Р Е Ш Е Н И Е
№ 2031 22.12.2021г.
гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
Секретар: И.Л.
като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1688 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б от ЗМДТ.
Делото е образувано по жалба от
„ЗЕДА ТУР“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Хан
Крум“ № 12, представлявано от изпълнителния директор И.П., чрез адв. Д.П. от
САК, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ -
1135/16.11.2020 г., издаден от Д. Н. Недялков, на длъжност главен експерт в
отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от
началника на отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър
Иска се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен,
неправилен и необоснован в частта, с която е определена такса „битов отпадък“
на „Зеда
Тур“ АД за периода 2015г. – 2017 г. Предвид и евентуалната липса на
компетентност се моли за отмяната му поради неговата нищожност. Иска се и присъждане на направените по делото разноски,
в т.ч. и изплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание за оспорващият „ЗЕДА ТУР“ АД се явява
процесуален представител адв. Д.П., който поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски, като прилага списък на същите. Представя по делото
писмена защита, с която излага допълнителни съображения за
незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответната
страна – Началник отдел „МТД” при община Несебър се представлява от гл. ю. к. М.В.,
която оспорва жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на жалбоподателя, предвид съществото на спора. Процесуалният
представител на ответника представя писмени бележки, в които излага
допълнителни съображения за неоснователността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения акт.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 67836/01.02.2011г.
(л. 24 - 27 от адм. дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ) и по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх.№ 0365/05.10.2001 г. (л.28 - 29 от адм. дело № 4724/2021 г. по описа
на АССГ) „ЗЕДА
ТУР“ АД е декларирала собственост върху недвижим имот находящ се в гр.Несебър,
представляващ търговски обект – х-л „Амфибия“, с година на построяване 1973 г.
с МЗ – Масивна монолитна конкструкция и с РЗП 4867.00 кв. м.
С Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ
- 1135/16.11.2020 г., издаден от Д. Н. Недялков, на длъжност главен експерт в
отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър (л. 22 - 23
от адм. дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ), са установени задължения на
собственика на хотела – дружеството жалбоподател за Такса битови отпадъци /ТБО/
за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., както следва:
за 2015г. задължение в размер на 2 668,28 лв.,
от които главница – 1 745,26 лв. и лихва – 923.02 лв.;
за 2016г. задължение в размер на 2 491,12 лв.,
от които главница – 1 745,26 лв. и лихва – 745.86 лв.
за 2017г. задължение в размер на 2 314,17 лв.,
от които главница – 1 745,26 лв. и лихва – 568.91 лв.
АУЗД е бил връчен на дружеството с известие по
пощата на 04.01.2021г. (л.24 от адм. дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ).
С жалба вх.№ 21-001/07.01.2021г. (л.16 – 18 от адм.
дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ) дружеството е оспорило по административен
ред установените задължения, с твърдението че оспореният АУЗД е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Жалбата е била получена на в отдел
МТД при община Несебър с известие за доставяне на 11.01.2021г. (л.19 от адм. дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ).
По жалбата на дружеството не е последвало
произнасяне на горестоящия административен орган.
С жалба вх.№ 13155/15.04.2021г. (л. 4 – 6 от адм.
дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ), актът е обжалван по съдебен ред.
По делото е
допусната и възложена съдебно-икономическа (СИЕ) експертиза, заключениято на която
е изготвено от в.л. М.Д.Д.. Същата не е оспорена от страните и е приета по
делото.
Според
заключението на СИЕ ТБО за процесния период, изчислена съобразно подадените от
„ЗЕДА ТУР“ АД декларации за ползване на съответен брой контейнери през
съответните години е:
за 2015г. - задължение в размер на 873.51 лв.;
за 2016г. - задължение в размер на 873.51 лв.;
за 2016г. - задължение в размер на 1942.71 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат
на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по
същество същата се преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Процесният АУЗД е връчен на „ЗЕДА ТУР“ АД на 04.01.2021
г. и е бил оспорен пред компетентния решаващ орган – началник отдел МДТ при
община Несебър с жалба вх.№ 21-001/07.01.2021г. получена на в отдела на
11.01.2021г.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК, решаващият орган
разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60 дневен
срок от изтичане на срока по чл. 146 (в 7-дневен срок от получаването
на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката
и да я изпрати на компетентния за решаването й орган), съответно от
отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на
споразумението по чл. 154.
В разпоредбата на чл. 156, ал. 4
от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155,
ал. 1 е
квалифицирано като потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.
В конкретния случай, решаващият
орган – началник отдел МДТ при община Несебър не се е произнесъл по
депозираната жалба срещу издадения АУЗД № МДТ - 1135/16.11.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира,
че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, след оспорване по административен
ред, което е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според разпоредбата на чл. 4, ал.
3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал. 4
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден от главен
експерт в отдел „МДТ” при Община Несебър, съобразно правомощията предоставени
със заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на Община Несебър (л. 64 от адм. дело №
4724/2021 г. по описа на АССГ).
В този смисъл неоснователно е
възражението, изложено в жалбата относно компетентността на органа, издал
спорния АУЗД. Със цитираната заповед на кмета на Община Несебър, издадена на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр.чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ и чл. 8,
ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от ДОПК, са определени служителите на общинската
администрация с права и задължения на органи по приходите - служители от отдел
МДТ при община Несебър на длъжности – младши експерт, старши експерт, главен
експерт, специалист и главен специалист. Според приложената по делото заповед
164/01.02.2018г. към трудов говор № 11/10.04.2007г.
(л. 64 – гръб от адм. дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ) конкретният служител Д. Недялков Недялков, издател на акта,
е назначен на длъжност главен експерт в отдел МДТ при община Несебър. По тази
причина съдът приема, че при издаването на акта, същият е действал в качеството
на орган по приходите и е разполагал с необходимата компетентност.
Актът е издаден в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на закона.
Оспореният административен акт е
в съответствие с приложимия материален закон.
Основният спор по делото е дали
при издаване на обжалвания акт административният орган е следвало да приложи
процедурата при чл. 25, т. 1 или по т. 2
от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Несебър /Наредба № 11/, по отношение определяне
размера на дължимата от „ЗЕДА ТУР“ АД ТБО за процесния период - 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 25,
т. 1 от Наредба № 11 такса за битови отпадъци се определя: според количеството
на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и
честотата на сметоизвозване, докато според разпоредбата на чл. 25, т. 2 от
Наредба № 11 такса за битови отпадъци се определя: пропорционално в промили
върху данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ за имоти /жилищни и
нежилищни/ на граждани и жилищни имоти на предприятия, а за нежилищни имоти на
предприятия в промили върху отчетната им стойност.
Според изискването на чл. 26, ал.
1 от Наредба № 11 за да се приложи методиката по чл. 25, т. 1, физическите и
юридическите лица следва да са подали в срок до 30 ноември на предходната
година в отдел „Местни данъци и такси“ декларация по образец, за вида и броя на
съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината
и следва да подадат също така заявка по образец в отдел „МДТ“ на Община
Несебър. Отделно от това в чл. 26, ал. 2 от същата наредба е посочено, че
определените в заявката вид и брой талони за настоящата година се получават от
отдел „МТД“ след заплащането им и се издават само при липса на задължения на
лицето към община Несебър. Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка
или не са заплатени талони, годишната такса се определя съгласно чл. 25, т. 2,
а в ал.3 е посочено, че същата се определя пропорционално /в промил/ върху
данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ.
В конкретния случая не е налице
спор, че „ЗЕДА
ТУР“ АД е подало декларации за определяне на таксите за сметосъбиране и
депониране на битови отпадъци според количеството, по реда на чл.25 от Наредба
№ 11 за трите процесни години, а именно: декларация с вх.№ 579/26.11.2014 г. (л. 104 от адм. дело № 4724/2021
г. по описа на АССГ); декларация с вх.№ 515/29.11.2015 г. (л. 103 от адм. дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ)
и декларация
с вх.№ 694/28.11.2016 г. (л. 102 от адм. дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ).
Няма спор между страните по
делото и затова, че дружеството не е подало заявка за получаване на талони,
респ. такива не са заплатени от негова страна, в съответствие с изискването на
чл. 26, ал. 2 от Наредба № 11.
Основното съображение на
жалбоподателя и неговия процесуален представител е, че на същия не била дадена
фактическа възможност да подаде заявка за получаване на талони, които
впоследствие да заплати, поради нежелание от страна на администрацията на
община Несебър.
Това твърдение обаче се
опровергава от приложените по делото писмо изх.№ Н4-МДТ-1501-001/14.05.2015 г.
(л. 96 - 97 от адм. дело № 4724/2021 г. по описа на АССГ) и писмо изх.№
Н4-МДТ-1858-001/16.05.2015 г. (л. 99 - 100 от адм. дело № 4724/2021 г. по описа
на АССГ), съществуването на които не се оспорва и от жалбоподателя.
Отделно от това съдът намира, че
след като не е осъществен в пълнота фактическият състав, предвиден в чл.26,
ал.1 и 2 от Наредба № 11, а е налице единствено подадена декларация по ал.1, но
не е настъпил юридическият факт, при който възниква задължение за административни
орган да определи размера на дължимата годишна ТБО по реда на чл.25, т.1 от
Наредба № 11. Правно ирелевантни са обстоятелствата и причините, поради които
жалбоподателят „ЗЕДА ТУР“ АД не е изпълнил задължението си, освен да подаде декларациите
по чл.26, ал.1 от Наредба № 11, да подаде и съответна заявка за получаване на
талони, които впоследствие да заплати.
От изложеното следва, че
административният орган издал оспорения АУЗД е спазил относимите материални
разпоредби за реда и начина на определяне размера на ТБО за процесния период –
2015 г., 2016 г. и 2017 г.
Съобразно изложеното съдът
намира, че оспореният АУЗД № МДТ - 1135/16.11.2020 г. е издаден от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата на „ЗЕДА ТУР“ АД против него е неоснователна и не следва да бъде уважена.
При този изход на делото
направеното своевременно искане на процесуалния представител на ответника за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, следва да бъде уважено на
основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК и определено, съобразно чл.8, ал.1, т.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 704.00 лв.
Водим от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЗЕДА ТУР“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Хан Крум“ №12, представлявано от
изпълнителния директор И.П., чрез адв. Д.П. от САК, против Акт за установяване
на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ - 1135/16.11.2020г., издаден от Д. Н.
Недялков, на длъжност главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община
Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси” при
община Несебър, в частта му, с която е
определена такса „битов отпадък“ на „Зеда Тур“ АД за периода 2015г. – 2017г.
ОСЪЖДА „ЗЕДА ТУР“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Хан Крум“ №12, представлявано от изпълнителния директор И.П. да заплати на ОБЩИНА
НЕСЕБЪР направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 704.00 (седемстотин и четири)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: