Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр. София, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Дора Михайлова
при участието
на секретар Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1 по описа за
2018 г.,
и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Съдът е сезиран с предявени срещу
П. Н. Р Б. искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът З.Ш. твърди, че на 01.06.2014 г. бил задържан от
полицията за срок от 72. 00 часа и срещу него било образувано досъдебно производство за извършени
престъпления по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр.
1, вр. чл. 26 НК и по чл. 354а, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 4 НК.
На 05.06.2014 г. по отношение на
ищеца, привлечен в качеството на
обвиняем, била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изпълнявана
до 11.03.2016 година. С влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. №
624/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, ищецът бил признат за невиновен в
извършване на престъпления по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр.
ал. 2, пр. 1, вр. чл. 26 НК и по чл. 354а, ал. 2, пр.
2, вр. ал. 1, пр. 4 НК и оправдан по повдигнатите
обвинения.
Сочи се, че в рамките на
образуваното наказателно производство ищецът претърпял неимуществени вреди за
периода от 01.06.2014 г. (датата, на която бил задържан) до 10.07.2016 г., изразяващи се в притеснения, стрес, дискомфорт,
страх от опасността да бъде осъден, безпокойство и психично напрежение,
засилващи се от факта, че ищецът, чужд гражданин, се оказал сам, далеч от
своите близки, и в изолация.
След като бил освободен от ареста
ищецът изпитвал силни затруднения в опитите да се адаптира отново социално. В
резултат от преживения стрес той се разболял от диабет, повишило се кръвното му
налягане, получил смущения в адаптацията. Сънят му станал неспокоен, получавал
често главоболие и настъпила рязка смяна в настроенията му.
В рамките на наказателното
производство ищецът направил разходи от 1 200. 00 лева за адвокатска
защита по н.о.х.д. № 624/2015 г. по описа на СОС.
В продължение на 22 месеца ищецът
бил в невъзможност да работи по сключения между него и транспортна компания „Л.“– гр. К. Т., Х., трудов договор за длъжността
„шофьор“, в който било уговорено брутно месечно трудово възнаграждение от
15 200.00 куни (2 050. 00 евро), равностойни на 4 009. 45
лева. Отделно от това, на основание чл. 3 от раздел втори от договора към това
месечно възнаграждение ищецът получавал допълнително още 500. 00 куни (70. 00 евро),
равностойни на 136. 90 лева. В този смисъл той пропуснал да реализира приходи
от общо 91 219. 70 лева за времето от 01.06.2014 г. до 11.03.2016 година.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди П. Н. Р Б. да му заплати сумата от
707 600. 00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, сумата от
1 200. 00 лева – обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение,
изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение в хода на образуваното
срещу него наказателно производство, както и сумата от 91 200. 00 лева - пропуснати ползи от трудово
възнаграждение, което ищецът би получил
в периода 01.06.2014 г. - 11.03.2016 г. на основание трудов договор от 24.07.2013 г., сключен с транспортна компания „Л.“– гр. К. Т., Х., с ЕИК: ……... Претендира се и законната лихва върху главниците от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда, както и присъждане на разноските по делото.
Ответникът П. Н. Р Б. е депозирал отговор, с който се
оспорват претенциите на ищеца и се прави искане за тяхното отхвърляне.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.
На 01.06.2014 г. било образувано досъдебно производство № ДП - 69/2014 г. по описа на ГПУ
– К., пр. пр. № 2145/2014 г. по описа
на СОП, при условията на чл. 212, ал. 2 НПК срещу З.Ш. за извършени престъпления
по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18 НК и по чл.
354а, ал. 1, пр. 4 НК.
С постановление от 02.06.2014 г. на водещия разследването З.Ш. бил привлечен в качеството
на обвиняем за това, че
на 01.06.2014 г.,
около 20.30 часа, на МП К., на трасе „Изходящи товарни автомобили“, в товарна автокомпозиция
с хърватски регистрационни номера ………./ ……… без надлежно разрешително е
направил опит да пренесе през граница на страна – от Р Б. в Р С. – високорисково наркотично
вещество – хероин – с бруто тегло 73. 644 кг, опакован с 144 бр. пакета, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини – намеса на
митническите власти – престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18 НК, както и за това че на същата дата и място е
държал високорисково наркотично вещество – хероин – с бруто тегло 73. 644 кг,
опакован с 144 бр. пакета, с цел разпространение – престъпление по чл. 354а,
ал. 1, пр. 4 НК.
С постановление на прокурор от СОП
от 02.06.2014 г. ищецът е бил задържан за срок от
72 часа, считано от 02.06.2014 година.
С определение от 05.06.2014 г.,
постановено по н. ч. д. № 209/2014 г. по описа на СОС, влязло в сила на 10.06.2014
г., по отношение на З.Ш. е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”, изпълнявана до 11.03.2016 г.,
видно от постановеното по реда на чл. 309, ал. 1 НПК определение по н.о.х.д. №
624/2015 г. по описа на СОС.
С влязла в сила на 11.08.2016 г.
присъда, постановена по н.о.х.д. № 624/2015 г. по описа на Софийски окръжен
съд, ищецът бил признат за невиновен в това,
че в периода от 31.05.2014 г. до
01.06.2014 г. на ГКПП – К. А., общ. С., и на ГКПП – К., област С., при условията на продължавано
престъпление е извършил две деяния, през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото и осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, а именно:
1.
На 31.05.2014 г. около 20.50 часа на
ГКПП – К.А. на трасе „Входящи товарни автомобили”, в товарна автокомпозиция с хърватски регистрационни номера ……../ ………… без надлежно разрешително е
пренесъл през границата на страната от Р Т. в Р Б. високорисково наркотично
вещество – хероин (поставен под контрол в Списък І – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите) – с нето
тегло 71 585.54 гр., опаковани в общо 144 броя пакета, със съдържание на
активен компонент диацетилморфин (ДАМ) в границите
над 61 % и под 71 %, както следва между 60.53 % - 66.59 %, на обща стойност
8 948 192.50 лв., като високорисковото наркотично вещество – хероин е
в особено големи размери и случаят е особено тежък;
2.
На 01.06.2014 г. около 20.30 часа на ГКПП – К., обл.
С., на трасе „Изходящи товарни
автомобили”, в товарна автокомпозиция с хърватски
регистрационни номера …………./ ………… без надлежно разрешително е направил опит да пренесе през границата на
страната от Р Б. в Р С. високорисково наркотично
вещество – хероин (поставен под контрол в Списък І – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите) – с нето
тегло 71 585.54 гр., опаковани в общо 144 броя пакета, със съдържание на
активен компонент диацетилморфин (ДАМ) в границите
над 61 % и под 71 %, както следва между 60.53 % - 66.59 %, на обща стойност
8 948 192.50 лв., като високорисковото наркотично вещество – хероин е
в особено големи размери и случаят е особено тежък, и деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини – намеса на митническите власти,
като бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4,
пр. 1, вр. ал. 2, пр.1, вр.чл.
26, ал.1 от НК. С тази присъда ищецът бил признат на основание чл. 304 от НПК за
невиновен в това, че за времето от 28.05.2014 г., гр. Д., Р Т., до 01.06.2014 г., 20.30 часа на
ГКПП – К., Софийска област, на трасе „изходящи товарни автомобили”, в товарна автокомпозиция с хърватски регистрационни номера …………../ ………… без надлежно разрешително е
държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин
(поставен под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите) – с нето тегло
71 585.54 гр., опаковани в общо 144 броя пакета, със съдържание на активен
компонент диацетилморфин (ДАМ) в границите над 61 % и
под 71 %, както следва между 60.53 % - 66.59 %, на обща стойност
8 948 192.50 лв., като високорисковото наркотично вещество – хероин е
в особено големи размери, като бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, пр. 4 от НК.
Установява се от договор за
правна защита и съдействие № 568141 от 04.12.2015 г., че между адвокат И. С. и ищеца бил сключен договор с
предмет оказване на правна защита и съдействие по н.о.х.д. № 624/2015 г. по
описа на СОС, в който е уговорено възнаграждение от 1 200 (хиляда и двеста) лева, за плащането на което
доказателства липсват.
От препис-извлечение от регистъра
за гражданско състояние, регистър за сключени граждански бракове, изготвен от длъжностно
лице в К.-к. Ж. (област), представен на хърватски език, придружен с точен
превод на български език, се установява, че ищецът е в
граждански брак с Д. Ш., считано от 02.05.1981 година.
Видно от безсрочен трудов
договор, представен на хърватски език, придружен с точен
превод на български език, считано от 24.07.2013 г., ищецът и транспортна компания
„Л.“ – гр. К. Т., били обвързани от действието на
трудово правоотношение, по което ищецът изпълнявал длъжността „шофьор, товарен
автомобил“ при брутно трудово възнаграждение 15 200 куни
(2 050 евро), платими веднъж месечно, не
по-късно от 15 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
възнаграждението. В допълнение към тази заплата на работника се полага и
стимулираща част от заплатата в размер на 500 куни (70 евро) бруто на месец.
Видно от удостоверение, изготвено
от транспортна компания „Л.“ – гр. К. Т., представено на хърватски език, придружено с точен
превод на български език, ищецът не е получавал заплата за
времето от 01.06.2014 г. до 11.03.2016 г. поради това, че в този период се е
намирал в следствения арест в гр. София.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р. С., неоспорено от страните,
което съдът като компетентно изготвено кредитира изцяло, се установява, че размерът на трудовото възнаграждение,
което ищецът би получил в периода
01.05.2014 г. - 29.02.2016
г. на основание
трудовия
договор от 24.07.2013 г. възлиза на 91 219.91 лева.
Представената медицинска
документация на хърватски език, придружена с точен
превод на български език, самостоятелно съдът не обсъжда.
Тези доказателства са от значение единствено за вещите лица, които са работили
с тях.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза на вещите лица Ц. П. и Е. В., неоспорено от страните, което съдът като компетентно
изготвено кредитира изцяло, се установява, че във връзка с престоя му в затвора
в Р Б. у ищеца настъпила остра стресова
реакция за около месец, съпроводена с отключване на втори тип захарен диабет.
Вещите лица дават заключение, че в периода 2015 – 2017 г. при ищеца е била
налице симпоматика на протрахирана
реакция на стрес. Това разстройство представлява неадаптивен отговор на тежък
или продължителен стрес и е пречка на механизмите за справяне на засегнатия
индивид, като нарушават неговото качество на живот и социално общуване. Вещите
лица обобщават, че ищецът не е бил в състояние да се справи със стреса, както и
че понастоящем, макар в състояние на психично здраве, е налице известен дистимен тон на настроението му. Заключението е, че е
налице разстройство в социалната адаптация на ищеца.
Други, относими към спора, доказателства по делото не
са ангажирани.
При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението
се считат за незаконни, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Субекти на
тази отговорност могат да бъдат
само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат
обвинения за престъпления от общ характер, какъвто
орган се явява ответникът по иска – П. Н. Р.Б.
В случая е установено, че по отношение на ищеца са били повдигнати и
поддържани две обвинения за извършени престъпления по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр.1, вр.чл. 26, ал.1
от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, пр. 4
от НК, както и че наказателното производство е завършило с влязла в сила на 11.08.2016
г. оправдателна присъда по н.о.х.д. № 624/2015 г. по описа на Софийски окръжен
съд (присъдата е потвърдена с
неатакуван акт на въззивната инстанция - решение по в.н.о.х.д. № 429/2016 г. по
описа на Софийски апелативен съд), поради което обвиненията срещу него следва да се приемат за незаконни.
По делото е установено, че незаконните обвинения в извършване на
престъпления от общ характер, задържането на ищеца с оглед взетата по отношение
на него мярка за неотклонение "задържане под стража", изпълнявана 21
месеца и 9 дни, са причинили неимуществени вреди. Установено е обстоятелството, че незаконно воденото наказателно производство, продължило две години, два месеца и десет дни, е причинило на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени негативни
психични изживявания през периода, през
който е бил привлечен като обвиняем в извършени тежки престъпления от общ
характер, а и след това. Установено
е съобразно заключението на вещите лица наличието на пряка причинно-следствена
връзка между заболяването на ищеца - втори тип захарен диабет, и незаконните
обвинения, заради които е бил задържан под стража.
При определяне размера на обезщетението
съдът съобрази следните обстоятелства: продължителността на периода, през който
срещу ищеца е водено наказателно производство и същият е бил привлечен като
обвиняем в извършени престъпления; тежестта на престъпленията, в които е бил
обвинен - тежки престъпления от общ
характер; обстоятелството, че по отношение
на него е изпълнявана за период от 21
месеца и 9 дни мярка за неотклонение „задържане под стража”; възрастта му; доказателствата за наличие на пряка причинно-следсвена
връзка между появилото се заболяване и незаконните обвинения срещу него.
Като взе
предвид изложените обстоятелства и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата
10 000 лева би обезщетила ищеца за търпените
от него неимуществени
вреди от незаконно повдигнатите и поддържани обвинения за извършени
тежки
престъпления от общ характер. В останалата част, за разликата
над сумата от 10 000 лева до пълния
предявен размер от 707 600 лева, искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се
присъди и законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда.
Според чл. 4 ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Правнорелевантната
причинна връзка се извежда от общите правила на чл. 51 и чл. 82 от ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. І от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Преките вреди, от своя страна,
обосновават причинната връзка между противоправността
на поведението на деликвента и вредите.
В този смисъл разходите по
ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от незаконното
обвинение, чието пряко следствие е дължимост на
хонорар. В случая обаче доказателства ищецът да е заплатил уговореното
адвокатско възнаграждение от 1 200 лева в полза на адв.
С. (в хода на н.о.х.д. № 624/2015 г.
по описа на Софийски окръжен съд) не са ангажирани. В договора за
правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение (т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
В случая събраните по делото
доказателства налагат извода за наличие на причинно-следствена връзка между претендираните вреди, представляващи пропуснати ползи от
трудово възнаграждение в периода 01.06.2014 г. – 11.03.2016 г., което ищецът би получил на
основание сключения с транспортна компания „Л.“– гр. К. Т., трудов договор. Заради
задържането му под стража същият е бил в невъзможност да изпълнява задълженията
си по трудовия договор и да получава трудово възнаграждение. Размерът на трудовото
възнаграждение, което би получил в периода 01.06.2014 г. – 11.03.2016 г., ако би бил работил по
сключения с транспортна компания „Л.“ договор възлиза на 88 544. 84 лв., до който размер,
определен от съда при условията на чл. 162 ГПК, искът е основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 91 200 лв. –
отхвърлен. Правото на обезщетение по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане
в сила на оправдателната присъда, от който момент
ъщото става изискуемо и се дължат законни лихви.
С оглед изхода на спора и предвид
изричното искане на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски
според уважената част от исковете – 187. 24 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати на З.Ш., паспорт № ………, с адрес: Р Х., гр. К., ул. „Х.“ № .., по иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на повдигнато и поддържано обвинение в хода
на н.о.х.д. № 624/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, приключило с влязла
в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.08.2016 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 10 000, 00 (десет хиляди) лв. до пълния предявен размер от
707 600 (седемстотин и седем хиляди и
шестстотин) лева.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати на З.Ш., паспорт № ……….., с адрес: Р Х., гр. К., ул. „Х.“ № .., по иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 88 544. 84 лв. (осемдесет и осем хиляди петстотин
четиридесет и четири лева и 84 ст.), представляваща обезщетение за пропуснати ползи
вследствие на повдигнато и поддържано обвинение в хода на н.о.х.д. № 624/2015
г. по описа на Софийски окръжен съд, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда, а именно брутно трудово възнаграждение, което би получил в периода 01.06.2014 г. – 11.03.2016 г., ако би бил работил по
сключения с транспортна компания „Л.“ трудов договор, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.08.2016 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 88 544. 84 лв. до пълния
предявен размер от 91 200 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от З.Ш., паспорт № ……….., с адрес:
Р Х., гр. К., ул. „Х.“ № .., против П. Н. Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за заплащане на сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение в хода на образуваното срещу него наказателно производство - н.о.х.д.
№ 624/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати на З.Ш., паспорт № …………., с адрес: Р Х., гр. К., ул. „Х.“ № .., сумата от 187. 24 лева (сто осемдесет и седем лева и 24
ст.) – съдебни разноски на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр.
София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.
СЪДИЯ: