М О Т И В И към Присъда № 377
от 07.11.2022г. по НЧХД № 1288 по описа за 2020г. на Районен
съд – гр.В.
Делото
е образувано по тъжба от И.Й.М. *** с ЕГН **********, с която е внесено в съда
обвинение против С.А.А. *** с ЕГН ********** за извършено от него престъпление
по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр.с чл.146, ал.1 от НК.
Тъжителят
в съдебното заседание, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа тъжбата
си, счита същата за основателна и обоснована, а внесеното с нея във ВРС
обвинение за доказано от обективна и субективна страна и моли Съдът да се
произнесе с осъдителна присъда.
Подсъдимият
лично и чрез своя процесуален представител, в съдебното заседание дава
обяснения, не се признава за виновен, отрича извършителството на деянието,
оспорва фактическата обстановка по тъжбата, моли същата да бъде оставена без
уважение, като недоказана и да бъде произнесена оправдателна присъда.
Тъжителят
е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане
предявения от него срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 3000 лв. /три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждане 14.10.2020г. до окончателното изплащане,
както и за разноските по делото сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет
лева/ адвокатски хонорар и сумата от 10,97 лв. /десет лева и деветдесет и седем
стотинки/ държавна такса.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На
14.10.2020г. от 15,30ч. в с.М., общ.М., обл.В. на стадион „17 партизани“
тъжителят М. при изпълнение на служебните си задължения присъствал на
футболната среща между отборите на ФК“Д.“ и ОФК“Б. 1923“, за която ОС на БФС-В.
взел решение като наблюдател на БФС да бъде М.. Тъжителят работи като
Председател на ОС на БФС и в задълженията му влиза организирането и
провеждането на републиканския и областен спортен календар за аматьорски и
детско-юношески футбол. Той контролира провеждането на този спортен календар,
наблюдава и участва в изготвянето на програми и графици, и контрола при
провеждане на футболните срещи на територията на обл.В.. Въпросната по-горе
среща започнала и на стадиона присъствали около осемдесет зрители, разположени
от двете страни на стадиона, като потърпевшият не бил на официалната трибуна, а
на отсрещната страна. Подс.А. пък е бил от другата страна на трибуните и седял
при скамейката на ФК“Д.“, в техническата зона. Впоследствие е бил помолен от
делегата на срещата да се премести, той и други зрители, извън тази техническа
зона. Към тридесетата минута на срещата пострадалият чул, че от отсрещната
страна от мястото където е бил, на висок глас с викане по негов адрес се псува
на майка с думите:“И.М., майка ти ще еба“ и „М., нещастник“. Обидите били
отправени неколкократно на висок глас, с викане и крещене. Чувало се силно и
отчетливо, отправените обиди се чували през стадиона, и са били насочени към
него. Тъжителят видял човека, който вика и го разпознал. Това е бил подсъдимия.
Тези словестни действия предизвикали у М. силно възмущение и срам, поради
длъжността и функцията, която заема и изпълнява. От това се почувствал унизен
за честта и достойнството си, обиден като личност. Гореописаното се констатира
от показанията на свидетелите М., К., И., А.С.П. и Н.. На тези свидетели съдът
дава вяра и кредитира техните показания, като обективни логични и отразяващи
възприети непосредствено обстоятелства. Същите те са изготвили и съответните
служебни доклади, в които е отразено всичко това, което се е случило.
Независимо дали са включени в тези писмени материали под давлението или не на М.,
те не са измислени, скалъпени или несъществуващи. Независимо от служебните
взаимоотношения на тази група свидетели с тъжителя, това което е пряко и непосредствено
възприето, и заявено в съдебно заседание и отразено в писмените доказателства е
реалното впечатление от действителните събития. Въпреки служебните отношения те
са автори на официални доклади, подписани лично, за удостоверяване на истински
съществуващи и случили се обстоятелства.
Тази фактическа
обстановка, възприета от съда като безспорно установена и категорично доказана,
се потвърждава от гласните доказателства, показанията на свидетелите: М., К., И.,
А.С.П. и Н. така също и от писмените доказателства по делото: съдийски протокол
на ОС БФС-В., Протокол № 6 на ОС БФС-В., длъжностна характеристика на
Председател ОС БФС-В., Уверение от БФС за длъжност Председател на ОС БФС,
Доклад до ОС БФС-В., Доклад до ОС БФС, Доклад до Председателя на ОС БФС, свидетелство
за съдимост, между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду
си относно това, което съдът приема за категорично доказано и безспорно
установено, за което съдът ги възприема и кредитира.
От
изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че подсъдимият А. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр.с чл.146, ал.1 от НК. От обективна страна той
на 14.10.2020г. около 16,00ч. в с.М., общ.М., обл.В., на стадион „17 партизани“
на футболна среща между отборите на ФК“Д.“ и ОФК“Б. 1923“ казал на И.Й.М. *** с
ЕГН ********** публично и в качеството му на длъжностно лице – наблюдател на
БФС, унизителни за честта и достойнството му думи: „И.М., майка ти ще еба“ и „М.,
нещастник“. От субективна страна той е извършил това деяние при форма на вина
пряк умисъл. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината
и консумирането на деянието от субективна страна се прави извод от конкретното
поведение на извършителя, а то сочи на авторството на такова престъпления. Разбирал
е обидата, обективирана в цитираните по-горе думи, а също и че унижава честта и
достойнството на другиго, публично, при изпълнение на службата му, като
длъжностно лице.
За
описаното престъпно деяние е предвидена наказателна отговорност “глоба” в
размер на от три хиляди лева до десет хиляди лева и обществено порицание. Ахчив
не е осъждан. Не са причинени от престъплението съществени вреди за отделни
лица и за обществените отношения. Подсъдимият не се отклонява от съдебния
процес и органите на съдебната власт. На лице са условията на чл.78а от НК.
Подс.А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание. Тази норма не е прилагана преди спрямо подсъдимия. При
индивидуализацията на наказанието при условията на чл.54 от НК и за изпълнение
на целите на наказанието по чл.36 от НК съдът приема, че на подсъдимия А. следва
да бъде наложена глоба в минимален размер, а именно от 1000лв. /хиляда лева/.
Съдът има предвид превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подс.А.
е дал обяснения, с които отрича да е автор на описаното престъпно деяние. Съдът
не възприема тази негова теза, а счита, че това е защитна позиция, на каквато той
има процесуално право. Тази версия на защитата обаче не е подкрепена от никакви
писмени или гласни доказателства по делото. Целият събран доказателствен
материал обосновава обвинението. От друга страна обидата се счита такава,
когато е възприета именно по този начин. В цитирани по-горе текстовете слова на
подсъдимия се съдържат обстоятелства унизителни за честа и достойнството.
Вътрешното лично субективно отношение на М. към собственото достойноство и чест
са възприели тези думи като обида. Категорични са свидетелите М., К., И., А.С.П.
и Н., цитирани по-горе относно казаното от А. и категорично свидетелстват
именно за изречените от него слова. Обстоятелството твърдяно с тъжбата и
съотносимо с квалификацията на извършеното престъпно деяние е безспорно и
категорично установено. Доказателствата и обстоятелствата приети на тяхната
база са изложени по-горе. Съдът не възприема и не счита за достоверни показанията
на свидетелите М. М., А. и А. Любомиров П.. Тази група свидетели са в
приятелски и дружески отношения с подсъдимия. Същите тези лица се намират в
запалянковски, фенски връзки. За тях според заявеното в показанията им са
употребяеми, използваеми такива и подобни изрази, както процесните. Проличава
нормалната склонност да се съдейства на близкия им А., в чието питейно
заведение се подвизава техният приятелски кръг.
Подс.А.
следва да бъде осъден да заплати на тъжителя М. сумата от 600лв. /шестотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, както и разноските
по делото сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ адвокатски хонорар и
сумата от 10,97лв. /десет лева и деветдесет и седем стотинки/ държавна такса. В
този размер гражданският иск се явява основател и обоснован, на базата на
изложените доказателства и изяснената фактическа обстановка. В останалата му
част до пълния му размер от 3000лв. гражданския иск следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
Подсъдимия следва
да бъде осъден на заплати на държавата по сметка на В.ския районен съд сумата
от 50лв. /петдесет лева/ за държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Водим
от горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: