Р Е
Ш Е Н
И Е № 1466
гр.Пловдив, 09.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното гр.д. № 1779 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б.Д.С., ЕГН **********, с адрес-***, подадена чрез пълномощника й адвокат С.З., със съдебен адрес-***, ***, с която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД против Е.А.Г., ЕГН **********, с адрес-***.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищцата познава ответника Е.Г. чрез *** й, известно й било, че той се занимава със ***. През 2010г. решила да закупи имот в кооперация на ***в гр. ***, строена от него. На ***г. се срещнала с ответника в неговия офис и той й обяснил, че кооперацията ще бъде готова до две години и че цената избрания апартамент е в размер на 39 426 евро, като от нея първоначално трябвало да се плати сума в размер на 17 000 евро, а след това- на всеки шест месеца - да се плащат вноски от по 2 300 евро до изплащане на цялата сума. На ***г. ищцата сключила с „Г.“ ЕООД, чийто представляващ бил ответника, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент №*, находящ се на ***в гр.***. На същата дата тя заплатила сума в размер на 17 000 евро, от които 4 000 евро- капаро и 13 000 евро- предварително плащане по договора. След това на всеки шест месеца до месец януари 2013г. ищцата изплащала на ответника по 2 300 евро- лично или чрез *** й - Д.П.. На ***г. била предадена на ответника Г. и сумата от 3000 лева, която представлявала последната вноска от цената на апартамента. След като не били изпълнени в уговорените срокове от страна на дружеството поетите с предварителния договор задължения -за учредяване в полза на ищцата на право на строеж и прехвърляне собствеността на обещания имот, тя потърсила обяснение от ответника Г., който й казал, че той също бил измамен, че са му взели фирмата и обещал да й върне парите. Тъй като се оказало, че „Г.“ ЕООД и ответникът Г. не са били собственици на имота на ***, ищцата подала жалба в Прокуратурата, по повод на която било образувано досъдебно производство № 478/2016 г. по описа на IV РУП на МВР, а впоследствие и нохд №643/2018 г. на РС-Пловдив. С присъда от 16.07.2018г., постановена по нохд № 3643/2018г., Е.А.Г. бил признат за виновен, за това, че в периода от ***г. в гр. *** с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Б.С. /с фамилно име П. към момента на инкриминираното деяние/ заблуждение - че ще й прехвърли правото на собственост върху апартамент №*, находящ се на ***в гр. ***, както и че собственик на апартамента е „Г.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Е.Г.,*** поддържал у Б.Д.С. това заблуждение, като с това й е причинил имотна вреда в размер на 28 500 евро, с левова равностойност 55 741,16 лева, и 3 000 лева или общо 58 741,16 лева и същата е в големи размери, като на основание чл. 210, ал.1, т.5, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК подсъдимият е осъден на наказание -1 година и 8 месеца лишаване от свобода.
Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 58741,16лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, ищцата е ангажирала писмени доказателства: присъда по нохд №643/2018г. на ПРС; предварителен договор за покупко-продажба, сключен на ***г. между Б. П.и „Г.“ ЕООД, съдържащ отразяване, че при подписването му е платена от купувача по този договор сума в размер на 17 000 евро; приходни касови ордери и квитанции за заплатени от ищцата суми по предварителния договор в общ размер на 11500 евро и 3000лв.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е.Г..
В насроченото открито съдебно заседание ответникът не се е явил и не е направил изрично искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Изпратени са на същия съдебни книжа, в които са били указани последиците от пропускане на сроковете за подаване на отговор и от неявяването в първото открито съдебно заседание.
С изготвения доклад по делото са указани на страните и кои са релевантните факти за спора, като е разпределена доказателствената тежест за установяването им.
В проведеното на 28.11.2019г. съдебно заседание пълномощникът на ищцата е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Преценявайки данните по делото и направеното искане, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В случая ответникът Е.Г. не е представил в срок отговор на исковата молба, не е изразил становище по претенцията на ищцата и не е направил възражения. Същият не се е явил в първото съдебно заседание и не е заявил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Изискванията
на чл.239,ал.1,т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение също са
изпълнени. Както се посочи, на ответника са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Освен
това са налице и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Тази норма вменява в задължение на съда,
постановяващ неприсъствено решение, макар да не излага мотиви по съществото на
спора, да прецени
вероятната основателност на иска с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Фактическият състав, пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане, включва следните елементи, които трябва да се установят в процеса, за да се ангажира деликтната отговорност на ответника: последният да е осъществил деяние в една от двете форми- действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно.
От приложеното
към настоящото дело нохд № 3643/2018 г. на ПРС, е видно, че същото е приключило
с влязла в сила присъда №175/16.07.2018г., с която Е.А.Г. е признат за виновен
и осъден за извършено от него престъпление по 210, ал.1, т.5, вр. с чл.
209,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 НК - за това, че в периода от ***г. до ***г. в гр.
***, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил у Б.Г.З.и Б.Д.С. /с фамилно име П.към момента на
инкриминираното деяние/ заблуждение - че ще им прехвърли правото на собственост
върху недвижим имот, както и че собственик на недвижимия имот е „Г.“ЕООД,
представлявано от Е.Г., и до периода от ***г. до ***г. в гр. *** е поддържал
това заблуждение у същите лица, като с това им е причинил имотна вреда в големи
размери, като според присъдата, на настоящата ищца е причинена имотна вреда в
размер на 28 500 евро, с левова равностойност
55 741,16 лева, и 3 000 лева или общо
58
741,16 лева .
От наказателното дело се установява, че в
наказателното производство не е разгледан граждански иск за обезщетяване на
причинените на ищцата вреди.
С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл.300
от ГПК, доказани се явяват фактът на извършване на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. А доколкото
СПН на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието в т.ч. в случая и относно съставомерната
последица – причинената
имуществена щета и нейния размер, то следва да се приеме, че в резултат на извършеното от ответника престъпление е
възникнала вреда за ищцата в размера, посочен
в присъдата.
Ответникът не е оспорил изложените в исковата молба обстоятелства, от които произтича претендираното от ищцата право, нито е представил доказателства да е платил на последната сумата, равняваща се на установената имотна вреда, вследствие на горепосоченото престъпление.
Ето защо и предвид представените
писмени доказателства, съдът
намира, че предявеният иск по чл.45 от ЗЗД
се явява основателен и следва да се уважи в заявения размер от 58741,16лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната
власт, по сметка на ПОС, сумата
от 2349,65лв. , представляваща дължимата държавна такса за производството.
Предвид
изложеното и на основание чл.239 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********, с адрес-***, да заплати на Б.Д.С., ЕГН **********, с адрес-***, сума в размер на 58741,16 /петдесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и един лв. и шестнадесет ст./лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на извършено от ответника престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда №175/16.07.2018г., постановена по нохд № 3643/2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********, с адрес-***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата 2349,65 /две хиляди триста
четиридесет и девет лв. и шестдесет и пет ст./лв. , представляваща дължимата държавна такса за производството.
Решението, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна пред АС-Пловдив, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия: