Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 16.11.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1425/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от К.Е.Г. ***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 89/26.04.2018 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушения на чл.264, ал.1 и по чл.64, ал.4 от ЗМВР и съответно на осн. чл.264, ал.1 и чл.257, ал.1 от ЗМВР на Г. били наложени наказания “Глоба” в размер на 500.00 лв. и „Глоба“ в размер на 100.00 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Молят Съда, наказателното постановление да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2018 г., около 13.30 ч., на ул.“Воден“ в гр. Русе, при управление на личният си лек автомобил, свид. E=Г. причинил ПТП с пострадало лице – полицейски служител във Второ РУ при ОД на МВР-Русе. Във връзка с това, на мястото бил изпратен екип на Сектор ПП-Русе, в състав свид. Д. Г. и И.Ш. – младши автоконтрольори в Сектора. Двамата установили фактическата обстановка по случая, преценили, че свид.Г. е допуснал нарушение по ЗДвП, поради което И.Ш. влязъл в служебният автомобил и започнал да съставя АУАН против E.Г. . Междувременно, последният се обадил на сина си – жалб. К.Г. и той пристигнал на мястото. След това извадил мобилният си телефон, застанал в близост до служебният автомобил на Сектор ПП-Русе, откъм страната, където се намирал И.Ш. и го насочил към него. Свид. Г. приел, че жалб. Г. извършва видеозаснемане на действията на колегата му по съставянето на акта, както и, че по този начин жалбоподателят пречи на И.Ш. да изпълни служебните си задължения. Поради това, свид. Г. отправил неколкократно разпореждане до К.Г. да се отдръпне от служебният автомобил, но последният не изпълнил разпореждането и продължил да стои в близост, с насочен телефон към И.Ш. . Тогава свид. Г. преценил, че жалб. Г. е осъществил състава на две нарушения – по чл.264, ал.1 от ЗМВР, за това, че съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си и по чл.64, ал.4 от ЗМВР, за това, че не изпълнява полицейско разпореждане, за които му съставил АУАН. В акта нарушенията били описани по следният начин: „След надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, както и не изпълнява полицейско разпореждане. По време на съставяне и предявяване на АУАН, във връзка с възникнало ПТП на бащата на К.Г. – E.Г. , К.Г. изважда телефона си, привежда го в режим на заснемане на видеоклип, застава от страна на предявяващия акта полицейски служител И.Ш. и го доближава до лицето му. На К.Г. е разпоредено да се отдръпне от мястото на проверката, да отдръпне телефона си и да не пречи на колегата Ш. да изпълни служебните си задължения. Същият не изпълнява полицейското разпореждане, не отдръпва телефона от лицето на Ш. и продължава заснемането на видеоклипа.“

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че жалб.К.Г.: „След надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейско разпореждане, като по време на съставяне и предявяване на АУАН, във вр. с възникнало ПТП с водач К.Г. /баща на лицето/, К.Г. изважда телефона си, привежда го в режим на заснемане на видеоклип, застава от страна на предявяващия акта полицейски служител И.Ш. и го доближава до лицето му. На К.Г. е разпоредено да се отдръпне от мястото на проверката, да отдръпне телефона си и да не пречи на колегата Ш. да изпълни служебните си задължения. Същият не изпълнява полицейското разпореждане, не отдръпва телефона от лицето на Ш. и продължава заснемането на видеоклипа.“ АНО квалифицирал тези деяния на К.Г. като нарушения по чл.264, ал.1 и по чл.64, ал.4 от ЗМВР, за които на осн. чл.264, ал.1 и чл.257, ал.1 от ЗМВР му наложил наказания “Глоба” в размер на 500.00 лв. и „Глоба“ в размер на 100.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

На първо място, в наказателното постановление не бил посочен съществен и нормативно изискуеми реквизит на нарушенията, какъвто е мястото на извършването им. По този начин била допусната съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушенията в НП, представляващо процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, който задължава административно-наказващият органи при издаване на НП да опише нарушението като посочи всички елементи от състава му, да посочи датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Т.е. към съответния законов текст, чиято разпоредба е нарушена следва да бъдат допълнени и всички индивидуализиращи го елементи, характерни за всеки конкретен случай.

Отделно от това, непосочването на мястото на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, тъй като освен че представлява липса на задължителен реквизит на НП, не дава възможност да бъде осъществен съдебен контрол относно обстоятелството дали същото е издадено от орган, териториално компетентен да стори това. Безспорно е, че мястото на извършване на нарушението следва да бъда изрично посочено в НП, а не да се предполага или извежда от други писмени доказателства по административната преписка, тъй като това изцяло противоречи на принципите на обективност и формалност на административно-наказателния процес.

На второ място, при съпоставка между съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление става ясно, че актосъставителя и административнонаказващия орган изложили съществено различаващо се словесно описание на твърдяните нарушения. В АУАН било прието, че нарушението по чл.264, ал.1 от ЗМВР било осъществено от жалб. К.Г. като: „След надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.“ В същото време в НП било посочено, че Г. : „След надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейско разпореждане“. По този начин, освен, че недопустимо едва с НП било въведено ново съществено обстоятелство, касаещо изпълнителното деяние на твърдяното нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМВР, но се внася и съществена неяснота досежно състава на нарушението, което се твърди, че е извършил жалбоподателя, доколкото в разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР изпълнителното деяние е съвсем различно, а именно - „противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си“. Нещо повече, при това описание на нарушението се е достигнало и до недопустимо смесване на съставите на две самостоятелни нарушения – това по чл.264, ал.1 и това по чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Освен това, в АУАН било посочено, че деянието жалб. К.Г. осъществил по повод съставяне и предявяване на АУАН на баща му – E.Г. във връзка с възникнало ПТП. С наказателното постановление обаче АНО приел, че жалбоподателя извършил нарушението по време на съставяне и предявяване на АУАН, във връзка с възникнало ПТП с водач К.Г. /баща на лицето/. Така, отново едва с НП било въведено ново обстоятелство, непредявено на жалбоподателя със съставеният срещу него АУАН, при това неотговарящо на действителността, доколкото от събраните по делото доказателства става ясно, че имената на бащата на жалб. К.Г. не са К.Г. , а E.Г. .

Следва да се отбележи също така, че при описанието на нарушенията и в АУАН и в НП, не била приложена достатъчна диференцираност на елементите от съставите на всяко от двете нарушения и съответно, обвързването им с фактическите обстоятелства и действия или бездействия на жалбоподателя, които според административните органи обосновават ангажирането на административно-наказателната му отговорност.

При такова непълно, неясно и объркано описание на нарушенията, съществено било нарушено правото на защита на наказаното лице, което било несъмнено лишено от възможността да разбере за какви конкретно нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита.

По този начин било опорочено изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на К.Г. за обсъжданите нарушения, поради което, само на това основание, като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Поради това и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 89/26.04.2018 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМВР и на осн. чл.264, ал.1 от ЗМВР на К.Е.Г. ***, ЕГН ********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00 лв., а за нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР и на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: