№ 97
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:А.андра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Петя Попова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от А.андра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100605516 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 09.05.2022г. по НОХД № 15079/2018г., СРС, НО, 16-ти състав е признал
подсъдимия Н. Б. М. за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.11.2013 г., около 11:30 часа, в гр.
София, в ж.к. ****, отнел чужди движими вещи - един брой лаптоп марка „Dell", модел
„Alienware M17XR3", на стойност 2399,40 лв.; един брой одеяло, на стойност 14 лв.; един
брой раница, марка „Сеппес", на стойност 21 лв.; един брой немско знаме, на стойност 10,50
лв., всички вещи на обща стойност 2444,90 лв., от владението на Л.Л.П., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304
от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направените по делото
разноски да останат се в тежест на държавата.
Срещу постановената присъда е постъпил протест на СРП.Прави се искане за отмяна
на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъдат признат за
виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. Не се правят доказателствени
искания.
В разпоредително заседание на 21.12.2022г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на СГП заявява, че поддържа подадения протест
, като изцяло споделя мотивите на прокурора от СРП и наМ., че подсъдимия с действията си
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.194, ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Моли въззивния съд да уважи протеста, като
1
отмени атакуваната присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.
Подс. Н. М. редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му от съда право на последна дума, моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивният протест, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитиМ.на
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства:показанията на свидетелите:
С.Р.Г. (л. 52-53 от СП и л. 44-45 от ДП), В.Ю.С. (л. 53-54 от СП), Г.Г.Б. (л. 53 от СП и л. 55
от ДП), Б.К.Б. (л. 195 от СП и л. 51 от ДП), писмени доказателства и доказателствени
средства: справка за съдимост (л. 236 от СП), съдебно психиатрична експертиза (л. 155-158
от СП) и други.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства наМ. за установена фактическа обстановка, идентична на приетата от
районния съд, която счита за обоснована и почиваща на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.
Обосновано районният съд е установил, че:
Подсъдимият Н. Б. М. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, живущ в гр. София, ж.к. ****, с ЕГН
**********.
В края на месец ноември 2013 г., в гр. София, свидетелят Г.Б., заедно с подсъдимия
Н. М. и други приятели, се събрали в клуб „Н.". Там срещнали свой приятел, с прякор „Б." -
Л.П.. Тъй като вече било около 05:00 ч., сутринта, компанията решила да отидат в дома на
„Б.". Подсъдимият М. заспал, а към 07:00 ч. сутринта, свидетелят Б., заедно с две други
лица, си тръгнали. Качвайки се в таксито, приятелите на Б. му показали, че са взели от дома
на П. мобилния му телефон.
След като компанията си тръгнала, Л.Л.П. установил липсата на мобилен телефон
„iPhone" 5-16 Gb, със сериен номер 013409002346458 и лаптоп марка/модел „NB Dell
Alienware M17XR3 Black 17 2630 2". На 30.11.2013 г., Л.П. подал сигнал в 04 РУ-СДВР, че
така посочените вещи, са отнети от адреса му в гр. София, ж.к. ****.
На 30.11.2013 г., около 17:00 ч., в заложната къща „Е.К." ООД, находяща се в гр.
София, бул. ****, свидетелят С.Г., който работел като „продавач-консултант", закупил за
лично ползване от подсъдимия Н. М., лаптоп, черен на цвят, марка „Dell", срещу сумата от
150 лв. За продажбата не били съставени документи. След няколко дни, подсъдимият М.,
заедно със свидетеля Б.Б., отишли при Г. и откупили обратно лаптопа.
От заключението на приетата съдебно психиатрична експертиза се установява, че
Л.Л.П. от 2006 г. страда от параноидна шизофрения, с влошено психично състояние с
агресивно и психотично поведение от 2013 г.
Въззивният съд наМ., че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при форМ.не на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани необосновано за сметка на други, като не са допуснати
логически грешки при обсъждането им.
В резултат на собствената си цялостна проверка на обжалвания съдебен акт
въззивният съд наМ. за принципно правилна доказателствената оценка на първостепенния
съд, като с оглед направените доводи в протеста, наМ. за необходимо да изложи
допълнителни съображения по доказателствата.
2
В тази връзка въззивният съд отчита, че в мотивите към първоинстанционната
присъда коректно са изследвани показанията на св. Г.Б.. Правилен е изводът на първата
инстанция да кредитира изложеното от него в показанията му от досъдебната фаза на
процеса, които са приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК.
Съдът уместно е отчел, че същите не допринасят за изясняване на обстоятелства, свързани с
предмета на делото. Свидетелят в показанията си заявява, че той, заедно с подсъдимия и
още две лица, са били в дома на Л.П., в края на месец ноември, но от изложеното от него се
отнася за отнет от „А." и „Л." телефон от дома на П. в процесната вечер. Обосновано е
отчетено, че показанията на св. Г.Б. не съдържат информация, която да изяснява факти и
обстоятелства, предмет на установяване в настоящото производство, поради което и този
съд не гради своите фактологични изводи върху тях.
Правилно и обосновано СРС не е дал вяра и на показанията на св. В.С. тъй като
изложеното от него е вътрешно противоречиво, както и че е във връзка с направеното му
предложение да закупи мобилен телефон, но и в тази част същият не може с категоричност
да посочи за това какъв е посоченият модел телефон, кои лица са му предлагали и в какъв
времеви период.
На следващо място, акуратни са изводите на СРС и касателно показанията на св.
С.Г.. За настоящата инстанция се явява достоверно заявеното от Г., че на 30.11.2013 г.,
подсъдимият му е продал черен лаптоп марка „Dell", за сумата от 150 лв.Заявеното от
свидетеля в тази насока се потвърждава от приложения протокол за разпознаване, находящ
се в досъдебното производство. В показанията на този свидетел, които правилно СРС е
прочел на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК относно дата и час на
инкриминираните събития, както и марка на инкриминираната вещ, обаче не съдържат
никакви данни относно механизма и авторството на деянието, нито данни дали между
посочения за инкриминиран лаптоп и предоставения от подсъдимия е налице
съответствие.Ето защо и правилно първата инстанция не е кредитирала показанията му в
тази насока.От гореизложеното за СГС остава недоказано обстоятелството инкриминираната
вещ била ли е във владението на подсъдимия или не.
Настоящата инстанция констатира, че правилно от показанията дадени от св. Б.Б. се
установят факти относно това, че той е предоставил паричната сума от 150 лв., на
подсъдимия и заедно с него са откупили от свидетеля Г. лаптоп.
Във връзка с обстоятелството относно изложеното от св. Л.П. за подадения от него
сигнал за липсващи от дома му вещи, въззивната инстанция кредитира заключението на
изготвената съдебно психиатрична експертиза, от която се установява наличието на
невъзможност на Л.П. правилно да възприема фактите, имащи значение по делото, както и
да дава достоверно обяснение за тях. Същото е изготвено от вещо лице-специалист в
съответната област, разполагащо с нужните професионални познания и опит, и отговаря
обективно, пълно и компетентно на поставената му задача.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства
каквито са справки за съдимост и други. При служебната проверка на същите, съдът не
откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които да
обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те
съответстват изцяло на останалите доказателства, като по този начин се затвърждават
изводите досежно стеклите се събития.
При описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за липса на
извършено престъпление от общ характер по чл.194, ал.1 НК от страна на подс. Н. М., в
каквато насока е повдигнато обвинение от СРП. Подобно на контролираната инстанция,
настоящият съдебен състав наМ., че събраните по делото доказателства се оказват
недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-
горе престъпление. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната
логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на предмета и механизма на
деянието и авторството н подс. Н. М..
Съвкупният анализ на доказателствените източници и установените въз основа на тях
факти не позволяват да се направи еднозначен, категоричен и единствено възможен извод,
3
че подсъдимият е лицето, което е отнело описаните в обвинителния акт вещи, а именно-
лаптоп, раница, знаме и одеяло. Още повече, не бе установено от доказателствата по делото,
че изобщо тези вещи, към инкриминирания период са били в дома на П., както и при
наличието на безспорно установени факти, че освен подсъдимия, в дома на П. е имало и
други три лица. Изложената от обвинението картина на събитията, не се подкрепя
еднозначно от събрания по делото доказателствен материал. Това от своя страна означава,
че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, което налага оправдаването
на привлеченото към наказателна отговорност подсъдимо лице.
Поради липсата на съставомерност на деянието от обективна страна, е безпредметно
обсъждането на липсата на субективна страна.
С оглед на нормата на чл. 303, ал.1 от НПК – присъдата не може да почива на
предположения, когато, въпреки предприетите от съда възможни и необходими
процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в
тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо всяко едно от подсъдимите лица е
останало недоказано, единствено законосъобразния краен акт на съда се явява
оправдателната присъда. Когато са налице неразяснени съмнения краен акт на съда се явява
оправдателната присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия
съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността
на подсъдимите лица към него, породените от доказателствена непълнота и/или негодни
доказателствени средства, процесуална последица е постановяването на оправдателна
присъда ( решение № 333/2013г. на III н. о. ВКС). Правилно районният съд е постановил
такава, за подсъдимия , след като твърдяната в обвинителния акт на прокуратурата
фактическа обстановка е останала недоказана от събраните и проверени по делото писмени
и гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа на чл.13, ал.1 от НПК за
разкриване на обективната истина.
С оглед оправдателния характер на постановената първоинстанционна присъда,
разноските по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с
разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314
НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена, а
въззивният протест – оставен без уважение като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.05.2022 г., постановена по НОХД № 15079/2018 г., по
описа на СРС, НО,16-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5