Р Е Ш Е Н И
Е № 85
гр.Силистра, 01.09.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на дванадесети август през две
хиляди и двадесета година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония
Стоянова, с участието на прокурор……..…..., като разгледа
докладваното от съдия Славова адм.дело № 119 по описа
на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И.С.Д. ***, подадена чрез представител по пълномощие адв. В.В. ***, срещу Заповед № 18863-94/31.03.2020 г. на Началника
на РУ-Силистра при ОД на МВР гр.Силистра, с която му е
наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 194 ал.2 т.2, вр. с чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР, квалифицирано по чл.200 ал.1 т.11 пр.1 - „неизпълнение на служебни задължения“ от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/, по вид „порицание”, за срок
от шест месеца. С жалбата се твърди, че при
нейното издаване е нарушен материалният закон, тъй като
не било извършено виновно релевираното нарушение - „отклоняване от часовия график и границите на
разпоредените за обслужване участъци без съгласуване и разпореждане на
длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на патрулно-постовата дейност в
РУ-Силистра и дежурните в ОДЧ при ОД МВР Силистра“. Оспорващият поддържа, че е бил в екип със ст.полицай П.Р.-
старши на екипа и водач на служебния автомобил и е било обективно невъзможно
самоволно да извърши процесното дисциплинарно нарушение. Освен това твърди, че в изпълнение
на изискването от чл.60 т.1 от Инструкция
№ 8121з-929/02.12.2014 г. за
патрулно-постовата дейност /Обн. ДВ, бр.102/14 г., изм. ДВ, бр.75/15.09.17 г./ - занапред само Инструкцията, е уведомил
дежурния офицер в ОДЧ, което ирелевирало част от
съставомерните факти на възведеното дисциплинарно нарушение. Релевирано е и оплакване, че формално са изброени критериите от чл.206 ал.2 ЗМВР, без фактически мотиви относно определения вид на
дисциплинарното наказание, което сочи на довод за наличие на
порок във формата на оспорения акт /частична липса на мотиви/, съгласно чл.146 т.2 АПК. В този контекст се поддържа и
възражение за неправилна юридическа квалификация на фактите, като се счита, че са налице
предпоставките от чл.198 ал.2 ЗМВР за преценка на нарушението като „маловажно“. Оспорва се изцяло извода на дисциплинарнонаказващия орган, че жалбоподателят не бил изпълнил свои задължения от
приложената Длъжностна характеристика /л.75-л.77/ на длъжността „старши полицай
(водач на патрулен автомобил)“, каквато длъжност не е изпълнявал
на процесната дата 24.10.2019 г. Твърди
се още, че заповедта е издадена извън преклузивния двумесечен срок от чл.195
ал.1 ЗМВР, като се счита, че с
регистрирането на сигнала от 28.10.19 г. по АПК, ответният орган е имал обективна възможност „да открие
нарушението“. Горният аргумент е развит и с оглед на чл.196 ал.2 ЗМВР, като се поддържа, че следва да се
приеме за меродавен момента на фактическото установяване на нарушението, а не на приключване на дисциплинарното производство, което сочи на довод за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл.146 т.3 АПК. Поддържа се и довод за насъответствие
на оспорената заповед с нормативната цел, предвид наложеното тежко
дисциплинарно наказание. С оглед на всичко това се настоява за пълна отмяна на
обжалваната заповед и за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата - Началникът на Районно управление гр.Силистра
при
ОД на МВР гр.Силистра, чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт В.
А., поддържа становище за неоснователност на оспорването. Счита, че обжалваната
заповед е законосъобразна, като издадена при стриктно спазване на нормираната
дисциплинарна процедура; при правилно приложение на материалния закон, вкл. в
частта за индивидуализиране на наказанието, както и в съответствие с неговата
цел. Намира за безспорно обстоятелството /същото не се оспорва и от жалбоподателя/,
че за времето за хранене и физиологични нужди, той не е бил на разпореденото за
това място в РУ-Силистра. Съгласно чл.60 т.1 от Инструкцията подобно отклонение
се допуска само след разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за
патрулно-постовата дейност, в случая началникът на РУ и началникът на сектор
„Охранителна полиция“ в РУ-Силистра и (в
условията на кумулация) дежурният
офицер в ОДЧ, каквото разрешение, не се спори по делото, че не е давано. Приемайки
за очевидци (неуточнено на какво) подателите на сигнала по АПК, ответният орган е счел,
че освен от мястото за хранене, оспорващият се е отклонил и от времето за това,
изрично определено с Разпореждане УРИ 1886р-17155/24.10.19 г. /л.55-л.56/ от
12:00 до 12:30 часа. Изцяло се противопоставя на тълкуването на процесуалните
срокове от чл.195 ЗМВР, като поддържа, че съгласно чл.196 ал.2 ЗМВР,
нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от
дисциплинарното производство при органа, който може да издаде заповед от
процесната категория. Ето защо настоява да бъдат игнорирани тези оплаквания. Излага
подробни съображения в писмени бележки по делото като настоява жалбата да бъде
отхвърлена, а оспорената заповед - оставена в сила като съответна на фактите по
делото и закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата
на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице, с установен правен интерес от оспорването, при спазване на
срока от чл.149 ал.1 АПК, приложим от препращането на чл.211 ЗМВР, а обжалването
е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед № 18863-94/31.03.2020 г. на
Началника на РУ-Силистра при ОД МВР гр.Силистра, с която на мл.инспектор И.Д. е
наложено дисциплинарно наказание на основание чл.194 ал.2 т.2, вр. с чл.197
ал.1 т.3 и с чл.200 ал.1 т.11 пр.1 - „неизпълнение
на служебни задължения“ от ЗМВР, по вид „порицание”, за срок от шест
месеца. Жалбоподателят е наказан затова, че на 24.10.2020 г., когато е бил назначен в
наряд като автопатрул, се е отклонил от часовия график и мястото за
физиологични нужди и хранене, което съставлява неизпълнение на задълженията му
определени с Разпореждане с рег. № 1886р-17155/24.10.19 г. за разстановка на
силите и средствата, изпълняващи патрулно-постова дейност в обслужваната от
РУ-Силистра територия, изготвено в съответствие с чл.31 ал.1 от Инструкцията за
патрулно-постовата дейност, издадена по законовата делегация от чл. 14 ал.3 ЗМВР. Така формулираното фактическо обвинение ответният орган е квалифицирал
юридически по чл.194 ал.2 т.2 „неизпълнение на служебните задължения“ от ЗМВР, наказуемо
съгласно чл.200 ал.1 т.11 пр.1 ЗМВР с „порицание“ за срок от шест месеца до
една година, като е приел, че целите ще бъдат постигнати с налагането му в минималния
нормативно определен срок от 6 месеца.
Видно от месечен график за дежурствата на служителите от гр.
„ООР“ /л.49-л. 50/ е, че на 24.10.2019 г. жалбоподателят - мл.инспектор И.С.Д. -
ст.полицай ВПА (водач на патрулен автомобил) в група ООР при РУ-Силистра, заедно с П.Т. Р., е бил наряд
в Автопатрул /АП/-37, съгласно Разпореждане рег. № 1886р-17155/24.10.19 г. за
ППД на МВР, за разстановка на силите и средствата изпълняващи
патрулно-постовата дейност в обслужваната от РУ-Силистра територия /л.55-л.56/ през
денонощието на 24.10.19 г., като посоченият по-горе състав на АП-37 е
изпълнявал дневната смяна: от 07:00 ч. до 19:00 ч. в първи участък, маршрут 3, с
автомобил СВ 9073 НН. П.Т. Р.е бил старши на наряда и водач на служебното МПС, а
жалбоподателят И.Д. - втори служител. Съгласно горепосоченото разпореждане за
периода от 11:00 ч. до 12:00 ч. нарядът е трябвало да бъде на УП-13 входа на
Дунавски парк /шадравана зад сградата на Община Силистра/ за охрана на изборни
материали, а от 12:00 ч. до 12:30 ч. - в Районното управление на МВР за
физиологични нужди и хранене. В хода на дисциплинарното производство, в
изготвена докладна записка от ст.полицай П.Р.(старши на наряда) е посочил, че за
времето за хранене и физиологични нужди, са отишли по домовете си, които се
намират в непосредствена близост по ул. „София“ съответно № 55 и № 63 (на разстояние от около 50 метра), за да си вземе хапчетата за сърце, които постоянно
приема, като са били в оперативна готовност веднага да реагират на евентуално
подаден сигнал. При обаждане от Д., преди 12:30 ч., са поели отново
задълженията си с патрулния автомобил, които показания безпротиворечиво
потвърждава и в съдебно заседание на 12.08.2020 г., разпитан в качеството на
свидетел. Последните следва да бъдат кредитирани предвид факта, че служителят е
наказан дисциплинарно; не е оспорил наказанието; продължава да се намира в
йерархическа зависимост и подчиненост от ответния орган - началникът на РУ-Силистра
и свидетелства за неблагоприятни за себе си факти.
Проверката е била инициирана по повод подаден сигнал с рег. №
342000-16135/28.10.2019 г., регистриран по АПК, от М.М.А., живуща ***, където е
и седалището на фирмата ѝ „Климатик 93“ ЕООД. От заключителната Справка
/л.37-л.42/ се установява, че между подателката на сигнала и жалбоподателя
съществуват напрегнати недобронамерени отношения, чиито генезис е в паркирането
на ползвания от последния автомобил „Пежо“ с рег. № СС 93 86 АН пред дом № 63А.
Обтегнатите отношения имат своята история в невъзможността в малката уличка без
изход /тупик/, при наличие на паркиран автомобил, да се извършва каквато и да е
друго, вкл. сметоизвозване или обслужване на деловата дейност на „Климатик 93“ ЕООД.
Установено е, че другите съседи нямат никакви претенции, както и това, че само
на 24.10.19 г. са подадени два сигнала до дежурния в ОДЧ от М.М., който живее
на семейни начала с г-жа А.- в 09:30 ч. и в 12:40 ч. /л.93-л.94/. За
резултатите от извършената проверка е уведомена Районна прокуратура
гр.Силистра, която с постановление от 02.01.2020 г. /л.34/ е отказала да
образува досъдебно производство.
Със
Заповед № 1886з-27/31.01.20 г. /л.29/ е образувано дисциплинарно производство
по чл.205 ал.1 ЗМВР срещу държавен служител от ОД МВР гр.Силистра -
мл.инспектор И.С.Д.; определен е персоналния състав на дисциплинарноразследващия
орган и са дадени процедурни указания на същия. На 04.02.20 г. жалбоподателят
се е запознал със заповедта, видно от записването на л.30. Независимо от
това,на същата дата 04.02.2020 г., му е връчено Уведомление за образуваното
дисциплинарно производство по чл.205 ал.1 ЗМВР срещу него; Покана за даване на
писмени обяснения, каквито са постъпили по преписката с УРИ 1886р-2150 от 05.02.20
г. /л.68/. С Протокол рег. № 1886р-4379/09.03.20 г. /л.31/ са приобщени
събраните доказателства по преписка с рег. № 342000-16135/28.10.19 г. на
РУ-Силистра, както и дадените обяснения от жалбоподателя на 05.02.2020 г.; кадрова
справка и Длъжностна характеристика на длъжността „полицай - старши полицай
ВПА“ в група „Охранителна полиция“. След обобщаване и анализ на събраните
материали, ДРО е изготвил Справка, УРИ 1886р-3655/27.02.20 г. /л.26-л.28/, с
която е приел, че на 24.10.20 г. И.С.Д., назначен в наряд като автопатрул, се е
отклонил от часовия график и мястото за физиологични нужди и хранене, с което е
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 „неизпълнение на
служебните задължения“ от ЗМВР и е предложил на Началника на РУ-Силистра, да му
наложи дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл.200 ал.1 т.11 ЗМВР.
Жалбоподателят е запознат с тази Справка (обобщена), видно от
саморъчното записване на л.28-гръб, на 28.02.20 г. На 31.03.2020 г. е издадена
процесната по делото Дисциплинарнонаказваща го заповед, която му е връчена
лично срещу подпис на 22.04. 2020 г. съгласно записването върху последната
ѝ страница /л.23/. За целите на съдебното ѝ оспорване е подал
Заявление с УРИ 188600-2248/23.04.20 г. /л.25/ с искане за предоставяне на
обсъжданите в Справката материали, на което с Уведомление /л.24/ е отговорено, че
материалите по сигнала по АПК се намират в РП-Силистра, а с тези - по
проведеното дисциплинарно производство, е запознат.
При
горните фактически установявания се налагат следните изводи от правна страна: Съгласно
чл.204 т.4 ЗМВР, дисциплинарно наказание от процесния вид /по чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР/ се налага от служител на ръководна длъжност, какъвто несъмнено е
ответният по делото орган, с мотивирана заповед, съгласно чл.210 ЗМВР. По
аргумент за противното от чл.207 ал.1 ЗМВР, в случаи като настоящия, дисциплинарно
производство се образува при наличие на данни за извършено нарушение и за
неговия извършител, а в дискреционната власт на ДНО е оставена преценката за
възлагане или не на предварителна проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР, каквато в
случая има проведена. Последното е в съгласие с чл.16 от Инструкция № 8121з-470/27.04.15 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни
наказания,събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината
и дисциплинарната практика в МВР /Обн. ДВ, бр.34/15 г. изм. ДВ, бр.25/17 г./
Следователно, оспорената заповед е издадена от орган с нормативно възложена му
материална, териториална и по степен компетентност,което сочи на отсъствие на
порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК.
Спазена е и процедурата от Глава осма
„Дисциплинарна отговорност“ ЗМВР, като не се установяват съществени нарушения
на дисциплинарнопроизводствените правила, конкретизирани на основание чл.215а ЗМВР с посочената по-горе Инструкция. На жалбоподателя е било гарантирано
правото на защита, съгласно чл.205 ал.3 ЗМВР, както беше вече посочено. С
Покана рег. № 1886р-3661/27.02.20 г./л.79/, връчена му на същата дата, е бил
поканен да се запознае с обобщената справка и всички материали от проведеното
дисциплинарно производство, както и да даде допълнителни обяснения или
възражения до Началника на РУ-Силистра. Такива не са последвали, но в хода на
дисциплинарното разследване, обяснения са дадени на 05.02.2020 г., които са
взети предвид от ДНО. Видно от материалите по делото няма данни, преди налагане
на дисциплинарното наказание, служителят да е бил изслушан от ответния орган, респ.
да са били приети писмените му обяснения. Съгласно чл.26 от Инструкция № 8121з-470/27.04.15
г., ответникът не е длъжен да изслуша държавния служител, ако той е дал писмени
обяснения преди издаване на заповедта, какъвто факт е безспорно установен по
делото, но нарушавайки чл.27 от същата Инструкция, ДНО не е приел с писмена
резолюция тези обяснения.
Анализът на горните правила от приложимата Инструкция,
както и на чл.206 ал.1 ЗМВР, сочи, че основното задължение на ДНО е да изслуша
служителя и, че се освобождава от това задължение в случай на дадени писмени
обяснения. Последното обаче /даването на писмени обяснения/ е регламентирано
като право на служителя и същият сам избира в каква форма да изложи доводите си
във връзка с воденото дисциплинарно производство. Или, само той може да реши -
дали да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая,жалбоподателят е
бил лишен от тази възможност за избор, тъй като е бил поканен единствено да
даде писмени обяснения /каквито е давал многократно в хода на двете проверки -
по сигнала на М.А.и дисциплинарната/. Не се установява да му е била
предоставена възможност за изслушване. Независимо от всичко това, настоящият
състав приема, че същото не следва да бъде обсъждано като съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, вкл. в ракурса на специалната
Инструкция, защото както в хода на проверката по сигнала по АПК /по повод на
която е инициирана настоящата/, така и в същинското дисциплинарно производство,
оспорващият е давал подробни писмени обяснения, които са обсъдени в атакуваната
заповед.
От приложената на л.91-л.92 от делото Кадрова
справка на младши инспектор И.С.Д., се установява, че същият е преминал през
няколко полицейски длъжности, като със Заповед № 342з-926/14.09.18 г. на
Директора на ОД МВР гр.Силистра считано от 01.10.2018 г. е преназначен на
длъжността „старши полицай (ВПА) в група „Охрана на обществения ред“ в сектор
„Охранителна полиция“ към РУ-Силистра“, която длъжност изпълнява и към
настоящия момент. Със заповед от 17.10.2016 г. е наказан дисциплинарно, което
наказание е заличено по общия ред, а видно от приложената заповед на л.87-л.88,
предходното му санкциониране не е свързано с изпълнение на преките служебни
задължения, а с поведение извън тях, което е квалифицирано по чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР, във връзка с чл.19-чл.21 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Жалбоподателят е държавен служител - полицейски орган,по
смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и, неговият статут е регламентиран изцяло със
ЗМВР /арг.чл.142 ал.2 ЗМВР/. Няма спор, че приложената на л.75-л.77 типова
Длъжностна характеристика му е надлежно връчена /Вж. Протокол на л.78/, но
същата е ирелевантна за делото.
Видно от мотивите на оспорената дисциплинарнонаказваща
заповед е, че ответният орган е приел от фактическа страна наличие на данни, че
преди 12:00 часа в цивилно облекло жалбоподателят е излизал от дома на
родителите си /„[…] служителя И.Д.
е забелязан да излиза от дома на родителите си в цивилно облекло в 11:56ч.[…]“/, който извод е базиран изцяло на сигналите на г-жа А..
Същите, обаче, не са проверени по предвидения в закона процесуален ред, поради
което следва да бъдат отклонени. Неоснователно е в този контекст и възражението
на жалбоподателя за едностранчивост при провеждане на дисциплинарното
разследване и преценката на доказателствата, но по така очертания конфликтен
момент в процеса - в колко часа двамата служители от АП-37 на 24.10.19 г. са се
отклонили от възложената им ППД, следва да бъдат кредитирани събраните в хода
на съдебното производство доказателства, вкл. свидетелските показания на
старшия на наряда св.Р.. ДНО се е доверил на написаното в сигнала от А., но
същото се намира в противоречие с останалите доказателства в дисциплинарното
производство. Ето защо, следва да бъде ирелевирано и вмененото нарушение на
оспорващия, в частта му за отклонение от часовия график, тъй като събраните
доказателства в дисциплинарното производство, вкл. в съдебното, сочат
еднозначно, че реалното ползване на времето за хранене и физиологични нужди от
двамата служители в патрула, е започнало след 12:00 часа и малко преди 12:30
часа те са били отново в патрулния автомобил. Или, релевираното дисциплинарно
нарушение „неизпълнение на служебни задължения“ следва да бъде редуцирано до
„отклонение от разпореденото място за физиологични нужди и хранене“. Всъщност,
установено по този пункт от дисциплинарнонаказващата заповед е отклонението от
мястото за физиологични нужди и хранене на 24.10.2019 г. от жалбоподателя в
периода от 12:00 ч. до 12:30 ч., което попълва част от процесното фактическо
нарушение „[…]се е отклонил
от часовия график и мястото за физиологични нужди и хранене […]“, защото нарушение на часовия график не е доказано по
делото, вкл. от показанията на св.Р..
Отделно
от това,изрично в мотивната част на оспорената заповед, ДНО е обсъдил
обстоятелството, че старши на патрула е мл.инспектор П.Т. Р., което сочи на
основателност на възражението на жалбоподателя, че няма как обективно да
извърши еднолично, на собствен риск, въпросното нарушение. Вярно е, че в
информационната карта на наряда /л.51/ промени на маршрута във времето 12:00 ч.
- 12:30 ч. не са отразени, но нормативно задължение за това (за отразяване на характерните случаи), по аргумент от чл.35 ал.1 т.2 от Инструкцията, има
старшият на наряда, какъвто не е бил жалбоподателят. Дори и да е искал да не
нарушава правилата за ППД, като не се отклонява от разпореденото място и
маршрути; не се разделя патрула с цел да реагира незабавно при възникнала нужда
и т.н., жалбоподателят е нямал друг полезен ход, освен да остане в патрулния
автомобил, при условията на точно толкова разделен екип и на различно от
разпореденото място /РУ-Силистра/ в часовия диапазон от 12.00 ч. до 12.30 ч., т.е.
да извърши релевираното по делото нарушение, в частта му на отклонение от
мястото, като не посещава дома на родителите си.
Като несъстоятелно следва да бъде отклонено възражението от
жалбата за неспазен срок по чл.195 ал.1, вр. с чл.196 ал.2 ЗМВР, защото
началото на краткия двумесечен срок е нормативно регламентирано - когато
постъпят материалите от дисциплинарното производство при компетентния ДНО, което
в случая е установено на 28.02.2020 г., а оспорената заповед е издадена на
31.03.2020 г. Ето защо повдигнатият процесуален въпрос, не се нуждае от някакъв
специален коментар.
След обсъждане на всичко изложено до тук, настоящият
състав намира за безспорно, че жалбоподателят заедно с другия служител от
патрула, се е отклонил от разпореденото място за хранене и физиологични нужди,
което е нарушение на служебните задължения, произтичащи от възложената им на
24.10.2019 г. патрулно-постова дейност с Разпореждане рег. № 1886р-17155/24.10.19
г. на началника на РУ-Силистра. Преценявайки, обаче, липсата на настъпили
вредни последици; конкретната обстановка, в която е допуснато нарушението
/старши на патрула е друг служител/ и липсата на преднамереност в поведението
на наказания служител, в контекста на чл. 206 ал.2 ЗМВР и цялостната му работа
по време на службата, съгласно обсъдената по-горе Кадрова справка (предходното наказание е заличено и се отнася до
действие извън пряката му полицейска работа), настоящият състав счита, че нарушението следва да
бъде преценено като „маловажно“, защото отклонението от изискванията е
незначително. В този ракурс преценено, основателно се явява възражението за
наличие на обективни факти за преценката му съгласно дефиницията от чл.198 ал.2 ЗМВР. Ето защо и наложеното дисциплинарно наказание за извършеното от формална
страна, но маловажно по своя облик, дисциплинарно нарушение, следва да бъде
отменено, тъй като с неговото понасяне, не се постигат целите от чл.6 на Инструкция
№ 8121з-470/27.04.15 г. Последното следва да се свърже с неправилно приложение
на материалния закон, защото до същия извод е трябвало да стигне и ответният
ДНО при преценката на всички установени в дисциплинарното производство факти и
обстоятелства. Независимо от гореизложеното и въпреки вярната квалификация на
деянието в заповедта като дисциплинарно нарушение по посочените текстове от
ЗМВР, настоящият състав приема, че оспорената заповед е материално
незаконосъобразна на друго основание - случаят не е преценен съгласно
дефиницията от чл.198 ал.2 ЗМВР, което е резултат от неизвършената или
неправилно извършената преценка по чл.206 ал.2 ЗМВР, в нарушение на чл.210 ЗМВР, относно задължителния реквизит „обстоятелствата, при които е извършено
нарушението“.
Съгласно чл.194 ал.4 ЗМВР дисциплинарната отговорност
е лична, което на още по-голямо основание задължава ДНО, преди налагане
/индивидуализиране/ на наказанието, да извърши задълбочено преценката по чл.206
ал.2 ЗМВР, съобразно факта, че оспорващият е извършил дисциплинарното нарушение
като част от състав на АП-37, на който не е бил старши и не са настъпили реално
вредни последици от него. Установява се и несъответствие с нормативната цел, която
следва да бъде изведена, с оглед спецификата на ресора, в който е упражнена
релевираната деятелност и общия му генезис с правоохранителната дейност изобщо
в страната, от Инструкция № 8121з-470, чиито чл.4 легално дефинира понятието
„нарушение на служебната дис циплина“, а чл.6 сочи целите на дисциплинарното
наказание. В този контекст основателно е възражението за несъразмерност на
наложеното на оспорващия наказание.
В
обобщение настоящият състав приема, че ДНО макар и вярно да е квалифицирал
фактите (в частта им за отклонението от мястото за хранене) по чл.200
ал.1 т. 11 ЗМВР, за което приложил чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР, налагайки на
жалбоподателя оспореното дисциплинарно наказание, е нарушил законът щом са били
налице предпоставките от чл.198 ал.2 ЗМВР, случаят да бъде преценен като „маловажно
нарушение“, с оглед незначителното отклонение от изискванията. Следователно, обжалваната
заповед противоречи на закона и на фактите по делото, а издаването й е свързано
и с неправилно извършена преценка на нормативно посочените обстоятелства с
чл.206 ал.2 ЗМВР. Разноски своевременно са поискани и от двете страни, каквито
с оглед изхода на процеса, се дължат на оспорващия в установения размер от 500
лева - възнаграждение за един адвокат /л.15/, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на И.С.Д. ***, на
длъжност „старши полицай (ВПА) в група „ООР“ при РУ-Силистра“, Заповед № 18863-94/31.03.2020 г.
на Началника на Районно управление гр.Силистра при Областна дирекция на МВР
гр.Силистра, с която на основание чл.197 ал.1 т.1, във връзка с чл.194 ал. 2
т.2 и с чл.200 ал.1 т.11 пр.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи,
му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,
бул. „Македония“ № 144, да заплати на
И.С.Д. ***, с ЕГН: **********, сумата от 500.00
/Петстотин/ лева - съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: