Р Е Ш Е Н И Е
№ 260889
21.06.2021г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесети май две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 7988 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на И.Д.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Б.Б. от БАК, срещу “Сити Кеш” ООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която се иска прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 6, чл. 7, ал. 4 и чл. 8 от Договор за паричен заем № ***/*** г. сключен между Ч. и“Сити Кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, както и осъждане на “Сити Кеш” ООД да заплати на ищеца сумата от 4068 лв., като получена без основание поради недействителността на договор за паричен заем № ***/**** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник “Сити Кеш” ООД е бил сключен договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 4500лв., с краен срок за погасяване 06.09.2017 г., който е следвало да бъде върнат на девет месечни вноски от по 587.15 лв. или общата сума от 5284.38 лв. Твърди се, че към 31.07.2019 г. общата заплатена сума от ищеца към “Сити Кеш” ООД е възлизала на общо 8568 лв. Вземането на “Сити Кеш” ООД към Ч. е било прехвърлено с договор за цесия от 24.09.2019 г. на втория ответник “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за което ищецът е бил надлежно уведомен. От новия кредитор е било изпратено писмо, с което се претендира заплащане на сумата от още 2010.09 лв. В исковата молба се твърди, че договорът за заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9-12 и т. 20 от ЗПК, като противоречията със закона са изведени като основание за нищожност. Иска се установяване на недействителността на договора за наем на основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Също така се сочи, че клаузите касаещи договорна възнаградителна лихва и неустойки са нищожни от една страна като противоречащи на добрите нрави, а от друга страна като неравноправни. Изложени са подробни съображения. Ищецът счита, че не дължи други суми на кредитора извън чистата стойност на заема от 4500 лв. и претендира връщане на даденото, като платено въз основа на нищожния договор. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “Сити Кеш” ООД, с който претенцията се оспорва като недопустима и неоснователна. Признават се всички факти относно възникване на правоотношенията по договора за заем и прехвърлянето на вземанията по договора за цесия. Именно поради цедиране на вземането се сочи, че новият кредитор е надлежно легитимирания ответник. По същество се излагат съображения за неоснователност на доводите за неравноправност на клаузите и за противоречие с нормите на ЗПК. Твърди се, че договорът и определеният в него ГПР, лихви и неустойки, отговарят на изискванията на закона. Направено е искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Не се спори, че дружеството е придобило вземанията по договора за паричен заем, сключен между Сити Кеш и ищцата, за което последната е уведомена. Излагат се съображения за законосъобразност на клаузите на договора, определящи размера на ГПР и дължимата възнаградителна лихва, която не противоречи на добрите нрави. Твърди се, че елементите на задължението са ясно и точно дефинирани, лихвата е фиксирана и параметрите на правоотношението са определени по недвусмислен начин. Затова се иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл. 143 ЗЗП и чл. 22-23 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. чл. 26 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че между Ч. и “Сити Кеш” ООД е бил сключен Договор за паричен заем № ***/**** г., вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Видно от представения договор за паричен заем между страните е уговорено предоставянето в заем на сумата от 4500 лв., която следва да бъде върната на 9 месечни погасителни вноски в размер на по 587.15 лева всяка. Посочено е, че общата сума за изплащане от страна на ищцата ще бъде 5284.38 лева – чл. 3, ал. 12 от договора. Уговореният фиксиран ГЛП е в размер на 40.08% , а ГПР – 48.497%. Съгласно чл. 6 страните се споразумяват договорът да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения : 1/запис на заповед, издаден от заемателя, 2/ банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора за заем. В чл. 9, ал. 2 от ОУ изрично е посочено, че страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения: 1/ Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; 2/ залог върху движими вещи, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора, включващо договорената главница и лихва; 3/ първа по ред ипотека; или 4/ предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не представи обезпечението по чл. 6, ал. 2, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 4630.05 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 2 към договора за заем.
На следващо място в чл. 7, ал. 4 от договора е предвидено, че всички начислени задължения по настоящия договор стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на месечни погасителни вноски, без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично, както и че заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20% от дължимата сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка по чл. 8, ако има начислена такава.
Видно от представения погасителен план към договора в същия е предвиден размер на дължимата месечна вноска от 587.15 лв., както и неустойка по чл. 8 от договора от по 514.45 лв., или общо 1101.60 лв. на месец.
По делото е представена справка за дължима сума към цесионера Агенция за събиране на вземания ООД, по договора за заем сключен между Ч. и Сити Кеш ООД, прехвърлени с приложение № 1/04.03.2020 г. към договор за цесия от 24.09.2019 г. между Сити Кеш ООД и АСВ ООД. Видно от същата след датата на цесията – 04.03.2020 г. не са извършвани плащания от длъжника. Общото претендирано от цесионера задължение възлиза на 2001.26 лв. отразено като главница, както и начислена лихва за забава за периода от 04.03.2020 г. до 01.01.2021 г. в размер на общо 102 лв.
За претенцията на цесионера е било изпратено уведомително писмо до длъжника Ч. от 10.03.2020 г., с което се предоставя срок от 5 дни за погасяване на сумата от 2005.71 лв. към този момент.
От приетото заключение на вещото лице Т.Д. се установява, че ГПР определен съгласно посоченото в договора възлиза на 48.3259 %. В съдебно заседание уточнява, че при формиране на ГПР не се включват вземания за неустойка, но в случай, че посочената сума не е неустойка, а вид такса или лихва, тогава кредитът се оскъпява многократно, като ГПР става около 300 %. Начислените вземания по договора за заем за главница и договорна лихва възлизат на 5284.38 лв. Плащанията от страна на Ч. са в размер на 8568 лв., отнесени за погасяване на такси от 654.83 лв., неустойка от 4630.05 лв., лихва от 784.38лв. и главница от 2498.74 лв. Вещото лице е дало заключение, че в случай, че платените суми са отнесени за погасяване на главница и договорна лихва задължението би било погасено изцяло на 30.10.2017 г. Според предоставената на експерта информация на 01.03.2018 г. е била начислена неустойка в размер на 440.29 лв., по чл. 7, ал. 4 от договора – представляваща 20 % от неизплатените суми към тази дата възлизащи на общо 2201.43лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая безспорно е установено съществуването на облигационно отношение между „Сити кеш“ ООД и ответника, по сключен договор за паричен заем. Страни по договора са потребител /физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност/ и кредитор /всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност/. Следователно възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК и се регулира от същия.
С разпоредбата на чл. 22 ЗПК са въведени императивни изисквания по отношение на формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 11, ал. 1, т. 11от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл. 11, ал.1, т. 12 ЗЗП е описано съдържанието на погасителния план, като се посочва, че следва да са ясни както размера на съответните плащания и срока за това, но освен тях трябва да е посочена “разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи”. В настоящия случай представеният погасителен план не съдържа необходимата информация за размера на главницата, лихвата и другите плащания включени в месечната вноска от 587.15 лв., като обща стойност. До извод за тях обаче може да се достигне и при обичайно изчисление, съобразно изложените параметри и условия на договора, като се съобрази размера на заемната сума от 4500 лв. и общия размер на задължението от 5284.38 лв., разпределено в девет анюитетни вноски. Тоест липсата на подробна разбивка не поставя длъжника в невъзможност да установи какво включва извършеното от него плащане във фиксирания размер на месечната вноска.
Съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай, в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което създава неяснота относно включените в него компоненти. С чл.8 от ОУ е предвидено, че ГПР на заема не може да бъде променен и заемателят не дължи никакви лихви, такси, комисионни, застрахователни премии, които не са посочени в договора при сключването му. Така съобразно представените писмени доказателства – молба за сключване на договора, общи условия, както и посредством приетото заключение на вещото лице, по делото се установява, че ГПР по договора възлиза на 48.3259 %, в случай, че е определен съобразно приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК. Посоченият в договора ГПР е 48.497 %, като по делото остава неясно как точно е формиран този процент, кои са общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включени в него. Това налага извода за нарушение на чл. 19 ЗПК. Наличието на такова нарушение обаче не води до извода за нищожност да договора като цяло и приложение на хипотезата на чл. 22-23 ЗПК, доколкото разминаването между установеното от вещото лице и заложеното в договора не е съществено и размерът на ГПР е посочен в %, по ясен и недвусмислен начин. Липсата на конкретни данни (съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, респ. това да доведе до такова неравновесие в отношенията, което да предполага прогласяване на договора за изцяло недействителен.
Независимо от изложеното, съдът намира клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем, в която е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за нищожна на самостоятелно основание. Така, както е предвидена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение. Само по себе си обаче непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума. Отделно от това се наблюдава и значително оскъпяване на ползвания заем, с повече от 50 % от заетата сума, водещо до утежняване на финансовото състояние на длъжника. Правилата на чл. 16 и чл. 10а ЗПК вменяват задължение на кредитора преди сключване на договора за кредит сам да оцени кредитоспособността на потребителя и то без да начислява допълнителни суми за това. Ето защо, не следва върху кредитополучателя да се прехвърля финансовата тежест за оценката на платежоспособността на длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би могъл да претърпи, ако се окаже неплатежоспособен. Също така чл. 9, ал. 2 от общите условия предвижда поръчителят да отговаря на условия, които са несъпоставими с размера на обезпечаваното задължение. Едно от условията, на които трябва да отговаря поръчителят, е да получава осигурителен доход в размер на не по-малко от 7 пъти от минималната работна заплата, което дори надхвърля максималния осигурителен праг. Така въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения за длъжника и то до степен изцяло да се възпрепятства изпълнението му. Затова и отчитайки установената тежест на неустоечното задължение и изложените съображения за неговия характер, съдът приема за нищожна клаузата за неустойка по чл. 8 вр. чл. 6 от договора, в размер на 4630.05 лв. В допълнение може да се посочи, че с уговорената неустоечна клауза в погасителния план се фиксира задължение, което не е отразено като част от ГПР, като това би довело до нарушение на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максималния размер на годишния процент на разходите. Според вещото лице, в случай, че бъде включен в ГПР и размера на уговорената неустойка, то тогава ГПР ще надхвърли 300 %. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя.
Сходни са аргументите и по отношение на уговореното задължение за плащане на неустойка по чл. 7, ал. 4 от договора – като последица от предсрочната изискуемост на вземанията при забава. В случай на обявена предсрочна изискуемост заемодателят би се ползвал от благоприятните условия да претендира вземането си предсрочно, като върху предсрочно изискуемата главница се начислява обезщетение за забава за периода на забавата. Уговарянето и на допълнителна неустойка, която да се начислява еднократно, в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на договора сума – главница, възнаградителна лихва и неустойка съдът приема за противоречащо с добрите нрави. С подобна уговорка се дава възможност на заемодателя да претендира, както обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница, така и неустойка от настъпването на предсрочната изискуемост, поради забавата. Тоест същата излиза извън основните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и би довела до неоснователно обогатяване на кредитора. Тук следва да се отбележи, че по делото не се твърди и не се установява настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията, тъй като няма данни изявлението на кредитора да упражни това свое право да е достигнало до длъжника по договора. Също така според заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, такава неустойка е начислена на 01.03.2018 г. и възлиза на 440.29 лв., като за периода от 04.04.2018 г. до 23.02.2020 г. е начислена неустойка от още 218.99 лв. Видно от представения погасителен план задължението е следвало да бъде изпълнено в срок до 06.09.2017 г. Следователно към датата на начисляване на неустойката – 01.03.2018 г. вземането е било с настъпил краен падеж и заемодателят неправилно е начислил такава за “предсрочна изискуемост”. Направеното в тази връзка възражение още с исковата молба съдът приема за основателно.
С оглед горното, съдът приема, че по делото е установена нищожността на клаузите на чл. 8 вр. чл. 6 и на чл. 7, ал. 4 от договора вр. чл. 14 от Общите условия
На следващо място от заключението на вещото лице се установява, че от страна на търговеца са начислявани и такси от общо 654.83лв., след крайния падеж на задължението, за които няма данни относно начина и основанието на тяхното формиране.
По отношение на начислената възнаградителна лихва, съдът приема, че същата не надвишава пределните нива съгласно ЗПК, поради което и нейния размер не противоречи на добрите нрави. От заключението на вещото лице Д. е установено, че начислената възнаградителна лихва от общо 784.35 лв. е включена в месечните погасителни вноски и е определена съобразно уговорения годишен лихвен процент от 40.08 %. Като база за преценка на валидността на клаузата за възнаградителна лихва, респ. дали е налице накърняване на добрите нрави, следва да се приеме установеният нормативно праг на ГПР. В разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай договореният ГПР /и изчислен от вещото лице съобразно правилата на Приложение № 1/, не надвишава 50%, поради което е в рамките на допустимата граница. Затова не се установява нищожност на договорената възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. С оглед установената нищожност на отделни клаузи на договора, касаещи вземанията за неустойки и извода за валидност на договора в останалата част – касаещи главницата и уговорената възнаградителна лихва, следва предявените искове за нищожност да бъдат частично уважени.
По претенцията за връщане на даденото въз основа на прогласените за нищожни разпоредби на договора, съдът приема, че заемателят дължи на заемодателя по договора единствено уговорената главница и възнаградителна лихва, поради което всички останали суми подлежат на връщане. Съгласно приетото заключение на вещото лице, в случай че плащанията от длъжника са отнасяни за погасяване на задължението за главница и договорна лихва, то целият заем би бил изплатен на 30.10.2017 г. Предвид направените вноски в общ размер от 8568 лв. и размера на дължимите задължения от 5284.38 лв., се установява разлика от 3283.62 лв. До този размер предявеният осъдителен иск срещу заемодателя Сити Кеш ООД, който е получил сумата без основание, следва да бъде уважен, като за горницата до пълния размер на претенцията от 4068 лв. – искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на общо 1311 лв. В полза на ответника “Сити Кеш” ООД следва да бъдат присъдени разноски от 67.50 лв., съобразно отхвърлената част на претенциите.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни клаузите на чл. 8 вр. чл. 6 и на чл. 7, ал. 4 от договор за паричен заем № ****/***** г. сключен между И.Д.Ч., с ЕГН **********, с адрес *** и “Сити Кеш” ООД, ЕИК ***, гр. С*, ул. „****, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ****, като ОТХВЪРЛЯ иска на И.Д.Ч., с ЕГН **********, срещу “Сити Кеш” ООД, ЕИК **** и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ****, за прогласяване на нищожността на целия договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗЗП, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА “Сити Кеш” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С*, ул. „***, представлявано от управителя Н* П*, да заплати на И.Д.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3283.62 лв. (три хиляди двеста осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки), подлежаща на връщане сума получена без основание по договор за паричен заем № *****/******* г. въз основа на прогласените за нищожни клаузи на чл. 8 вр. чл. 6 и на чл. 7, ал. 4 от договора, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3283.62 лв. до пълния заявен размер от 4068 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Сити Кеш” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С*, ул. „***, представлявано от управителя Н*П*, и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С*, *******, представлявано от Д* Б*, да заплатят на И.Д.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 1311 лв. (хиляда триста и единадесет лева) представляващи направените по делото разноски.
Сумата може да бъде платена по следната банкова сметка *** И.Д.Ч.: IBAN ***, *********** АД.
ОСЪЖДА И.Д.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Сити Кеш” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С****, ул. „**, представлявано от управителя Н* П*, сумата от 67.50 лв. (шестдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е