Р Е Ш Е Н И Е

№

12.05.2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1244/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.

Искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от С.А.К., против ИАРА, гр. Бургас, с която се твърди, че ищецът е работел като „Гл. специалист Риболовен контрол, в отдел „Рибарство и контрол”, гр. Плевен, и място на работа-гр. Плевен. Твърди се, че ищецът е бил уволнен, със заповед № 36/12.05.2015г., но въз основа на решение по гр.д.№ 3237/2015г. на ПлРС, уволнението му е било признато за незаконосъобразно, и същият е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност. Посочва, че в срока по чл.345, ал.1 от КТ, е депозирал своето заявление да работодателя. Твърди се ,че на 27.12.2016г, ищецът К., е бил извикан в управлението в гр. Бургас, където му е било връчена заповед № 55/23.12.2016г, за възстановяване на работа и заповед № 57/27.12.2016г, за прекратяване на трудовия му договор, на основание чл. 325, ал.1, т.12 от КТ, считано от 27.12.2016г. Твърди се, че издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не са налице предпоставките по чл. 325, ал.1, т.12 от КТ; в заповедта не е посочено и не става ясно, в каква длъжност е трансформирана длъжността „гл. специалист риболовен контрол”. Посочва се също, че към датата на ИМ, в гр. Плевен, съществуват две щатни бройки за същата длъжност, които са заети. Посочва се, че уволнението на ищеца К. е на несъществуващо основание, тъй като не са налице предпоставките за определяне на длъжността като такава за заемане от държавен служител. Заедно с това се посочва, че работодателят не е извършил подбор, с оглед на съществуването на повече от една щатна бройка за същата длъжност. В заключение моли съдът да постанови решение, с което да признае  уволнението, извършено със заповед №57/27.12.2016г, за незаконно и отмени заповедта като незаконосъобразна, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност- „гл. специалист Риболовен контрол, в отдел „Рибарство и контрол и да осъди ответника да заплати сумата от 5100лв., обезщетение за оставането му без работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода 27.12.2016-27.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски.

Ответникът ИАРА, гр. Бургас, представлявана от изп. директор ***, чрез юрк. М. ***а, в депозираният отговор на ИМ, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди се, че предпоставките за обявяване на длъжността за заемане от държавен служител, са били налице, тъй като необходимо само тази длъжност да се определи за заемане от държавен служител, по ред, установен в ЗДСл-или да има издаден валиден административен акт, с който да се определи това. Посочва се, че промяната е извършена със Заповед № РД-395/27.12.2016г., с която 1 щатна бройка от длъжност по трудово правоотношение-„специалист рибарство и контрол”, към отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав”, гр. Русе, се трансформира в длъжността „инспектор Рибарство и Контрол- 1 щатна бройка по служебно правоотношение. Посочва се, че тази промяна е отразена в щатното разписание, в сила от 27.12.2016г, като реално няма промяна в числения състав на отдел „Рибарство и Контрол- Централен Дунав”, гр. Русе. Посочва се също, че нормата на чл. 325, ал.1, т.12 от КТ, не предвижда в заповедта за уволнение да се посочва в каква длъжност се трансформира длъжността, която се определя за заемане по служебно правоотношение. Посочва се също, че нормата на чл. 329, ал.1 от КТ, посочва в кои случаи работодателят е длъжен да извърши подбор, в които не попада чл.325, ал.1, т.12 от КТ. по отношение на  останалите обективно съединени искове, се посочва, че  същите са неоснователни, поради неоснователността на  главния иск. Претендират се разноски.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено следното:

По делото, с разпореждане №5977/06.04.2017г, е постановено за безспорно между страните, че ищецът С.А.К., е заемал длъжността- „Гл. специалист Риболовен контрол”, с място на работа- гр. Плевен, на която длъжност е бил възстановен въз основа на влязло в сила решение № 1608/18.11.2016г. по гр.д.№ 3237/2015г. на ПлРС. По делото се установява също, че  решението по гр.д.№ 3237/2015г на ПлРС, е влязло в законна  сила на 08.12.2016г. по делото се установява също, че ищецът С.К., е депозирал при ответника- работодател, заявление за вх. рег.№ 7-17947/22.12.2016г, с което същият е заявил желанието си да заеме длъжността, на която е възстановен по силата на съдебното решение- „главен специалист- риболовен контрол”. По делото се установява също, че въз основа на заповед№ 55/23.12.2016г, на изп. директор на ИАРА, К., е възстановен на длъжността гл. специалист РК, считано от същата дата; препис от заповедта е връчен на ищеца на 27.12.2016г. Установява се също, че въз основа на заповед № 7/27.12.2016г, на изп. директор на ИАРА, трудовият договор с ищеца С. К., е прекратен, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител . Препис от заповедта е връчена на К. на 27.12.2016 година. По делото се установява също, че въз основа на заповед № 392/23.12.2016г, на изп. директор на ИАРА, е утвърдено ново щатно разписание, в сила от 23.12.2016г. на Агенцията. В същото е посочено, че в отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав”, гр. Русе, има 14 щатни бройки за длъжността „главен специалист РК”, заемани по трудово правоотношение и 2 щатни бройки- по служебно правоотношение, за длъжността „ инспектор РК”. В представеното поименно щатно разписание, фигурира и ищеца С.К.. По делото се установява също, че към 01.12.2016г, има утвърдено щатно разписание, съобразно което в отдел Централен Дунав, има 12 щатни бройки- по трудово правоотношение- за длъжността „гл. специалист РК” и 2 щатни бройки- по служебно– за длъжността „инспектор РК”. Представено е по делото и поименно щатно разписание от 01.12.2016г, в което К. не фигурира. По делото се установява също, че въз основа на заповед № РД-395/27.12.2016г, е постановено извършването на промяна в щатното разписание, утвърдено със заповед № РД-392/23.12.2016г, в сила от 23.12.2016г, като длъжността „гл. специалист РК”-1 щатна бройка по трудова правоотношение, в отдел „Рибарство и контрол –Централен Дунав”, гр. Русе, бъде трансформирана в „инспектор РК”- 1 щатна бройка по служебно правоотношение. В заповедта е постановено трансформацията да бъде отразена в ново длъжностно разписание, считано от 27.12.2016г. Новото щатно разписание, е утвърдено със заповед № РД-396/27.12.2016г.- представено по делото. В същото е отразено, че в отдел Централен Дунав, гр. Русе, има 13 щатни бройки по трудово правоотношение- длъжността „гл. специалист РК” и 3 щатни бройки-„инспектор РК”- по служебно правоотношение. В представеното поименно щатно разписание-в сила от 04.01.2017г.- всички щатни бройки- по трудово правоотношение- са заети, като от 3 щатни бройки- по служебно правоотношение- има една вакантна. Ищецът К. не фигурира в щатното поименно разписание. По делото няма твърдения, след 27.12.2016г, да има промяна в щатното разписание на ответника ИАРА.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Не се спори по делото, че въз основа на влязло в сила съдебно решение и в срока по чл. 345, ал.1 от КТ, ищецът С.К. е заявил своето желание да заеме длъжността, на която е възстановен-„главен специалист- РК”. Следва да се отбележи, че релевантно е само личното явяване на ищеца /Решение № 46/28.07.2014г по гр.д.№ 3406/2013г на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/- факт, отразен в самото заявление, входирано на 22.12.2016г, което не се оспорва от ответника. Следва да се отбележи, че в този случай не е необходимо издаването на какъвто и да е акт от страна на работодателя, а ако има такъв, то същият има само декларативно значение, тъй като ефектът на възстановяването на работника не се поставя в зависимост от действия от страна на неговият работодател /решение № 353/07.10.2011г. по гр.д.№ 187/2011г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Трудовото правоотношение, в случаите на уважаване на иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, не се възстановява и с факта на личното явяване на работника, за да заеме длъжността, а с влизане в сила на решението, въз основа на което, работникът е възстановен. В случая- както бе посочено по- горе, решението по гр.д.№ 3237/2015г. на ПлРС, е влязло в сила на 08.12.2016г., към която дата в сила е длъжностното разписание от 01.12.2016г- приложено по делото. По делото се установи, както бе посочено по- горе, че в това длъжностно разписание има 12 щатни бройки за длъжността „гл. специалист РК”- напълно заети, съобразно представеното поименно разписание. Тъй като към датата на възстановяване на трудовото правоотношение между страните, няма вакантна щатна бройка, на която ищецът- работник да бъде възстановен, то работодателят следва да разкрие съответната щатна бройка-осъществено с щатното разписание от 23.12.2016г. С оглед на датата на влизане в сила на решението, въз основа на което К. е възстановен на работа, съдът намира, че щатното разписание от 01.12.2016г, се явява ирелеватнто към правния спор. По делото, в първо редовно съдебно заседание, от страна на ищеца К., е заявено като основание за незаконосъобразността на процесната заповед за уволнение, злоупотреба с права от страна на ответника – работодател, по смисъла на чл. 8, ал.2 от КТ. Въпреки че това ново, самостоятелно основание за незаконосъобразно на заповедта за уволнение, не е прието от съда за разглеждане, за пълнота следва да се отбележи следното: Нормата на чл. 8, ал.1 и ал.2 от КТ предпоставят оборимата презумпция за добросъвестно осъществяване на правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение, която се предполага до доказване на противното. В случаите, при които работникът твърди злоупотреба с права от страна на работодателя, при прекратяване на трудовият му договор, същият следва да изложи конкретни факти и обстоятелства, на които се обосновава неговият иск и от които да може да се направят подобни изводи. Същият обаче следва да направи това в установените по ГПК преклузивни срокове- или с подаването на исковата молба, с която се въвежда предмета на делото- в т. см. Решение № 192/04.11.2016г по гр.д.№ 674/2016г. на ІІІ г.о., решение № 239/21.05.2012г по гр.д.№ 799/2011г на ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Тежестта на доказване, при заявено основание- злоупотреба с право, по чл. 8, ал.2, вр. ал.1 от КТ, е върху работника- решение № 232/13.06.2011г по гр.д.№ 78/2010г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Съдът обаче разглежда въпросът за наличие на злоупотреба с право, само при въведен такъв довод от страна на работника- в посоченият –по- горе срок-с подаване на ИМ, което става част от преценката за законосъобразност на заповедта за уволнение, като съдът не може служебно да изследва този въпрос- решение № 248/23.04.2010г . по гр.д.№ 254/20.09.2009г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая, от страна на ищеца, довод за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя, при издаване на процесната заповед за уволнение, е въведен едва в първото по делото заседание. Съдът намира, че в случая не са налице условията на чл.147, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото на ищеца са му били известни съществуващите две щатни разписания от 23.12.2016 и от 27.12.2016г. –съобразно твърденията в ИМ. От друга страна, както бе посочено по- горе, щатното разписание от 01.12.2016г- поискано от самият ищец с допълнителна молба след изготвяне на проекто- доклада от съда и преди първото с.з./с което съдът приема, че същото е било известно на ищеца/, няма отношение към делото, тъй като същото е изготвено и утвърдено преди влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№ 3237/2015г. и преди работникът да е заявил своето желание да заеме длъжността, на която е възстановен. В самата искова молба не се съдържат каквито и да е твърдения за наличие на злоупотреба с права от страна на  ответника при издаването на процесната заповед.

С оглед на изложеното и при липса на други заявени основание за незаконосъобразноста на заповедта за уволнение, следва да бъде разгледан по същество въпросът за съществуването на предпоставките по чл. 325, т.13 от КТ. Съобразно цитираната разпоредба, трудовото правоотношение с работника или служителя се прекратява, без страните да си дължат предизвестие, с определянето на длъжността за заемане от държавен служител. В случая, основание за прекратяване на трудовият договор е самото определяне на длъжността за заемане от държавен служител, извършено от съответният ръководител на администрацията, въз основа на влязъл в сила индивидуален административен акт, като елементи от фактическият състав на цитираната норма./ решение № 530 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2009 г., III г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Този акт е заповед № РД 395/27.12.2016г. на изп. директор на ИАРА, издал същата в рамките на своята компетентност. Съобразно чл. 5, ал.1, т.15 от УП на ИАРА, изпълнителният директор утвърждава длъжностното разписание в агенцията, създава и закрива отдели и сектори /опр.№ 560 от 24.04.2014 г. по гр.д. 7839/13,ІІІ ГО на ВКС; опр.336 от 12.03.2014г .по гр.д. 7606/13,ІV ГО на ВКС /. В това му качество, и с оглед правомощието му да назначава служителите в Агенцията, същия има правото на преценка и за вида на правоотношението, въз основа на които ще се заемат съответните длъжности. Мотивите за това не подлежат на съдебен контрол, като проверката за законосъобразност на уволнението е единствено относно наличието на валидно взето решение за това. В случая трансформирането на правоотношението от трудово в служебно е извършено с посочената по- горе заповед, в рамките на съществуващото щатно разписание и численост на ИАРА- отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав”. Във всички случаи основанието по  чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции- в т см. решение №182/13.06.2014г. по гр.д.№479/2014г. на ІV г.о и решение №231/12.06.2013г по гр.д.№ 1353/2013г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Без значение за трудовия спор с предмет законосъобразност на прекратяване по чл. 325, т. 12 КТ, е обстоятелството, дали възстановеният на работа по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител. По делото, от събраните доказателства се установи наличието на фактическият състава на  чл.325, т.12 от КТ, като безвиновно основание за прекратяване на трудовият договор с ищеца С. К.. Следва да се отбележи също, с оглед на посоченото в ИМ, че в случая и с оглед нормата на чл. 329 от КТ, извършването на подбор не е необходимо, тъй като т.12 не фигурира в лимитативно изброените основания за прекратяване на трудовия договор, при които такъв подбор се извършва.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на незаконосъобразността на заповед № 57/27.12.2016г. на изп. директор на ИАРА с което е прекратен трудовият договор на ищеца С.К., на основание чл.325, т.12 от КТ и отмяна на уволнението, е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Следва да бъдат отхвърлени, като обусловени от изхода на главният иск по т.1, и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2- за възстановяване на  ищеца на заеманата от него преди уволнение длъжност, и по чл.344, ал.1, т. 3, вр.чл.225, ал.1 от КТ- за заплащане на обезщетение за  времето, през което ищецът е останал без работа в следствие на незаконосъобразното уволнение – за периода 27.12.2016-27.06.2017г., в размер на 5100лв. Същите се предпоставят от основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 150лв.-юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.А.К., ЕГН **********,***, против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ, гр. Бургас, ЕИК000649519, представлявана от ***- изп. директор, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване незаконността и отмяна на заповед № 57/27.12.2016г. на изп. директор на ИАРА, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на основание чл.325, т.12 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.А.К., ЕГН **********,***, против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ, гр. Бургас, ЕИК000649519, представлявана от ***- изп. директор, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на длъжността, която е заемал преди това- “Главен специалист рибарство и контрол” към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.А.К., ЕГН **********,***, против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ, гр. Бургас, ЕИК000649519, представлявана от ***- изп. директор, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 5100лв, представляваща обезщетение вследствие на оставането му без работа, за периода 27.12.2016-27.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-16.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН

      ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С.А.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ, гр. Бургас, ЕИК000649519, представлявана от ***- изп. директор сумата от 150лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от дата 12.май.2017г., съобщена на страните в о.с.з. на 28.04.2017г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: