Решение по дело №1054/2021 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 1054/2021 г.
МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор
от РП- П. с предложение обв. А. П. Й. Ф., нидерландски поданик, да бъде освободен от
наказателна отговорност за това, че на 10.09.2018г в село Ветрен дол, общ. Септември
на път ІІ-84, километър 9+350, при управление на моторно превозно средство- лек
автомобил „Л.“ с регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в Закон за движение по пътищата, а именно“
-чл. 16, ал. 1 от ЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение с две пътни
ленти е навлязъл и се е движел в лентата за насрещно движение без да е изпреварвал и
заобикалял
-чл. 20 ал.1 от ЗДвП- Като водач не е изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, при което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р. М. В. ЕГН **********,
изразяваща се счупване на тялото на Тн 12 гръден прешлен, което е довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата- престъпление по чл.343 ал.1 бук. „б” предл.2
във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание
„глоба“ на основание чл.78а ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява, но се защитава
чрез договорно упълномощен защитник, който не оспорва фактическата обстановка
изложена в ОА и пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
като му бъде наложена глоба в минималния предвиден в закона размер. Оспорва
основателността за извършване на множество АТЕ в хода на разследването, като се
мотивира с това, че основните въпроси са били решени още с първата експертиза,
поради което и възразява, че в тежест на обвиняемия следва да се възложат всички
сторени по делото разноски.
Представителят на Районна прокуратура- П. поддържа становище за доказаност
на обвинението и изразява позиция да му бъде наложена глоба в минимален размер и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, както и в негова тежест да
бъдат възложени сторените разноски в пълен размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Обв. А.П.Г.. Ф. е поданик на Кралство Нидерландия, със статут на
продължително пребиваващ в Република България на адрес в гр. П.. Той е
правоспособен водач на МПС, като има придобита категория „В“, като до момента на
наложени наказания за нарушения на ЗДвП.
На 10.09.2018 г. св. Л. М. управлявал л.а. „***“ с peг. № *** в посока от гр. П. за
гр. Гоце Делчев. Автомобилът бил стандартно оборудван с лява дирекция на волана.
На предната дясна седалка пътувала постр. Р. В.. И двамата били с поставени
обезопасителни колани. Времето било ясно, слънчево, пътната настилка била суха, а
видимостта много добра. Движението по пътния участък не било натоварено като се
осъществявало двупосочно в две насрещни ленти за движение.
Около 08.20 часа св. М. навлязъл в с. Ветрен дол, обл. П., поради което намалил
скоростта си на движение на около 40 км/ч. Управляваният от него автомобил се
1

движел в северната лента на пътното платно в посока от изток на запад. Навлизайки в
селото, първоначално движението на автомобила било по прав участък от пътя, като
преди автомобилът да напусне населеното място, предстоял ляв завой без отклоняване
от пътя, по който се движел.
По същото време и в същото населено място, но в посока от запад на изток, в
южната лента за движение се движел лек автомобил „Л.“ с рег. № ***, управляван от
обв. Ф.. На предна дясна седалка като пътник се возела съпругата му- св. Д. Г..
Автомобилът се движел със скорост от около 50 км/ч. При достигане на десния завой
за него имал действие пътен знак А3, указващ наличието на последователни опасни
завои, първият от които надясно. Навлизайки в завоя, обв. Ф., не контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС, в следствие на което навлязъл в лявата
(насрещна) лента за движение, където се движел автомобила, управляван от св. М..
Настъпил удар между двата леки автомобила, като ударът в управлявания от св. М. л.а.
„Н.“ бил в предната му дясна част. След удара управляваният от обв. Ф. автомобил
напуснал платното за движение, качил се на северния тротоар, след което автомобилът
му се блъснал в паркирания на тротоара л.а. „Шевролет“.
Вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие били причинени
наранявания на св. М., св. Г. и постр. В.. На място пристигнал екип на Спешна помощ,
който установил, че постр. В. и св. Г. били с тежки наранявания, поради което и двете
били транспортирани до МБАЛ- П.. Произшествието било посетено и от АП на РУ-
Септември, в чиито състав били свидетелите Н. С. и В. И.. Те установили
самоличността на водачите на автомобилите и тази на пострадалите. След това обв. Ф.
и св. М. били изпробвани за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с
фабр. № 0639, като уредът не отчел наличие на алкохол в издишвания от двамата
водачи въздух. Местопроизшествието било запазено от двамата полицейски
служители, като впоследствие на същото бил извършен оглед, за който бил съставен
съответния протокол и фотоалбум към него. С това процесуално-следствено действие
било поставено началото на настоящото наказателно производство.
От заключението на назначената на ДП съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № П-263/2018 г., което съдът цени като компетентно и обосновано, се
установява, че констатираното при прегледа на пострадалата Р. В. счупване на тялото
на Тн 12 гръден прешлен, наложило оперативно лечение и имобилизация, й е
причинило трайно затрудняване движенията на снагата за период от около 8-12 месеца
при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес, представляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Останалите причинени на пострадалата
увреждания- охлузвания и кръвонасядания, са й причинил болка и страдания за около
2-4 дни и същите представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Според експерта, изготвил заключението, така описаните травматични увреждания
отговарят да са получени при пътно-транспортно произшествие- пострадал пасажер в
купето на автомобил, при сблъсък с друго моторно превозно средство, т.е. получени по
механизма в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв.
В хода на разследването е била назначена и СМЕ, която е изследвала
причинените на св. Д. Г. травми, като от заключението на същата (№ П-262/2018 г) се
установява, че в следствие на настъпилото ПТП на св. Д. Г. е било причинено счупване
на радиуса (лъчевата кост) на типично място на дясната ръка, което е причинило
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за около 2,50-3 месеца,
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, както и че е
получила и травматични увреждания изразяващи се в кръвонасядания, които са й
причинили болка и страдания за около 2-4 дни, представляващи лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
2

Назначената в хода на разследването СМЕ е заключила, че получените
вследствие на автопроизшествието травми от св. Л. М.- контузия на главата със
сътресение на мозъка без загуба на съзнание- зашеметяване и обърканост, разкъсно-
контузна рана на дясна предмишница и травматичен оток, кръвонасядания и контузии,
са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК и болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
В хода на досъдебното производство пострадалата св. Д. Г., след като й е била
разяснена разпоредбата на чл.348б от НК, е заявила, че не желае да се води наказателно
производство срещу съпруга й- обв. Ф. и че желае да упражни правото си да депозира
жалба за причиненото й телесно увреждане.
По време на разследването са били назначени няколко автотехнически
експертизи. От заключението на назначената първоначално двойна АТЕ било
установено, че причината за настъпилото ПТП не е от техническо естество, а се дължи
на нецелесъобразност в поведението на водача на автомобила „***“- обв. Ф.. Вещите
лица са изчислили скоростта на двата участвали в произшествието автомобила преди
настъпване на удара, като са определили, че тази на л.а. „***“ е била равна и не по-
ниска от 41 км/час, а тази на л.а. „***“- равна и не по-ниска от 21 км/час. Определено е
и мястото на удара- в северната лента на платното за движение, в която се е движел
ла.а. „Н.“ и която е насрещна за управлявания от обвиняемия автомобил. Според
експертното заключение, ПТП е настъпило, поради това, че обв. Ф. е управлявал
автомобила си със скорост, която не е намалил и съобразил с навлизането на
автомобила му в десния завой.
По делото е назначена допълнителна експертиза, с оглед изясняване в пълна
степен на поведението на водачите на двата автомобила. Вещото лице е изчислило
скоростта на двамата автомобила в момента на удара, като е определил, че л.а. „Л.“ се е
движил с около 58 км/час, а л.а. „Н.“ преди да бъде задействана спирачната система се
е движил със скорост около 42 км/час като в момента на удара скоростта му е била
около 30 км/час. В заключението си експертът е приел, че максималната скорост, с
която технически е било възможно л.а. „Л.“ да преодолее десния завой без да навлиза в
лентата за насрещно движение е била 56 км/час, но в случая автомобилът се бил
движил с по-висока от критичната скорост, а именно- 58 км/час. Така експертът приел,
че причина за настъпилото ПТП е технически несъобразената с пътя и по-конкретно с
радиуса на десния завой на пътя, скорост на л.а. „Л.“ управляван от обвиняемия,
поради което е навлязъл в лявата лента на движение.
С оглед на така възникналите противоречия между двете експертизи, в хода на
разследването е била допусната тройна САТЕ, която отново е изследвала всички
въпроси свързани с механизма на ПТП. Тук експертите са изследвали скоростта на
автомобилите преди момента на удара и в момента на удара, като са установили, че л.а.
„Л.“ се е движил преди удара със скорост около 48 км/час, а л.а. „Н.“ с около 44 км/час,
като скоростта им в момента на удара е била съответно около 48 км/час за л.а. „Л.“ и
около 42,5 км/час- за л.а. „Н.“. Според вещите лица водачът на л.а. „Н.“ не е имал
техническа възможност да предотврати удара чрез ефективно спиране, като водачът на
л.а. „Л.“ е имал техническата възможност да предотврати удара, ако бе предприел
действия за отклоняване на управлявания автомобил от праволинейното му движение и
следване на линията на равнината крива.
С оглед на възникналите разминавания в изчисленията на извършените до тук
експертизи относно скоростта на движение на двата автомобила и причината за
настъпване на ПТП, по ДП е била назначена петорна САТЕ, експертите по която са
изчислили, че преди произшествието скоростта на движение на л.а. „Л.“ е била около
45-50 км/час, а на л.а. „Н.“- около 38-42 км/час. Според вещите лица единствено обв.
3

Ф. е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
скоростта на движение на управлявания от него автомобил му е позволявала да стори
това, като водачът на другият автомобил не е имал техническата възможност да
предприеме реални действия по предотвратяване на удара, независимо, че е имал
техническата възможност да възприеме навлизането на л.а. „Н.“ в неговата лента за
движение. В заключението е изследвано обстоятелството, че при движение със скорост
от 50 км/час л.а. „Л.“ е могъл да премине завоя без загуба на странична устойчивост на
автомобила, при строго следване на средната линия. Експертизата е заключила, че
скоростта на движение на двете МПС е била технически съобразена с пътната
обстановка и техническите характеристики на пътя. Причината за настъпване на ПТП е
загубата на контрол над движението на л.а. „Л. Урбан“ от водача- обв. Ф., който при
навлизане в десния завой на пътя не е контролирал движението на автомобила и косо е
навлязъл в лявата (насрещна) пътна лента.
Съдът след запознаване с цялостния анализ на извършените експертизи, намира,
че заключението, което са дали експертите по първоначалната двойна и по
допълнителната АТЕ е не достатъчно обосновано и пълно, като направените изводи за
причината за настъпване на ПТП не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, поради което и възникват съмнения за правилността на тези
заключения. Поради тази причина съдът не кредитира заключенията по тези две
експертизи, тъй като ги намери за негодни да послужат за изясняване на релевантните
за делото факти и най-вече за обективното установяване на механизма на ПТП.
Съдът прие за обосновани и компетентни последните две извършени експертизи,
тъй като същите дават ясно и точно описание на механизма за възникване на ПТП и
причините за същото, като обосновано са изчислили и скоростта на движение на
автомобилите. Тези две заключения не си противоречат и взаимно се допълват, поради
което и съдът кредитира същите.
От приложената по ДП справка за нарушител/водач се установява, че обв. Ф. е
правоспособен водач на МПС от 05.11.1987 г., като е придобил категория „В“.
Притежава валидно СУМПС №********* и до извършване на настоящето деяние не е
бил санкциониран за нарушение на ЗДвП.
Установява се от приетата като доказателство справка за съдимост на
обвиняемия, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на показанията на свидетелите Д. Г., Р. В., Л. М., Н. С., В. И., С. П., А. Т., дадени в
досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда на
чл.378 ал.2 от НПК, както и от писмените доказателства и заключението на
експертизите, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283
от НПК и веществените доказателства- СД, предявени на страните чрез
възпроизвеждането им.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и извършените експертизи, съдът приема за
безспорно установено, че обв. А. П. Й. Ф., от обективна и субективна страна е
осъществил признаците на престъпния състав на чл.343 ал.1 бук. „б“ предл.2 във вр. с
чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП, като на инкриминираната
дата и място, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Л.“ с рег.
№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.16, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 20 ал.1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на Р. М. В., изразяваща се счупване на тялото на Тн 12 гръден прешлен, което е довело
4

до трайно затрудняване на движенията на снагата.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване се доказват по един несъмнен начин. От обективна страна- на
въпросната дата, при управление на МПС, нарушавайки правилата за движение и по-
конкретно специалните норми на чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП, като е навлязъл и се е
движел в лентата за насрещно движение без да е изпреварвал и заобикалял и не е
контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал и по този начин е навлязъл
в насрещната лента за движение и се е блъснал в насрещно движещия се лек
автомобил, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на пострадалата, която е пътувала в този автомобил, управляван от св. М., в резултат
на получената травма, който е пътувал в автомобила на обвиняемия.
Нарушението на посочените правила за движение по пътищата се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат- причиняване на
средна телесна повреда на пострадалата.
Деянието е извършено при форма на вина съзнавана непредпазливост
/самонадеяност/, тъй като обвиняемият е бил наясно, че макар че се движи с
разрешената и технически допустима скорост на движение във въпросния пътен
участък, не е контролирал непрекъснато управляваното МПС, макар че не е имало
обективна причина за това и без да извършва някоя от маневрите- заобикаляне или
изпреварване е навлязъл в насрещната лента за движение, като по този начин рисково е
навлязъл в несрещната пътна лента и е блъснал движещия се по нея лек автомобил и
това именно се явява потенциално условие за настъпването на общественоопасни
последици, в конкретния случай- пътно-транспортно произшествие, но е бил убеден, че
определени обстоятелства ще изключат настъпването им- дали неговите шофьорски
умения, равният и сух асфалтов участък, дали реакцията на водача на движещия се в
насрещната лента автомобил и други подобни. Касае се за престъпление пряко
свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията на
същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан и е позитивно охарактеризиран по местоживеене. До момента не е
санкциониран по адм. ред за нарушения на правилата за движение по пътищата.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е завишена предвид на
обстоятелството, че автомобилът е управляван по път в населено място и че от ПТП са
пострадали и други лица. Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита
на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните
състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на
тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и
имуществени интереси на неопределен брой лица.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б. „б” от НК предвижда наказание за извършеното
престъпление лишаване от свобода до три години или пробация за средна телесна
повреда. Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от
НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
5

съставомерни и подлежащи на възстановяване.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха добрите
характеристични данни и необременения статус като водач, както и оказаното
съдействие на полицейските органи. Чистото съдебно минало не се отчете като
смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за приложението
на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Като отегчаващо
обстоятелство се отчете причиняването и на други леки телесни увреждания на
пострадалата, както и причинените телесни повреди на свидетелите М. и Г., но също
така и причинените материални щети не само на участвалия в произшествието
автомобил, но и на ударения в последствие друг паркиран на тротоара автомобил.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК
счете, че на обв. Ф., след като бъде освободен от наказателна отговорност, следва да
бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден в закона
размер от 1 000 лева, което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното положение, материално и
имотно състояние на извършителя.
С оглед събраните доказателства по делото, съгласно предоставената му
възможност за преценка, съобразно чл.78а ал.4 от НК, съдът намери, че обв. Ф. следва
да бъде лишен от право да управлява МПС, отчитайки че е следвало да проявява по-
голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната правно
регламентирана дейност. Ръководейки се от целия комплекс обстоятелства, визирани
по- горе, от значение за индивидуализацията, определи неговия срок в размер на пет
месеца, като намери, че именно с този размер ще се постигнат целите на наказанието.
Съдът постанови веществените доказателства- CD- диск, съдържащ снимки от
ПТП, приложен към том 3 от ДП и CD- диск, съдържащ записи на приетите
повиквания на телефон 112 и снимки на ел.картони, приложен към том 1 от ДП, да се
унищожат след влизане на решението в сила по предвидения в закона ред, поради
липса на икономическа стойност.
По изложените съображения Районен съд П. постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	625
Дата:	11 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220201054
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Решение по дело №1054/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите