№ 1249
гр. П., 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220100760 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „**“ АД , ЕИК **, със седалище и
адрес на управление : гр. ** , чрез юрисконсулт К. А. против А. Ц. А. ЕГН ** с адрес : гр.
П. , ул. **
Ищецът, чрез своят процесуален представител твърди, че ищцовото дружество било
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен
съд - П. за вземанията си към А. Ц. А., като по входираните документи е било образувано
ЧГД №3553/2022г. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, която била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал 5 ГПК, поради което и дружество подава
настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Твърди се , че ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а
от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, като действащите общи условия през процесния период са били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ** ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ[1]013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Твърди се, че
съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, като
Общите условия са били публикувани на сайта на дружеството. Твърди се още, че по силата
на чл. 7, т. 1 от Общите условия ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на ответника с ИТН **, находящ се в гр. П., ул.**, като за А. Ц.
А. бил открит клиентски номер **. Също така се твърди, че ответникът от своя страна,
1
съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Сочи се, че съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Ищецът твърди, че в изпълнение на
задълженията си по общите условия „**“ ЕАД било доставило на обекта електроенергия на
обща стойност 402,19 лв., за период 23.11.2021 г. - 22.01.2022 г. която до този момент не
била заплатена и поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал
законна лихва в общ размер от 32,71 лв. за периода 11.01.2022 г. – 13.11.2022 г. Твърди се,
че законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство, като срокът за
плащане на фактурата бил посочен в самия документ. Моли се съдът, с оглед на
гореизложеното и след като се убеди в основателността на исковата претенция, да установи
със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „**“ ЕАД към А. Ц. А., както
следва: сумата в размер от 402,19 лв., представляваща стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.11.2021 г. - 22.01.2022 г.; сумата
в размер от 32,71 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
11.01.2022 г. - 13.11.2022 г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното
изплащане на задължението. Моли се за присъждане на сторените в заповедното и в
исковото производство съдебно- деловодни разноски. Сочат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от назначената за особен представител на ответника А.
Ц. А. с ЕГН: **********, с адрес град П., ул. „** – адв. Н. М., е постъпил писмен отговор, в
който се изразява становище по предявената срещу ответника искова молба, като относно
допустимостта на иска заявява, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като в
подадената искова молба и в заповедта за изпълнение имало разминаване на посочените
данни, поради което се иска производството да бъде прекратено и издадената заповед за
изпълнение да бъде обезсилена. Алтернативно, се излага становище, че исковата претенция
е неоснователна , като същата се оспорва както по основание, така и по размер. Счита се, че
предявеният иск е недоказан, тъй като от приложените към исковата молба доказателства,
не се установявало, че между страните били възникнали отношения, имащи характер на
договор за доставка на електрическата енергия и мрежови услуги, по силата на които
ищецът бил разкрил на ответника партида, по която да се отчита консумираната от него
енергия. Предвид изложеното, особеният представител счита, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. Същият оспорва
приложените към исковата молба доказателства, а именно: Препис-извлечение от сметка;
Фактура № ** , издадена на 31.12.2021 г.; Фактура № *********, издадена на 31.01.2022 г.,
като не възразява да бъде изискано и приложено към настоящото дело ч.гр.д. № 3553/2022 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд. Формулирани са доказателствени искания.
В съдебно заседание при условията на чл. 143 ал.2 ГПК , ищецът чрез своят
2
процесуален представител е уточнил изложените в исковата молба обстоятелства , като е
коригирал допусната техническа грешка при изписването на клиентския номер на обекта,
собственост на ответника.
Предявените искове са с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал.
1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 3553/2022 г. по описа на ПзРС, по което
е издадена заповед № 1916/18.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, за сумите предмет на настоящото производство. Длъжникът в това производство не е
бил открит за връчване на заповедта, поради което при условията на чл. 47 ал.5 ГПК, в
указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият
състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представените по делото данъчни фактури за процесния период 23.11.2021
г. до 22.01.2022 г. ищецът е издал на името на ответника А. Ц. А. ЕГН ********** с
постоянен адрес : гр. П., ул. ** с клиентски номер ********** следните данъчни фактури
за доставена ел. енергия и мрежови услуги на обект находящ се в гр. П., ул. **, а именно:
данъчна фактура № ** /31.12.2021 г. и № ********** / 31.01.2022 г. за начислена ел.
енергия на обща стойност от 402,19 лв. , с краен срок на плащане 10.02.2022 г.
По делото са изискани и представени по реда на чл. 192 ал.1 ГПК писмени
доказателства от Община П. – справка от Отдел МДТ , копие от декларация с вх. №
39255/01.06.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ и справка от Д“БОС „ , от които доказателства
безспорно се установява, че през 1998 г. процесният жилищен имот находящ се в гр. П. ул.
** / на който адрес е постоянния и настоящ такъв на ответника А. А./ е деклариран като
собствен от р. Ц.а А.а и р Ц. А. , като на ** г. р. Ц.а А.а е починала и ответникът А. Ц. А. е
един от нейните наследници по закон. Установява се , че според имотните регистри , които
се водят в Отдел МДТ , ответникът А. Ц. А. е собственик на процесния имот, както и на
имот находящ се в с. м.к. , общ. П. / който не е предмет на настоящия правен спор. / Не се
твърди и не се установява, ответникът да е извършил действия на разпореждане с имота или
да е извършил други действия, които да са довели до промяна в правата му на собственост.
Представеното от особения представител на ответника писмено доказателство – справка №
1451785/06.11.2023 г. от АВ - е неотносимо към настоящия правен спор, тъй като касае
извършено от ответника А. Ц. А. разпореждане с друг обект различен от процесния / сграда
и парцел, находящи се в с. м.к. /.
Представени са и копия от действащите ОУ към договорите за продажба на
електрическа енергия.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е краен снабдител по смисъла на
чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично
3
известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите
условия на „**” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за
потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ответника.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по
смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба,
купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които
му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Предвид събраните по делото писмени доказателства , съдът намира, че между страните
по делото е налице правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за липсата на
доказателства за твърдения от ищеца факт относно качеството на ответника като « ктлиент
« на енергоснабдяващото дружество , а от тук за липса на такова правоотношение за
процесния период по договор за доставка на електрическа енергия.
В случая вземането на ищеца се основава на сключени между страните общоизвестни
Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия, заверено копие от които е
представено по делото, приети с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР и
публикувани съгласно представеното копие на в. „Д.”. Съгласно чл.1 т.4 от ОУ потребител
на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, което ползва енергията за
домакинството си. Ответникът , според актуалната справка в имотните регистри на ОСМДТ
– е собственик на имота и като такъв е имала качеството на потребител на ел.енергия за
битови нужди. С оглед на това той има качеството на страна по договор при общи условия.
В случая е без значение, дали страната по договора е ползвала лично имота си или го е
предоставила за ползване на трето лице. Освен това такива твърдения и доказателства по
делото не са изложени от ответната страна. Но дори и да са изложени възражения в такъв
смисъл , то по делото не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвал от
правото си да заяви пред кредитора ползване от друго лице /чл.6.2 от ОУ/. Ако го беше
направил, по силата на разпоредбата на ОУ щеше да отговаря солидарно с лицето- т.е.
отговорността на собственика е налице и в тази хипотеза и почива на лично основание- че е
титуляр на вещното право. Ако пък е била налице промяна в собствеността съгласно чл. 11
т.3 от ОУ ответникът е бил длъжн да уведоми писмено дружеството в 30-дневен срок от тази
промяна. Същевременно са събрани неоспорени писмени доказателства според които
ответникът като наследник има права на собственост върху обекта. На адреса на този имот е
и неговият постоянен и настоящ адрес. Не се оспорва също така, че процесният имот е бил
присъединен към електропреносната мрежа, още преди възникване на наследствените права
на ответника през 2010 г., поради това и индивидуален договор с ответника не се твърди да
е бил сключван и не е било необходимо сключването му / такъв се сключва само при
4
първоначалното присъединяване към електроразпределителната мрежа/. В случая е
безспорно установено , че получателят по процесните фактури има качеството на клиент /
потребител на електрическа енергия за процесния имот. Поради това доводите на особения
представител на ответника са неоснователни и не се споделят от настоящия съдебен състав.
Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на
претендираните суми. В настоящото производство не са представени никакви
доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не са изложени и
такива твърдения. Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за
основателен и доказан, както за претендираната главница ,като стойност на ползвано
количество електроенергия, така и за претендираното обезщетение за забава под формата на
законна лихва , тъй като съгласно чл. 27 ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Изискуемостта настъпва съобразно уговореното от страните –
съгласно чл. 18 ал.2 от ОУ , като потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за
ползваната от тях електрическа енергия в 10-дневен срок след фактутирането им.
Дължимостта на тези суми не зависи от получаването на специална покана от кредитора –
ищец. Безспорно 10-дневния срок по всяка фактура е изтекъл и сумите се дължат.
С оглед горното, съдът намира за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер от 402,19 лв., представляваща неплатена цена на доставената и потребена
електрическа енергия на обект в гр. П. с клиентски № **********, за периода 23.11.2021 г.
до 22.01.2022 г. , сумата от 32,71 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода 11.01.2022 г. до 13.11.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 3553/2022 г. по описа на РС - П..
Във връзка с възражение на особения представител на ответника и настоящият съдебен
състав констатира, че в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при описание на
обстоятелствата, от които произтича процеснато вземане съдът е посочил , че същото касае
стойност на електрическа енергия за периода 23.11.2021 г. до 22.01.2019 г. , но с оглед на
конкретните данни по делото , съдът намира , че погрешно посочения в заповедта период /
вместо правилното 23.11.2021 г. до 22.01.2022 г. / представлява допусната очевидна
фактическа грешка, тъй като както в подаденото заявление по чл. 410 ГПК, така и с
исковата молба в настоящото исково производство заявителят- ищец е посочил точно и
коректно исковия период. Допуснатата от заповедния съд очевидна фактическа грешка
може да бъде поправена по всяко време без ограничение в срок , включително и след
постановяване на настоящия съдебен акт и тази фактическа грешка не може да се отрази по
никакъв начин на изводите на исковия съд , тъй като е техническа грешка в изписването , а
не грешка в материалното право.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати всички направени от ищеца разноски в настоящото производство, както
5
следва: 75,00 лева за държавна такса, 250,00 лева – възнаграждение за особен представител
на ответника, като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на представителя на ищеца в размер на 100,00 лева или общо сумата от
425,00 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР,
това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъдат осъден
да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 75,00
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
По иска на „**“ АД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** , чрез
юрисконсулт К. А. против А. Ц. А. ЕГН ********** с адрес : гр. П., ул. ** с правно
основание чл. 422 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Ц. А. ЕГН
********** с адрес : гр. П., ул. ** че съществува вземането на „**“ АД по Заповед №
1916/18.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410
ГПК , издадена по ч.гр.д. № 3553/2022 г. по описа на ПзРС за следните суми : сумата в
размер на 402,19 лв. представляваща стойност на електрическа енергия , доставена за
периода от 23.11.2021 до 22.01.2022 г., обезщетение за забавено плащане върху главницата
в размер на 32,71 лв. считано от 11.01.2022 до 13.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.11.2022 г. до окончателното изплащане .
ОСЪЖДА А. Ц. А. ЕГН ********** с адрес : гр. П., ул. ** да заплати на „**“ АД ,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** , чрез юрисконсулт А. сторените в
исковото производство разноски в общ размер от 425,00 лв. и 75,00 лв. в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия районен съд в
двуседмичен срок от получаване на обявление за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6