Р Е Ш Е Н И Е
№ 1050/20.7.2020г.
гр.в., 16.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа
докладваното от председателя АНД №
1158 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Б.Г.Б.1.“ЕООД , с управител и представляващ Д.С.Д. чрез адв. П.И. ***-0000733/11.12.2019 г. на Началника на ОО“АА“-
гр. в., с което на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвПр на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 5 000/пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 91в т.1 от ЗАвПр.
В депозираната жалба се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че датата на нарушението – 03.10.2019 г. е неясно и неправилно
определена и не се съдържат доказателства в подкрепа на посочването й. Твърди
се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, предвид липсата на информация на
коя дата и по какъв повод е извършена справка в информационната система, въз
основа на която е установено процесното нарушение. Твърди
се, че между посочената като нарушена санкционна норма и правното основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника
е налице разминаване, съотв. неправилно е приложен
материалния закон. Иска се присъждане на сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Възразява се срещу искано присъждане на юрисконсултско
вънаграждение на процесуалния представител на АНО,
като се твърди, че същият не е назначен на длъжност „юрисконсулт“, поради което
подобно възнаграждение не му се следва по силата на закона.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. П.И., който поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено, въз основа
на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
В хода на съдебното производство са разпитани в
качеството на свидетели актосъставителя – св. К. и
свидетеля по акта – Й.Й. . Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.09.2019 г. управителят на
дружеството-жалбоподател Д.Д., получил покана от
ИА“АА“ – в. за предоставяне на документи с оглед извършване проверка на фирмата
в периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2018 г. В пункт І т.5 от поканата е
посочено изискването да се предоставят
пътни листи, товарителници и тахографски листи
за посочения период по дати, във възходящ ред, за всяко използвано МПС, както и
при използване на дигитални тахографи - информацията извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите на магнитен носител,
съгласно изискванията на Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ. В поканата е
посочен 7 дневен срок за изпълнение на искането. На 03.10.2019 г. е връчена
нова покана в същия смисъл, в която е посочено, че следва да се представят
пътни листи , товарителници и тахографски листи за
периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. по отношение на МПС с рег. ***. На 03.10.2019 управителят на дружеството-жалбоподател
представил в сградата на ОО“АА“, гр. в.
копия на част от изисканите документи в т.ч. и тахографски
листи.
На 11.10.2019 г. при приключване на комплексната проверка на документите
относно транспортната дейност на дружеството-жалбоподател е установено , че
същото осъществява дейност като превозвач, въз основа на лиценз № 10670 от
03.07.2013 г. за обществен превоз на товари на територията на Р България.
Установено е, че превозвачът не е предоставил на служителите на ИА“АА“- в. за
проверка всички изискани документи с поканата с рег. № 81-00-10-1135/23.08.2019
г. , а именно – не е представен в посочения с поканата 7 дневен срок/във връзка
с Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТ/ , а именно – всички тахографски
листи за периода от 03.12.2018 г. до 04.06.2019 г., касаещи управлението на
т.а. А. с ДК№ *, кат . *, с монтиран в него аналогов тахограф
марка „VDO
K.“, модел *, сер № *, каквито е
констатирано, че е следвало да се съхраняват, доколкото от протокол от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на превозното средство е видно, че
в посочения период са изминати с превозното средство общо 2187 км, по отношение
на които за конкретни дати не са представени тахографски
листи.
След като до приключване на комплексната проверка въпросният тахографски лист не е представен, св. К., в качеството на инспектор към ОО“АА“-в.
съставил на дружеството-жалбоподател АУАН, за извършено нарушение на чл. 91в
т.1 от ЗАвПр, въз основа на който е издадено обжалваното
НП, с което на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвПр е
ангажирана административно-наказателната отговорност на превозвача.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от
гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите, които
преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление №
23-0000733/11.12.2019 г. е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, видно от приложеното
по делото копие на същата. В НП е изрично посочено, че същото е издадено
от лице, заемащо длъжност „Началник на областен отдел „АА“ в ГД „ИН“, като в
т.6 от цитираната заповед се съдържа издрично
овластяване на същия да издава НП за нарушения на Закона за автомобилните
превози.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът счита, че
описаните в НП нарушения са индивидуализирани в необходимата степен, с оглед
гарантиране правото на защита на наказаното лице. От обстоятелствената част на
НП е видно, че отговорността на дружеството се ангажира за непредставяне на
изискания тахографски лист, в срока посочен в надлежно
връчената покана, с оглед на което е несъстоятелен доводът в жалбата за
съществуваща неяснота кое от двете форми на изпълнително деяние, визирани в
разпоредбата на чл. 104 ал.7 от ЗАвПр, санкционира
административно-наказващия орган.
Съдът не споделя доводите на въззивника за
допуснати съществени процесуални нарушения с оглед липсата на доказателства за
датата и повода на извършване на справка в информационната система на ГД“АИ“.
Посочените доводи касаят обосноваността, но не и процесуалната
законосъобразност на издаденото НП.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна
страна следното:
С обжалваното пред ВРС наказателно постановление, е ангажирана
административно наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за непредоставяне на изискани тахографски листи за периода от 03.12.2018 г. до 04.06.2019
г. От приложените по делото документи, а именно от тахографски лист
от 03.12.2018 г. , справка от информационната система за техническите прегледи,
протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС е
видно, че в посочения период въззивникът е
извършвал превозваческа дейност с процесния
товарен автомобил, , поради което и предвид наличието на работещ аналогов тахограф, за същия е възникнало задължението да представи
всички тахоглафски листи използвани в аналоговия тахограф, монтиран в процесния автомобил,
касаещи процесния период. От доказателствения
материал по делото обаче е видно, че е представен само един тахографски
лист за периода, който не съответства с оглед изминатите за съответния ден
километри с процесното средство, на установения въз
основа на доказателствения материал по преписката общ
размер на изминатите километри пътен участък в процесния
период с конкретното МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 91в т.1 от ЗАвПр превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи тахографските
листове от аналогови тахографи.
Безспорно с осъщественото от въззивника
бездействие е нарушена нормата на чл. 91в т.1 от ЗАвПр
и правилно административно-наказващият орган му е наложил санкция на основание
разпоредбата на чл. 104 ал.7 от ЗАвПр, която
предвижда посоченото нарушение в хипотезата си. В тази връзка съдът счита че като отказ за представяне на изисканите
документи следва да се счита всяко едно бездействие, в резултат на което се
осуетява извършване на проверката, в т. ч. непредставянето на същите в
посочения срок вкл. до приключванте на проверката.
Съдът намира и, че правилно е определена и датата на извършване на
нарушението. Видно от приобщените по делото доказателства,
дружеството-жалбоподател, чрез свой представител, е получило надлежна покана за представяне на процесните документи на 18.09.2019 г., като указаният в
същата срок от 7 дни е изтекъл на 26.09.2019 г. Поради изложеното, на всяка
дата в периода след 26.09.2019 г. нарушението се явява осъществено с
реализираното бездействие, вкл. на 03.10.2019 г., на която дата е отправена
повторна покана в посочения смисъл, без посочване на срок за изпълнение,
указанието в която също не е изпълнено.
Правилно е посочено като място на
извършване на нарушението е седалището на ОО“АА“ – в., доколкото дължимото
поведение е следвало да бъде осъществено именно по адреса на посоченото учреждение.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер
в нормата на чл. 104 ал.7 от ЗАвПр, съдът намери, че
не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
Съдът намира, че не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
квалифициране на случая като маловажен такъв. С нарушението се засягат значими
обществени отношения свързани с
гарантиране на ефективното и своевременно осъществяване на проверки от конктролните органи, чрез обезпечаване на дейността им с
предоставяне на дължимата, според закона информация, така че да се предотврати
изтичане на сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН при евентуално наличие на
предпоставки за образуване на административно-наказателно производство.
С оглед на изложените съображения, съдът констатира, че НП е законосъобразно
и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивниваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съдът оцени като неоснователни доводите, изложени от процесуалния
представител на въззивника за неоснователност на
претенциите за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение с оглед заеманата от
процесуалния представител на АНО длъжност. В тази връзка, съдът намира, че
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН е приложима във всеки случай на осъществено
процесуално представителство по отношение на юридическите лица във въззивното съдебно производство по обжалване на НП, какъвто
е настоящия случай, независимо от длъжността, заемана от процесуалния
представител, при наличие на предпоставки за осъществяване на подобно
представителство, каквито в случая са налице.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000733/11.12.2019 г. на Началника на ОО“АА“- гр. в., с
което на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвПр на „Б.Г.Б.1.“ЕООД
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5
000/пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 91в
т.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА „Б.Г.Б.1.“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ГД“АИ“ сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – в. по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: