Решение по дело №748/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. М., [държава], против Решение № 2162/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на [държава] като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващия. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът. Същевременно не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на лицето в [държава] и региона на страната, в който той евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване, не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. Липсвало изследване на възможността на лицето да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Не бил извършен и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната, посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Не били анализирани и пречките за установяването на търсещия закрила в конкретната област на [държава] от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването в дадена област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава], където ще бъде върнат. Информацията, на която се позовавал органът, не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход. Причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. На следващо място, не било изследвано дали отклонението от военна служба съставлявало тежко престъпление, за което да се налагало лишаване от свобода в затвор, който да не отговаря на международните стандарти и това да доведе до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и МПГПП, респективно дали имало вероятност да му се наложи наказание, което по своето естество да представлява изтезание или нечовешко или унизително отношение, тъй като напускането му на [държава] можело да се изтълкува и като отклонение от военна служба. Счита, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Към отговора прилага справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г. и справка с вх.№ МД-02-78/03.02.2025 г. относно [държава] и състояние на сигурността в районите на И., Р., Х., Х. и Д., след падането на режима на Б. А..

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба рег.№ 34429/04.09.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 3186/04.09.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № 34429/04.09.2024 г., в който е вписан с имената М. А. М., от ***пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Д. А., [държава], [държава], етническа принадлежност - ***, религия – ***, с ***образование, ***, семейно положение - ***, без документи за самоличност. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С писмо с рег.№ УП 34429/04.09.2024 г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-17562/17.10.2024 г. (рег. № УП 34429/18.10.2024 г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 30.10.2024 г., в което същият е потвърдил дадената при попълване на регистрационния лист информация. Заявил е, че на 05.07.2024 година е напуснал [държава], нелегално за [държава], но бил хванат от турците и върнат в [държава]. На 18.07.2024 година отново напуснал своята родина и преминал нелегално в [държава], където останал в продължение на 18 - 19 дни. На 20.08.2024 година влязъл незаконно в Република България, преминавайки през границата, с група от 18 души. След пет дни в страната бил задържан от полицията. Посочва, че целта му била да достигне до [държава]. Не знаел дали в [държава] можел да подаде молба за международна закрила и нямал издадени документи там. Напуснал [държава], защото не му харесвало и защото сирийците там били дискриминирани. В [държава] живял в [населено място], провинция Д. А. до 2018 г., след което се преместил в [населено място]. Не бил арестуван в държавата си по произход, не бил осъждан, нямал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради изповядваната религия. Нямал проблеми с официалните власти в страната си. Не членувал в политически партии, не бил участвал в религиозни организации, общности или секти. Учил до трети клас, след това помагал на бащата си в селското стопанство. Заявил, че напуснал [държава], защото в техния район имало постоянни сражения между кюрдите и арабските племена. Не знаел дали има спокоен район в [държава]. Към него лично нямало отправени заплахи. Не му било оказвано насилие. Бил ставал свидетел на военни действия през 2019 г. Тогава двама от братята му загинали, след като паднала ракета върху къщата им в Д. А.. През същата година видял как се стреляли кюрдите и арабските племена. Споделил е, че след това не е бил свидетел на сражения, но се чували бомби и снаряди. Добавил, че чувал всеки ден бомбардировки от самолети, а кюрдите и арабите се биели постоянно. Седмица преди интервюто кюрдите стреляли и починало детето на съседката му. Научил за това от приятели и роднини в [държава], както и от Фейсбук. Кандидатът за закрила е заявил, че целта му е била да отиде в [държава], но му взели пръстови отпечатъци в Република България. Съответно решил да подаде молба за закрила тук, защото му харесала страната, било безопасно и имало работа.

С Решение № 2162/05.03.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 14.03.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд - Хасково чрез административния орган на 25.03.2025 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС, съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Такова е предоставено и в същото не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че то отговаря на условията на ЗУБ.

Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 - 5 АПК/.

От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо ЗУБ/. В конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Търсещият закрила не е заявил, нито е представил доказателства за това, че е бил преследван или че е бил обект на заплахи, насилие, арест, задържане или съдебно производство от страна на държавни или недържавни субекти във връзка с неговата раса, религия, националност, етническа принадлежност, социална група или политическо мнение. Той изрично посочва, че не е бил обект на преследване заради религиозните си възгледи, че не е членувал в политическа партия или организация, не е имал политически убеждения, които да го поставят в уязвимо положение, че никога не е бил арестуван, осъждан или преследван, че не са отправяни заплахи нито към него, нито към членовете на семейството му. Действително чужденецът описва насилие и сражения между кюрдите и арабските племена, но не посочва, че се касае за намеса на държавен орган или на неформална групировка, която държавата да не може или да не иска да контролира. Тези случки попадат в рамките на общонационален въоръжен конфликт, а не представляват целенасочена държавна или държавно-санкционирана репресия спрямо него като арабин. Въпреки че чужденецът е бил свидетел на сражения и посочва конкретни инциденти, не се излагат данни за квалифицирани актове на насилие срещу него лично - нито малтретиране, нито арест, нито образуване на съдебно дело, които да обосноват обективен страх от преследване при евентуалното му връщане в [държава]. Чужденецът не доказва, че сирийските власти отказват да го защитят или че системно преследват араби чрез законови разпоредби; напротив, липсва информация за формални забрани пред арабите да упражняват професионални или граждански права в страната си. В този смисъл не може да се направи извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут в Република България се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗУБ, тежките посегателства по ал. 1 могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства ефективно.

В конкретния случай, от страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен хуманитарен статут.

Съдът споделя извода на административния орган, че за жалбоподателя липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Не се установява и наличието на „изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание" - тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Не се установява и наличието на „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт" - тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не се установява и наличието на тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 ЗУБ, които могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства ефективно.

Съдът споделя извода на административния орган, че за жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт“. Спрямо М. А. М. не е налице индивидуализирана заплаха за живота или личността му, произтичаща от безогледно насилие в ситуация на въоръжен конфликт. Съгласно тълкуването и прилагането на чл. 15, б.”в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че е изрично засегнат поради елементи, присъщи на личното му положение. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изрично в тълкуването е признато правото на преценка за силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт.

В приложената по преписката информационна справка с вх. № МД-02-60 от 29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС за актуалната обстановка в [държава] се посочва, че: „В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в [държава]. Тези данни се основават на публични изявления на приемащите страни, контакти с имиграционните служби от вътрешността на [държава], както и на граничен мониторинг, извършван от ВКБООН и партньорски организации. По отношение на официалните изявления, на 30 декември 2024 г. [държава] съобщава, че 35 114 сирийци са се завърнали доброволно от 8 декември 2024 г. насам. Турският министър на вътрешните работи също така отбеляза, че за да се осигури безпроблемен и ефективен процес, шест активни гранични пункта вече работят денонощно с общ дневен капацитет за обработка на 19 000 лица, което е значително увеличение от предишния капацитет от 3020 души. Правителството също така потвърждава, че в периода 1 януари - 1 юли 2025 г. ще бъдат организирани визити за посещения през два гранични пункта (Zeytindalı/Idgerez в Хатай и Çobanbey/Al Rai в Килис). Правителството на [държава] също съобщава, че повече от 22 000 сирийци са влезли в [държава] през [държава], 3100 от които са регистрирани бежанци. Към 27 декември 2024 г. 664 000 души остават новоразселени в [държава] от началото на декември, 75% от които жени и деца. Същевременно, около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход.

На 7 януари 2025 г. международните полети от летището в Дамаск са възобновени за първи път след падането на режима на Б. А., съобщава електронното издание на британския вестник The Guardian. Възобновяването включва първия директен полет от катарската столица Доха от 13 години насам, който е посрещнат в празнична атмосфера в залата за пристигащи пътници…"

След извършен анализ на информацията в посочената справка, става ясно, че в [държава] все още има ситуации на несигурност. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и към настоящия момент не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки сложната ситуация в [държава], страната се връща обратно към нормалния живот, след падането на режима на Б. А., а хиляди сирийци се завръщат доброволно в своята родина. От изложеното се стига до обоснован извод, че при евентуалното завръщане на кандидатът за международна закрила в родината му, това не би довело до неблагоприятни последици за него.

Съгласно пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на съда в Люксембург, в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Предвид заключението, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото видно от цитираната информация за обстановката там, то не е. Не се установява спрямо чужденеца да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Приема се, че завръщането му в [населено място] е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, а там той би могъл да се адаптира отново в обществото. Не е за пренебрегване и факта, че по думите на кандидата, в [населено място] живеят родителите му, двама братя и една сестра. Обстоятелството, че те не са напуснали [държава], обосновава по безспорен начин ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Ето защо се приема, че за последния не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. За М. А. М. не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Същевременно за кандидата се установяват положителни предпоставки и липсват данни за отрицателни предпоставки по чл. 9, ал. 4 и 5 от ЗУБ. Искането за предоставяне на хуманитарен статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

За кандидата липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. За него не са налице условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ), тъй като не се позовава на причини от хуманитарен характер.

Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с прилагане на принципа “non-refoulement” (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, според, който: Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От анализа на събраните писмени доказателства по административната преписка не се констатира наличието на горепосочените предпоставки. След извършена преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила и актуалната информация относно страната му по произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава], той би могъл да води нормален начин на живот.

За пълнота на изложението следва да бъде изтъкнато, че неявяването на чужденеца в съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, може да се възприеме като конклудентно действие, демонстриращо липса на действителен интерес от получаване на закрила. Когато лице, твърдящо, че е преследвано и има основателен страх, не се възползва от възможността да защити своите твърдения пред съда, това логически поставя под съмнение интензитета и автентичността на заявените заплахи. Основателният страх от преследване предполага определено поведение, насочено към активно търсене на защита и използване на всички правни средства за получаването ѝ, каквото в случая не се демонстрира.

В този смисъл, при преценката на свързаните с личното положение на М. А. М. и държавата му на произход относими факти се налага извода, че искането за предоставяне на закрила е изцяло неоснователно. Предвид изложеното, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. М., [държава], против Решение № 2162/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.