Определение по в. ч. гр. дело №1056/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1124/14,07,2020 г., гр. Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 14,07,2020 г., в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА         

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА                                                                                                НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно частно гражданско дело № 1056/2020 г. и установи следното:

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон в България, ЕИК *********; против определение № 3629/17,03,2020 г., постановено по гр. д. № 140/2020 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав, с което е върната предявената от дружеството искова молба като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото, като е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 15292/2019 г. на РС Пловдив, 3 гр. състав.  Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по предявени от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон в България, ЕИК *********; против А.О.Н. с ЕГН **********; искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 15292/2019 г. на РС Пловдив, 3 гр. състав.

С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като недопустима, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадената в полза на ищца заповед за изпълнение. За да достигне до този извод, РС е счел, че липсва идентичност между вземанията - предмет на исковете, и предмета на заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по  ч. гр. д. № 15292/2019 г. на ПРС, както и че тази липса на идентичност води до недопустимост на предявените установителни искове.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15292/2019 г. на РС Пловдив, 3 гр. с., същото е образувано по заявление  от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон в България, ЕИК *********; за издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.О.Н. с ЕГН **********; за вземания в общ размер 1061,04 лв., дължими на основание извършено на 27,04,2018 г. активиране на кредитна карта ***, получена при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***.

Въз основа на заявлението е издадена Заповед  № 8309/27,09,2019 г., с която исканите суми са присъдени като дължими  въз основа на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е предявено възражение от длъжника против издадената заповед, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване в едномесечен срок на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането като дължимо не въз основа на договора за кредит (както е посочено в заповедта), а въз основа на активиране на кредитната карта.

Интересът от установяване съществуването на вземания се обуславя от издадената вече заповед за изпълнение на същите. Поради това допустимо е установяване на вземания по реда на чл. 422 от ГПК само в субективните и обективните предели на заповедта за изпълнение, а не на заявлението.  Евентуално допуснати несъответствия между соченото в заявлението и в заповедта основание за възникване на вземането, биха могли да бъдат отстранени по реда на чл. 247 от ГПК, което обаче е извън правомощията на исковия съд, пред който са предявени исковете по чл. 422 от ГПК. Последният е обвързан с индивидуализацията на вземането по заповедта за изпълнение и следва да извърши проверка за идентичността между него и заявеното с исковата молба.

И доколкото в случая заявеното с исковата молба вземане е не е идентично по основание с това по заповедта, то установителните искове са лишени от правен интерес и затова – недопустими.  При това положение частната жалба следва да се приеме за неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 3629/17,03,2020 г., постановено по гр. д. № 140/2020 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав, с което е върната предявената от дружеството искова молба като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото, като е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 15292/2019 г. на РС Пловдив, 3 гр. състав. 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       

         ЧЛЕНОВЕ: