№ 62543
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110118845 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [*****] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против Д. И. Р..
По отношение на заявените вземания за сумата 284,44 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупена услуга [*****], за сумата 391,12 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „[*****]“, за такси при
просрочие в размер на 400 лева, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1,
вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
1
Видно от представения договор за потребителски кредит [*****], в същия е
предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 760 лв.
при главница по кредита – 800 лв., ГЛП 41 % и ГПР 48,81 %.
От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на
[*****] към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените
допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна
услуга [*****] получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга [*****] в
рамките на един част от постъпване на искането. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и
закупил услуга „[*****]“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение
на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно
допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на
договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото
изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугата [*****] касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се
отнася до услугата „[*****]“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3 необходимост от сключване анекс към договора
за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да
се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че
допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват
по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда
на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а
не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. С оглед изложеното
заявлението следва да се отхвърли по отношение на обсъжданите вземания.
Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по отношение на претенцията на
заявителя за издаване на заповед за сумата от 400 лева, представляваща сбор от такси за
извънсъдебно събиране на вземанията. На първо място същите се явяват свързани с
управлението на кредита, а от друга страна са начислени от кредитора в нарушение на
императивната забрана на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК, съгласно които при забава за кредитора
2
възниква вземане единствено за лихва за забава в размер на законната върху просрочената
сума за времето на забавата. В тази част искането също следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се
отхвърли пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса
в размер на сумата над 23,69 лева до пълния размер от 45,20 лева, а за юрисконсултско
възнаграждение за сумата над 26,21 лева до сумата 50,00 лева, определена от съда на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК. Претенцията за сумата 80.00 лева за разходи за изготвяне на документи не
съставлява съдебни разноски и не следва да се уважава.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 103509/28.03.2024 г., подадено от [*****] за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. И. Р. за сумата за сумата 284,44 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [*****], за сумата 391,12
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „[*****]“, за такси по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 400 лева, а в частта за
разноските за държавна такса за сумата над над 23,69 лева до пълния размер от 45,20 лева, за
юрисконсултско възнаграждение за сумата над 26,21 лева до сумата 50,00 лева, определено
от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, както и за сумата 80,00 лева, претендирана като разноски за
подготовка на документи.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя, подадена в
едноседмичен срок от връчване на препис до Софийски градски съд чрез Софийски районен
съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за
които съдът е отхвърлил заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3