РЕШЕНИЕ
№498/05.07.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково,
в открито съдебно заседание
на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева - Иванова
при секретаря М. К. и в присъствието на прокурор Н.Г. при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) № 393 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Тотал Партнърс“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Г. С. Р.“ №., ет., с ЕИК ………, представлявано от
управителя Христо Вулев, подадена чрез адв. С. Я. Ч. от АК С., съдебен адрес: ***.,
офис №.., срещу Решение №16/29.01.2019 г., постановено по АНД №432 по описа на Районен
съд – Харманли за 2018 година.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд било
неправилно, поради противоречие с материалния закон и постановено при съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила, както и необосновано. На първо
място се навеждат доводи, че съдът неправилно приел, че НП е законосъобразно. В
мотивите на съдебното решение изобщо не били посочени основанията, поради които
развитите в жалбата доводи съдът не възприемал. Съдът бил длъжен не само да
извърши задълбочен анализ на всички събрани доказателства, както в
административнонаказателната преписка, така и пред него, за да стигне до
основните си изводи, но и сам да събира доказателства. Неизпълнението на тази
функция на съда водела до формално протичане на процеса и произнасяне на
съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. В конкретния случай съдът
неправилно приел, че дружеството извършило нарушение. Неизвестно било и защо съдът
не обсъдил всички направени възражения с жалбата срещу НП. Съдът допуснал и
процесуално нарушение, като ограничил правото на защита на дружеството, а
именно: съдът кредитирал едни показания, в случая съдът кредитирал обясненията
на управителя на залата, които били дадени в обясненията по преписката, но
въпреки, че същият заявил, че бил накаран от проверяващите така да напише
обясненията, съдът не кредитирал непосредствените показания, възприети и дадени
пред съда, без да се мотивира защо не ги кредитира или защо същите са
недостоверни. На следващо място се навеждат доводи, че съдът бил длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено. Излагат се и подробни съображения, въз основа на които
се твърди, че съдът трябвало да направи извод, че в конкретната хипотеза АНО не
направил преценката, посочена в чл.27, ал.2 от ЗАНН, което пък било основание
за приложението на чл.28 от ЗАНН. Освен това, дори и да се приеме, че нарушение
било извършено, то административно наказващият орган следвало да изпълни
задълженията си, произтичащи от чл.53, ал.1 от ЗАНН – в тази хипотеза
наказващият орган при първо нарушение следвало да предупреди писмено
нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Навеждат се и доводи, че съдът не обсъдил пълно и точно събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Не обсъдили представените евакуационни
схеми, а в случай, че му били нужни специални знания, следвало да назначи СТЕ,
която да отговори, съобразно представените схеми – писмени доказателства,
въпросният изход, дали бил втори вход или бил изход. Допуснатите процесуални
нарушения при издаването на обжалваното НП се явявали съществени, тъй като
довели до ограничаване правото на страната и били предпоставка за отмяна на
атакуваното НП. Взаимноизключващите се изводи в съдебното решение, както и
липсата на отговор на направените с жалбата и необосноваване на съдебния акт ограничавали
процесуалните права на дружеството жалбоподател и адресата на НП, като не
позволявали да организира защитата си. Тези нарушения били съществени и били
основание за отмяна на решението. По подробно изложените в касационната жалба
възражения се моли за отмяна на решението на районния съд и на наказателното
постановление, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Харманли.
Ответникът, в представена чрез процесуален
представител писмена молба моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че касационната жалба е неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С Решение №16 от 29.01.2019г. по АНД №432/2018г., Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление №82/2018 от 14.09.2018г., издадено от Председател на Държавната комисия по хазарта, с което на „Тотал партнърс“ ЕООД, гр. В., на основание чл.108, ал.1 от Закона за хазарта, за нарушение на чл.5, ал.1, изр.1, предложения 1 и 2 във връзка с ал.3, предложение 1 от Общите изисквания към игралните зали, в които се организират хазартни игри с игрални автомати (обн. ДВ бр.32 от 08.04.2014г.), приети от ДКХ на основание чл.22, ал.1, т.5 от Закона за хазарта, се налага имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
За
да постанови този резултат, съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, съставляващи основания за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Относно визираното в НП нарушение е посочил, че същото е
безспорно установено и доказано. Наложената имуществена санкция била правилно и
законосъобразно определена.
Настоящата съдебна инстанция не споделя
изводите на първоинстанционния съд довели до потвърждаване на оспореното
наказателното постановление.
Според настоящия състав на касационния съд, от доказателствата по делото се установява допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, свързани със задължителните реквизити на НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. по чл. 42, т. 4 от ЗАНН за АУАН, касаещи описанието на нарушението като същото било описано по време, но липсва конкретно описание на място на извършване и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
По този начин не са посочени били
всички обстоятелства, имащи отношение към обективните и субективните признаци
от значение за състава на нарушението, поради което санкционираното деяние било
конкретизирано, а обвинението – ясно и точно формулирано.
Нарушението
не е описано по начин даващ възможност на наказаното лице да възприеме
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Видно
от описанието на изпълнителното деяние в АУАН и в НП „ на единия от входовете
на игралната зала, от който може да се осъществи достъп на посетители няма
монтирана табела съдържаща информация за наименованието на организатора на
хазартните игри и наименованието на обекта- „Игрална зала за хазартни игри“.
Видно от констативния акт, АУАН и НП, АНО са констатирали наличието на два
входа на игралната зала, по отношение на единият от които не са налице
изискванията на чл.5, ал.1вр. с ал.3 от ОИ към игралните зали. В актовете
липсва описание кой вход на игралната зала се има предвид, като не е описано
неговото местоположение. Описанието на мястото на извършване на нарушението е
от съществено значение за законосъобразността на АУАН и НП, т.к. по този начин
би се избегнало противоречие, което в настоящия случай се констатира от съда.
Видно от приложената по преписката скица на игралната зала, одобрена от Община
Харманли за преустройство на обекта и обособяването му като обект за хазартни
игри, са налични три входа за достъп до игралната зала. Нито в АУАН, нито в НП
не е описано кой от тези входове не отговаря на изискванията на чл.5, ал.1,
изр.1 и 2 вр. с ал.3 от Общите изисквания към игралните зали. По възникналия
спор пред РС-Харманли относно характера на процесния вход, съдът без да
съобрази писмените доказателства по делото и липсата на конкретно описание на
местоположението на входа на игралната зала, незаконосъобразно излага своя
категоричен извод, че този вход не отговаря на изискванията да е авариен.
Изброените
пропуски при описание на фактическия състав на вмененото на лицето нарушение затруднява
съда при неговата индивидуализация и не дава категоричен отговор на въпроса за
какво точно административно нарушение е ангажирана отговорността, съответно
санкциониран жалбоподателят.
Поради основателност на касационните
оплаквания настоящият съдебен състав приема, че като е потвърдил НП № 82/14.09.2018
г., районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и при извършена пълна преценка за
законосъобразност на оспореното НП, то да бъде отменено от настоящия съд като
незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.
221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №16/29.01.2019 г., постановено по АНД №432 по описа на Районен
съд – Харманли за 2018 година.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №82/2018 от 14.09.2018г., издадено от Председател на Държавната комисия по хазарта, с което на „Тотал партнърс“ ЕООД, гр. В., на основание чл.108, ал.1 от Закона за хазарта, за нарушение на чл.5, ал.1, изр.1, предложения 1 и 2 във връзка с ал.3, предложение 1 от Общите изисквания към игралните зали, в които се организират хазартни игри с игрални автомати (обн. ДВ бр.32 от 08.04.2014г.), приети от ДКХ на основание чл.22, ал.1, т.5 от Закона за хазарта, се налага имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.