№ 99
гр. Карнобат, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130101075 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Формула 2“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат, ПЗ Север,
ул. „Седемнадесета“ №1, представлявано от управителя К. Б. Б. чрез
пълномощник адв. И. Ч. с адрес за призоваване в гр. Бургас, ул. „Гурко“ №9,
ет. 1 иск срещу „Билд бетон строй“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 421, вх. Д, ет.
2, ап. 89, представлявано от С. И. К., с който се претендира да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца главница в размер от 5 267, 08 лв.,
представляваща обща цена за доставено дизелово гориво, както и законна
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът продал и доставил на
ответника дизелово гориво, за което били издадени фактура №
500971/11.07.2022г. на стойност от 2643,91 лева. И фактура №
3754/24.07.2022г. на стойност от 2623,17 лева. Твърди се, че между страните
имало договор за покупко-продажба, в изпълнение на задълженията си по
който ищецът доставил на ответника заявената от него стока, но ответникът
като купувач не е заплатил нито лев от цената на доставеното дизелово
гориво, тоест двете представени фактури били изцяло неизплатени и
1
формирали задължение по главницата в общ размер от 5 267,08 лева. Изтъква,
че съгл. чл.327, ал.1 ТЗ купувачът следвало да заплати цената при
предаването на стоката, освен ако не е уговорено друго. От този момент
нататък било дължимо и мораторно обезщетение на основание чл.294, ал.1 ТЗ
при размер, определен от ПМС № 100/2012г. на основен лихвен процент плюс
десет пункта. С горните съображения обосновава претенциите си. Представя
писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът „Билд бетон строй“ ЕООД, редовно уведомен на осн. чл. 50,
ал. 2 от ГПК, съображения за което подробно са изложени в определение
№132 от 28.02.2023 г., не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото данъчни фактури - фактура №
500971/11.07.2022г. на стойност от 2643,91 лева с ДДС и фактура №
3754/14.07.2022г. на стойност от 2623,17 лева с ДДС се установява, че към
11.07.2022 г. ищецът е отразил в счетоводството си, че е продал и доставил
775, 34 л. дизелово гориво на ответното дружество при единична цена за
литър 2, 84167 лв., а на 14.07.2022 г. - че е продал и доставил 769, 26 л.
дизелово гориво на ответното дружество при единична цена за литър 2, 84166
лв. Не е уговорен изричен срок за плащане на възнаграждението.
По делото с оглед направените в тази насока искания е допусната,
извършена и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която в приетото с Определение в открито заседание от 24.04.2023 г. по
делото заключение е посочило, че фактурите, посочени като формиращи
исковата претенция са на обща стойност 5 267,08 лв., като същите са
осчетоводени при ищеца и ответника. Вещото лице след проверка на
счетоводствата на страните и след издадено съдебно удостоверение, което е
послужило пред ТД на НАП София за получаване на информация относно
това, включени ли са в дневник на покупките на „Билд бетон строй" ЕООД,
издадените от „Формула 2" ЕООД процесни данъчни фактури , констатира,
че Фактурите са включени в Дневник за продажбите на „Формула 2" ЕООД
за данъчен период м.07.2022 год., на редове № 61 и 77, и съответно в
Справка-декларация за ДДС за м. 07.2022 г., с вх.№ в НАП 0200-
2
3677953/15.08.2022 год. Посочило е изрично, че процесиите две фактури са
отразени в дневника за покупки по ЗДДС на „Билд бетон строй" ЕООД за
м.08.2022 г. След като е уточнило, че данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка, т.е. това е размера на ДДС на получените доставки, отразени в
Дневника за покупките, е изтъкнало, че с включването в дневника за покупки
за м.08.2022 г. „Билд бетон строй" ЕООД е ползвал като данъчен кредит
начисления по процесните фактури ДДС.
При горните фактически констатации, съдът направи следните изводи
от правна страна:
Настоящият съдебен състав е сезиран с предявени при условия на
обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 200 от ЗЗД във вр. с чл. 318 от
ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
заплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между страните, които несъмнено имат търговско качество, е
съществувало валидно неформално облигационно правоотношение за
продажба на стоки – дизелово гориво. По своята правна същност то
представлява договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ.
Следва да се отбележи, че за неуредените в ТЗ положения относно
търговските сделки, се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство - чл. 288 ТЗ, като в случая това е и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за търговска продажба на движими вещи (каквато безспорно
съставлява дизеловото гориво) , съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален.
Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните -
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на
сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С
постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати
уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на
вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на
търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от
договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1
3
ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата може да се
приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на
стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане,
имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място
на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и
отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие
на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са
обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е била съставена (в т. см. Решение № 20
от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г.)
Действително гореупоменатите 2 бр. фактури и не са подписани от
представител на ответното дружество. От друга страна, обаче е безспорно
установено, че същите фактури са били осчетоводени при него и
задължението по тях е било отразено в дневника за покупки за съответния
данъчен период и експертът е установил, че е бил ползван данъчен кредит по
тях. При това положение се налага извода, че е на лице изпълнение от страна
на ищеца (арг. от са Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 36 от 25.05.2011 г. по т. д. № 263/2010 г. на ВКС, I т.
о.) Посочването на банкова сметка в издадената от продавача фактура, когато
фактурата е отразена в счетоводството на последния и включена в дневника
за покупко-продажби по ДДС, представлява индиция за постигнато между
съконтрахентите взаимно съгласие плащането на цената на стоката да се
извърши безкасово, по банков път чрез заверяване/задължаване на сметки. С
решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (№ 166/26.10.2010г. по т.д.
991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І
т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС) е прието, че фактурата може да
бъде приета като доказателство за възникнало облигационно правоотношение
между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по
вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място
на издаване. В конкретния случай върху процесните фактури подробно са
описани дейностите, подлежащи на заплащане с осчетоводената по тях сума,
посочен е начина на заплащане (безкасов), индивидуализирани са страните,
4
както и времето и мястото на издаване на ДФ. Само по себе си отразяването
на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
( арг. от решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о.). В кредитираното заключение на
допусната и изслушана в открито съдебно заседание съдебно-счетоводната
експертиза пък се съдържат данни, че ответникът е ползвал и право на
данъчен кредит по процесните фактури. Последното дава основание да се
приеме за установено, че в конкретния случай е било налице пълно и точно
изпълнение от страна на ищеца на неформалната сделка за продажба на
дизелово гориво.
С оглед липсата на отговор, становище или каквито и да е ангажирани
доказателства от ответното дружество за заплащане на процесното
възнаграждение, предявеният главен иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да се уважи в пълния му размер.
Предвид изложеното и с оглед установеното по делото съществуване на
главно задължение и неговото неизпълнение на падежа, ответникът дължи на
ищеца претендираното акцесорно обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 5 267,08 лв., считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същия следва да се присъдят такива. С оглед
принципа за документална обусловеност на претендираните разноски, на
възмездяване подлежи общо сумата от 1 360, 69 лв., включваща платени
държавни такси в исковото производство, възнаграждения за адвокат и вещо
лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Билд бетон строй“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 421, вх. Д,
ет. 2, ап. 89, представлявано от С. И. К. да заплати на „Формула 2“ ЕООД с
5
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат, ПЗ Север,
ул. „Седемнадесета“ №1, представлявано от управителя К. Б. Б. чрез
пълномощник адв. И. Ч. с адрес за призоваване в гр. Бургас, ул. „Гурко“ №9,
ет. 1 сумата от 5 267, 08 лв., представляваща обща цена за доставено
дизелово гориво, както и законна лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Билд бетон строй“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Люлин,
ж.к. „Люлин“, бл. 421, вх. Д, ет. 2, ап. 89, представлявано от С. И. К. да
заплати на „Формула 2“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Карнобат, ПЗ Север, ул. „Седемнадесета“ №1,
представлявано от управителя К. Б. Б. чрез пълномощник адв. И. Ч. с адрес за
призоваване в гр. Бургас, ул. „Гурко“ №9, ет. 1 направените в настоящото
дело разноски, в размер на 1 360, 69 лв., включваща платени държавни такси
в исковото производство, възнаграждения за адвокат и вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6