГПК, Определение № 60298 от 1.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3581/2021 г., IV г. о., ГК и Определение № 27 от 23.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3129/2020 г., I г. о., ГК, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/ разпоредбата на чл. 70,
ал.1 ЗГР вменява в задължение на българските граждани, които са поискали от местен орган
по гражданско състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се
снабдят със заверен препис или извлечение от акта и в срок не по-късно от шест месеца след
съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски
представител в тази страна, или да го представят направо пред длъжностното лице по
гражданско състояние в общината по постоянния си адрес. След получаване на преписа
длъжностното лице по гражданско състояние регистрира настъпилото в чужбина събитие,
като съставя съответен акт за гражданско състояние. Актовете, съставени по реда на чл. 72,
ал. 2 ЗГР, имат вторичен характер. По изрично разпореждане на закона в тях длъжностното
лице вписва без изменение данните от съставения в чужбина акт за гражданско състояние.
При регистрация на граждански брак, сключен в чужбина, се вписват имената на
сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака- чл. 72, ал. 3, т. 2 ЗГР. Този акт, за
разлика от акта за сключване на граждански брак, няма конститутивно действие, а само
отразява един вече настъпил факт, релевантен за гражданското състояние на лицата.
Правните последици на брака, сключен в чужбина, настъпват от датата на сключването му,
така, както е удостоверено в съставения акт за гражданско състояние от компетентния
местен орган в чужбина, а не от датата на регистрирането му в Република България.
Никоя норма или правен принцип не допуска тълкуване, основано на отричане на
последиците от сключен между български граждани в чужбина граждански брак, след като
акт по реда на чл. 70, ал. 3 ЗГР вече е бил съставен по предвидения охранителен ред.
Правният ред не допуска и тълкуване, при което сключен в чужбина граждански брак, вече
регистриран с акт по чл. 70, ал. 3 ЗГР, да няма действие за трети лица до момента на
вписването му от длъжностното лице по гражданското състояние в Република България /в
този смисъл Определение № 99 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3064/2021 г., III г. о., ГК/.
Възражението за унищожаемост на брака поради наличие на друг брак между Д. К. В.
и Георгиос Исаиас Ангелис, също е неоснователно. От приетия Акт за сключен граждански
брак № 3052 от 10.03.1997г. на СО, район „Оборище“ се установява, че на 16.01.1997г.
наистина е бил сключен граждански брак между Д. К. В. и Георгиос Исаиас Ангелис. Този
брак, обаче, е бил прекратен с развод на 24.09.2015г. с влязлото в сила на тази дата Решение
№ 100 от 02.07.2015г. по гр.д. № 211/2015г. по описа на РС – гр. Елин Пелин. Оспорването
на датата на влизане в сила на решението е неоснователно, тъй като същата се установява
както от представения от ищцата препис от съдебното решение, така и от представения от
ответниците препис от акта за сключен граждански брак, в който е отбелязана същата дата
на прекратяване на брака. Следователно към 04.11.2016г. ищцата не е била в граждански
брак с друго лице и поддържаната от ответниците пречка за встъпване в брак с Христо
Ангелов Тачев не е съществувала. Представените писмени доказателства, сочещи, че след
развода ищцата е продължила да бъде съдружник в търговско дружество със своя бивш
9
съпруг Георгиос Исаиас Ангелис и е била вписана в протоколи от общи събрания на
съдружниците с фамилията В.-Ангели, не са годни да обосноват различен правен извод. От
значение за съществуването на гражданския брак е датата на влизане в сила на решението за
неговото прекратяване, а не фактическите отношения между бившите съпрузи след развода.
Следователно, от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че между ищцата Д. К. В. и наследодателя Христо Ангелов Тачев е бил
налице граждански брак, сключен на 04.11.2016г. в САЩ, който е съществувал към датата на
откриване на наследството – 10.05.2022г. Нормата на чл. 79, ал. 3 КМЧП предвижда
имуществените отношения между съпрузите да се уреждат от правото, приложимо към
техните лични отношения, а чл. 79, ал. 1 КМЧП разпорежда, че личните отношения между
съпрузите се уреждат от тяхното общо отечествено право. В конкретния случай както
ищцата, така и наследодателят са български граждани, поради което всички имуществени
отношения, произтичащи от сключения в САЩ брак между тях, включително правото на
взаимно наследяване на съпрузите, се уреждат от българското материално право. По делото
няма спор и се установява, че Христо Ангелов Тачев е придобил процесния имот на
15.10.2015г. – преди сключването на брака с ищцата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1
ЗН, след откриване на наследството ищцата е придобила по наследяване 1/2 ид.ч. от имота.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че към датата на откриване на
наследството на Христо Ангелов Тачев /10.05.2022г./, ищцата Д. К. В. е имала качеството
наследник по закон като преживяла съпруга на наследодателя и е придобила по наследяване
1/2 ид.ч. от процесния имот. При това положение сключеният на 18.08.2022г. договор за
покупко-продажба на имота между К. К. Т. и З. Р. Б. и Д. А. Б. не е породил вещно-
транслативен ефект по отношение на собствената на ищцата идеална част. Ето защо
предявеният положителен установителен иск за собственост на тази 1/2 ид.ч. от процесния
имот е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на установителния иск за собственост се налага
заключението, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба от 18.08.2022г.,
процесният имот е бил съсобствен между продавача К. К. Т. и ищцата. Ответниците –
купувачи З. Р. Б. и Д. А. Б. са трети за съсобствеността лица, а по делото не се твърди, нито
се установява ищцата да е била поканена писмено да изкупи останалата 1/2 ид.ч. от имота,
която се припада по наследяване на продавача К. Т.. Същевременно, считано от датата на
сделката до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 08.09.2022г.
уреденият в чл. 33, ал. 2 ЗС двумесечен срок не е изтекъл, а сделката е правно валидна и
представлява покупко-продажба, поради което попада изцяло в предметния обхват на
посочената норма. Няма спор и от събраните писмени доказателства се установява, че
действителната продажна цена на целия процесен имот, договорена и платена по силата на
договора за покупко-продажба от 18.08.2022г., е 70 000,20 лева, поради което за процесната
1/2 ид.ч. от него се дължи половината от нея или 35 000,10 лева.
Ето защо, при наличието на всички кумулативни предпоставки за уважаване на иска
по чл. 33, ал. 2 ЗС, следва да бъде признато правото на изкупуване на ищцата Д. К. В., като
10
същата следва да бъде допусната да изкупи собствената на ответника К. К. Т. 1/2 ид.ч. от
процесния имот при условие, че в срока по чл. 33, ал. 3 ЗС плати на посочения ответник
сумата от 35 000,10 лева.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Съшата е
сторила разноски за държавна такса по двата предявени иска в общ размер на 671,42 лева, за
издаване на съдебни удостоверения в общ размер на 20 лева и за адвокатско възнаграждение
в размер на 2000 лева, платено изцяло в брой съгласно приложения към исковата молба
договор за правна защита и съдействие, или общо 2691,42 лева, които следва да й бъдат
присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. В., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Българска легенда“ № 1А, срещу К. К. Т., с ЕГН:
********** /действащ лично и със съгласието на своята майка Г. К. Н., с ЕГН: **********/,
с адрес: гр. Смолян, ул. „Адалберт Антонов-Малчика“ № 45, вх. А, ет. 3, ап. 10, З. Р. Б., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Мадан, ул. „Паисий Хилендарски“ № 10, ет. 3, ап. 12 и Д. А.
Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Мадан, ул. „Паисий Хилендарски“ № 10, ет. 3, ап. 12,
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. К. В. е собственик на
основание наследствено правоприемство от Христо Ангелов Тачев, на 1/2 идеална част от
недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община - Район „Витоша“, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2044.869.2.7 по КККР на град София,
находящ се в град София, район „Витоша“, улица „197“ № 7, вход „В“, ет. 4, ап. 7, който се
намира в Жилищна сграда - многофамилна с идентификатор 68134.2044.869.2, разположена
в Поземлен имот с идентификатор 68134.2044.869; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 62,26 кв.м. с прилежащи
части: съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.2044.869.2.8, под обекта 68134.2044.869.2.5, над
обекта: няма, заедно с 60,89 кв.м., съставляващи 0,70 % ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор 68134.2044.869, находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. Симеоново,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг
вид застрояване, с обща площ от 16 432 кв.м., номер по предходен план: 2178 (869), при
съседи: 68134.2044.890, 68134.2044.945, 68134.2044.936, 68134.2044.851, 68134.2044.850,
68134.2044.981, 68134.2044.1761, 68134.2044.747, 68134.2044.1777, 68134.2044.1814,
68134.2044.1779 и 68134.2044.865, който в документа за собственост е описан и като
Апартамент № 7, находящ се в блок 2, вход „В“, на кота „+8,40“ метра, на 4 етаж, и е с
разпределение: антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, санитарен възел с баня и
тераса, при граници: от три страни: двор, коридор, ап. 8, апартамент № 8 във вход „Б“,
отдолу: апартамент № 5.
11
ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на Д. К. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Българска легенда“ № 1А, на
останалата 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот, прехвърлена от К. К.
Т., с ЕГН: ********** /действащ лично и със съгласието на своята майка Г. К. Н., с ЕГН:
**********/, с адрес: гр. Смолян, ул. „Адалберт Антонов-Малчика“ № 45, вх. А, ет. 3, ап. 10,
на З. Р. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Мадан, ул. „Паисий Хилендарски“ № 10, ет. 3, ап.
12, и Д. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Мадан, ул. „Паисий Хилендарски“ № 10, ет. 3,
ап. 12, по силата на договор за покупко-продажба от 18.08.2022г., обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, peг. № 4937, дело № 33/2022 г. на
нотариус Мая Добрева, за сумата от 35 000,10 лева, която Д. К. В. следва да заплати на К.
К. Т. в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение. Предупреждава Д. К. В.,
че при неплащане на така посочената сума в рамките едномесечния срок, настоящото
решение в частта относно допуснатото изкупуване ще се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА К. К. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Смолян, ул. „Адалберт Антонов-
Малчика“ № 45, вх. А, ет. 3, ап. 10, З. Р. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Мадан, ул.
„Паисий Хилендарски“ № 10, ет. 3, ап. 12, и Д. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Мадан,
ул. „Паисий Хилендарски“ № 10, ет. 3, ап. 12, да заплатят на Д. К. В., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Българска легенда“ № 1А, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от общо 2691,42 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12