Р
Е Ш Е Н И Е № 260304
гр. Пловдив, 04.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на десети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ТОДОРКА МАВРУДИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 619 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът А.М.С., ЕГН **********,***, *** чрез пълномощника си адв. Н.Д. със
съд. адрес:***, ***е предявил срещу
ответника „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, иск за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., причинени вследствие смъртта
при ПТП на 27.03.2019 г. на неговия баща М.С.С., ЕГН **********.
Твърди,
че на 27.03.2019 г. около 21,00 часа на източно обходния път II-56 край ***, настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“ с
рег.№ ** **** **, управляван от водача А.О., и лек автомобил „Сеат“ с рег.№ *
**** **, управляван от водача М.Е.С.., в който като пътник на предната седалка
пътувал наследодателят на ищеца – неговия баща М.С.. В резултат на движението
на лекия автомобил „БМВ“ с несъобразена скорост от 109 км./час, същият навлязъл
в насрещното платно за движение и ударил челно насрещно движещия се лек
автомобил „Сеат“, като пътниците в последния, в т.ч. и бащата на ищеца,
починали на място.
По
случая е образувано ДП № 35/2019 г. на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив,
пр.пр.№ 11758/2019 г. на РП – Пловдив.
За лекия автомобил „БМВ“ с рег.№ **
**** **, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със срок на валидност
13.09.2018 г. – 12.09.2019 г.
Ищецът А. бил в изключително близки отношения със своя баща М., с когото
имали силна емоционална връзка и в когото намирал приятел, съветник, както и материална
и морална опора в живота. М.С. бил изключително деен и жизнен, отзивчив,
инициативен, помагал на близките си, грижил се за сина си и го подкрепял във
всичко. Затова нелепата му смърт причинила на ищеца интензивни душевни болки и
страдания – посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често
главоболие и тревожност; отчуждение и затваряне в себе си.
На 02.04.2019 г. ищецът депозирал претенциите си за обезщетяване на
неимуществени вреди пред застрахователното дружество, като е образувана щета №
****-***-****-****, но и до момента не е получил обезщетение.
Предвид гореизложеното моли съда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди
ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от виновния водач А.О. лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ** **** **,
МПС, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди -
душевни болки и страдания, причинени от смъртта на неговия баща М.С.,
вследствие на ПТП на 27.03.2019 г., в размер на 200 000 лв., както и на
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 25.04.2019 г. до окончателното плащане.
Моли в полза на пълномощника му - адв. Н.Д., да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата
молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД - София, ул. Света София 7, ет.
5, ЕИК *********, със съд. адрес:*** ***чрез адв. И.И., е подал отговор, в който заявява, че
оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Оспорва всички твърдения, направени в ИМ,
както и наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя. Оспорва твърденията за изключителна вина от страна на водача
А.О., както и механизма на самото ПТП. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има
и водачът на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалия М.С., тъй като той
се е движил с превишена скорост и с включени дълги светлини в населено място,
като по този начин е заслепил другите участници в движението.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия М.С., тъй като той е пътувал без поставен предпазен колан и доброволно
се е качил в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние.
Оспорва претендираното обезщетение като недоказано, завишено по размер и
противоречащо на принципа за справедливост и на практиката на съдилищата,
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като твърди, че е налице забава
на кредитора по отношение на плащането.
Ето защо, моли иска да се отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен
или евентуално да се уважи до размер от 90 000 лв., ведно с присъждане на
разноски, съгласно с представения списък по чл. 80 от ГПК.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в
писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ищецът е подал Допълнителна ИМ, в която заявява, че
възраженията на ответника са неоснователни, необосновани и недоказани, като
излага съображения за това. Моли да се приеме за безспорно наличието на валидна
застрахователна полица към датата на ПТП, поддържа всички доказателствени
искания и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа
всички аргументи и възражения, направени в отговора.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. Присъда № 12/10.02.2020 г. по н.о.х.д.№ 2314/2019 г. на ОС – Пловдив, както и от заключението на приетата комплексна
съдебна авто-техническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж.
В.Г.С. и д-р М.К.Б. – съдебен лекар в УМБАЛ „***“ ЕАД - *, което съдът
възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните,
се установява, че с влязла в сила на 23.06.2020 г. присъда по н.о.х.д.№
2314/2019 г., ПОС, А.Х.О., ЕГН **********, е признат за виновен, в това, че на
27.03.2019 г. на път II-56, км. 94 + 150 м, в ***, при управление на лек автомобил „БМВ“, рег.№ ** **** **,
движейки се в посока юг – север със скорост от 109 км./час, е нарушил правилата
за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
е причинил смъртта на повече от 1 лице, а именно на: М.С.М., ЕГН **********;
М.Е.С.., С.М.С. и С.С.С., поради което на основание чл. 343, ал. 3, б. „б", вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК му е
наложено съответно наказание.
Според комплексната
СМАТЕ, най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
процесното ПТП:
Водачът А.Х.О.
управлявал лек автомобил „БМВ ЗЗ0 Д” по платното за движение на източно обходен
път на гр. * в посока от юг на север. По същото време водачът М.Е.С..
управлявал лек автомобил „Сеат Толедо” по платното за движение на същия път в
посока от север на юг срещу лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д”. При преминаване през
ляв завой на пътя водачът на лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д” навлязъл в лявата
пътна лента на платното и така настъпил неизбежен удар в предната лява част на
лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д” и в предната лява част на лекия автомобил „Сеат
Толедо”, като след удара и двете МПС са се установили на местата и в
положенията, отразени в Протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
Скоростта на движение на
лекия автомобил „БМВ 330 Д” в момента на удара е била около 109 km/h, а
скоростта на движение на лекия автомобил „Сеат Толедо” в момента на удара е
била около 57 km/h, като е възможно е единият или и двамата водачи да са
намалили скоростта си преди удара. Изследваното ПТП е настъпило на 27.03.2019
г. около 2100 часа между лекия автомобил „БМВ 330 Д”, управляван от
водача А.О., по платното за движение на път II-56
(извън населено място) и
лекия автомобил „Сеат Толедо”, управляван от водача М.Е.С.. ПТП е настъпило на
равен участък от пътя в зоната на завой при движение през нощта, при намалена
видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Платното за движение в
мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на
произшествието е била суха. Върху платното за движение в мястото на
произшествието има оставени следи.
В Протокола за оглед на ПТП от 29.03.2019 г. в зоната на
местопроизшествието се описват пътни знаци: В24, А15 и Т14, т.е. нормативно
определената скорост следва да е при движение за извън населено място –
максимум 90 km/h и /или съобразена с конкретната
пътноклиматична обстановка.
Причина за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д” -
А.Х.О., е навлязъл в лявата пътна лента на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се
е движел лекият автомобил „Сеат Толедо”.
Изследваната хипотеза,
при която според твърденията на свид. А.О. - водач на лекия автомобил „БМВ ЗЗ0
Д“, че светлините на насрещното МПС – лек автомобил „Сеат Толедо“ са го
заслепили, не отговаря на обективните данни по делото. При дистанция по-малка
от 150 м между автомобилите е било възможно да настъпи заслепяване на водача на
лекия автомобил „БМВ ЗЗ0 Д“ – А.О., от дългите светлини на лекия автомобил
„Сеат Толедо“, но такъв механизъм съществено противоречи на скорости и
дистанции посочени от самия него.
По време на
произшествието в лекия автомобил „БМВ ЗЗ0Д” е пътувал водачът му и един пътник,
а в лекия атомобил „Сеат Толедо” е пътувал водачът му и 3-ма пътници. В
резултат на произшествието са починали М.Е.С.., М.С.М., ЕГН **********, С.М.С.
и С.С.С.. От аутопсията на трупа на М.С.С., ЕГН **********, са установени
следните травматични увреждания:
- тежка гръдна травма -
разкъсвания на сърцето и перикардната торбичка, излив на кръв в лявата гръдна
половина и счупвания на 4-то и 5-то ребра вдясно;
- ЧМТ - кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка, кръвонасядане на меката черепна покривка, счупвания на
носни кости и на долната челюст;
- коремна травма -
разкъсване на слезката и наличие на кръв в коремната кухина;
- бледи, слабоизразени
послесмъртни петна, бледи вътрешни органи;
- разкъсно- контузии
рани, кръвонасядания и охлузвания по трупа.
Причината за смъртта на М.С.С., ЕГН **********, е тежката
гръдна травма, свързана с разкъсвания на сърцето и перикарда, с излив на кръв в
лявата гръдна половина, което от своя страна е довело до остра вътрешна
кръвозагуба. Описаните травматични
увреждания по трупа са причинени от действието на твърди, тъпи предмети и е
напълно възможно да са получени при станалото на 27.03.2019 г. ПТП. Налице е
причинно-следствена връзка между процесното ПТП, причинените травматични
увреждания и причината за смъртта на пострадалия М.С..
При ПТП на 27.03.2019 г.
същият е бил пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „Сеат Толедо“.
След анализ на материалите по делото се установовява, че М.С. към момент на ПТП
не е бил с правилно поставен предпазен колан. Травматичното увреждане,
довело до смъртта му, е причинено от удар и/или притискане със или върху твърд
тъп предмет и е настъпило в резултат на удар на арматурното табло в предната
част на гръдния кош. Ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен
колан, то тялото му не би достигнало до предното арматурно табло и не би
настъпил тежкият удар между арматурното табло и предната гръдна половина.
Правилно поставеният предпазен колан би предотвратил в голяма степен тежките
травматични увреждания, причинени на М.С., но предвид високо енергийния удар
между двете МПС не може да се даде еднозначен и категоричен отговор дали, ако е
бил с правилно поставен предпазен колан, той би останал жив след настъпване на
ПТП.
В материалите по делото
не се откриват данни водачът на лекия автомобил „Сеат Толедо“ по време на
процесното ПТП да е шофирал след употреба на алкохол. Няма спор, а и от представените от
ответника писмени доказателства на л. 259 и 260 се установява, че за управлявания
от виновния водач А.Х.О. лек автомобил
„БМВ“, рег.№ ** **** **, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********,
обективирана в застрахователна полица № BG/**/***********, със срок на валидност 13.09.2018 г. – 12.09.2019 г. Ищецът
е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователното дружество с вх.№
15-478/02.04.2019 г. за обезщетяване на неимуществени вреди, по
която е образувана щета № ****-***-****-**** (л. 130 – 144).
От приложеното
удостоверение за наследници изх.№ 21/01.04.2019 г., издадено от Кметството в
***, въз основа на Акт за смърт № 14/28.03.2019 г., е видно, че ищецът А.М.С.,
ЕГН **********, е син на загиналия при процесното ПТП негов баща М.С.С., ЕГН
**********.
По делото са разпитани свидетелите Х.С.С., М.С.Я. и
А.Х.О., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, по при условията на
чл. 172 от ГПК по отношение на първия и третия свидетели, тъй като С. е чичо на
ищеца, а О. е прекия извършител на деликта, и е възможно да са заинтересовани
от изхода на спора. От показанията на свид. С. се установява, че „А.
и всички останали чакаха от нас вест, да им кажем дали са живи нашите близки от
колата или не. Ние знаехме, че са починали, но в началото не им казахме.
Решихме лека - полека да им кажем истината. Аз казах на А.. Той като чу,
започна да плаче. Нито той можеше да говори от мъка, нито аз можех да говоря.
Всички преживяхме много лошо загубата на нашите близки. Живеем в различни села.
А. ***, аз живея в друго село. Виждаме се почти всяка седмица, някой път и през
седмицата се виждаме. Той идва при мен да ме пита, когато има нужда от нещо. Аз
се старая винаги да му помагам колкото мога. Когато бащата и брата на А. бяха
живи, те живееха много добре. След като брат му и баща му починаха, той остана
сам и здравословно не е добре. Куца с единия крак и не може да върши тежка
работа. Баща му не му даваше да работи заради това. Баща му и брат му се
грижеха за издръжката на семейството. Те работеха в *** и осигуряваха
семейството. Получаваха добри пари там и нямаха проблеми. Сега се оправяме
между нас си. Ние му помагаме, но липсата на баща му не може да се запълни. …
Преди да почине, А. живееше в една къща със сина си А.. Живееше и с другия син,
който почина. Те живееха повече от 10 години в тази къща. М. и А. много се уважаваха. Работили сме заедно с брат ми и с
А., правили сме къщи в ***. А. не беше толкова зле с крака си, но като го
натовари малко, започва да го боли и затова баща му го спря и му каза да не
работи повече. Баща и син много се уважаваха. А. уважаваше баща си и баща му
много го обичаше и уважаваше. Помагаме си сега роднините, който има нужда
помагаме с каквото можем. А. досега винаги като има нужда за дърва или за
ремонт на къщата се обръща към мене и аз му помагам. А. е женен, няма още деца,
но жена му е бременна в момента. Баща му му липсва и брат му също му липсва,
затова не се чувства така добре, както преди. Преди, когато се събирахме на
Байряма и на други празници, всички се веселяхме и беше хубаво. Сега като се
съберем всеки е с наведена глава. На всички им е мъчно и не им се говори. Не ни
излиза от акъла това, което се случи с нашите близки. Майката на А. му помага
за издръжката на семейството и ние му помагаме с каквото можем“.
От
показанията на свид. Я. и О. се установява, че при процесното ПТП на
27.03.2019г. пътувал в „БМВ-то със А.О.,
А. шофираше колата. Аз стоях отпред на седалката до шофьора. По едно време, А.
както си караше колата ми каза: „Брат правим беля“ и докато го каже, се
блъснахме в другата кола. Не си спомням какво точно е видял А., за да ми каже,
че правим беля. След като се ударихме, зад нас беше спряла друга кола. Човекът
ни каза да не отиваме там, а той ще извика полиция и Бърза помощ.
Колата ни беше с нормален волан. Тъмно беше, когато се
блъснахме…. Аз си играех на телефона и не гледах пътя“
(свид. Я.).
Според
свид. О., „На 27.03.2019г. с колата ми,
която е модел „БМВ“, тръгнах от *** към село ***. Това стана извън града, след
табелата за излизане от град ***. Другата кола, мисля беше „Сеат“, се движеше в
обратна посока срещу мен. Сеатът караше на дълги светлини. След като се
заслепих от дългите светлини, му присветнах с моите светлини, но той продължи
да кара на дълги. След това аз натиснах спирачката на моя автомобил и колата
поднесе на дясно, а след това - наляво. Това е, което си спомням по случая, аз
бях в шок.
…След случая разбрах от
експертизата, че в моята лента е имало бабуни на асфалта. В момента на
шофирането не бях ги забелязал. Движех се с 90 км/ч. … Не си спомням дали
навъртях волана, след като натиснах спирачката, или просто самата кола поднесе.
Всичко стана за миг и нямам ясен спомен какво точно се случи“.
От приетите основна и
допълнителна съдебно-психологични експертизи с вещо лице А.Я.Д., които съдът
възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени от страните,
се установява, че ищецът А.М.С. към момента на изследването се представя с
интелектуалното равнище под нормата за възрастта, в ниски граници, съответни на
образователното ниво, житейския опит, спецификите на средата, която обитава и
културалната принадлежност. Паметовите възможности са обусловени от нивото на
функциониране на интелектуален капацитет, не са установени болестни, патологични
изяви, и са в услуга на ежедневните му потребности и интереси и задоволяване на
обичайните нужди. Мисловният процес е с изразена конкретно-образна компонента,
с неправилен граматически строеж, налице е беден речников фонд, което
затруднява вербализирането на изживяванията. В съдържанието не се установяват
количествени или качествени нарушения, които да покриват критериите за актуално
психично разстройство. Темпото на мисловния поток е в норма. Ищецът е
емоционално и личностово формиран на ниско експресивно ниво, според спецификите
на средата, която обитава и културалната принадлежност. От направената справка
в регистрите на Център за психично здраве - Пловдив е видно, че
освидетелстваният А.М.С. не фигурира в системата на здравното заведение, няма
данни и не съобщава да е търсил и получавал помощ от специалисти - психиатър
или психолог, по повод когнитивни смущения или поведенчески девиации, изискващи
квалифицирани грижи, лечение и терапевтичен контрол. Понастоящем установените
резултати в изследваните психични сфери определят цялостно ниско ниво на
функциониране, изводими от средата и културалната принадлежност, и нямат
болестно обусловен характер.
Ищецът е преживял
нежелано събитие – процесното ПТП през 2019 г., в което са загинали баща му,
брат му и други близки роднини. Разбира за смъртта на роднините си по неочакван
начин, което определя да се преживява принудено и нежелателно трудно преодолимо
неочаквано събитие, което по своето естество предизвиква шоково емоционално
състояние и повлияване и може да се идентифицира със състояние на остра
стресова реакция. Същевременно се е налагало да се ангажира с овладяване на
здравословното и предимно психичното състояние на майка си и предприемане на
адекватни мерки за нейното информиране за случилото се. Двете състояния ведно
са трудно преодолими паралелно, но той се е справил според капацитета на
личността си и приоритетната ситуативна обусловеност на фона на адекватно
възприемане на ситуативните стимули съобразителност, рационалност. След
случилото се за период от време е преживявал психотравмиращото събитие, като е
ограничил обичайните си занимания и ангажименти. Било е нарушено обичайното му
ежедневно функциониране, поради мисловно ангажиране със случилото се, повишена
тревожност, доминиращи нежелани и неприятни емоции. Смъртта на неговите роднини
- баща му и брат му - като внезапно и неочаквано събитие, нарушава неговия
нормален жизнен цикъл за период от време. Изпитвал е скръб, тъга, мъка, жал,
емоционална болезненост, усещане за загуба на най-близките си и доверени хора.
Тези емоционални състояния имат принудителен характер. Те могат да избледнеят
във времето по своя интензитет, но остават следа в емоционалната сфера и биват
провокирани в поставени ситуации на спомени. Няма данни за тежка дезадаптация
като последица и разстройство в адаптацията. Събитието се преживява от ищеца
поетапно, но продължително във времето.
Усещането за загуба на
близки хора е преодолимо при добро психично здраве, но с остатъчен във времето
характер с изпитване на тъга, мъка, жал. Понастоящем ищецът А.М.С. е адаптиран
в сложилата се принудена ситуация, но усещането за загуба е налице. Полага
грижи за семейството си и е наясно с неговата значимост като мъжко присъствие,
опора, подкрепа предимно към майка си и въпреки наличното си заболяване, за
което е инвалидизиран от ТЕЛК. Актуалното му психично състояние е в рамките на
нормалпсихичното, без данни за тежка житейска дезадаптация, вследствие на
преживяната тежка психотравма. Ищецът се справя според капаците на личността и
условията на ограничената си среда, като не се установява влошено психично
състояние. Настъпили са нови желани събития, към които той се адаптира успешно
и желателно, а преживените неблагоприятни емоции вследствие смъртта на близките
му имат и оставят своя отпечатък във вътрешните му преживявания.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е процесуално допустим, като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по застраховка „ГО на
автомобилистите“ на виновния водач и е изтекъл 3-месечния рекламационен срок от
сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията.
По
същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от комплексната
експертиза се установи, че по повод на процесното ПТП
на 27.03.2019 г. на източно обходния път на гр. ***, е налице фактическият
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК и
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК,
влязлата в сила Присъда №
12/10.02.2020 г. по н.о.х.д.№ 2314/2019 г., ПОС, е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая, в резултат
на неправомерното поведение от страна на прекия причинител на деликта - водача на лекия автомобил
„БМВ“, рег.№ ** **** ** - А.Х.О., ЕГН **********, който движейки се със скорост от 109 км./час,
е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от 1 лице, в т.ч. и на
М.С.М., ЕГН **********, на ищеца А. М.С., който е негов син, са причинени
неимуществени вреди - интензивни душевни болки и страдания – посттравматичен
стрес с нарушение на съня, скръб,
тъга, мъка, жал, емоционална болезненост, отчуждение и затваряне
в себе си, вследствие внезапната и нелепа смърт на неговия баща М., които вреди
са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, съгласно
неоспорените експертизи.
Тъй като
за управлявания от виновния водач А.Х.О., ЕГН **********, лек автомобил „БМВ“, рег.№ ** **** **, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
ответника ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № BG/**/***********, със срок на валидност 13.09.2018 г. – 12.09.2019 г., е налице
хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице
/ищеца/, спрямо
когото застрахованият причинител на вредата е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането, като увреденото лице има право
да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач – изтичането на
3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач, каквато в случая е налице по образуваната щета № ****-***-****-****, като претенцията за неимуществени вреди не е уважена.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на причинените на ищеца А. С. значителни психически болки и страдания
в резултат на смъртта на неговия баща М. при процесното
ПТП на 27.03.2019 г., и съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че сумата от 120 000 лв. би
репарирала претърпените от него неимуществени вреди,
макар човешкият живот да няма паричен еквивалент. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид обстоятелствата,
че починалия баща на ищеца - М.С., е бил в активна
трудоспособна връзраст, грижил се е и е подпомагал изключително много сина си
А. битово и финансово, предвид здравословното състояние на последния; бил е
негова морална опора и подкрепа, на когото той е разчитал изключително много.
Преживения шок от внезапната и нелепа смърт на бащата на ищеца са довели до
продължителни негативни последици в психо-емоционалното състояние на А. С., с които той се
справя според капацитета на личността си, съгласно двете неоспорени СПЕ.
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.С., тъй като е пътувал без поставен предпазен колан и
доброволно се е качил в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние, са
изцяло недоказани и неоснователни.
Предвид гореизложеното, искът за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на понесената от него неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на неговия баща М.С. при процесното ПТП на 27.03.2019 г.,
предявен
срещу предпочетения ответник - застрахователя, следва да се уважи
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер на общо 120 000 лв., като до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът се явява недоказан и неоснователен, поради което следва да се
отхвърли.
Тъй като главният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
за обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и
доказан, макар и частично, то и акцесорната
претенция за лихви се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
главницата от 120 000 лв. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок от 15
работни дни от представяне на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ, т.е. от 25.04.2019
г. до окончателното плащане.
Ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца - адв.
Н.Н.Д. от АК - ***, на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК и Наредба № 1/2004 г.
адвокатско възнаграждение в размер на 4 716 лв. с ДДС, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК направените от дружеството
разноски по съдебното производство в размер на общо 5 870 лв., съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и писмените доказателства за плащането им,
но съразмерно с отхвърлената част от иска или 2348 лв.
Ответникът следва да заплати на
Държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК държавна такса и съдебни разноски в размер на общо 5 552 лв., от
които 4 800 лв. – ДТ и 752 лв. – разноски за експертизи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД - София,
ул. Света София 7, ет. 5, ЕИК *********, със съд. адрес:*** *** чрез адв. И.И., да
заплати на А.М.С., ЕГН **********,***, *** със съд. адрес:***, *** чрез адв.
Н.Д., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
сумата 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – интензивни душевни болки и страдания, изразяващи се в посттравматичен
стрес с нарушение на съня, скръб,
тъга, мъка, жал и емоционална болезненост, вследствие смъртта на
неговия баща М.С.С., ЕГН
**********, при ПТП на 27.03.2019 г., за което виновният водач
на лек автомобил
„БМВ“, рег.№ ** **** ** - А.Х.О., ЕГН **********, е осъден с влязла в сила Присъда №
12/10.02.2020 г. по н.о.х.д.№ 2314/2019 г., ПОС, ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2019 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД - София,
ул. Света София 7, ет. 5, ЕИК *********, със съд. адрес:*** *** чрез адв. И.И., да
заплати на адв. Н.Н.Д. от АК – ***, със сл. адрес: ***, *** на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК и Наредба №
1/2004 г. адвокатско възнаграждение в размер на 4 716 лв. (четири хиляди
седемстотин и шестнадесет лева с ДДС), съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН
**********,***, *** със съд. адрес:***, *** чрез адв. Н.Д., да
заплати на „ОЗК –
Застраховане“ АД - София, ул. Света София 7, ет. 5, ЕИК *********, със съд. адрес:*** *** чрез адв. И.И., на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 2348 лв. (две хиляди триста четиридесет и осем лева) – съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
„ОЗК – Застраховане“ АД - София, ул. Света София 7, ет. 5, ЕИК *********, със съд. адрес:*** *** чрез адв. И.И., да заплати на Държавата по сметка на
Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК такси и
разноски по съдебното производство в размер на общ 5 552 лв. (пет хиляди
петстотин петдесет и два лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/